Апостол Дянков, WWF: След кризата ТЕЦ ще се наложи да затворят на пазарен принцип без компенсации и планиране на алтернативи
В навечерието на нови избори, депутатите през вчерашния ден не толкоз изненадващо се сплотиха върху решението за смяна на Плана за възобновяване и резистентност и взеха решение да задължат Министерския съвет да предоговори Плана и да се откажем от задължението да понижим с 40% излъчванията си до 2025 година по отношение на 2019 година. Но такава смяна към този момент направихме, защото първичното условие беше да затворим въглищните си централи до 2038 година. Аргументът за понижаване на 40% на излъчванията беше, че това не ни задължава да затворим съответни въглищни централи и да обявим съответни периоди по тази причина поетапно до 2038 година и тогава това решение изглеждаше разумно. Половин година по-късно се оказва, че и това решение ще докара до затваряне на въглищните централи макара че на никое място това не е записано категорично. Но пред опасността от митинги на синдикатите пред Народното събрание и в навечерието на връчване на трети мандат, само че най-вероятно по пътя към нови избори, депутатите взеха " вярното решение ". Ние към момента търсим различните гледни точки. Разговаряме с Апостол Дянков, началник стратегия „ Климат и сила “ на интернационалната екологична организация WWF. Защо беше контрактувано понижаване на въглеродните излъчвания с базова дата 2019 година, а не 1990 година, какво е експертното пояснение?
Има доста спекулации за базовата година, като годината 1990 година се подмята по популистки и казионни аргументи - в подтекста на Плана за възобновяване и резистентност тя е изцяло голословна. Всъщност базата за пресмятане за задачите на протокола от Киото бе 1988 година, до момента в който в новия Пакет " Подготвени за 55 " се разисква дата 2005 година Причината е, че фактически България е генерирала повече излъчвания през 1980-те години, при население 8 милиона души, стопанска система основана на тежката индустрия и извънредно ниска енергийна успеваемост. Нямаме съображение да съпоставяме сегашната обстановка с тогавашната. А повода в ПВУ да се залага 2019 година като базова е елементарна - там се регистрира възобновяване на стопанската система от COVID-19 пандемията, т.е. е обикновено да съпоставяме промените с най-актуалната година преди старта на пандемията. Впрочем излъчванията ни от енергетиката спаднаха доста през 2020 година - с 18,96%, което специалистите сигурно са отчели като допустима наклонност, която по някакъв метод да ни приближи до осъществяването на задачата. Тогава не се очакваше бързото възобновяване от пандемичната рецесия, което се случи през 2021 година, както и войната и енергийната рецесия, за които, обаче, не е несъмнено до каква степен ще имат дълготраен резултат.
Депутатите показаха тезата, че ще внасяме сила и че централите са ни витално нужни за базова мощ? Защо не подкрепяте тази теза?
Мното постоянно се изрича аргументът, че базова сила постоянно ще е нужна. Бих спорил с това изказване. В доста страни по света към този момент се постанова модел, в който ролята на по този начин наречената " базова " сила е лимитирана. Това се реализира с положително ръководство на мрежата, в това число детайли от интелигентна мрежа, основаване на условия за предпазване на електрическа сила в акумулатори, ПАВЕЦ, водород и други решения, и най-много децентрализация, както от страна на семействата, по този начин и във връзка с бизнеса. В България огромните промишлености стремително построяват ВЕИ за лично прилагане, а към този момент и потенциал за предпазване на електрическа сила. Надяваме се с вложенията от ВЕИ, които през днешния ден депутатите в действителност поддържаха, дребните бизнеси и семействата да ги последват. АЕЦ " Козлодуй " ще остане базова мощ през идващите две десетилетия. Междувременно ще навлязат ВЕИ, като да вземем за пример офшорен вятър в Черно море, които работят нощем и в действителност през множеството време. И, несъмнено, България не е енергиен остров - големи ВЕИ мощности, които към този момент се възнамеряват в прилежащите страни, ще ни дават на ниска цена електричество. Може да се блазним, че сега сме " електроенергиен център " на Балканите, само че енергетиката върви към децентрализация на всички равнища и може да се окаже, че след по-малко от десетилетие, подобен център няма да бъде толкоз необходим.
А подготвени ли сме за понижаване на въглеродните излъчвания до 2026 година?
Аз бих сложил въпроса по различен метод. " Щяхме ли да сме подготвени да понижим излъчванията, в случай че бяхме почнали процеса на енергиен преход доста по-рано? " Отговорът е да. Тоест, забавяйки прехода в този момент няма да бъдем подготвени несъмнено и през 2026 година Тоест приказваме за знамение, което се сбъдва единствено. Докато не се подготвим няма да бъдем подготвени, само че процесите няма да ни чакат и тогава централите ще би трябвало да затворят на пазарен принцип без обезщетения и обмисляне на други възможности.
Какво е вярно да желаеме от Европейска комисия, тъй като е видно, че е мъчно да осъществим това?
Уви, в България нямаме политици от ранга на Кенеди, които споделят, че от време на време би трябвало да направиш нещо тъкмо тъй като е мъчно. Няма верни и неверни неща, които може да желаяме, има единствено неща, които може да договорим. Европейският съюз следи за здравето и правата на своите жители, в това число българските жители. Много е евентуално Европейски Съюз да изиска от нас (ако се стигне до договаряния по същество) да затворим най-остарелите и замърсяващи ТЕЦ-ове, като да вземем за пример " Брикел ", който стана обект на толкоз разногласия и е под особено наблюдаване, а създава едвам към 1% от електричеството в България. На база на днешното решение на депутатите, държавното управление няма да има опция да се съгласи на такова искане. Друго допустимо насрещно искане от страна на Европейска комисия би било да ускорим датата 2038 година, в подмяна на по-късна дата за отчасти понижение. Това също е изключено от решението на депутатите през днешния ден. Тогава, уви, може да се окаже, че двете страни няма да могат да се договорят за нищо. Тоест просто ще би трябвало да се откажем от средствата по ПВУ и Фонда за обективен преход и да търсим други способи да компенсираме работещите в Топлоелектрическа централа, когато се наложи да затворим централите на пазарен принцип. Което може да се наложи още през актуалното десетилетие, съдейки по тяхното финансово показване преди войната и финансовата рецесия.
4. Какви са различните решения, в случай че има такива, за какво се взема това решение в този момент? Не мога да предсказвам от името на депутатите за какво са толкоз единомислещи във вземането на това решение. Впрочем, в издание на предаването на " Референдум " във вторник, въпросът бе заложен на българските жители и отговорът надалеч не беше по този начин единомислещ като гласуването през днешния ден - по памет едвам 49% от интервюираните поддържат безусловното продължение на работата на въглищните централи. Дори аз чаках, че тази безумно мощна популистка акция ще убеди повече от съгражданите ми, само че съдейки по тази анкета, очевидно има и много здравомислещи българи, които знаят, че бракът на енергетиката ни с тровещите здравето на хората и затоплящите климата лигнити няма по какъв начин да е безконечен. Колкото до различни решения, в действителност бих се радвал в случай че най-мръсните въглищни централи затворят час по-скоро, а датата за окончателното извеждане на всички Топлоелектрическа централа на въглища се форсира. За останалото сякаш има консенсус - бързо внедряване на децентрализирани ВЕИ и слагането им в ръцете и в услуга на жителите.
Има доста спекулации за базовата година, като годината 1990 година се подмята по популистки и казионни аргументи - в подтекста на Плана за възобновяване и резистентност тя е изцяло голословна. Всъщност базата за пресмятане за задачите на протокола от Киото бе 1988 година, до момента в който в новия Пакет " Подготвени за 55 " се разисква дата 2005 година Причината е, че фактически България е генерирала повече излъчвания през 1980-те години, при население 8 милиона души, стопанска система основана на тежката индустрия и извънредно ниска енергийна успеваемост. Нямаме съображение да съпоставяме сегашната обстановка с тогавашната. А повода в ПВУ да се залага 2019 година като базова е елементарна - там се регистрира възобновяване на стопанската система от COVID-19 пандемията, т.е. е обикновено да съпоставяме промените с най-актуалната година преди старта на пандемията. Впрочем излъчванията ни от енергетиката спаднаха доста през 2020 година - с 18,96%, което специалистите сигурно са отчели като допустима наклонност, която по някакъв метод да ни приближи до осъществяването на задачата. Тогава не се очакваше бързото възобновяване от пандемичната рецесия, което се случи през 2021 година, както и войната и енергийната рецесия, за които, обаче, не е несъмнено до каква степен ще имат дълготраен резултат.
Депутатите показаха тезата, че ще внасяме сила и че централите са ни витално нужни за базова мощ? Защо не подкрепяте тази теза?
Мното постоянно се изрича аргументът, че базова сила постоянно ще е нужна. Бих спорил с това изказване. В доста страни по света към този момент се постанова модел, в който ролята на по този начин наречената " базова " сила е лимитирана. Това се реализира с положително ръководство на мрежата, в това число детайли от интелигентна мрежа, основаване на условия за предпазване на електрическа сила в акумулатори, ПАВЕЦ, водород и други решения, и най-много децентрализация, както от страна на семействата, по този начин и във връзка с бизнеса. В България огромните промишлености стремително построяват ВЕИ за лично прилагане, а към този момент и потенциал за предпазване на електрическа сила. Надяваме се с вложенията от ВЕИ, които през днешния ден депутатите в действителност поддържаха, дребните бизнеси и семействата да ги последват. АЕЦ " Козлодуй " ще остане базова мощ през идващите две десетилетия. Междувременно ще навлязат ВЕИ, като да вземем за пример офшорен вятър в Черно море, които работят нощем и в действителност през множеството време. И, несъмнено, България не е енергиен остров - големи ВЕИ мощности, които към този момент се възнамеряват в прилежащите страни, ще ни дават на ниска цена електричество. Може да се блазним, че сега сме " електроенергиен център " на Балканите, само че енергетиката върви към децентрализация на всички равнища и може да се окаже, че след по-малко от десетилетие, подобен център няма да бъде толкоз необходим.
А подготвени ли сме за понижаване на въглеродните излъчвания до 2026 година?
Аз бих сложил въпроса по различен метод. " Щяхме ли да сме подготвени да понижим излъчванията, в случай че бяхме почнали процеса на енергиен преход доста по-рано? " Отговорът е да. Тоест, забавяйки прехода в този момент няма да бъдем подготвени несъмнено и през 2026 година Тоест приказваме за знамение, което се сбъдва единствено. Докато не се подготвим няма да бъдем подготвени, само че процесите няма да ни чакат и тогава централите ще би трябвало да затворят на пазарен принцип без обезщетения и обмисляне на други възможности.
Какво е вярно да желаеме от Европейска комисия, тъй като е видно, че е мъчно да осъществим това?
Уви, в България нямаме политици от ранга на Кенеди, които споделят, че от време на време би трябвало да направиш нещо тъкмо тъй като е мъчно. Няма верни и неверни неща, които може да желаяме, има единствено неща, които може да договорим. Европейският съюз следи за здравето и правата на своите жители, в това число българските жители. Много е евентуално Европейски Съюз да изиска от нас (ако се стигне до договаряния по същество) да затворим най-остарелите и замърсяващи ТЕЦ-ове, като да вземем за пример " Брикел ", който стана обект на толкоз разногласия и е под особено наблюдаване, а създава едвам към 1% от електричеството в България. На база на днешното решение на депутатите, държавното управление няма да има опция да се съгласи на такова искане. Друго допустимо насрещно искане от страна на Европейска комисия би било да ускорим датата 2038 година, в подмяна на по-късна дата за отчасти понижение. Това също е изключено от решението на депутатите през днешния ден. Тогава, уви, може да се окаже, че двете страни няма да могат да се договорят за нищо. Тоест просто ще би трябвало да се откажем от средствата по ПВУ и Фонда за обективен преход и да търсим други способи да компенсираме работещите в Топлоелектрическа централа, когато се наложи да затворим централите на пазарен принцип. Което може да се наложи още през актуалното десетилетие, съдейки по тяхното финансово показване преди войната и финансовата рецесия.
4. Какви са различните решения, в случай че има такива, за какво се взема това решение в този момент? Не мога да предсказвам от името на депутатите за какво са толкоз единомислещи във вземането на това решение. Впрочем, в издание на предаването на " Референдум " във вторник, въпросът бе заложен на българските жители и отговорът надалеч не беше по този начин единомислещ като гласуването през днешния ден - по памет едвам 49% от интервюираните поддържат безусловното продължение на работата на въглищните централи. Дори аз чаках, че тази безумно мощна популистка акция ще убеди повече от съгражданите ми, само че съдейки по тази анкета, очевидно има и много здравомислещи българи, които знаят, че бракът на енергетиката ни с тровещите здравето на хората и затоплящите климата лигнити няма по какъв начин да е безконечен. Колкото до различни решения, в действителност бих се радвал в случай че най-мръсните въглищни централи затворят час по-скоро, а датата за окончателното извеждане на всички Топлоелектрическа централа на въглища се форсира. За останалото сякаш има консенсус - бързо внедряване на децентрализирани ВЕИ и слагането им в ръцете и в услуга на жителите.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ