Националният военен университет „Васил Левски“ обучи журналисти на поведение в зона на кризи и конфликти
В навечерието на 6 май – Деня на храбростта и празник на Българската войска, Националният боен университет „ Васил Левски “ във Велико Търново организира образование на публицисти в първия по рода си курс за държание в зона на рецесии и спорове . В двудневното теоретично и практично образование се включиха кореспондентите на БНР в Русе, Сливен и Велико Търново - Ася Пенчева, Стоян Радев и Здравка Маслянкова.
20 публицисти и фоторепортери от национални и районни български медии решаваха проблеми, на процедура оцеляваха в спешни обстановки и получиха умения по какъв начин да си свършат репортерската работа в изискванията на военни спорове в съдействие с военнослужещи, само че и да останат живи.
Обучителният курс на Националния боен университет „ Васил Левски “ за публицисти е предизвикан от войната в Украйна , уточни началникът на университета бригаден военачалник Иван Маламов:
„ И си споделих, че е хубаво да ви покажем нашата позиция, на военнослужещите, които са безспорно част от един подобен въоръжен спор и ние желаеме да ви покажем по какъв начин през нашите очи да можете да се справяте в спешна обстановка, един друг метод към това по какъв начин да си вършите работата “.
Дванадесет публицисти са починали в Украйна от началото на войната, други 10 кореспонденти са били ранени по време на сражения, заяви украинският общоприет прокурор Ирина Венедиктова във Facebook страницата си в средата на април.
При отразяване на военни спорове е належащо репортерите да имат базови умения , разяснява подполковник Стефан Маринов, шеф на Центъра за професионално и продължаващо образование в Националния боен университет:
„ Журналистите изпадат в извънредно сложни обстановки по време на отразяване на събития в зона на рецесии и спорове и сякаш е нужна профилирана подготовка за това по какъв начин да предпазят себе си, какви средства за самостоятелна отбрана би трябвало да имат, да употребяват и какво би трябвало да бъде тяхното държание “.
След теоретична подготовка по интернационално филантропично право, гражданско-военно съдействие, спешни обстановки, последваха образованията на полигоните във военния университет с военнослужещи, взели участие в задгранични военни задачи, които споделиха опита си по какъв начин да оцелеем като си добием вода, да я пречистим, да си запалителен огън, да си създадем скривалище, да се маскираме .
Излишният подвиг на репортерите по време на война е животозастрашаващ , предизвести старшина Николай Илиев от Професионалния сержантски лицей, водещ едно от практичните занятия:
„ Ако бъдете пратени на задача или да изпълнявате някаква задача, към вас ще има прикрепени военнослужещи и в концепцията си да хукнете и да уловите най-горещата вест, рискувате същите тези двама бойци да хукнат след вас и да ги изложите на обстрел. И да извършите една велика нелепост. Тук би трябвало да проявявате здрав разсъдък и, несъмнено, самообладание “.
Здравият разсъдък и търпението се оказаха най-повратната точка при симулацията, в която репортерите станаха военнопленници . Журналистическият хъс и задаването на провокативни въпроси, които са част от работата ни в цивилния живот, в изискванията на плен са несъвместими.
„ Самото чувство за слагане на белезници, стоенето с белезници е доста психическо и доста въздейства, когато на човек са му вързани ръцете . На мен като ми ги вържат, аз не мога да приказвам. Какво би трябвало да ви бъде държанието по време на разпит – не би трябвало да демонстрирате мощ и да се съпротивлявате. Щом ви задържат, значи не желаят да ви убият. Не провокирайте и не предизвиквайте експанзията от самото начало на вашето задържане. Говорете умерено, безшумно, тъй че да ви чуват. Никакви страсти, страстите са неразрешени в такива обстановки. Не търсете отговор на някакви въпроси, които ви тормозят, по скоро събирайте информация за вас и се концентрирайте да бъдете отпуснати “,
Такива бяха упътванията на основен инструктор старшина Йонко Христов от Професионалния сержантски лицей, участник в няколко военни задачи зад граница.
Последваха белезниците, качулката върху главата, мъжете в клетка, дамите влачени към мястото за разпит. Мирисът на бензин, стържещият тон на моторната резачка, дефицитът на въздух, учестеният пулс.
Личните защитни средства за част от наложителната екипировка при работа в спешни обстановки и зони на военни спорове. И до момента в който репортерите към и над 50-годишна възраст знаят от учебно заведение какво е противогаз, по какъв начин да го слагат и употребяват, то за младите сътрудници това средство за самостоятелна отбрана при химическа офанзива се оказа непознато. А за какво е значимо, изяснява подполковник Николай Пъдарев от военния университет:
„ От нуклеарни, химически и биологични рискове и като едно от защитните самостоятелни средства, които всеки военнослужещ и всеки, който отива в сериозна обстановка, е добре да разполага с него, в случай че се наложи, да го употребява. При махането му има заплаха да загинете “.
Защитната каска и тактическите очила, дружно с бронежилетката допълват оборудването при работа в зони на спор , не престават с образованието ни офицерите от военния университет:
„ Следващите няколко минути ще ви срещна с спонтанните взривни устройства, какво съставляват, метод за устройването им и дейности при подозрение за неподготвено взривно устройство “.
„ При раздор се подвига висока температура, при което се разтопява пясъкът и се получава даже шлака, която хвърчи във въздуха, и в случай че нямате такива защитни средства, можете да бъдете съществено засегнати. Всичкото съоръжение, което ви го дадем днеска, ще участвате с него в занятието, апелирам ви, недейте да го смъквате по никакъв мотив “.
„ Вие сте на образователно място за задачи, цели и задания на конвоите. Ще разгледаме разнообразни тактически дейности от страна на военнослужещите и условия, които ние съблюдаваме, когато изпълняваме такива интервенции. Това, което е хубаво да запомните, е не по какъв начин да стреляте, а по какъв начин да извършите по този начин, че да не се стига до там “.
Трябваше да минем през това, тъй като предстоеше репортерите да съпроводят боен ескорт, който доставя филантропична помощ до потърпевшо население, а по пътя конвоят е подложен на засада, обстрел, химическа и ракетна офанзива.
„ Взводът ще раздават филантропичната помощ на локалното население. Вие ще отразявате това по какъв начин става, по какъв начин ще го отразявате – това вие си знаете, аз не знам. Вие си вършите вашата работа, ние си вършим нашата работа. Тук идва идващият случай – ракетна офанзива и по тази причина би трябвало по най-бързия метод да се изнесем. Каквото сме събрали, събрали. Всички качваме се по машините и стартира маршът обратно - от село Болдак, още веднъж по същия маршрут до база „ Финикс “.
И конвоят потегли – два военни зила, в единия военни и публицисти, в другия – филантропичната помощ, два джипа със разбъркан състав и две МТ-ЛБ.
За журналистическа работа имаше не повече от три минути, тъй като последва нова офанзива, при която имаше ранени публицисти и между тях трябваше да си окажем първа здравна помощ .
Задачата беше по-различна и за курсантите, които охраняваха конвоя, разяснява старшина Васил Ангелов, курсант пети курс в специализация „ Мотопехотни и танкови войски “:
„ Когато имаме ескорт с цивилни лица, те не са толкоз добре осведомени със обстановките, в които могат да изпаднат и не могат да реагират толкоз съответно , както могат военнослужещите. Според мен публицистите не допускаха неточности, заради това, че имаха инструктори с тях и те им споделяха какви би трябвало да са точните дейности в този миг. Няма да имаме проблем за взаимната си работа “.
От какво се нуждаят още публицистите, с цел да си правят по-добре работата в спешни обстановки – старшина Йонко Христов:
„ Тренировки, тренировки, тренировки. Курсът би трябвало да е по-удължен, с цел да може да ви покажем целия набор от познания и умения, които ние имаме и това да се приобщи и към вашата активност. Познавайки нашата работа, ще можете да отразявате обективно. Не си пречихме, доста дисциплинирани бяхте, супер “.
Първият курс по военно образование за кореспонденти за дейности при рецесии и спорове ще бъде мултиплициран и препоръчан на университетите, учащи публицисти, уточни началникът на Националния боен университет бригаден военачалник Иван Маламов. Той е безапелационен, че военнослужещи и публицисти могат да работят дружно при спешни обстановки:
„ Всеки търси истината, обективната истина и когато е в симбиоза военнослужещи и публицисти, може би, е по-добре за тези, които желаят да схванат истината. Затова считам, че работата дружно е доста по-добре, в сравнение с да се одобряват като натрапници или досадници. Не, в противен случай. Всички би трябвало да работим дружно “.
По тематиката работиха Ася Пенчева, Стоян Радев и Здравка Маслянкова
20 публицисти и фоторепортери от национални и районни български медии решаваха проблеми, на процедура оцеляваха в спешни обстановки и получиха умения по какъв начин да си свършат репортерската работа в изискванията на военни спорове в съдействие с военнослужещи, само че и да останат живи.
Обучителният курс на Националния боен университет „ Васил Левски “ за публицисти е предизвикан от войната в Украйна , уточни началникът на университета бригаден военачалник Иван Маламов:
„ И си споделих, че е хубаво да ви покажем нашата позиция, на военнослужещите, които са безспорно част от един подобен въоръжен спор и ние желаеме да ви покажем по какъв начин през нашите очи да можете да се справяте в спешна обстановка, един друг метод към това по какъв начин да си вършите работата “.
Дванадесет публицисти са починали в Украйна от началото на войната, други 10 кореспонденти са били ранени по време на сражения, заяви украинският общоприет прокурор Ирина Венедиктова във Facebook страницата си в средата на април.
При отразяване на военни спорове е належащо репортерите да имат базови умения , разяснява подполковник Стефан Маринов, шеф на Центъра за професионално и продължаващо образование в Националния боен университет:
„ Журналистите изпадат в извънредно сложни обстановки по време на отразяване на събития в зона на рецесии и спорове и сякаш е нужна профилирана подготовка за това по какъв начин да предпазят себе си, какви средства за самостоятелна отбрана би трябвало да имат, да употребяват и какво би трябвало да бъде тяхното държание “.
След теоретична подготовка по интернационално филантропично право, гражданско-военно съдействие, спешни обстановки, последваха образованията на полигоните във военния университет с военнослужещи, взели участие в задгранични военни задачи, които споделиха опита си по какъв начин да оцелеем като си добием вода, да я пречистим, да си запалителен огън, да си създадем скривалище, да се маскираме .
Излишният подвиг на репортерите по време на война е животозастрашаващ , предизвести старшина Николай Илиев от Професионалния сержантски лицей, водещ едно от практичните занятия:
„ Ако бъдете пратени на задача или да изпълнявате някаква задача, към вас ще има прикрепени военнослужещи и в концепцията си да хукнете и да уловите най-горещата вест, рискувате същите тези двама бойци да хукнат след вас и да ги изложите на обстрел. И да извършите една велика нелепост. Тук би трябвало да проявявате здрав разсъдък и, несъмнено, самообладание “.
Здравият разсъдък и търпението се оказаха най-повратната точка при симулацията, в която репортерите станаха военнопленници . Журналистическият хъс и задаването на провокативни въпроси, които са част от работата ни в цивилния живот, в изискванията на плен са несъвместими.
„ Самото чувство за слагане на белезници, стоенето с белезници е доста психическо и доста въздейства, когато на човек са му вързани ръцете . На мен като ми ги вържат, аз не мога да приказвам. Какво би трябвало да ви бъде държанието по време на разпит – не би трябвало да демонстрирате мощ и да се съпротивлявате. Щом ви задържат, значи не желаят да ви убият. Не провокирайте и не предизвиквайте експанзията от самото начало на вашето задържане. Говорете умерено, безшумно, тъй че да ви чуват. Никакви страсти, страстите са неразрешени в такива обстановки. Не търсете отговор на някакви въпроси, които ви тормозят, по скоро събирайте информация за вас и се концентрирайте да бъдете отпуснати “,
Такива бяха упътванията на основен инструктор старшина Йонко Христов от Професионалния сержантски лицей, участник в няколко военни задачи зад граница.
Последваха белезниците, качулката върху главата, мъжете в клетка, дамите влачени към мястото за разпит. Мирисът на бензин, стържещият тон на моторната резачка, дефицитът на въздух, учестеният пулс.
Личните защитни средства за част от наложителната екипировка при работа в спешни обстановки и зони на военни спорове. И до момента в който репортерите към и над 50-годишна възраст знаят от учебно заведение какво е противогаз, по какъв начин да го слагат и употребяват, то за младите сътрудници това средство за самостоятелна отбрана при химическа офанзива се оказа непознато. А за какво е значимо, изяснява подполковник Николай Пъдарев от военния университет:
„ От нуклеарни, химически и биологични рискове и като едно от защитните самостоятелни средства, които всеки военнослужещ и всеки, който отива в сериозна обстановка, е добре да разполага с него, в случай че се наложи, да го употребява. При махането му има заплаха да загинете “.
Защитната каска и тактическите очила, дружно с бронежилетката допълват оборудването при работа в зони на спор , не престават с образованието ни офицерите от военния университет:
„ Следващите няколко минути ще ви срещна с спонтанните взривни устройства, какво съставляват, метод за устройването им и дейности при подозрение за неподготвено взривно устройство “.
„ При раздор се подвига висока температура, при което се разтопява пясъкът и се получава даже шлака, която хвърчи във въздуха, и в случай че нямате такива защитни средства, можете да бъдете съществено засегнати. Всичкото съоръжение, което ви го дадем днеска, ще участвате с него в занятието, апелирам ви, недейте да го смъквате по никакъв мотив “.
„ Вие сте на образователно място за задачи, цели и задания на конвоите. Ще разгледаме разнообразни тактически дейности от страна на военнослужещите и условия, които ние съблюдаваме, когато изпълняваме такива интервенции. Това, което е хубаво да запомните, е не по какъв начин да стреляте, а по какъв начин да извършите по този начин, че да не се стига до там “.
Трябваше да минем през това, тъй като предстоеше репортерите да съпроводят боен ескорт, който доставя филантропична помощ до потърпевшо население, а по пътя конвоят е подложен на засада, обстрел, химическа и ракетна офанзива.
„ Взводът ще раздават филантропичната помощ на локалното население. Вие ще отразявате това по какъв начин става, по какъв начин ще го отразявате – това вие си знаете, аз не знам. Вие си вършите вашата работа, ние си вършим нашата работа. Тук идва идващият случай – ракетна офанзива и по тази причина би трябвало по най-бързия метод да се изнесем. Каквото сме събрали, събрали. Всички качваме се по машините и стартира маршът обратно - от село Болдак, още веднъж по същия маршрут до база „ Финикс “.
И конвоят потегли – два военни зила, в единия военни и публицисти, в другия – филантропичната помощ, два джипа със разбъркан състав и две МТ-ЛБ.
За журналистическа работа имаше не повече от три минути, тъй като последва нова офанзива, при която имаше ранени публицисти и между тях трябваше да си окажем първа здравна помощ .
Задачата беше по-различна и за курсантите, които охраняваха конвоя, разяснява старшина Васил Ангелов, курсант пети курс в специализация „ Мотопехотни и танкови войски “:
„ Когато имаме ескорт с цивилни лица, те не са толкоз добре осведомени със обстановките, в които могат да изпаднат и не могат да реагират толкоз съответно , както могат военнослужещите. Според мен публицистите не допускаха неточности, заради това, че имаха инструктори с тях и те им споделяха какви би трябвало да са точните дейности в този миг. Няма да имаме проблем за взаимната си работа “.
От какво се нуждаят още публицистите, с цел да си правят по-добре работата в спешни обстановки – старшина Йонко Христов:
„ Тренировки, тренировки, тренировки. Курсът би трябвало да е по-удължен, с цел да може да ви покажем целия набор от познания и умения, които ние имаме и това да се приобщи и към вашата активност. Познавайки нашата работа, ще можете да отразявате обективно. Не си пречихме, доста дисциплинирани бяхте, супер “.
Първият курс по военно образование за кореспонденти за дейности при рецесии и спорове ще бъде мултиплициран и препоръчан на университетите, учащи публицисти, уточни началникът на Националния боен университет бригаден военачалник Иван Маламов. Той е безапелационен, че военнослужещи и публицисти могат да работят дружно при спешни обстановки:
„ Всеки търси истината, обективната истина и когато е в симбиоза военнослужещи и публицисти, може би, е по-добре за тези, които желаят да схванат истината. Затова считам, че работата дружно е доста по-добре, в сравнение с да се одобряват като натрапници или досадници. Не, в противен случай. Всички би трябвало да работим дружно “.
По тематиката работиха Ася Пенчева, Стоян Радев и Здравка Маслянкова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ