В центъра на събитията или отстрани
В най-изчистен тип това са двете вероятни позиционирания – да си в центъра на нещата или да застанеш отстрани; основно настоящо лице или наблюдаващ. Отнася се за приятелския кръг, измежду сътрудниците, по екскурзии, при всевъзможен жанр събирания, семинари и образования, в каквото и да е микрообщество. Нашата природа ни слага на едно от тези места. Със самовъзпитание, отваряне към света или пък конфигуриране на по-умозрителна вълна, можем да променим, от време на време, позицията си. Всяко от тези локации си има своите плюсове и минуси. Стига да ги оценим, вместо да си насаждаме комплекси или да отглеждаме нереалистично самочувствие.
Самопоставянето в центъра на събитията е мястото, което общоприето се счита за по-престижното. То е непокътната територия за общителните хора, с възприятие за комизъм, които са душата на всяка компания. Те са естествени на всички места и с всички, шумни и открити към света и хората. Нямат терзания по какъв начин ги одобряват другите, не ги тревожат: „ ах, този по какъв начин ме обиди “ или „ дали аз не съм засегнал оня “. Не. Те живеят в мига, настоящето е тяхното глаголно време. Обикновено такива хора са повече харесвани от близките, елементарно се вписват и в по-малко позната среда. Ала да си в центъра на събитията си има освен позитивни страни. От това място, губиш вероятност, взор към нещата, доста от значимото към теб ти се изплъзва. Твърде си ангажиран да действаш, да приказваш, да бъдеш и нямаш доста време за разбиране на протичащото се към теб. То е като да гледаш картина, заврял нос в платното. Виждаш единствено неразбираеми петна, замацани бои, само че ти липсват фигурите, а композицията напълно я няма. Малко е и изморително да си в центъра, само че нормално на тези хора по този начин им харесва, това им диктува вътрешната настройка.
Хората, които стоят леко в профил, по хипотеза се одобряват за незадоволително общителни, позатворени видове. Или пък скучни, които нямат какво занимателно да кажат или създадат. А може да е таман противоположното. Който пребогато се вихри, има евентуалната опция да каже или направи и доста нелепости. Да – евентуално на тези хора им липсва някаква доза самонадеяност и непукизъм за това какво ще си помислят другите, само че постоянно би трябвало не доста – да попаднат в задоволително удобна среда, която ги приема и могат да изненадат и с духовитост, и със забавност, и с дълбочина. Но застанали в профил, те имат отличната вероятност да следят, осмислят и в цялост да възприемат ставащото към тях. Те виждат цялата картина, тъй като са се отдалечили на няколко крачки.
Всъщност най-хубавата позиция, която да заемеш, е там, където се чувстваш най-добре. Без да насилваш себе си и обстановката. На процедура множеството хора попадат един път в центъра, различен път в профил на събитията, въпреки че нормално едното място по им приляга, то им е нещо като непокътнато. Важно е във всеки от случаите да бъдем себе си, да се усещаме вътрешно удобно. Ако не сме, тогава в действителност има проблем.
Човекът, който се познава задоволително добре, има съзнанието за своята цена, само че гледа рационално и на личността си, и на хората в близост, не се напъва да се прави на някой различен. Ако ситуацията е такава, че не го подготвя задоволително, не му е проблем, че стои леко в профил, а с интерес следи близките. И не се тревожи, че е по този начин. Или пък в случай че попадне на място, където се усеща харесван и одобряван, дава най-хубавото от себе си и е в центъра на компанията.
Да бъдем себе си, да се научим да се одобряваме без да се тормозим, че не отговаряме на някакво измислено факсимиле. На думи е просто, на дело – по никакъв начин дори. Но е скъпо да се реализира.
Самопоставянето в центъра на събитията е мястото, което общоприето се счита за по-престижното. То е непокътната територия за общителните хора, с възприятие за комизъм, които са душата на всяка компания. Те са естествени на всички места и с всички, шумни и открити към света и хората. Нямат терзания по какъв начин ги одобряват другите, не ги тревожат: „ ах, този по какъв начин ме обиди “ или „ дали аз не съм засегнал оня “. Не. Те живеят в мига, настоящето е тяхното глаголно време. Обикновено такива хора са повече харесвани от близките, елементарно се вписват и в по-малко позната среда. Ала да си в центъра на събитията си има освен позитивни страни. От това място, губиш вероятност, взор към нещата, доста от значимото към теб ти се изплъзва. Твърде си ангажиран да действаш, да приказваш, да бъдеш и нямаш доста време за разбиране на протичащото се към теб. То е като да гледаш картина, заврял нос в платното. Виждаш единствено неразбираеми петна, замацани бои, само че ти липсват фигурите, а композицията напълно я няма. Малко е и изморително да си в центъра, само че нормално на тези хора по този начин им харесва, това им диктува вътрешната настройка.
Хората, които стоят леко в профил, по хипотеза се одобряват за незадоволително общителни, позатворени видове. Или пък скучни, които нямат какво занимателно да кажат или създадат. А може да е таман противоположното. Който пребогато се вихри, има евентуалната опция да каже или направи и доста нелепости. Да – евентуално на тези хора им липсва някаква доза самонадеяност и непукизъм за това какво ще си помислят другите, само че постоянно би трябвало не доста – да попаднат в задоволително удобна среда, която ги приема и могат да изненадат и с духовитост, и със забавност, и с дълбочина. Но застанали в профил, те имат отличната вероятност да следят, осмислят и в цялост да възприемат ставащото към тях. Те виждат цялата картина, тъй като са се отдалечили на няколко крачки.
Всъщност най-хубавата позиция, която да заемеш, е там, където се чувстваш най-добре. Без да насилваш себе си и обстановката. На процедура множеството хора попадат един път в центъра, различен път в профил на събитията, въпреки че нормално едното място по им приляга, то им е нещо като непокътнато. Важно е във всеки от случаите да бъдем себе си, да се усещаме вътрешно удобно. Ако не сме, тогава в действителност има проблем.
Човекът, който се познава задоволително добре, има съзнанието за своята цена, само че гледа рационално и на личността си, и на хората в близост, не се напъва да се прави на някой различен. Ако ситуацията е такава, че не го подготвя задоволително, не му е проблем, че стои леко в профил, а с интерес следи близките. И не се тревожи, че е по този начин. Или пък в случай че попадне на място, където се усеща харесван и одобряван, дава най-хубавото от себе си и е в центъра на компанията.
Да бъдем себе си, да се научим да се одобряваме без да се тормозим, че не отговаряме на някакво измислено факсимиле. На думи е просто, на дело – по никакъв начин дори. Но е скъпо да се реализира.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ