В началото на ноември се предвижда да се състои първото

В началото на ноември се планува да се състои първото съвещание на Съвместната интердисциплинарна експертна комисия, която образуваха Македония и Гърция като част от споразуменията в Договора от Преспа.
Посланик Виктор Габер, който оглавява македонския тим, съобщи за МИА, че то би трябвало да се случи в края на тази седмица в Солун и може да отнеме един или два дни. На него би трябвало да се дефинира динамичността на срещите, както и рамката на договарянията. Преди това той има въвеждаща среща със своя гръцки сътрудник, заместник-министърът на външните работи Маркос Боларис.
Предвидено е тази комисия да изследва учебниците и да дефинира времеви рамки, с цел да се подсигурява, че във всяка от страните от идната година, т.е. една година от подписването на Договора, не се употребява нито един учебник или спомагателен материал, който съдържа какъвто и да било иредентизъм.
Съгласно член 8, параграф 5 от Договора от Преспа, работата на комисията ще бъде следена от министерствата на външните работи на Македония и Гърция. Тя ще заседава минимум два пъти годишно, а отчет за своята работа би трябвало да показа пред Съвета за съдействие на високо ниво, ново тяло, чието образуване също е обвързване от Договора и което ще управляват министър председателите на двете страни, съобщи БГНЕС.
Габер разясни, че става дума за обемен материал от гръцки и македонски учебници, които би трябвало да се прегледат в посока на смяна на метода на разбиране на историята при новите генерации, с цел да не бъдат захласнати от атавизми, стереотипни усещания за историческите събития, да се избегне неприязън.
„ Не можем в този район, изключително в този момент, когато вървим към Европейски Съюз, да продължим да живеем по метод, както по-рано. Трябва да си сътрудничим, би трябвало да се движим напред и би трябвало да помогнем на новите генерации да не бъдат захласнати като са били дядо им, татко им и т. н. Факт е, че и при тях в техните учебници, и при нас в нашите учебници има детайли, които са предизвиквали някои неприятни усеща към другата страна и са подтискали новите генерации “, сподели дипломат Габер.
Запитан за тематиките, които се чака да провокират най-вече несъгласия, Габер твърди, че има няколко детайла в общата история, които са мъчителни. Като образец интервала от Втората международна война, съдействието на гръцките и македонските партизани, доколко е било допустимо това отношение, дали е имало балкански щаб, както са предложили югославските партизани, а мекедонските са го приемали. Съществуват и позитивни образци, като да вземем за пример Пактът сред Югославия, респективно Македония с Гърция и Турция от 1954 година насам.
По отношение на именуването на обитаемоте места - топонимите (Тесалоники или Солун, Монастири или Битоля...) Габер показва, че ще бъдат употребявани интернационалните конвенции, които за Македония са много удобни. В този подтекст ще послужи и признаването на македонския като формален език в някогашна Югославия дружно със словенския и сръбско-хърватския на Конференцията на Организация на обединените нации в Атина през 1977 година.
Македонският екип е мултидисциплинарен и към Габер като умел посланик спада и един историк, един лингвист, археолог, политолог, публицист - мъдрец и специалист по междуетническите връзки.
Гръцкият тим има три типичен историци, което значи, че желанието му е да се дефинират тъкмо детайли, които не би трябвало да провокират несъгласия.
Очаква се Съвместната интердисциплинарна комисия да има професионален и теоретичен метод към тематики, които са предизвиквали в предишното разнообразни тълкования.
Всъщност, задачата на тази комисия е тъкмо такава - да се стигне до решения, които няма да бъдат в несъгласие с трендовете за европеизация, показва дипломат Габер, добавяйки, че това ще бъде един дълготраен развой.
Тази македоно-гръцка комисия сигурно ще употребява и достиженията в работата на Съвместната македонско-българска комисия, която скоро би трябвало да има трета среща.