В навечерието на 22 ноември, отдаваме почит на Св. Чечилия,

В навечерието на 22 ноември, отдаваме респект на Св. Чечилия, настойничката на музиката. Според легендата, тази мъченица за вярата (живяла в Рим по времето на император Марк Аврелий), съхранила обета си за непорочност и след женитбата с езичника Валериан. Дори обърнала към християнството своя мъж и брат му Тивуртий. Коя е повода да бъде оповестена през 1585 година от папа Сикст V за патрон на църковната музика? Не единствено мъченическата й гибел и нетленното й тяло (открити в римските катакомби през 882 година, мощите й са пренесени в храма на Трастевере, който през днешния ден носи нейното име), само че и един значим епизод от житието й, който указва силата на духовните песни: „ Докато водели Чечилия към венчилото под звуците на музикални принадлежности – Cantantibus Organis, тя горещо призовавала Бог и го молела да запази душата и тялото й неопетнени ”. На латински език фразата cantantibus organis по принцип значи свирене на всички музикални принадлежности. Джовани Пиерлуиджи да Палестрина основава в Рим през 16 век Братство на Св. Чечилия – общество за развиването на духовната музика, преобразувано по-късно в Академия „ Санта Чечилия ”, която съществува и до през днешния ден. Мнозина са композиторите, основали произведения за празника на светицата – като Хенри Пърсел, Георг Фридрих Хендел, Алесандро Скарлати, Марк Антоан Шарпентие, през 19 и 20 век – Шарл Гуно, Бенджамин Бритън… В линията барок ще звучи една от четирите оди, написани от Хенри Пърсел – „ Hail! Bright Cecilia ” (1692), замислена като церемониален химн на музиката и на всички музикални принадлежности.

Сред пиесите с показател „ рок “, определени от нас е песента на Пол Саймън „ Сесилия “. Името не е определено инцидентно. Знайно е, Саймън е почитал музикалната настойничка, евентуално и за това тя е споменавана в негови песенни текстове нееднократно. В срещата ни звучи и „ Американска ария “. Поетът с китара основава American Tune върху един от хоралите, които чуваме в Matthaus Passion на Йохан Себастиян Бах. Знаем също и, че Бах прави разнородни хармонизации върху същата тематика, която е пристигнала на света стотина години по-рано. Това е остарял лутерански, протестантски химн, основан от Ханс Лео Хаслер, композитор от късния Ренесанс. Сякаш Йохан Себастиан е бил задължен да продължи живота на творбата, като я пресъздава като хорал и по този начин я прави на процедура, безконечна. 250 години след Бах, Пол Саймън без каквато и да е рекламация за безкрайност написва думи, които отразяват духа на времето, пишейки собствен текст върху главната мелодия на същия хорал и по този начин го преобразява в ария, една от най-хубавите в неговия репертоар, в репертоара на дуета му с Арт Гарфанкъл и въобще в творчеството на Пол Саймън.

вторник, 21 ноември, 23 часа