Париж представя легендарната колекция на Морозови от френски импресионисти
В началото на ХХ век Иван Морозов, огромен съветски търговец и индустриалец, купува в Париж зимен пейзаж от Алфред Сисле. Той толкоз го харесва, че се връща и купува още една негова творба.
И по този начин се поставя началото на неговата сбирка от френски импресионисти и постимпресионисти. Днес оценката ѝ е към пет милиарда $.
Трима са съветските огромни колекционери от това време – Третяков, Щукин и Морозови. Те не купуват изкуство, с цел да влагат пари. Те го вършат от обич към изкуството и това проличава по обстоятелството, че те в никакъв случай не продават. Те не следват това, което е съвременно, а следват пристрастеността си и в някакъв смисъл са куратори на цялостния артистичен развой на времето – предизвикват избрани процеси и създатели. Ако нещо им хареса, не се пазарят.
Иван Морозов е прочут в Париж с прякора „ руснакът, който не се пазари “. Сергей Щукин и Иван Морозов купуват изкуство до 1914 година, когато поради войната съветските банки стопират да превеждат пари в Европа, през 1918 година сбирките им са национализирани, а през 1920 година обединени в Единен държавен музей на новото западно изкуство. След войната, персонално по заповед на Сталин, този „ декадентен “ музей е закрит, а експонатите в него на инцидентен принцип са разграничени сред Пушкинския музей и Ермитажа.
Иван и неговият брат Михаил Морозови, известни с ненадмината си сбирка от авангардно френско изкуство, разпознават блясъка на Анри Матис и Пабло Пикасо, преди художниците да се радват на интернационално самопризнание.
Парижани и посетители на френската столица могат в този момент да се насладят на тази сбирка, за която споделя в " Артефир " Елица Павлович, създател на уеб страницата за просвета „ Пропаганда “.
Чуйте звуковия файл.
Снимки – ЕПА/БГНЕС
И по този начин се поставя началото на неговата сбирка от френски импресионисти и постимпресионисти. Днес оценката ѝ е към пет милиарда $. Трима са съветските огромни колекционери от това време – Третяков, Щукин и Морозови. Те не купуват изкуство, с цел да влагат пари. Те го вършат от обич към изкуството и това проличава по обстоятелството, че те в никакъв случай не продават. Те не следват това, което е съвременно, а следват пристрастеността си и в някакъв смисъл са куратори на цялостния артистичен развой на времето – предизвикват избрани процеси и създатели. Ако нещо им хареса, не се пазарят.
Иван Морозов е прочут в Париж с прякора „ руснакът, който не се пазари “. Сергей Щукин и Иван Морозов купуват изкуство до 1914 година, когато поради войната съветските банки стопират да превеждат пари в Европа, през 1918 година сбирките им са национализирани, а през 1920 година обединени в Единен държавен музей на новото западно изкуство. След войната, персонално по заповед на Сталин, този „ декадентен “ музей е закрит, а експонатите в него на инцидентен принцип са разграничени сред Пушкинския музей и Ермитажа.
Иван и неговият брат Михаил Морозови, известни с ненадмината си сбирка от авангардно френско изкуство, разпознават блясъка на Анри Матис и Пабло Пикасо, преди художниците да се радват на интернационално самопризнание.
Парижани и посетители на френската столица могат в този момент да се насладят на тази сбирка, за която споделя в " Артефир " Елица Павлович, създател на уеб страницата за просвета „ Пропаганда “.
Чуйте звуковия файл.
Снимки – ЕПА/БГНЕС
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ