Д-р Ричард Дейвидсън: 7 часа са достатъчни, за да се промени мозъкът
В началото на 70-те години доктор Ричард Бенсън, кардиолог от Харвардския университет, за първи път обръща внимание върху измененията, които протичат в тялото по време на медитация.
„ Реакцията на разпределяне ” включва промени в метаболизма, сърдечния темп, дишането, кръвното налягане и химичните процеси в нервните кафези. Според Националния здравен институт на Съединени американски щати (NIH) „ избрани видове медитация понижават интензивността в симпатиковата нервна система и усилват интензивността в парасимпатиковата ”, което води до закъснение на сърдечния темп, намаление на кръвното налягане и усмиряване на нервното напрежение.
Ричард Дейвидсън, лекар по логика на психиката и психиатрия от Харвардския университет и професор в Университета на Уисконсин в Медисън, организира първите систематични неврологични проучвания върху медитацията. Един от най-известните опити е този, който Дейвидсън прави с тибетски монаси. Докато 10 от най-хубавите възпитаници на Далай Лама медитират, учените мерят мозъчната им активност благодарение на електроенцефалограма.
Те записват модел на мозъчна интензивност, каквато не са виждали по-рано. Той приказва за извънредно висока степен на централизация. Впоследствие, благодарение на мозъчен скенер невролозите откриват, че този вид активност е оказал влияние и върху самата физическа конструкция на мозъка. Явлението е известно като невропластичност, изяснява Дейвидсън. Прочетете изявлението, което американският експерт даде особено за „ Обекти ”.
- Д-р Дейвидсън, по какъв начин медитацията стана обект на проучванията Ви?
- Винаги съм се интересувал от методите, по които можем да променим държанието си и да подобрим прочувственото си благоденствие. Медитацията е такава тактика – комплекс от процедури, които можем да използваме, с цел да подобрим психическото си положение. Затова ме занимава към този момент от десетилетия.
- Как в действителност работи медитацията? Какви промени в мозъчната активност се следят?
- Различните видове медитация оказват въздействие върху нервните механизми, които вземат участие при регулирането на вниманието и страстите. Медитацията е процедура, която можем да използваме, с цел да променим умишлено тези нервни механизми. Многобройни научни проучвания в този момент сочат, че избрани видове медитация могат да доведат до поведенчески и неврологични промени, които подкрепят контрола върху изборното внимание, спомагат за контролиране на отрицателните страсти и обработване на избран вид позитивни страсти.
- Споменахте разнообразни видове медитация, вашите проучвания ориентирани ли са към избран тип?
- Изследваме разнообразни видове медитация от будистката традиция. Изучавали сме медитацията посредством централизация, при която човек концентрира вниманието си върху една точка, върху един обект. Изучавали сме и различен вид процедура, която назоваваме „ отворено наблюдаване ” или „ отворено наличие ”, където полето на схващане е по-широко и вниманието не е лимитирано. Изследвали сме и по този начин наречената „ подготовка на позитивните афекти ” – медитативна процедура, предопределена да култивира избран вид позитивни страсти – любов, доброжелателност, съчувствие. Различните видове медитация водят до друг тип промени – както в мозъка, по този начин и в държанието.
Виж още : Медитацията и ферарито
- За да се следят такива промени, несъмнено би трябвало дълга процедура. Колко време би трябвало човек да медитира, преди да настъпи някакво измеримо изменение?
- Повечето опити са с присъединяване на доста опитни практикуващи – хора, които имат повече от 10 000 часа процедура през живота си. Но някои от по-скорошните ни проучвания включват начинаещи, които в никакъв случай не са медитирали. На едната половина назначихме всекидневна стратегия за медитация, а другата използвахме като контролна група за съпоставяне. Оказа се, че единствено две седмици процедура, която включва медитация по 30 минути дневно, което се равнява на 7 часа общо, са задоволителни, с цел да провокират промени в мозъка.
