Всяка жена носи Антигона в себе си
В навечерието на премиите " Аскеер " (24 май) взехме решение да ви представим Каталин Старейшинска – очарователна и надарена млада актриса, номинирана в категорията " Изгряваща звезда ". Познавам Каталин от функциите й в " Антигона " и " Дани и дълбокото синьо море ", следва да я видя и в " Стъклената менажерия " и " Палата номер 6 ". Няма никакво подозрение, че звездният й път в специалността е обезпечен.
Ето по какъв начин Каталин разказва себе си в няколко фрази: " На 24 съм, от София. Завърших НАТФИЗ при проф. Иван Добчев и проф. Маргарита Младенова тъкмо преди 2 години. В трети курс, след сценичен кастинг, проф. Добчев ме избра за ролята на Антигона в спектакъл " София ". Това беше първото ми професионално зрелище, за което получих номинация за " Икар ". Лятото направих дебют в киното, паралелно с Ованес, под режисурата на Киран Коларов – филмът се споделя " Мелодрама ".
Коя е Каталин Старейшинска тук и в този момент?
Объркано момиче с бретон.
Гледани от залата, осъществяванията ти наподобяват доста прочувствени, физически интензивни. Имаш ли някакъв режим, който ти оказва помощ да си във форма?
Да. Много музика и доста цигари.
Темата за равноправието на дамите нормално се свързва с битката за равноправност през последния век. Героини като Антигона ни припомнят, че още в древността е имало дами, способни да се борят за идеята си и да отстояват правотата си с цената на всичко. Самата ти възприемаш ли Антигона като образец? Какво от нея може да ни е потребно през днешния ден?
Всяка жена има Антигона в себе си. Оттам нататък всяка от нас взема решение дали да стои красиво на площада, държейки селфи стик, или да настъпи операциите, които ни постанова обществото.
Коя жена е твоето ентусиазъм?
Майка ми е моето ентусиазъм и моят урок. А дами като Тилда Суинтън, Маргьорит Дюрас, Aнна Ахматова са ме предиздвикали да схвана, че в дамата има толкоз мощ, колкото няма в 100 мъже. Жени като Тилда Суинтън, Маргьорит Дюрас, Aнна Ахматова са ме предиздвикали да схвана, че в дамата има толкоз мощ, колкото няма в 100 мъже. Напоследък имахме оживени полемики с читателките ни във връзка две тематики, съгласно нас много наболели в театъра – станалото към този момент наложително ставане на крайници след представленията и неспазването на какъвто и да е дрескод. Какво е твоето мнение по тези въпроси?
Човек не върви с дрескод на спектакъл, той върви с очите и ушите си. Естествено, това не значи да е замърсен и потен. Задължителното ставане на крайници е безсмислено. ( " Хайде, Пешо, дай да пляскаме и след това да вървим да люскаме ракия. " ) Не става по този начин. Всеки има правото да му хареса или не. Една замлъкнала зала след положително зрелище също може да бъде доста въздействащ акт на утвърждение. Пляскайте, ставайте, само че дано да е от сърце. За какъв етикет приказваме, когато никой не е обяснил на хората, че не влизат в кино, а в спектакъл и че пуканките са за след това? Също и бърбулескането по време на театър. Ето това е наболяла тематика.
Твоята героиня Роберта в " Дани и дълбокото синьо море " на пръв взор е бунтарка, ексцентрична и провокативна в държанието и думите си. В последна сметка се оказва, че и тя, и Дани мечтаят за напълно елементарни неща. За какво мечтае Каталин Старейшинска?
За същото като тях. За обич.
Как подхождаш при построяването на една роля и до каква степен това зависи от останалия екип? При търсенето на героинята ти Роберта фокусът ти във вътрешността в теб самата ли беше ориентиран или по-скоро на открито – към опознаване на типажа и метода на живот на младите американци в Бронкс през 80-те? За какъв етикет приказваме, когато никой не е обяснил на хората, че не влизат в кино, а в спектакъл и че пуканките са за след това?С доста вървене и умуване по улиците на София, което в множеството случаи се оказва неефикасно. Театърът е групово изкуство. Всеки зависи от всеки – актьори, режисьор, художник, композитор, осветител, театрален, който бута „ някакъв си диван “, всичко. И включително влиза и самата аудитория. Относно сътрудниците ми в това зрелище мога да кажа, че няма нищо по-хубаво от това да видиш, че сътрудника ти на сцената те слушамнаистина, спори и дълбае във вътрешността дружно с теб. Имам поради Георги Гоцин. Ованес Торосян пък с безкрайното си възприятие за комизъм търсеше хората от кино лентата " Родени убийци " – онези убийци, които пък имат и душа. Онези, които " убиват " себе си и по-късно всичко към себе си. Те са на всички места. Бронкс е единствено началото.
Какво те вълнува в Роберта? Кое ти беше най-трудно за пресъздаване от характера й и къде тя има пресечни точки с теб?
Вълнува ме безскрупулността й, честността й. Вълнува ме казусът на младите майки. Безработните и самотните, тези които не знаят по какъв начин и къде да отгледат детето си. Нещо, което естествено се отразява на детето, когато порасне. И не тъй като майките не обичат децата си, а тъй като светът, в който живеем, е неприятелски. Дотолкова, че към този момент те е позор да помолиш за помощ. Имам доста пресечни точки с Роберта. Но за тях няма да приказвам.
На представлението на " Дани и дълбокото синьо море ", на което бях, нямаше нито едно свободно място, имаше фенове насядали и по стълбите. В последните години театърът сякаш става все по-популярен и залите са цялостни – какво е твоето пояснение?
Там си на едно ходило над закостенелия обичай и всичко е допустимо. Там можеш най-малко малко да помечтаеш. Хората са жадни за спектакъл, изключително младите, само че той към момента остава подценен. Театърът в България сякаш се трансформира в мода. Една-две години спектакъл, след това сграбчваме 4D очилата. В театъра си на едно ходило над закостенелия обичай и всичко е допустимо. Там можеш най-малко малко да помечтаеш. Номинирана си за " Аскеер " за изгряваща звезда – съумя ли да гледаш представленията, номинирани в останалите категории, и кои са твоите любимци?
Не съм гледала доста от номинациите, само че и да бях, съм пристрастна. Номинирана съм с моите момчета от класа – Боян, Иван и Димитър ( " Това не е Хамлет " ). Прекрасни и обичани.
Какво ти липсва в театъра?
Адекватно обществено разпространяване на спектаклите, парно и малко повече истина.
Каталин Старейшинска като момиче от града – кои са обичаните ти места в София, какво мечтаеш да се промени в нашия град?
Обичам дребните улички, Царската градинка... Много са. Обичам София. Хората вършат града, а има доста хубави хора. И в случай че съборят паметника на НДК, ще съм доста удовлетворена.
Благодаря ти, ще стискаме палци на 24 май.
Ето по какъв начин Каталин разказва себе си в няколко фрази: " На 24 съм, от София. Завърших НАТФИЗ при проф. Иван Добчев и проф. Маргарита Младенова тъкмо преди 2 години. В трети курс, след сценичен кастинг, проф. Добчев ме избра за ролята на Антигона в спектакъл " София ". Това беше първото ми професионално зрелище, за което получих номинация за " Икар ". Лятото направих дебют в киното, паралелно с Ованес, под режисурата на Киран Коларов – филмът се споделя " Мелодрама ".
Коя е Каталин Старейшинска тук и в този момент?
Объркано момиче с бретон.
Гледани от залата, осъществяванията ти наподобяват доста прочувствени, физически интензивни. Имаш ли някакъв режим, който ти оказва помощ да си във форма?
Да. Много музика и доста цигари.
Темата за равноправието на дамите нормално се свързва с битката за равноправност през последния век. Героини като Антигона ни припомнят, че още в древността е имало дами, способни да се борят за идеята си и да отстояват правотата си с цената на всичко. Самата ти възприемаш ли Антигона като образец? Какво от нея може да ни е потребно през днешния ден?
Всяка жена има Антигона в себе си. Оттам нататък всяка от нас взема решение дали да стои красиво на площада, държейки селфи стик, или да настъпи операциите, които ни постанова обществото.
Коя жена е твоето ентусиазъм?
Майка ми е моето ентусиазъм и моят урок. А дами като Тилда Суинтън, Маргьорит Дюрас, Aнна Ахматова са ме предиздвикали да схвана, че в дамата има толкоз мощ, колкото няма в 100 мъже. Жени като Тилда Суинтън, Маргьорит Дюрас, Aнна Ахматова са ме предиздвикали да схвана, че в дамата има толкоз мощ, колкото няма в 100 мъже. Напоследък имахме оживени полемики с читателките ни във връзка две тематики, съгласно нас много наболели в театъра – станалото към този момент наложително ставане на крайници след представленията и неспазването на какъвто и да е дрескод. Какво е твоето мнение по тези въпроси?
Човек не върви с дрескод на спектакъл, той върви с очите и ушите си. Естествено, това не значи да е замърсен и потен. Задължителното ставане на крайници е безсмислено. ( " Хайде, Пешо, дай да пляскаме и след това да вървим да люскаме ракия. " ) Не става по този начин. Всеки има правото да му хареса или не. Една замлъкнала зала след положително зрелище също може да бъде доста въздействащ акт на утвърждение. Пляскайте, ставайте, само че дано да е от сърце. За какъв етикет приказваме, когато никой не е обяснил на хората, че не влизат в кино, а в спектакъл и че пуканките са за след това? Също и бърбулескането по време на театър. Ето това е наболяла тематика.
Твоята героиня Роберта в " Дани и дълбокото синьо море " на пръв взор е бунтарка, ексцентрична и провокативна в държанието и думите си. В последна сметка се оказва, че и тя, и Дани мечтаят за напълно елементарни неща. За какво мечтае Каталин Старейшинска?
За същото като тях. За обич.
Как подхождаш при построяването на една роля и до каква степен това зависи от останалия екип? При търсенето на героинята ти Роберта фокусът ти във вътрешността в теб самата ли беше ориентиран или по-скоро на открито – към опознаване на типажа и метода на живот на младите американци в Бронкс през 80-те? За какъв етикет приказваме, когато никой не е обяснил на хората, че не влизат в кино, а в спектакъл и че пуканките са за след това?С доста вървене и умуване по улиците на София, което в множеството случаи се оказва неефикасно. Театърът е групово изкуство. Всеки зависи от всеки – актьори, режисьор, художник, композитор, осветител, театрален, който бута „ някакъв си диван “, всичко. И включително влиза и самата аудитория. Относно сътрудниците ми в това зрелище мога да кажа, че няма нищо по-хубаво от това да видиш, че сътрудника ти на сцената те слушамнаистина, спори и дълбае във вътрешността дружно с теб. Имам поради Георги Гоцин. Ованес Торосян пък с безкрайното си възприятие за комизъм търсеше хората от кино лентата " Родени убийци " – онези убийци, които пък имат и душа. Онези, които " убиват " себе си и по-късно всичко към себе си. Те са на всички места. Бронкс е единствено началото.
Какво те вълнува в Роберта? Кое ти беше най-трудно за пресъздаване от характера й и къде тя има пресечни точки с теб?
Вълнува ме безскрупулността й, честността й. Вълнува ме казусът на младите майки. Безработните и самотните, тези които не знаят по какъв начин и къде да отгледат детето си. Нещо, което естествено се отразява на детето, когато порасне. И не тъй като майките не обичат децата си, а тъй като светът, в който живеем, е неприятелски. Дотолкова, че към този момент те е позор да помолиш за помощ. Имам доста пресечни точки с Роберта. Но за тях няма да приказвам.
На представлението на " Дани и дълбокото синьо море ", на което бях, нямаше нито едно свободно място, имаше фенове насядали и по стълбите. В последните години театърът сякаш става все по-популярен и залите са цялостни – какво е твоето пояснение?
Там си на едно ходило над закостенелия обичай и всичко е допустимо. Там можеш най-малко малко да помечтаеш. Хората са жадни за спектакъл, изключително младите, само че той към момента остава подценен. Театърът в България сякаш се трансформира в мода. Една-две години спектакъл, след това сграбчваме 4D очилата. В театъра си на едно ходило над закостенелия обичай и всичко е допустимо. Там можеш най-малко малко да помечтаеш. Номинирана си за " Аскеер " за изгряваща звезда – съумя ли да гледаш представленията, номинирани в останалите категории, и кои са твоите любимци?
Не съм гледала доста от номинациите, само че и да бях, съм пристрастна. Номинирана съм с моите момчета от класа – Боян, Иван и Димитър ( " Това не е Хамлет " ). Прекрасни и обичани.
Какво ти липсва в театъра?
Адекватно обществено разпространяване на спектаклите, парно и малко повече истина.
Каталин Старейшинска като момиче от града – кои са обичаните ти места в София, какво мечтаеш да се промени в нашия град?
Обичам дребните улички, Царската градинка... Много са. Обичам София. Хората вършат града, а има доста хубави хора. И в случай че съборят паметника на НДК, ще съм доста удовлетворена.
Благодаря ти, ще стискаме палци на 24 май.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ