Еврозоната е пример как не се спазва фискалната дисциплина
В началото на тази година се навършиха 20 години от основаването на Европейския стопански и паричен съюз. През 1999 г. еврото стартира да съществува като безналична валута, а от началото на 2002 г. то заменя валутите на дванадесет страни от Европейския съюз.
Основната цел на потреблението на единна валута е улеснението на покупко-продажбите. Парите по начало са основани точно за по-лесна, по-бърза и по-евтина замяна. Те съставляват мрежово богатство – колкото повече хора ги употребяват, толкоз по-големи са изгодите за обособения консуматор. По този метод се предизвикват търговията, туризмът и вложенията в границите на зоната. Формирането на съюз с население от над 340 млн. души, които употребяват една и съща валута, без да са жители на една и съща страна, е международен казус.
В това обаче се крият и някои от минусите на еврото. В Съединените щати общата парична единица се съчетава с съществуването на страна и фискална политика на федерално равнище, обща нормативна уредба и единно контролиране на финансовите институции и пазари, както и на пазара на труда, висока степен на интеграция сред стопанските системи на обособените щати и те като цяло могат да се преглеждат като оптимална валутна зона. Въпреки институционалните промени даже 20 години след основаването на еврото банковият съюз и съюзът на финансовите пазари към момента не са изцяло построени и съществува неустановеност дали това ще се случи.
Еврозоната обаче съставлява самобитен опит дали всички посочени детайли фактически са нужни за обезпечаването на резистентност на паричния съюз. Опитът досега демонстрира, че макар разтърсванията еврозоната към момента е жизнеспособна.
В актуалната публикация ще прегледам няколко индикатора, които са директно наранени от съществуването на единната валута – курсът по отношение на щатския $, инфлацията и устойчивостта на обществените финанси.
Валутният курс долар/евро
Еврото заменя голям брой европейски валути, само че при основаването му доверието в него се дължи най-много на немската марка. Първоначално еврото се разменя почти за 1,16 щатски $, само че още при потреблението му като безналична валута то стартира да се обезценява. Така в границите на към година се доближава паритет сред двете валути, до момента в който най-ниската средномесечна стойност е през октомври 2000 г. (0,8525 $ за евро). Спукването на балона в цените на акциите на високотехнологичните компании и съпътстващата го криза в Съединените щати при интервал на напредък в еврозоната обръщат наклонността.
Еврото минава през интервал на повишение на цената си по отношение на $, който продължава доникъде на 2008 г. През юли същата година се доближава най-високият средномесечен валутен курс – 1,5759 $ за евро. Избухването на международната финансова и икономическа рецесия обаче още веднъж пречупва наклонността. Въпреки че рецесията обгръща стопанските системи и на Съединените щати, и на еврозоната, обичайното усещане на $ като сигурен актив по време на рецесии му оказва помощ да възвърне част от цената си.
Задълбочаването на рецесията в еврозоната става мотив за припомняне на рецензиите към дизайна й, отправени от голям брой икономисти още преди основаването й, и ускорява недоверието в единната валута. Бавното възобновяване от рецесията на главните стопански системи и дълговата рецесия в периферията отслабват еврото и от началото на 2015 г. курсът се намалява под дълготрайната междинна стойност и съвсем непроменяемо (с изключение на началото на 2018 г.) се задържа под нея до момента. През последните месеци еврото отслабва даже под първичния си курс по отношение на $, което се дължи на по-доброто показване на американската стопанска система.
Инфлация
Институционалната рамка на еврозоната обгръща Европейската централна банка и Европейската система от централни банки, които са виновни за провеждането на паричната политика. Те имат задачата да упражняват надзор върху лихвените проценти и паричното предложение с последна цел непоклатимост на цените. Тази непоклатимост е дефинирана като ритъм на инфлация покрай, само че ненадвишаващ 2% годишно в средносрочен интервал. Освен това темпът на инфлация би трябвало да бъде позитивен, т.е. не би трябвало да се позволява дефлация.
Въпреки че наподобява задоволително строга, защото е числено избрана, тази формулировка не е напълно съответна във връзка с това по какъв начин да се схваща изразът „ в средносрочен интервал “. Важното в тази ситуация е, че тя не изисква темпът на годишна инфлация непрекъснато да бъде под 2%, а е задоволително това да бъде изпълнено в средносрочен интервал.
Ако приемем, че този интервал е с дълготрайност в границите сред 3 и 5 години, това дава опция за оценка доколко виновните институции са се справили с поставената им задача за непоклатимост на цените през 20-годишното битие на еврозоната. Графиката за темпа на инфлация демонстрира, че без значение от избора на индикатор за премерване на инфлацията в средносрочен интервал (средногодишен ритъм за 3 или 5 години) едвам след развиването на международната финансова и икономическа рецесия през 2009 г. тази числена цел стартира да се извършва.
Следователно за интервал от близо 10 години темпът на инфлация надвишава поставената пред ЕЦБ цел. Всъщност банката се оправя само във връзка с избягването на дефлацията. Инфлацията би трябвало да бъде покрай 2%, а от последното тримесечие на 2015 г. досега има отклоняване от това условие.
Средният ритъм на инфлация в еврозоната обаче е по-нисък в сравнение с в Съединените щати, другата зона с близко икономическо развиване. Докато в Съединени американски щати потребителските цени са се повишили с към 54%, то в еврозоната растежът им е към 41% през 20-годишния интервал.
Твърде експанзивната парична политика през по-голямата част от обсъждания интервал способства и за образуването на несъответствия на разнообразни пазари. Израз на това е надуването на спекулативни балони при цените на недвижимите парцели и при някои финансови активи. По този метод обаче се подкопава финансовата непоклатимост. Проблемите доближават съществени измерения при банковите системи в Ирландия, Кипър, Гърция, Португалия и Италия. Спукването на балона при недвижимите парцели в Гърция, Испания, Италия и Нидерландия води до мощно намаление на цените им, което в допълнение утежнява положението на банките заради потреблението на тези активи като обезпечения по заеми.
Фискална политика
При съществуването на парична политика, която е насочена към еврозоната като цяло, фискалната политика придобива още по-голямо значение като средство за реакция по отношение на шокове, които засягат обособените страни. Участието в паричен съюз обаче изисква поддържането на фискална дисциплинираност, която като цяло липсва, макар че са налице правила за резистентност на обществените финанси. Бюджетният недостиг не би трябвало да надвишава 3% от брутния вътрешен артикул, до момента в който държавният дълг не би трябвало да надвишава 60% от Брутният вътрешен продукт.
Историята на еврозоната е образец по какъв начин тези правила не се съблюдават. По време на 20-годишното й битие еврозоната като цяло в никакъв случай не е изпълнявала критерия за държавния дълг. Най-ниската стойност на индикатора е 65% през 2007 г. Световната финансова и икономическа рецесия обаче утежнява значително обстановката. Свиването на данъчните доходи е съчетано с увеличение на държавните разноски, което уголемява бюджетния недостиг. От друга страна спасяването на банките значи вдишване на спомагателен дълг. Така през 2013 г. дългът на страните от еврозоната надвишава 90% от Брутният вътрешен продукт. След това се следи изкривяване на наклонността, само че съотношението се намалява с неудовлетворителен ритъм.
Няколко страни в никакъв случай не са спазвали критерия за държавен дълг през всичките 20 години битие на еврозоната. Това са Белгия, Гърция, Италия и Австрия. Освен това Германия, която по принцип се преглежда като една от поддържащите фискална дисциплинираност страни, не съблюдава този аршин от 2003 г. насам, до момента в който Франция го извършва само през 2000 и 2001 г.
Критерият за бюджетния недостиг също се оказва съществено предизвикателство. Той не е спазен от еврозоната като цяло през 6 от тези 20 години. Оправданието за това през интервала 2009 – 2013 г. е реакцията в отговор на международната рецесия, само че през 2003 г. сходни учредения не са налице. При Гърция неспазването на критерия продължава от присъединението си към еврозоната до 2015 г. в това число. Подобна е обстановката при Португалия. Испания е образец за страна с релативно благоразумна фискална политика преди рецесията и тотална смяна по-късно. Всъщност от 2008 г. насам се осъществят бюджетни дефицити, които в някои години са близо и даже надвишават 10% от Брутният вътрешен продукт. Все отново Европейската комисия чака стесняване на недостига до 2,7% от Брутният вътрешен продукт през 2018 г.
Изводи
Историческият опит от миналите 20 години в еврозоната демонстрира, че паричната и изключително фискалната политика не са били задоволително ефикасни. Това способства за неустойчивостта, която по време, а и след дълговата рецесия, слага под подозрение самото битие на единната валута. За реализирането й обаче са положени големи старания на генерации политици и икономисти, които не биха били подценени елементарно. Необходимо е заложените промени да бъдат доведени до край, което би укрепило основите на паричния съюз посредством понижаване на уязвимостта му по отношение на шокове.
Основната цел на потреблението на единна валута е улеснението на покупко-продажбите. Парите по начало са основани точно за по-лесна, по-бърза и по-евтина замяна. Те съставляват мрежово богатство – колкото повече хора ги употребяват, толкоз по-големи са изгодите за обособения консуматор. По този метод се предизвикват търговията, туризмът и вложенията в границите на зоната. Формирането на съюз с население от над 340 млн. души, които употребяват една и съща валута, без да са жители на една и съща страна, е международен казус.
В това обаче се крият и някои от минусите на еврото. В Съединените щати общата парична единица се съчетава с съществуването на страна и фискална политика на федерално равнище, обща нормативна уредба и единно контролиране на финансовите институции и пазари, както и на пазара на труда, висока степен на интеграция сред стопанските системи на обособените щати и те като цяло могат да се преглеждат като оптимална валутна зона. Въпреки институционалните промени даже 20 години след основаването на еврото банковият съюз и съюзът на финансовите пазари към момента не са изцяло построени и съществува неустановеност дали това ще се случи.
Еврозоната обаче съставлява самобитен опит дали всички посочени детайли фактически са нужни за обезпечаването на резистентност на паричния съюз. Опитът досега демонстрира, че макар разтърсванията еврозоната към момента е жизнеспособна.
В актуалната публикация ще прегледам няколко индикатора, които са директно наранени от съществуването на единната валута – курсът по отношение на щатския $, инфлацията и устойчивостта на обществените финанси.
Валутният курс долар/евро
Еврото заменя голям брой европейски валути, само че при основаването му доверието в него се дължи най-много на немската марка. Първоначално еврото се разменя почти за 1,16 щатски $, само че още при потреблението му като безналична валута то стартира да се обезценява. Така в границите на към година се доближава паритет сред двете валути, до момента в който най-ниската средномесечна стойност е през октомври 2000 г. (0,8525 $ за евро). Спукването на балона в цените на акциите на високотехнологичните компании и съпътстващата го криза в Съединените щати при интервал на напредък в еврозоната обръщат наклонността.
Еврото минава през интервал на повишение на цената си по отношение на $, който продължава доникъде на 2008 г. През юли същата година се доближава най-високият средномесечен валутен курс – 1,5759 $ за евро. Избухването на международната финансова и икономическа рецесия обаче още веднъж пречупва наклонността. Въпреки че рецесията обгръща стопанските системи и на Съединените щати, и на еврозоната, обичайното усещане на $ като сигурен актив по време на рецесии му оказва помощ да възвърне част от цената си.
Задълбочаването на рецесията в еврозоната става мотив за припомняне на рецензиите към дизайна й, отправени от голям брой икономисти още преди основаването й, и ускорява недоверието в единната валута. Бавното възобновяване от рецесията на главните стопански системи и дълговата рецесия в периферията отслабват еврото и от началото на 2015 г. курсът се намалява под дълготрайната междинна стойност и съвсем непроменяемо (с изключение на началото на 2018 г.) се задържа под нея до момента. През последните месеци еврото отслабва даже под първичния си курс по отношение на $, което се дължи на по-доброто показване на американската стопанска система.
Инфлация
Институционалната рамка на еврозоната обгръща Европейската централна банка и Европейската система от централни банки, които са виновни за провеждането на паричната политика. Те имат задачата да упражняват надзор върху лихвените проценти и паричното предложение с последна цел непоклатимост на цените. Тази непоклатимост е дефинирана като ритъм на инфлация покрай, само че ненадвишаващ 2% годишно в средносрочен интервал. Освен това темпът на инфлация би трябвало да бъде позитивен, т.е. не би трябвало да се позволява дефлация.
Въпреки че наподобява задоволително строга, защото е числено избрана, тази формулировка не е напълно съответна във връзка с това по какъв начин да се схваща изразът „ в средносрочен интервал “. Важното в тази ситуация е, че тя не изисква темпът на годишна инфлация непрекъснато да бъде под 2%, а е задоволително това да бъде изпълнено в средносрочен интервал.
Ако приемем, че този интервал е с дълготрайност в границите сред 3 и 5 години, това дава опция за оценка доколко виновните институции са се справили с поставената им задача за непоклатимост на цените през 20-годишното битие на еврозоната. Графиката за темпа на инфлация демонстрира, че без значение от избора на индикатор за премерване на инфлацията в средносрочен интервал (средногодишен ритъм за 3 или 5 години) едвам след развиването на международната финансова и икономическа рецесия през 2009 г. тази числена цел стартира да се извършва.
Следователно за интервал от близо 10 години темпът на инфлация надвишава поставената пред ЕЦБ цел. Всъщност банката се оправя само във връзка с избягването на дефлацията. Инфлацията би трябвало да бъде покрай 2%, а от последното тримесечие на 2015 г. досега има отклоняване от това условие.
Средният ритъм на инфлация в еврозоната обаче е по-нисък в сравнение с в Съединените щати, другата зона с близко икономическо развиване. Докато в Съединени американски щати потребителските цени са се повишили с към 54%, то в еврозоната растежът им е към 41% през 20-годишния интервал.
Твърде експанзивната парична политика през по-голямата част от обсъждания интервал способства и за образуването на несъответствия на разнообразни пазари. Израз на това е надуването на спекулативни балони при цените на недвижимите парцели и при някои финансови активи. По този метод обаче се подкопава финансовата непоклатимост. Проблемите доближават съществени измерения при банковите системи в Ирландия, Кипър, Гърция, Португалия и Италия. Спукването на балона при недвижимите парцели в Гърция, Испания, Италия и Нидерландия води до мощно намаление на цените им, което в допълнение утежнява положението на банките заради потреблението на тези активи като обезпечения по заеми.
Фискална политика
При съществуването на парична политика, която е насочена към еврозоната като цяло, фискалната политика придобива още по-голямо значение като средство за реакция по отношение на шокове, които засягат обособените страни. Участието в паричен съюз обаче изисква поддържането на фискална дисциплинираност, която като цяло липсва, макар че са налице правила за резистентност на обществените финанси. Бюджетният недостиг не би трябвало да надвишава 3% от брутния вътрешен артикул, до момента в който държавният дълг не би трябвало да надвишава 60% от Брутният вътрешен продукт.
Историята на еврозоната е образец по какъв начин тези правила не се съблюдават. По време на 20-годишното й битие еврозоната като цяло в никакъв случай не е изпълнявала критерия за държавния дълг. Най-ниската стойност на индикатора е 65% през 2007 г. Световната финансова и икономическа рецесия обаче утежнява значително обстановката. Свиването на данъчните доходи е съчетано с увеличение на държавните разноски, което уголемява бюджетния недостиг. От друга страна спасяването на банките значи вдишване на спомагателен дълг. Така през 2013 г. дългът на страните от еврозоната надвишава 90% от Брутният вътрешен продукт. След това се следи изкривяване на наклонността, само че съотношението се намалява с неудовлетворителен ритъм.
Няколко страни в никакъв случай не са спазвали критерия за държавен дълг през всичките 20 години битие на еврозоната. Това са Белгия, Гърция, Италия и Австрия. Освен това Германия, която по принцип се преглежда като една от поддържащите фискална дисциплинираност страни, не съблюдава този аршин от 2003 г. насам, до момента в който Франция го извършва само през 2000 и 2001 г.
Критерият за бюджетния недостиг също се оказва съществено предизвикателство. Той не е спазен от еврозоната като цяло през 6 от тези 20 години. Оправданието за това през интервала 2009 – 2013 г. е реакцията в отговор на международната рецесия, само че през 2003 г. сходни учредения не са налице. При Гърция неспазването на критерия продължава от присъединението си към еврозоната до 2015 г. в това число. Подобна е обстановката при Португалия. Испания е образец за страна с релативно благоразумна фискална политика преди рецесията и тотална смяна по-късно. Всъщност от 2008 г. насам се осъществят бюджетни дефицити, които в някои години са близо и даже надвишават 10% от Брутният вътрешен продукт. Все отново Европейската комисия чака стесняване на недостига до 2,7% от Брутният вътрешен продукт през 2018 г.
Изводи
Историческият опит от миналите 20 години в еврозоната демонстрира, че паричната и изключително фискалната политика не са били задоволително ефикасни. Това способства за неустойчивостта, която по време, а и след дълговата рецесия, слага под подозрение самото битие на единната валута. За реализирането й обаче са положени големи старания на генерации политици и икономисти, които не биха били подценени елементарно. Необходимо е заложените промени да бъдат доведени до край, което би укрепило основите на паричния съюз посредством понижаване на уязвимостта му по отношение на шокове.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ