Операция “Рокфор”
В началото на 80-те години у нас се продаваше едно доста хубаво сирене, което хората назоваха рокфор, въпреки че на етикета му пишеше “Синьо сирене Троян ”. Беше, коства ми се, от овче мляко, мазно, узряло и много се доближаваше до усета на същинския рокфор, който някои магазини в София през днешния ден оферират. Онзи български рокфор нямаше доста почитатели въпреки ниската си цена, само че френският в този момент има, макар че е безценен. Или таман поради това.
За българския рокфор тогавашният градски фолклор беше пуснал мълвата, че сините шупли в сърцевината на питата били от някакви специфични червеи. Специални, но червеи. Можем да си представим какъв рекламен резултат е имала сходна версия за технологията на синьото сирене в едно общество, което дели нещата на черни и бели, а сиренето спада към най-белите. Към средата на 90-те синьото сирене още веднъж се появи на пазара, само че към този момент в непознати версии. Хората започнаха да го харесват, а някои заведения за хранене даже го припознаха като съставна част за сосове.
Рокфор, най-популярното синьо сирене в света, носи името на малко градче в община Авейрон (Южна Франция) и се създава единствено в този регион. Това е първото френско сирене, публично предпазено от страната посредством закон. През 1925 година Френският институт за наименованията за генезис (INAO) определил всички ограничавания и стандарти, на които би трябвало да дава отговор продуктът с това название. Всъщност по този начин е била дадена административна глоба на одобрени от епохи софтуерни практики. Според обичайна технология рокфор се прави от овче мляко, а питите зреят сред 3 и 6 месеца в пещери при следена температура и мокрота. Маслеността е към 52%, ароматът е безапелационен, а усетът – прекомерно лют.
Най-ранните сведения за това най-славно измежду френските сирена са от XI век. Тогава според известната легенда някакво рокфорско овчарче, увлечено от флирт с красива пастирка, не запомнило в една от пещерите край Рокфор своята торбичка с самун и сирене. След известно време момчето се върнало да си потърси забравената торбичка и намерило вътре рокфор. Легендата много припомня на античния сюжет за Дафнис и Хлоя, само че вместо кози тук има овце, а любовните детайлности са спестени, с цел да изпъкне обликът на сиренето. Модерната микробиология може да добави нещичко и за хляба в торбичката – той очевидно е бил ръжен, тъй като таман върху този самун при избрана температура, мокрота и стеснен достъп на О2 се развива плесента Penicillium Roqueforti, на която това синьо сирене (впрочем то е по-скоро зелено) дължи характерните си качества.
През 1393 година Шарл VI с кралска грамота отстъпил монополното право на жителите на Рокфор да вършат сирене “по метода, практикуван от незапомнени времена в околните пещери ”. През идващите епохи тези права били потвърждавани от други френски крале – Шарл VII, Франсоа I, Анри II, Луи XIV и Луи XV. През 1666 година Народното събрание в Тулуза също издал особено решение, с което защитил стандартите за произвеждане и правата на рокфорци. Сигурно поради тези административни грижи през днешния ден рокфор е най-популярният представител на огромното семейство на сините сирена, в което влизат също и други френски мостри като синьо овернско (Blue d’Auverne), италианската горгонзола, за която в всякакви източници се твърди, че се прави още от X век и също носи името на родното си село, британското стилтън и така нататък Има датски, немски, белгийски и други национални разновидности. Културата е остро заразна болест и се придвижва по най-различни способи, в това число и посредством сиренето.
В това семейство можеше да има и българско синьо сирене. За задачата е трябвало първо някое троянско овчарче в “незапомнени времена ” (понеже са незапомнени, те са неоспорими) да си не помни торбичката в някоя пещера, да речем, край Тетевен и да открие след няколко дни вътре синьото троянско сирене, което след това Държавно стопанско обединение “Сердика ” да пусне в всеобщо произвеждане по “старинна технология, излъчена от татко на наследник през вековете ”. Другият вид е това овчарче да бъде измислено. Може би в Държавно стопанско обединение “Сердика ”, преди да вършат синьо сирене, е трябвало да му създадат легенда. Както е при разузнавачите, първо им вършат легенда и след това ги пращат в тила на врага. Някой е трябвало да изясни на тогавашните икономически ръководители, че митовете движат историята по-властно от действителните събития.
Именно митовете, превърнати в изкуство и лирика вършат действителността достоверна. Изглежда у нас “от татко на наследник през вековете ” е излъчено едно безгрижие и вродено недоумение към магическата мощ на стандарта, непрекъснатото качество на един артикул. Заради това вродено безгрижие през днешния ден множеството български сирена на пазара се оферират неузрели и щедро напоени с вода. Това апропо.
В всякакви трудове с кулинарно-рекламен и туристически привкус постоянно се срещат изказвания от вида: “Синьото сирене е прелестно мезе за доста изтънчени виновност, на първо място бели и розе. ” Това е нелепост. Който от личен опит е схванал, че синьо сирене и изключително рокфор рядко върви добре с вино, дано не се срами да споделя това изобретение с другари. Никое “изтънчено ” бяло или алено вино и изключително розе не би могло да понесе борбата с остро пикантния и мощно солен усет на синьото сирене, изключително в случай че в действителност е рокфор. Единствено някои десертни виновност могат да създадат комбинацията приятна заради контраста във усетите. Незнанието и заблудата, както твърди Ницше, могат да бъдат съдбовни.
Пържен качамак със синьо сирене
Продукти: 2 ч.ч. царевично брашно (или царевичен грис), 6 ч.ч. вода, сол, 50 г масло, 200 г синьо сирене.
По нормалния метод се подготвя качамак, като във вряща подсолена вода с непрекъснато бъркане последователно се изсипва брашното. Готовият качамак се излива в необятна тава, тъй че да се получи слой с дебелина към 1,5 см. След като изстине, се нарязват триъгълни части, които се пържат в сгорещеното масло от двете страни. Докато са топли, се поръсват с натрошеното синьо сирене.
Салата с авокадо, рукола и синьо сирене
Продукти: 1 рукола, 100 година синьо сирене, 1 авокадо, 1 скилидка чесън, зехтин, лимонен сок.
Руколата се нарязва на тънки линии. Прибавят се настърганото сирене, ситно нарязаната скилидка чесън, настърганото авокадо, лимон и зехтин и се разбърква.
Пилешко филе със сос от синьо сирене
Продукти: 500 г пилешко филе, 150 г заквасена сметана, 2 с.л. лой, черен пипер.
Пилешкото филе се нарязва на ленти и се запържва в тиган от всички страни. След като месото омекне, се прибавят сметаната и натрошеното синьо сирене. Бърка се, до момента в който сосът стане еднороден. Накрая се подправя с черен пипер. Не се соли, тъй като синьото сирене нормално е задоволително солено.
Печурки със синьо сирене
Продукти: 500 г едри печурки, 100 г синьо сирене, ситно нарязан копър, черен пипер.
Пънчетата на гъбите се изрязват и шапките се напълват с натрошено синьо сирене. Поръсват се леко с черен пипер и се прибавят няколко капки вода. След това гъбите се подреждат в тавичка и се запичат в гореща фурна за десетина минути. След като се извадят, се поръсват със ситно нарязан копър.
Синьо сирене с ананас
Продукти: 1 комат синьо сирене, 4 шайби ананас от консерва.
Върху лист готварско фолио се слагат две шайби ананас. Отгоре се слага синьото сирене и върху него се подреждат другите две шайби ананас. Увива се деликатно и се запича във фурна за десетина минути. Сервира се топло с изгорял самун и бяло вино.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
За българския рокфор тогавашният градски фолклор беше пуснал мълвата, че сините шупли в сърцевината на питата били от някакви специфични червеи. Специални, но червеи. Можем да си представим какъв рекламен резултат е имала сходна версия за технологията на синьото сирене в едно общество, което дели нещата на черни и бели, а сиренето спада към най-белите. Към средата на 90-те синьото сирене още веднъж се появи на пазара, само че към този момент в непознати версии. Хората започнаха да го харесват, а някои заведения за хранене даже го припознаха като съставна част за сосове.
Рокфор, най-популярното синьо сирене в света, носи името на малко градче в община Авейрон (Южна Франция) и се създава единствено в този регион. Това е първото френско сирене, публично предпазено от страната посредством закон. През 1925 година Френският институт за наименованията за генезис (INAO) определил всички ограничавания и стандарти, на които би трябвало да дава отговор продуктът с това название. Всъщност по този начин е била дадена административна глоба на одобрени от епохи софтуерни практики. Според обичайна технология рокфор се прави от овче мляко, а питите зреят сред 3 и 6 месеца в пещери при следена температура и мокрота. Маслеността е към 52%, ароматът е безапелационен, а усетът – прекомерно лют.
Най-ранните сведения за това най-славно измежду френските сирена са от XI век. Тогава според известната легенда някакво рокфорско овчарче, увлечено от флирт с красива пастирка, не запомнило в една от пещерите край Рокфор своята торбичка с самун и сирене. След известно време момчето се върнало да си потърси забравената торбичка и намерило вътре рокфор. Легендата много припомня на античния сюжет за Дафнис и Хлоя, само че вместо кози тук има овце, а любовните детайлности са спестени, с цел да изпъкне обликът на сиренето. Модерната микробиология може да добави нещичко и за хляба в торбичката – той очевидно е бил ръжен, тъй като таман върху този самун при избрана температура, мокрота и стеснен достъп на О2 се развива плесента Penicillium Roqueforti, на която това синьо сирене (впрочем то е по-скоро зелено) дължи характерните си качества.
През 1393 година Шарл VI с кралска грамота отстъпил монополното право на жителите на Рокфор да вършат сирене “по метода, практикуван от незапомнени времена в околните пещери ”. През идващите епохи тези права били потвърждавани от други френски крале – Шарл VII, Франсоа I, Анри II, Луи XIV и Луи XV. През 1666 година Народното събрание в Тулуза също издал особено решение, с което защитил стандартите за произвеждане и правата на рокфорци. Сигурно поради тези административни грижи през днешния ден рокфор е най-популярният представител на огромното семейство на сините сирена, в което влизат също и други френски мостри като синьо овернско (Blue d’Auverne), италианската горгонзола, за която в всякакви източници се твърди, че се прави още от X век и също носи името на родното си село, британското стилтън и така нататък Има датски, немски, белгийски и други национални разновидности. Културата е остро заразна болест и се придвижва по най-различни способи, в това число и посредством сиренето.
В това семейство можеше да има и българско синьо сирене. За задачата е трябвало първо някое троянско овчарче в “незапомнени времена ” (понеже са незапомнени, те са неоспорими) да си не помни торбичката в някоя пещера, да речем, край Тетевен и да открие след няколко дни вътре синьото троянско сирене, което след това Държавно стопанско обединение “Сердика ” да пусне в всеобщо произвеждане по “старинна технология, излъчена от татко на наследник през вековете ”. Другият вид е това овчарче да бъде измислено. Може би в Държавно стопанско обединение “Сердика ”, преди да вършат синьо сирене, е трябвало да му създадат легенда. Както е при разузнавачите, първо им вършат легенда и след това ги пращат в тила на врага. Някой е трябвало да изясни на тогавашните икономически ръководители, че митовете движат историята по-властно от действителните събития.
Именно митовете, превърнати в изкуство и лирика вършат действителността достоверна. Изглежда у нас “от татко на наследник през вековете ” е излъчено едно безгрижие и вродено недоумение към магическата мощ на стандарта, непрекъснатото качество на един артикул. Заради това вродено безгрижие през днешния ден множеството български сирена на пазара се оферират неузрели и щедро напоени с вода. Това апропо.
В всякакви трудове с кулинарно-рекламен и туристически привкус постоянно се срещат изказвания от вида: “Синьото сирене е прелестно мезе за доста изтънчени виновност, на първо място бели и розе. ” Това е нелепост. Който от личен опит е схванал, че синьо сирене и изключително рокфор рядко върви добре с вино, дано не се срами да споделя това изобретение с другари. Никое “изтънчено ” бяло или алено вино и изключително розе не би могло да понесе борбата с остро пикантния и мощно солен усет на синьото сирене, изключително в случай че в действителност е рокфор. Единствено някои десертни виновност могат да създадат комбинацията приятна заради контраста във усетите. Незнанието и заблудата, както твърди Ницше, могат да бъдат съдбовни.
Пържен качамак със синьо сирене
Продукти: 2 ч.ч. царевично брашно (или царевичен грис), 6 ч.ч. вода, сол, 50 г масло, 200 г синьо сирене.
По нормалния метод се подготвя качамак, като във вряща подсолена вода с непрекъснато бъркане последователно се изсипва брашното. Готовият качамак се излива в необятна тава, тъй че да се получи слой с дебелина към 1,5 см. След като изстине, се нарязват триъгълни части, които се пържат в сгорещеното масло от двете страни. Докато са топли, се поръсват с натрошеното синьо сирене.
Салата с авокадо, рукола и синьо сирене
Продукти: 1 рукола, 100 година синьо сирене, 1 авокадо, 1 скилидка чесън, зехтин, лимонен сок.
Руколата се нарязва на тънки линии. Прибавят се настърганото сирене, ситно нарязаната скилидка чесън, настърганото авокадо, лимон и зехтин и се разбърква.
Пилешко филе със сос от синьо сирене
Продукти: 500 г пилешко филе, 150 г заквасена сметана, 2 с.л. лой, черен пипер.
Пилешкото филе се нарязва на ленти и се запържва в тиган от всички страни. След като месото омекне, се прибавят сметаната и натрошеното синьо сирене. Бърка се, до момента в който сосът стане еднороден. Накрая се подправя с черен пипер. Не се соли, тъй като синьото сирене нормално е задоволително солено.
Печурки със синьо сирене
Продукти: 500 г едри печурки, 100 г синьо сирене, ситно нарязан копър, черен пипер.
Пънчетата на гъбите се изрязват и шапките се напълват с натрошено синьо сирене. Поръсват се леко с черен пипер и се прибавят няколко капки вода. След това гъбите се подреждат в тавичка и се запичат в гореща фурна за десетина минути. След като се извадят, се поръсват със ситно нарязан копър.
Синьо сирене с ананас
Продукти: 1 комат синьо сирене, 4 шайби ананас от консерва.
Върху лист готварско фолио се слагат две шайби ананас. Отгоре се слага синьото сирене и върху него се подреждат другите две шайби ананас. Увива се деликатно и се запича във фурна за десетина минути. Сервира се топло с изгорял самун и бяло вино.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ