Борисов полека започва да се връща в играта
В началото всичко беше поради ГЕРБ. Протестите от 2020 година, появяването на „ ИТН ”, възходът на „ Демократична България ” и ИБГНИ, издигането на президента Румен Радев до централна политическа фигура – в резюме казано, голямата политическа смяна, настъпила у нас през последната година - всичко това стана поради (или срещу) партията на Бойко Борисов.
И въздействието, което тази смяна оказа върху ГЕРБ, беше смазващо. Години наред групировката западаше – привлекателната й мощ за гласоподавателите намаляваше, а недоволните от преобладаващото й състояние в страната се увеличаваха. Вярно е, Борисов и хората му продължаваха да печелят постоянно избори. Но главната причина за това беше не личната им мощ, а неналичието на солидни политически съперници. И когато това събитие се промени, ГЕРБ трябваше да отстъпи освен от ръководството (както през 2013 г.), само че и от първото място на българската политическа сцена. Отгоре на всичко
партията се озова в обсадно състояние – заобиколена от врагове,
които се заканваха да я отстранят освен от властта, само че даже и от политическия живот на страната.
Това ли обаче се случва в действителност? В някакъв миг може би да, само че към този момент несъмнено не. Доскоро натискът върху Борисов и обкръжението му беше голям. В късия си живот 45-ото Народно заседание на процедура не се занимаваше с нищо друго с изключение на с това да разнищва наследството на ГЕРБ – и да пече на муден огън депутатите от партията, които се бранеха от непрестанните офанзиви с яростта и отчаянието на хванати в капан животни. Самият Борисов, което ясно се видя от уплашеното му изражение, когато отиваше на разпит в Министерство на вътрешните работи. Полицейските акции против пазаруването на гласове подплашиха и герберските фрагменти в провинцията. Да не приказваме за чистката, която организира служебното държавно управление на Радев по върховете на администрацията – „ чегъртането ” сигурно е отворило тежки рани по снагата на партията, която през годините на властване се срасна с държавните и локалните органи.
В 46-ия парламент обаче това се промени
В предното Народно заседание враговете на ГЕРБ доста бързо изчерпаха проучвателната процедура за съставяне на държавно управление и бързешком поеха към предварителните избори на 11 юли. Това не остави време за политически крамоли. В сегашния парламент обаче Има Такъв Народ, Демократична България, ИБГНИ и Българска социалистическа партия одобриха по-сериозно тази най-важна за страната задача (или най-малко си дадоха подобен вид) и се захванаха да работят за кабинет. И тогава настъпи страхотията – на първо време леки прения и интриги, които необикновено бързо прераснаха в гнусна омраза и цялостно срутване на. И посред тази борба мушката, която бяха вдигнали на ГЕРБ, изместиха към самите себе си.
Този процес не беше чак толкоз непредвиден. Рано или късно някой трябваше да поеме изгубената от Борисов власт. А съперниците му явно имат прекомерно разнопосочни ползи, с цел да могат да се консолидират – даже и въз основата на споделената им ненавист към ГЕРБ. Което, апропо, подсказва, че тази злоба надали е толкоз мощна. Във всеки случай някогашните ръководещи получиха опция да си отдъхнат – към този момент никой не се интересува изключително от тях. От време на време съперниците им пробват да подклаждат антигерберските настроения в обществото – да вземем за пример с. Но просто не им се получава като с, когато цялата страна слушаше със зяпнала уста обвинявания в политически и държавен рекет и корупция против кабинета „ Борисов 3 ”. Много ясно си личи, че Има Такъв Народ, Демократична България, ИБГНИ и Българска социалистическа партия са прекомерно заети с безплодните си опити да поделят властта, с цел да се занимават с ГЕРБ по метода, по който го правеха преди.
А някогашните ръководещи освен си отдъхнаха,
само че и започнаха да се окопитват и да навлизат интензивно в политическата борба. Правят усещания някои неща. Първо, Борисов резервира положителния звук персонално към Слави Трифонов – оплакваше го, че ще бъде, който и да предложи за министър председател, за „ силата на духа ” в лицето на недоброто му здравословно положение. Междувременно депутатите му в Народното събрание атакуваха Има Такъв Народ като партия, която. Второ, вождът на ГЕРБ постоянно продължи да нападна водещата фигура на Демократична България Христо Иванов. А хората му в Народното събрание в това време се лансираха пред десните като по-умерената, по-стабилната и изобщо по-добрата опция на Има Такъв Народ. Тези образци демонстрират ясно тактиката на герберите – да посеят интриги сред съперниците си и да засилят така и така ужасните раздори посред им.
Нова мощ безспорно ще вдъхне на някогашните ръководещи и на електоралните настройки, което освен ги върна на първото място, само че и с една добра преднина пред останалите обединения. Няма спор, че сериозна роля за порасналото утвърждение към ГЕРБ е изиграла войната сред Има Такъв Народ, Демократична България и ИБГНИ, които се очерниха един различен надалеч по-успешно, в сравнение с Борисов и хората му биха могли да го създадат. Със сигурност към партията се преливат и гласовете на разочарованите от това, че самонареклите се „ партии на смяната ” към този момент не съумяват да изпълнят със наличие гръмките си лозунги за дълбока промяна, разтрошаване на статуквото, унищожаване на корупционния модел и така нататък
И нещо доста значимо – ГЕРБ води война с Румен Радев
Нещо повече - ГЕРБ остана единствената парламентарна групировка, която. Има Такъв Народ атакува служебното държавно управление, само че поддържа Радев за идващ мандат. Демократична България, които преди го упрекваха, че служи на Кремъл, в този момент го третират уважително и се изясняват в обич на министрите му. За Българска социалистическа партия е ясно – каквото и да имат да разделят, соцлидерът Корнелия Нинова и президентът се нуждаят един от различен. ИБГНИ твърдо стоят зад президента от митингите насам. С Движение за права и свободи Радев има търкания поради служебния кабинет, поради които хората на Ахмед Доган се. Но единствено герберите го открояват публично като зложелател, с който водят борба на живот и гибел още от момента, когато Радев подвигна юмрука на улицата. В актуалната обстановка това е късмет за Борисов да сплоти при предсрочни парламентарни избори съперниците на президента, които по никакъв начин не са малко.
Въобще стартира да наподобява по този начин, като че ли слънцето още веднъж изгрява на герберската улица. И за това най-вече оказват помощ съперниците им, които са прекомерно заети със личните си партизански ползи, с цел да отделят внимание на набиращата мощ партия на Борисов. Смешното в тази ситуация е, че всички – Слави Трифонов, Христо Иванов, Корнелия Нинова, Мая Манолова, непрестанно приказват, че ГЕРБ може да се върне на власт. Но това не са предизвестия, а обвинявания – всеки от четворката твърди, че останалите работят в интерес на Борисов. И по този начин се получава в последна сметка.
И въздействието, което тази смяна оказа върху ГЕРБ, беше смазващо. Години наред групировката западаше – привлекателната й мощ за гласоподавателите намаляваше, а недоволните от преобладаващото й състояние в страната се увеличаваха. Вярно е, Борисов и хората му продължаваха да печелят постоянно избори. Но главната причина за това беше не личната им мощ, а неналичието на солидни политически съперници. И когато това събитие се промени, ГЕРБ трябваше да отстъпи освен от ръководството (както през 2013 г.), само че и от първото място на българската политическа сцена. Отгоре на всичко
партията се озова в обсадно състояние – заобиколена от врагове,
които се заканваха да я отстранят освен от властта, само че даже и от политическия живот на страната.
Това ли обаче се случва в действителност? В някакъв миг може би да, само че към този момент несъмнено не. Доскоро натискът върху Борисов и обкръжението му беше голям. В късия си живот 45-ото Народно заседание на процедура не се занимаваше с нищо друго с изключение на с това да разнищва наследството на ГЕРБ – и да пече на муден огън депутатите от партията, които се бранеха от непрестанните офанзиви с яростта и отчаянието на хванати в капан животни. Самият Борисов, което ясно се видя от уплашеното му изражение, когато отиваше на разпит в Министерство на вътрешните работи. Полицейските акции против пазаруването на гласове подплашиха и герберските фрагменти в провинцията. Да не приказваме за чистката, която организира служебното държавно управление на Радев по върховете на администрацията – „ чегъртането ” сигурно е отворило тежки рани по снагата на партията, която през годините на властване се срасна с държавните и локалните органи.
В 46-ия парламент обаче това се промени
В предното Народно заседание враговете на ГЕРБ доста бързо изчерпаха проучвателната процедура за съставяне на държавно управление и бързешком поеха към предварителните избори на 11 юли. Това не остави време за политически крамоли. В сегашния парламент обаче Има Такъв Народ, Демократична България, ИБГНИ и Българска социалистическа партия одобриха по-сериозно тази най-важна за страната задача (или най-малко си дадоха подобен вид) и се захванаха да работят за кабинет. И тогава настъпи страхотията – на първо време леки прения и интриги, които необикновено бързо прераснаха в гнусна омраза и цялостно срутване на. И посред тази борба мушката, която бяха вдигнали на ГЕРБ, изместиха към самите себе си.
Този процес не беше чак толкоз непредвиден. Рано или късно някой трябваше да поеме изгубената от Борисов власт. А съперниците му явно имат прекомерно разнопосочни ползи, с цел да могат да се консолидират – даже и въз основата на споделената им ненавист към ГЕРБ. Което, апропо, подсказва, че тази злоба надали е толкоз мощна. Във всеки случай някогашните ръководещи получиха опция да си отдъхнат – към този момент никой не се интересува изключително от тях. От време на време съперниците им пробват да подклаждат антигерберските настроения в обществото – да вземем за пример с. Но просто не им се получава като с, когато цялата страна слушаше със зяпнала уста обвинявания в политически и държавен рекет и корупция против кабинета „ Борисов 3 ”. Много ясно си личи, че Има Такъв Народ, Демократична България, ИБГНИ и Българска социалистическа партия са прекомерно заети с безплодните си опити да поделят властта, с цел да се занимават с ГЕРБ по метода, по който го правеха преди.
А някогашните ръководещи освен си отдъхнаха,
само че и започнаха да се окопитват и да навлизат интензивно в политическата борба. Правят усещания някои неща. Първо, Борисов резервира положителния звук персонално към Слави Трифонов – оплакваше го, че ще бъде, който и да предложи за министър председател, за „ силата на духа ” в лицето на недоброто му здравословно положение. Междувременно депутатите му в Народното събрание атакуваха Има Такъв Народ като партия, която. Второ, вождът на ГЕРБ постоянно продължи да нападна водещата фигура на Демократична България Христо Иванов. А хората му в Народното събрание в това време се лансираха пред десните като по-умерената, по-стабилната и изобщо по-добрата опция на Има Такъв Народ. Тези образци демонстрират ясно тактиката на герберите – да посеят интриги сред съперниците си и да засилят така и така ужасните раздори посред им.
Нова мощ безспорно ще вдъхне на някогашните ръководещи и на електоралните настройки, което освен ги върна на първото място, само че и с една добра преднина пред останалите обединения. Няма спор, че сериозна роля за порасналото утвърждение към ГЕРБ е изиграла войната сред Има Такъв Народ, Демократична България и ИБГНИ, които се очерниха един различен надалеч по-успешно, в сравнение с Борисов и хората му биха могли да го създадат. Със сигурност към партията се преливат и гласовете на разочарованите от това, че самонареклите се „ партии на смяната ” към този момент не съумяват да изпълнят със наличие гръмките си лозунги за дълбока промяна, разтрошаване на статуквото, унищожаване на корупционния модел и така нататък
И нещо доста значимо – ГЕРБ води война с Румен Радев
Нещо повече - ГЕРБ остана единствената парламентарна групировка, която. Има Такъв Народ атакува служебното държавно управление, само че поддържа Радев за идващ мандат. Демократична България, които преди го упрекваха, че служи на Кремъл, в този момент го третират уважително и се изясняват в обич на министрите му. За Българска социалистическа партия е ясно – каквото и да имат да разделят, соцлидерът Корнелия Нинова и президентът се нуждаят един от различен. ИБГНИ твърдо стоят зад президента от митингите насам. С Движение за права и свободи Радев има търкания поради служебния кабинет, поради които хората на Ахмед Доган се. Но единствено герберите го открояват публично като зложелател, с който водят борба на живот и гибел още от момента, когато Радев подвигна юмрука на улицата. В актуалната обстановка това е късмет за Борисов да сплоти при предсрочни парламентарни избори съперниците на президента, които по никакъв начин не са малко.
Въобще стартира да наподобява по този начин, като че ли слънцето още веднъж изгрява на герберската улица. И за това най-вече оказват помощ съперниците им, които са прекомерно заети със личните си партизански ползи, с цел да отделят внимание на набиращата мощ партия на Борисов. Смешното в тази ситуация е, че всички – Слави Трифонов, Христо Иванов, Корнелия Нинова, Мая Манолова, непрестанно приказват, че ГЕРБ може да се върне на власт. Но това не са предизвестия, а обвинявания – всеки от четворката твърди, че останалите работят в интерес на Борисов. И по този начин се получава в последна сметка.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ