Как България помогна на Русия да избяга санкциите върху износа на петрол
В началото на август българските управляващи откриха евентуално нарушаване на разпоредбите за импорт на съветски нефт.
Въпреки контрактувания ценови предел от $6 за импорт на съветски нефт от съюзнически страни, барелите съветски нефт, идващи в България, надвишават този предел, което повдига въпроси по отношение на допустимостта.
България, на която беше предоставено изключение от по-широките наказания на Европейски Съюз против съветския нефт, с цел да се предотврати дефицит на сила, потърси уточнения от длъжностни лица на Европейски Съюз по отношение на вноса на нефт, преизпълнен ценовия таван. Частна замяна на имейли от 4 август, забелязана от POLITICO, разкрива, че България е отправила питане по този въпрос. Отговорът от Европейски Съюз е бил позитивен, като е позволен вносът на съветски недопечен нефт над ограничаването от $60 в границите на изключението.
Впоследствие, съгласно поверителни митнически данни, получени от POLITICO, от август до октомври България е внасяла единствено съветски недопечен нефт, преизпълнен ценовата граница. В резултат на това са осъществени доставки на стойност към €640 милиона, с което са пренасочени средства към съветски енергийни компании и на собствен ред са съдействали за финансовите запаси на Кремъл за войната.
Този случай акцентира забележителен пропуск в опитите на Европейски Съюз да попречва енергийните доходи на Русия след нападението ѝ против Киев. Въпреки глобите, правните пропуски, слабото правоприлагане и зараждащата се паралелна търговия не престават да поддържат приходите на Москва от експорт на изкопаеми горива, като финансират забележителна част от военния бюджет на Владимир Путин.
Ефективността на тези наказания е под въпрос, защото след налагането им приходите на Русия от експорт на нефт са намалели единствено с 14%. Освен това през октомври приходите на Русия от експорт на изкопаеми горива доближиха 18-месечен връх.
Реакцията на Европейски Съюз на тези провокации наподобява лимитирана. Последните препоръчани наказания включват най-вече административни корекции, които специалистите възприемат като незадоволителни за ограничение на необятно публикуваното укриване на налози. Забележително е, че липсват старания за преразглеждане на тавана на цените на петрола в посока надолу.
Изглежда, че пропускът, който разрешава на България да внася съветски нефт над горната граница на цената, се дължи на пропуск в законодателството. Въпреки че Европейски Съюз забрани на корабните компании и застрахователите да търгуват с съветски нефт на цена над $60 за страни отвън Европейски Съюз, такова ограничаване не се ползва за доставките за страни от Европейски Съюз, като се изключи България.
Този пропуск е донесъл финансови изгоди на Москва. Между август и октомври приходите от продажбата на съветски нефт в България, една трета от които са надхвърлили пределните цени, са донесли на Кремъл към €430 милиона под формата на директни налози. Доставките през този интервал на цени сред $69 и $89 за барел бяха улеснени от западни субекти, единствено гръцки корабни оператори и английски и норвежки застрахователи.
Въпреки своята правда, тази обстановка провокира рецензии. Анализатори настояват, че освобождението на България от съветската възбрана за доставка на нефт е послужило най-вече за увеличение на приходите на най-голямата съветска частна петролна компания “Лукойл ” и на Кремъл, като забележимите изгоди за българските консуматори са били лимитирани.
По-конкретно, вносът на недопечен нефт от “ ” в България е донесъл над €2 милиарда доходи от експорт за Русия след налагането на глобите, като Кремъл е спечелил €1 милиард от директни налози от тези продажби.
Нараства натискът за премахване на тези пропуски. България пое ангажимент да редуцира интервала на освобождение от възбраната за импорт на съветски нефт с шест месеца, като реалокира крайния период до март. Кирил Петков, основна фигура в сегашната ръководеща коалиция на България, изрази нуждата от затваряне на заобикалянето на ценовите ограничавания, като прикани Европейската комисия да предприеме дейности. Петков акцентира напъните на България да понижи зависимостта си от съветската сила, като разграничи позицията ѝ от тази на прилежащи страни като Словакия.
Българският случай акцентира провокациите пред успеваемостта на глобите, като разкрива пропуски, които способстват за поддържането на приходите от съветски експорт, финансиращи дейностите на Кремъл, както означи Исаак Леви, началник на екипа на CREA за Русия и Европа.
