Изложба ни връща към шедьоврите на първия архитект на София - Антонин Колар
В навечерието на празника на столицата Българската банка за развиване (ББР) и Регионалният исторически музей приготвят галерия, отдадена на първия градски проектант на София – чехът Антонин Вацлав Колар. Eкспозицията може да бъде прегледана сред 14 септември и 3 октомври, като за първи път ще бъде изложен експонат от царската чакалня на проектираната от Колар Софийска гара, реставриран с поддръжката на ББР. Премиерно ще бъде показан и новият документален филм, направен от Българска национална телевизия в памет на градостроителя на българската столица.
Историческите здания са тези, които не просто образуват образа на всеки град, само че са и същински „ ракли със мемоари “ на градската памет и история. По самодейност на Българската банка за развиване в Регионалния исторически музей - София за първи път на едно място ще бъдат показани всички проектирани от Антонин Колар здания и публични пространства. Повод за това е 140-тата годишнина от назначението на първия проектант на града.
Назначен на 4 май 1878 година за „ Главен архитектор “ на бъдещата българска столица, 37-годишният Колар посвещава целия си труд и гений, с цел да трансформира завареното ориенталско населено място с към 11 000 поданици, 3100 къщи и 20-тина джамии в съвременен европейски град. „ Криви улици сред ниски къщи от дърво и глина, ориенталски дюкянчета, страшна тиня, големи гьолища... “ - по този начин разказва града роденият във Виена Константин Иречек, който идва тук през зимата на 1879 година, а по-късно обобщава в дневника си: „ София е българската Венеция, единствено че потънала в тиня “.
Архитект-инженер Антонин (Адолф) Колар основава първия градоустройствен проект на новата столица, създател е на знакови публични здания и обществени пространства. Сред тях са Градската градина, паметникът на Васил Левски, Военното министерство и Военното учебно заведение, Софийската гара, Офицерският клуб – център на всички публични събития и прояви. По план на Колар през 1881 г.във „ виенски жанр " стартира и градежът на именития Грандхотел „ България “, който по нищо не отстъпва на първокласните хотели в Европа. Сградата, през днешния ден благосъстоятелност на Българската банка за развиване, бе реставрирана и съставлява пример за реставрация на културното ни завещание – притежател е на наградата „ Сграда на годината “ и има статут на монумент на културата с районно значение. Така с уменията и неуморния труд на първия градостроител и останалите архитекти и инженери, пристигнали от Европа, се ражда новият образ на София, която за няколко десетилетия се трансформира в „ дребната Виена “, предизвиквайки възхищението на пътешествениците.
Историческите здания са тези, които не просто образуват образа на всеки град, само че са и същински „ ракли със мемоари “ на градската памет и история. По самодейност на Българската банка за развиване в Регионалния исторически музей - София за първи път на едно място ще бъдат показани всички проектирани от Антонин Колар здания и публични пространства. Повод за това е 140-тата годишнина от назначението на първия проектант на града.
Назначен на 4 май 1878 година за „ Главен архитектор “ на бъдещата българска столица, 37-годишният Колар посвещава целия си труд и гений, с цел да трансформира завареното ориенталско населено място с към 11 000 поданици, 3100 къщи и 20-тина джамии в съвременен европейски град. „ Криви улици сред ниски къщи от дърво и глина, ориенталски дюкянчета, страшна тиня, големи гьолища... “ - по този начин разказва града роденият във Виена Константин Иречек, който идва тук през зимата на 1879 година, а по-късно обобщава в дневника си: „ София е българската Венеция, единствено че потънала в тиня “.
Архитект-инженер Антонин (Адолф) Колар основава първия градоустройствен проект на новата столица, създател е на знакови публични здания и обществени пространства. Сред тях са Градската градина, паметникът на Васил Левски, Военното министерство и Военното учебно заведение, Софийската гара, Офицерският клуб – център на всички публични събития и прояви. По план на Колар през 1881 г.във „ виенски жанр " стартира и градежът на именития Грандхотел „ България “, който по нищо не отстъпва на първокласните хотели в Европа. Сградата, през днешния ден благосъстоятелност на Българската банка за развиване, бе реставрирана и съставлява пример за реставрация на културното ни завещание – притежател е на наградата „ Сграда на годината “ и има статут на монумент на културата с районно значение. Така с уменията и неуморния труд на първия градостроител и останалите архитекти и инженери, пристигнали от Европа, се ражда новият образ на София, която за няколко десетилетия се трансформира в „ дребната Виена “, предизвиквайки възхищението на пътешествениците.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ