В началото на 2016 г. двама учени заявиха, че планета-призрак

В началото на 2016 година двама учени обявиха, че планета-призрак се крие в дълбините на нашата слънчева система, надалеч оттатък орбитата на Плутон. Твърденията им, направени въз основа на някои любопитни особености в орбитите на далечни ледникови светове, бързо провокираха съревнование измежду астрономите, с цел да се откри по този начин наречената Планета Девет – планета, за която се допуска, че има 10 пъти по-голяма маса от Земята.

Грегъри Лафлин, астроном в университета „ Йейл “ споделя: „ Намирането на планета с 10 пъти по-голяма маса от тази на Земята, освен това в нашата лична Слънчева система ще бъде изобретение от ненадмината научна големина “.

Сега астрономи оповестяват, че са забелязали различен отдалечен свят – може би с размера на планета джудже, чиято орбита е толкоз странна, че евентуално е била повлияна от Деветата Планета.

Космическият обект удостоверява съответна прогноза, направена от Константин Батигин и Майкъл Браун – астрономите от Калифорнийския софтуерен институт, които първи спореха за съществуването на Деветата Планета.

„ Това не е доказателство, че Деветата Планета съществува “, споделя Дейвид Гердс, астроном в университета в Мичиган и съавтор на новото проучване. – „ Но бих споделил, че съществуването на обект като този в нашата слънчева система укрепва вероятността Деветата Планета да съществува “.

Гердес и сътрудниците му откриват новия обект в данните от плана „ Проучване на тъмата сила “, план, който изследва ускорението в разширението на Вселената, като изследва регион, който е много над равнината на Слънчевата система. Това го прави малко евентуален инструмент за намиране на обекти в самата слънчева система, само че тъкмо това прави новооткрития обект неповторим: неговата орбита е наклонена на 54 градуса във връзка с равнината на Слънчевата система. Това е нещо, което Гердс не чака да види. Батигин и Браун обаче, преди време предвидиха точно нещо такова.

Преди две години Батигин и Браун направиха прогноза за съществуването на Деветата Планета въз основа на особените орбити на отдалечени светове, известни като обекти от пояса на Кайпер. Батигин и Браун настояват, че една девета планета би трябвало да е овладяла тези светове и да провокира техните странни орбити.

Нещо повече, Батигин и Браун също предсказаха, че с течение на времето гравитацията на Деветата Планета щяла да изтласка тези предмети от пояса на Кайпер от сегашната им низина и във все по-високи орбитални наклони.

Въпреки че астрономите към този момент са забелязали странна група галактически тела, които обикалят към слънцето перпендикулярно на равнината на Слънчевата система, те в никакъв случай не са улавяли обект, преминаващ сред двете групи.

„ Няма метод галактически обект да има сходна орбита, с изключение на поради съществуването на Деветата Планета “ – споделя Браун. Батигин отбелязва, че „ новият обект се вписва толкоз добре в модела, че съвсем наподобява на една от точките в симулациите. Добрата доктрина възпроизвежда данни – само че огромната доктрина предвижда нови данни “, споделя той.

Изследването „ Тъмна сила “ открива първите доказателства за новия обект в края на 2014 година Гердс и неговите сътрудниците са прекарали годините по-късно, в опит да проследят неговата орбита и да схванат неговия генезис.

В новата публикация те разказват по какъв начин са направили доста симулации на обекта в границите на известната Слънчева система, като разрешават на часовника да се движи напред и обратно със стъпка от 4,5 милиарда години. Нищо не можа да изясни за какво този обект има такава наклонена орбита. Едва когато в симулацията бъде добавена и Деветата Планета – планета с характерности, които съответстват съвършено с прогнозите на Батигин и Браун, – най-сетне тази орбита придобива смисъл.

„ Когато сложите в симулациите и Деветата Планета, освен можете да създавате предмети като този обект, само че и наложително би трябвало да го извършите “, споделя Джулиет Бекер от университета в Мичиган, водещ създател на новото проучване.

Силното и дълготрайно взаимоотношение с Деветата Планета наподобява е единственият метод да се издигне наклонът на орбитата на обекта и да се избута отвън равнината на Слънчевата система.

„ Няма различен рационален метод да се насели поясът на Кайпер с такива тела с високо наклонени орбити “, споделя Батигин. „ Мисля, че казусът за съществуването на Деветата Планета към този момент е в действителност доста евентуален. “

Други астрономи обаче, не са толкоз сигурни в съществуването на Деветата Планета, частично тъй като ранната Слънчева система остава към момента мистерия. Учените подозират, че Слънцето се е родило измежду клъстър от звезди, което значи, че ранните планети може би са имали доста близки срещи и конфликти с други звезди, което ги е изпратило в орбити, които наподобяват невъзможни през днешния ден.

И даже когато клъстърът от  звезди се е разпръснал, ранната Слънчева система евентуално е съдържала десетки хиляди планети джуджета, които биха могли да обезпечат гравитационните шумове, нужни за изпращането на 2015 BP519, както се назовава новият обект, в такава странна орбита. „ За мен Деветата Планета е един от многото способи, по които слънчевата система може да се разгърне “, споделя Мишел Банистър, астроном в Queen’s University Белфаст, който не взе участие в изследването. „ Това е евентуална опция. Но сега е просто това – една допустима концепция “.

Но когато астрономите изследват по-голямата галактика, концепцията не наподобява толкоз изненадваща. Планетите имащи сред два и 10 пъти по-голяма масата от тази на Земята са необикновено публикувани в цялата вселена, което прави необичайно, че в нашата Слънчева система няма нито една.

„ Ако не беше в нашата Слънчева система, мисля, че хипотезата съвсем със несъмнено щеше да бъде вярна. Намирането на Деветата Планета в нашата слънчева система ще бъде по едно и също време изменящо досегашната астрономическа просвета и неизмеримо вдъхновяващо “, би било трагично удостоверение на теорията и употребяваните научни способи “, споделя Лафлин.

Статията е отпечатана от списание Quanta, издание на фондация „ Симонс “.