РЕКЕТЬОРСКИТЕ ТРИКОВЕ НА ДЪРЖАВА СТИГНАХА И БОЛНИЦИТЕ! Вижте как със закон се създава схема, чрез която директори на болници са принудени да плащат рушвети, за да работят нормално!
В началото на годината депутатите одобриха нов закон за противопоставяне на корупцията и попречване на спор на ползи. Преди няколко дни Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество разгласява образците на заявления, които в едномесечен период би трябвало да бъдат подадени от лицата, заемащи „ висши обществени длъжности.”
В член 6 на закона изчерпателно са изброени лицата, заемащи висши обществени длъжности, а измежду тях в точка 46 са посочени: „ шефовете и изпълнителните шефове на лечебните заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния или общинския бюджет;”
На пръв взор наподобява разумно шефовете на огромните държавни лечебни заведения, ръководещи държавна благосъстоятелност и опериращи годишно с по няколко десетки милиона лв., да бъда сложени под рестриктивните мерки на закона. Само че съгласно този текст с изключение на тях, висши обществени длъжности се оказват и шефовете да вземем за пример на болничното заведение в Белоградчик, Бяла Слатина, Елхово, Провадия и всички останали по-малки или по-големи общински лечебни заведения.
Началниците на лечебните заведения по член 5, каквито са Военна болница, Правителствена болница, Спешна помощ, Комплексните онкологични центрове и други, не са висши обществени служба, не би трябвало да заявяват имуществото си и съществуване на спор на ползи.
Най-големият парадокс е, че съгласно текста на закона, висши обществени длъжности са шефовете и шефовете на частни лечебни заведения?!? Проблемът надалеч не е терминологичен, за това по какъв начин една частна служба може да се дефинира като обществена и какъв брой да е висша длъжността на шефа на някоя очна, кожна или друга дребна болница. Проблемът даже не е в това, че тези хора от частния бизнес ще бъдат принудени да подават имуществени заявления, наред с депутати, министри и кметове. Законът на процедура прави невероятно ръководството на частните лечебни заведения. Вижте сами.
Чл. 53 на закона дава формулировка на понятието частен интерес: „ Частен е всеки интерес, който води до полза от веществен или невеществен темперамент за лице, заемащо висша обществена служба, или за свързани с него лица, в това число всяко поето обвързване.” Всеки директор/управител на болница, който се стреми да управлява сдружението по този начин, че да получи той и съдружниците/акционерите полза имат частен интерес. Според член 52 на закона всеки от тях, имайки частен интерес, е в обстановка на спор на ползи: „ Чл. 52. Конфликт на ползи поражда, когато лице, заемащо висша обществена служба, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното осъществяване на пълномощията или отговорностите му по работа.”
Законът не разрешава на лицата заемащи висши обществени длъжности „ при осъществяване на отговорностите си да гласоподават в частен интерес (чл. 56)” и „ да употребява служебното си състояние, с цел да оказва въздействие в частен интерес върху други органи или лица(чл. 57)”.
Какъв различен, в случай че не частен, е ползата на шефовете и шефовете на комерсиалните сдружения, които са определени от акционерите и съдружниците за да ръководят сдружението по метод, който да им донесе облага. Според член 235 от Търговския закон, „ Членовете на препоръките на шефовете на акционерните сдружения са длъжни да извършват функционалностите си с грижата на добър търговец в полза на сдружението и на всички акционери.” В необятния смисъл на думата частен е и ползата на управителите/директорите на държавните и общинските лечебни заведения, тъй като имуществото им като юридически лица е обособено от държавата/общината, а резултатите от работата им обслужват самото сдружение и единствено индиректно се отнасят до обществото като цяло.
Ако обаче един управител/директор на болница по всякакъв начин се стреми да пази интереса на сдружението и акционерите, той попада под ударите на закона за противопоставяне и спор на ползи. Нещо повече, задоволително е да е налице частният интерес, без значение дали се пази добре или не.
Според Чл. 63. (1) от закона, „ Когато лице, заемащо висша обществена служба, има частен интерес, то е длъжно да си направи самоотвод от осъществяването на съответно пълномощие или обвързване по работа, като уведоми органа по избора или назначаването”. В случая с упарвлението на лечебните заведения това явно визира всяко едно пълномощие. Ако шефът или шефът на болничното заведение не се самоотведе, то това би трябвало да го направи Общото заседание (респективно Акционерното събрание) на сдружението - Чл. 64. „ Органът по избора или назначението е задължен да направи отказ на разположение, заемащо висша обществена служба, в случай че разполага с данни за негов частен интерес по отношение на съответно пълномощие или обвързване по работа.”
Така обрисуваме границите на правния парадокс. Директорът/управителят на лечебното заведение за болнична помощ по смисъла на закона заема висша обществена служба. Това обаче е несъвместимо с функционалността му на търговец и като подобен би трябвало да бъде освободен от акционерите/съдружниците. Е по какъв начин тогава ще действат тези сдружения?
Едва ли задачата на Министерския съвет, който е вносител на законопроекта и депутатите, е била тъкмо с този инструмент да закрият частните лечебни заведения. Едва ли е направено от нелепост или недовиждане. По време на разискванията на закона в Парламента от Националното съдружие на частните лечебни заведения внесоха документално мнение, само че депутатите не го разискаха. Фактът, че лечебните заведения по член 5 и тези за извънболнична здравна и дентална помощ не попадат под рестриктивните мерки на закона, навежда на мисълта, че признатият текст не е поради битката с корупцията. Иначе за какво няма да визира всички?
Ако Комисия за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, приложи закона, то всички лечебни заведения в страната би трябвало да бъдат закрити. Едва ли някой ще им разреши да го създадат.
По евентуално е да се случи друго. Директорите/управителите на лечебни заведения за болнична помощ ще бъдат сложени в обстановка на непрекъсната опасност да им бъде открит спор на ползи и вследствие на това, да се пристъпи към лишаване на нелегално добито имущество, когато може да се направи обосновано съмнение, че обещано имущество е нелегално добито (чл. 107 от закона). За последното даже не е нужна глоба на съда. Това е обстановка, в която си под перманента опасност, в случай, че спорът на ползи следва от самия закон и не са нужни старания, с цел да се откри.
Така погледнати нещата дават напълно друга светлина на признатия закон. Тук не става дума нито за формена нелепост на законодателя, нито за израз на някаква страст. Прилича на добре премислена рекетьорска скица.
Д-р Стойчо Кацаров
--
В член 6 на закона изчерпателно са изброени лицата, заемащи висши обществени длъжности, а измежду тях в точка 46 са посочени: „ шефовете и изпълнителните шефове на лечебните заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния или общинския бюджет;”
На пръв взор наподобява разумно шефовете на огромните държавни лечебни заведения, ръководещи държавна благосъстоятелност и опериращи годишно с по няколко десетки милиона лв., да бъда сложени под рестриктивните мерки на закона. Само че съгласно този текст с изключение на тях, висши обществени длъжности се оказват и шефовете да вземем за пример на болничното заведение в Белоградчик, Бяла Слатина, Елхово, Провадия и всички останали по-малки или по-големи общински лечебни заведения.
Началниците на лечебните заведения по член 5, каквито са Военна болница, Правителствена болница, Спешна помощ, Комплексните онкологични центрове и други, не са висши обществени служба, не би трябвало да заявяват имуществото си и съществуване на спор на ползи.
Най-големият парадокс е, че съгласно текста на закона, висши обществени длъжности са шефовете и шефовете на частни лечебни заведения?!? Проблемът надалеч не е терминологичен, за това по какъв начин една частна служба може да се дефинира като обществена и какъв брой да е висша длъжността на шефа на някоя очна, кожна или друга дребна болница. Проблемът даже не е в това, че тези хора от частния бизнес ще бъдат принудени да подават имуществени заявления, наред с депутати, министри и кметове. Законът на процедура прави невероятно ръководството на частните лечебни заведения. Вижте сами.
Чл. 53 на закона дава формулировка на понятието частен интерес: „ Частен е всеки интерес, който води до полза от веществен или невеществен темперамент за лице, заемащо висша обществена служба, или за свързани с него лица, в това число всяко поето обвързване.” Всеки директор/управител на болница, който се стреми да управлява сдружението по този начин, че да получи той и съдружниците/акционерите полза имат частен интерес. Според член 52 на закона всеки от тях, имайки частен интерес, е в обстановка на спор на ползи: „ Чл. 52. Конфликт на ползи поражда, когато лице, заемащо висша обществена служба, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното осъществяване на пълномощията или отговорностите му по работа.”
Законът не разрешава на лицата заемащи висши обществени длъжности „ при осъществяване на отговорностите си да гласоподават в частен интерес (чл. 56)” и „ да употребява служебното си състояние, с цел да оказва въздействие в частен интерес върху други органи или лица(чл. 57)”.
Какъв различен, в случай че не частен, е ползата на шефовете и шефовете на комерсиалните сдружения, които са определени от акционерите и съдружниците за да ръководят сдружението по метод, който да им донесе облага. Според член 235 от Търговския закон, „ Членовете на препоръките на шефовете на акционерните сдружения са длъжни да извършват функционалностите си с грижата на добър търговец в полза на сдружението и на всички акционери.” В необятния смисъл на думата частен е и ползата на управителите/директорите на държавните и общинските лечебни заведения, тъй като имуществото им като юридически лица е обособено от държавата/общината, а резултатите от работата им обслужват самото сдружение и единствено индиректно се отнасят до обществото като цяло.
Ако обаче един управител/директор на болница по всякакъв начин се стреми да пази интереса на сдружението и акционерите, той попада под ударите на закона за противопоставяне и спор на ползи. Нещо повече, задоволително е да е налице частният интерес, без значение дали се пази добре или не.
Според Чл. 63. (1) от закона, „ Когато лице, заемащо висша обществена служба, има частен интерес, то е длъжно да си направи самоотвод от осъществяването на съответно пълномощие или обвързване по работа, като уведоми органа по избора или назначаването”. В случая с упарвлението на лечебните заведения това явно визира всяко едно пълномощие. Ако шефът или шефът на болничното заведение не се самоотведе, то това би трябвало да го направи Общото заседание (респективно Акционерното събрание) на сдружението - Чл. 64. „ Органът по избора или назначението е задължен да направи отказ на разположение, заемащо висша обществена служба, в случай че разполага с данни за негов частен интерес по отношение на съответно пълномощие или обвързване по работа.”
Така обрисуваме границите на правния парадокс. Директорът/управителят на лечебното заведение за болнична помощ по смисъла на закона заема висша обществена служба. Това обаче е несъвместимо с функционалността му на търговец и като подобен би трябвало да бъде освободен от акционерите/съдружниците. Е по какъв начин тогава ще действат тези сдружения?
Едва ли задачата на Министерския съвет, който е вносител на законопроекта и депутатите, е била тъкмо с този инструмент да закрият частните лечебни заведения. Едва ли е направено от нелепост или недовиждане. По време на разискванията на закона в Парламента от Националното съдружие на частните лечебни заведения внесоха документално мнение, само че депутатите не го разискаха. Фактът, че лечебните заведения по член 5 и тези за извънболнична здравна и дентална помощ не попадат под рестриктивните мерки на закона, навежда на мисълта, че признатият текст не е поради битката с корупцията. Иначе за какво няма да визира всички?
Ако Комисия за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, приложи закона, то всички лечебни заведения в страната би трябвало да бъдат закрити. Едва ли някой ще им разреши да го създадат.
По евентуално е да се случи друго. Директорите/управителите на лечебни заведения за болнична помощ ще бъдат сложени в обстановка на непрекъсната опасност да им бъде открит спор на ползи и вследствие на това, да се пристъпи към лишаване на нелегално добито имущество, когато може да се направи обосновано съмнение, че обещано имущество е нелегално добито (чл. 107 от закона). За последното даже не е нужна глоба на съда. Това е обстановка, в която си под перманента опасност, в случай, че спорът на ползи следва от самия закон и не са нужни старания, с цел да се откри.
Така погледнати нещата дават напълно друга светлина на признатия закон. Тук не става дума нито за формена нелепост на законодателя, нито за израз на някаква страст. Прилича на добре премислена рекетьорска скица.
Д-р Стойчо Кацаров
--
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ