В началото на XIX в. немският географ и естествоизпитател Александър

В началото на XIX в. немският географ и естествоизпитател Александър декор Хумболт се натъква на любопитен език, до момента в който изследва басейна на Амазонка. Той освен че в никакъв случай преди не го е чувал, само че и самите думи идват от един непредвиден източник – папагалче.

Според Хумболт папагалът е бил последното живо създание, което е говорело на този другояче мъртъв родов език.

Оттогава тази история за някои е останала в легендите като образец какъв брой може да е нежен един език, до момента в който други я отхвърлят като нищо повече от полет на фантазията.

През юни 1799 година Хумболт – емблема за откривател и изобретател по това време – потегля от Ла Коруня в Северна Испания, с цел да изследва Северна и Южна Америка. Пътуването му лишава 5 години, през които той минава през Куба, Колумбия, Еквадор, Перу и Мексико, преди да стигне до Съединените щати и след това да се върне в Европа.

По време на пътуването си Хумболт събира голямо количество екологични и зоологични данни, свързани с флората и фауната и даже с локалния климат, с който се сблъсква. Освен това той води дълги надлежни мемоари за човешката просвета, на която става очевидец, и в детайли разказва всичко – от локалната политика до другите обичаи. Умението му да приказва испански език също е от огромна изгода, защото му е разрешава да поддържа връзка – най-малко частично – с някои локални племена по време на пътуванията си, което е извънреден шанс.

Според историята, до момента в който изследва река Ориноко в днешна Венецуела, Хумболт отсяда при локално племе покрай село Майпурес. Именно тук откривателят очевидно среща папагала, който приказва на някакъв друг език от всички останали (и животни, и хора) към него. След като се допитва до локалните поданици, Хумболт научава, че птицата в миналото е принадлежала на вражеско племе, което е било насила да напусне региона и в последна сметка е измряло на малко островче на известно разстояние. Така папагалът излиза, че е последният оживял, който приказва този чудноват език.

Хумболт съумява да запише към 40 думи, произнесени от папагала. Този материал по-късно става ентусиазъм за генерации лингвисти, които го считат за мощен образец за това по какъв начин езиците могат елементарно да загинат, в случай че не е останал никой човек, който да ги приказва. През 1997 година един художник даже научава модерни папагали на думите и пътува с тях, с цел да може ново потомство да чуе този загубен език.

Но дали историята е вярна? Макар че има доста хора, които я одобряват за вярна, има и други, които я отхвърлят като небивалица. Въпреки това Хумболт предлага някои доказателства в поддръжка на своята история: в една книга, оповестена скоро след завръщането му в Европа, той изяснява по какъв начин е останал с народа гуахибо в едно село до водопад на река Ориноко. В това пояснение той разказва срещата си с папагала и по какъв начин той говорел на езика на атурите – войнственото племе, което било изчезнало. Хумболт написа: „ В интервала на нашето пътешестване в Майпурес ми беше показан остарял папагал, за който жителите споделиха – и този факт заслужава внимание – че не схващат какво приказва, тъй като приказва на езика на атурите. “

Истината за тази завладяваща история може би постоянно ще остане неразбираема, само че това най-малко дава известна конкретика за хипотетичния език, който папагалът приказва. Ако тя е вярна, то това е неповторим образец по какъв начин една инцидентна среща и една интелигентна птица са избавили един език.