ПИБ и „С.Г. груп“ си стиснаха ръцете. Има ли риск за клиентите на банката?
В началото на февруари в медийното пространство се популяризира тревожната информация , че сред Първа капиталова банка /ПИБ/ и колекторската компания „ С.Г. груп “ се е разразила „ война “ поради необслужвана отговорности за към 300 милиона лв. . Началото на взаимоотношенията им датират от 2019 година , когато банката е подложена на напън да прочисти салдото си, тъй че да се приготви за обзор на качеството на активите и стрес тест от Европейската централна банка /ЕЦБ/. Сред главните интервенции, посредством които финансовият дефицит се свива до управляеми равнища, е точно посредством договорка с колекторската компания .
И по този начин, през декември 2019 година ПИБ записва облигационна емисия за 236 милиона лв. от „ С.Г. груп “ , които няколко дни по-късно са напълно употребявани от нея, с цел да придобие пакет необслужвани заеми от банката. Номиналната им стойност е 538 милиона лв. , само че нормално при сходни остарели портфейли е мъчно да се събере огромна част от главницата и по тази причина продажбите им стават на равнища към 5-10% от номинала, изясняват от „ Капитал “. Проблемите стартират в края на предходната година , като все още не е ясно какво стои в основата на спора . Те пораждат, когато изтича 4-годишният гратисен интервал по облигациите – през декември 2023 година колекторската компания е трябвало да преведе за пръв път с изключение на годишната рента /11.8 милиона лева/, а и 30 милиона лв. главница . Към този миг облигационният заем е бил обслужван.
От самото началото наподобяват нереалистични упованията да се възстановят повече от 50 % от цената на пакета остарели неприятни заеми на банката, с цел да може да се изплати облигацията с лихвите. Предполага се, че е имало договаряния , посредством които да се потърси решение за преструктуриране и разсрочване на заема, само че не е ясно по какъв начин са протекли те .
3 месеца преди молбите за неплатежоспособност са се появили и първите знаци, че се приготвя нещо. На 5 октомври 2023 година „ Иновативни финанси холдинг “ издава решение, съгласно което седалището на „ С.Г. груп “ е преместено от София на пернишката улица „ Отец Паисий “ 47А, където има офис на „ Money+ “. Десетина дни по-късно е последвало общо заседание акционерите на „ Иновативни финанси холдинг “ , на което е взето решение да се прекръстят на „ Голд план холдинг “ и крайните притежатели, които до момента са и шефове, излизат от управлението му.
В началото на декември „ С.Г. груп “ е преименувана на „ Финансова капиталова компания “ /ФИК/ . Успоредно с това другата компания с огромен дълг към ПИБ – „ Мъни плюс мениджмънт “ е преименувана на „ Силвър проджект “ и също се озовава в Перник. През декември в Стара Загора е записана и нова компания „ Съдружие Финансова капиталова компания “ – събирателно сдружение, в което безкрайно виновни съдружници са ФИК, „ Силвър проджект “, „ Сий пропърти “ и „ Пей плюс “ – всичките със отговорности и/или залози към ПИБ.
Първите дейности на ПИБ са регистрирани също през декември предходната година , когато пристъпва към осъществяване на залозите си на комерсиалните предприятия на „ Силвър проджект “ и „ Сий пропърти “ и назначава депозитар и шеф и в двете компании. Към края на месеца банката се снабдява и с изпълнителен лист по отношение на друго обвързвано сдружение – „ Корпоративна колекторска компания “, което е съдлъжник по заем за „ Пей плюс “. Там обаче претендираните суми са относително дребни /около 300 000 лева/ и наложените от ЧСИ запори на дялове в дъщерни сдружения бързо са вдигнати.
Следващият ход на ПИБ е от 5 януари, когато подава молби в Софийския градски съд /СГС/ за оповестяване в неплатежоспособност на „ Финансова капиталова компания “ и „ Силвър проджект “. В средата на месеца Софийски градски съд насрочва двете каузи за разглеждане. Заседанието за ФИК е оповестено за 6 февруари , а това за „ Силвър проджект “ – за 20 февруари , като и при двете са назначени движимости лица, които да показват счетоводни експертизи.
Притеснени от протичащото се и с молба да ни разяснят изцяло проблема, на 6 феруари от Искра.бг изпратихме въпроси към ПИБ. От редакцията ни, помолихме да ни отговорят на следните въпроси :
- Какъв е размерът на отговорностите на „ С.Г. груп “ към ПИБ?
- Има ли заплаха ПИБ да банкрутира поради това обвързване, в случай че не бъде изплатено?
- Има ли заплаха за клиентите на ПИБ и вложителите, и техните ползи ще бъдат ли наранени, в случай че това обвързване не бъде изплатено от компанията?
- Кой ще покрие загубите на ПИБ, в случай че задължението не бъде изплатено?
- Загубите на ПИБ ще принудят ли банката да вдигне някои такси за потребителите, с цел да може да си покрие загубите?
Първоначално въпросите ни бяха изпратени на [email protected] – имейл, посочен като формален за медии към банката . След като не получихме отговор до 26 февруари, изпратихме въпросите си и към имейлите, посочени за клиенти на банката . Към момента на писане на публикацията към момента нямаме отговор от ПИБ. В допълнение към тези въпроси, от медията ни обществено желаеме да попитаме:
- Каква е повода от ПИБ да не ни отговорят на запитването?
- Възможно ли е повода за това да се крие в заплахата банката да банкрутира и респективно на това клиентите й да пострадат?
И въпреки всичко информация на медията ни демонстрира, че се е стигнало до някакво съглашение сред ПИБ и „ С.Г. груп “ . От банката са разгласили, адресирано до Комисията за финансов контрол и Българската фондова борса /което не е изпратено до редакцията ни /, в което написа:
„ Уважаеми господа,
Във връзка с проявен медиен интерес Ви осведомяваме, че вследствие на подхванатите ограничения, беше реализирано съглашение сред „ Първа капиталова банка “ АД и С.Г. Груп.
Споразумението подсигурява, че отговорностите към Банката ще бъдат изпълнени. “
Документът е подписан от основния изпълнителен шеф на ПИБ Никола Бакалов и изпълнителния шеф Светозар Попов . Малко откакто излиза наяве за него, акциите на банката на Българска фондова борса са записали 23-процентно покачване . Преструктурирането на заема значи, че ПИБ ще би трябвало да начисли хранителни запаси по него, само че много по-малко по отношение на при хипотезата, че има дебитор в неплатежоспособност. От Искра.бг оставяме право на отговор , от който изрично да стане ясно дали има някакъв риск за клиентите на банката.
