В началото на 20-ти век в периода преди и по

В началото на 20-ти век в интервала преди и по време на Балканските войни Българската войска направи решителни стъпки към рационализация и въвеждане на новаторски технологии в своите военни тактики . Сред най-значимите усъвършенствания бе основаването на балонни и аеропланни отделения , които маркираха началото на потреблението на военна авиация в България.

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в. В нея Румен Петков, лекар по история и публицист, разкрива забавни събития от този интервал. За феновете на българската история и просвета този материал може да дава задълбочено разглеждане на военната авиация .

Историкът дава детайлности за тези нововъведения, които са били въведени за да се подкрепят интервенциите на сухопътните сили , изключително артилерията, като обезпечават скъпа разследваща информация и наблюдаване на противниковите позиции. Настоящата публикация преглежда историческото и стратегическото значение на тези нововъведения, тяхното влияние върху военните дейности по време на Балканските войни и тяхната роля в трансформацията на военната тактичност и технологии при започване на 20-ти век. Публикуваме целия материал без редакторска интервенция:

„ Балонните и аеропланни отделения в Българската войска се основават в Източна Тракия по време на подготовката за идната Балканска война за да подкрепят интервенциите на сухопътните сили, само че най към този момент артилерията. Задачата им е да обезпечат разследваща информация за разположението и напредването на османските войски. По това време бойната авиация е към момента в начален етап на развиване. Идеята за внедряването на такива отделения в Българската войска не е от Итало-турската война, известна още като Триполитанска война 1911– 1912 година, в която самолетът за първи път се употребява като средство за бомбардиране на съперника, а опитът от Руско-японската война.

Използването на балони в нощни условия против 3-та Манджурска войска в боевете при река Шахъ и село Сандепу през декември 1904 година дава позитивни резултати по отношение на добиването на информация за съперника и дава опция на съветската артилерия да обстрелва японските войски на разстояние от 4 до 6 километра. В началото на септември (06–11.09.1912 г.) щабът на Въоръжените сили на Царство България организира огромно обучение, наречено тогава военни маневри в региона на Шуменската цитадела. Тези маневри са планувани да се проведат още през 1911 година, само че финансовите усложнения на страната пречат за тяхното реализиране. Това се оказва положително стичане на събитията, тъй като другояче биха минали без присъединяване на аероплан. Мястото на маневрите не е определено инцидентно. Теренните условия най-вече наподобяват тези към мощните турски замъци в Източна Тракия – Лозенград и Одрин.

В учението са ангажирани две армии. Трета войска, взе участие в занятието като настъпателна, с пълководец генерал-лейтенант Радко Димитриев. В състава на армията е включено аеропланно поделение, командвано от поручик Христо Топракчиев, дружно с единствения за момента аероплан на българската армия – Блерио XI. За присъединяване в учението отделението се базира на летище Ески Джумая (днес Търговище). Армията на военачалник Радко Димитриев заема изходно състояние на линията Разград – Ески Джумая със задачата да организира настъпателно придвижване към крепостта Шумен. Планът на учението е да открие и нападна съперника отвън крепостта, като с това го отслаби, след което да обсади и след това да щурмува самата цитадела.

Защитата на крепостта е поверена на Втора войска с пълководец генерал-майор Стилиян Ковачев със задача да раздра обръча и да се освободи от обкръжението. В предписание на армията е предадено балонно поделение с газодобивната станция, ситуирани в покрайнините на гр. Шумен, откъдето се прави наблюдаване на съперника. Чрез разследващата си активност балонистите би трябвало да оказват помощ на Втора войска в контраатаката, като поправят артилерийския огън на обкръжените. Тези маневри са генерална подготовка по нахлуване и защита на мощно укрепени позиции (крепости) и по-конкретно за офанзива на Лозенградската и Одринската цитадела. На процедура това са последните мерки на армията ни в навечерието на Балканската война.

Аеропланното поделение, формирано от амбициозните и добре готови летци, още в първия ден от учението (6 септември 1912 г.) извършва ослепително поставените от командването на армията задания. То съумява да разузнае от въздуха разположението и придвижването на съперника, доставяйки данни с огромна акуратност за артилерията. Генерал Радко Димитриев е очарован и сюрпризиран от активността на водачите и от полезността на данните за съперника, които те му доставят. Учението съставлява огромен интерес и за българската публицистика. На сутринта вестник „ Утро ” излиза със следната публикация:

„ Тази заран (6 септември) в 7 часа, началото на маневрите, самолетът, който е в нападащата войска, се издигна във въздуха, с цел да разузнае разположението на съперника в крепостта. Той направи рекогносцировка на цялото поле и следи къде се движат войските. Всичко това достави значително наслаждение на шуменци. Към 10 ч. самолетът слезе в Разград, където се оказа със приключена задача. Може да се каже, че отбранителната войска, която се намира в Шумен и покрайнините, е открита от неприятеля. Това се дължи на самолета. Всичко е известно на щаба на нападащата армия… ”

Българското основно командване още на първото си съвещание дава позитивна оценка на новосформираните отделения, заключавайки че в идната война ще играят значима роля и планува да им разпореди виновни бойни задания. За задачата в Русия е изпратен Симеон Петров със задача да се срещне със свои сътрудници летци от френската школа на Луи Блерио и с тяхна помощ и съвет да контракти най-новите летателни средства, които могат да бъдат употребявани за военни дейности (бомбардировки). Поручикът закупува за идеята на България 21 самолета и аварийни елементи, като съумява да убеди и редица съветски летци и механици, които идват дружно със самолетите с подготвеност да се включат като доброволци в идните военни дейности.

Щабът на войската посреща радостно новината и незабавно разпорежда на експерта по пиротехника капитан Величков да влезе в договаряния с работилница „ Щулце-Зилберман ” в София, където по негови инструкции да се изработят 80 аеропланни бомби – 50 сферични и 30 със стабилизатори. При оповестяване на мобилизацията на 17 септември 1912 година, въздухоплавателният парк на Царство България се състои от два сферични балона „ София 1 “ и „ Годар “, два самолета – Блерио XI-2 и Албатрос F-2, модел 1911 година За шеф щаб на парка е назначен майор Васил Златаров, балонното поделение е с пълководец поручик Йордан Казанджиев и аеропланното поделение – с пълководец поручик Симеон Петров. При мобилизацията въздухоплавателният парк е развърнат в Търново Сеймен (дн. Симеоновград), а след началото на войната е пребазиран в новоосвободения Мустафа паша (дн. Свиленград). Веднага след оповестяването на войната на 5 октомври въздухоплавателния парк се реформира в три аеропланни отделения.

Първо аеропланно поделение с пълководец поручик Радул Милков е несъмнено да спомага на Втора войска при обсаждането на Одринската цитадела. Второ поделение под управлението на поручик Димитър Сакеларов е придадено на обединените Първа и Трета войска, които ще работят на фронта при Чаталджа. Трето поделение с пълководец поручик Пеньо Попкръстев е придадено на Четвърта войска, настояща на фронта при Галиполи. При по този начин основаната организация всички бойни задания на авиационните отделения се дефинират от нуждата им в съответната амия.

По този метод Българската войска за първи път в света при бойна конюнктура основава авиационни единици, придадени в оперативно послушание на обединяванията в състава на сухопътните войски. На 16.10.1912 година щабът на настоящата войска слага първата бойна задача на 1-во аеропланно поделение – да разузнае съперника в крепостта Одрин. Същия ден се прави първия в света военен полет, който реализира разследваща активност на съперника – в Одрин, като разкрива турските запаси при с. Кадънкьой. Авиаторът Радул Милков и наблюдаващият Продан Таракчиев със аероплан „ Албатрос “ извършват тази задача, като реализират разследваща активност на османските позиции към Одрин (Караагач, Юруш, Кадънкьой, Доганджа, Емекчикьой и покрайнината, където се вливат реките Тунджа и Марица).

Получените след полета данни се изпращат в щаба на Втора войска. Командването на артилерията навреме употребява резултатите от разузнаването и още на идващия ден сполучливо обстрелва турските запаси в региона на с. Кадънкьой. На 17 ноември 1912 година италианския летец Джовани Сабели и майор Васил Златаров със аероплан „ Блерио XI “ правят въздушна бомбардировка на османските позиции край Одрин. Синхронът сред артилерия и авиация притегля вниманието освен на военните експерти, само че и на международната общност. Смятаното за невероятно наблюдаване и поправяне на артилерийския огън по задачите в дълбочина при подготовката и провеждането на офанзивата на Одринската цитадела се трансформира в действителност благодарение на балонното поделение.

На 22 януари за пръв път в международната история се срещат и два противникови самолета. По една случайност поручик Симеон Петров не си е взел служебния револвер по време на полета. „ Срещнахме се и се разминахме, като всеки продължи своя път ” – написа в своите мемоари летеца. В следствие се оказва, че пасажерът във вражеския аероплан бил Енвер паша – тогавашен боен министър на Турция.

Първоначално авиацията се употребява най-вече за засичане на цели и наблюдаване придвижването на противниковите елементи, само че в хода на бойните дейности кръга на дилемите се уголемява. Най-голямо значение се отдава на опцията за разузнаване на съперника, а не на бомбардирането му от въздуха. Командването стартира да слага на военните летци непознати дотогава бойни задания.

В хода на бойните дейности летците стартират да се употребяват от артилерията като предни наблюдаващи, изготвящи топографски скици или съответни донесения, съпроводени с фотографски материали. Поражението във Втората балканска война се отразява отрицателно на стопанската система и устрема за развиване в България. От друга страна триумфите и получените аплодисменти от потреблението на авиационната техника в първата Балканска война кара главните снабдители съзнателно да ни изолират. В този сложен интервал за българското въздухоплаване се появяват и първите запалянковци, опитващи се да построят самолети лична структура.

Първите тествания на биплан, конструиран от артилерийския поручик Христо Жинзифов сходен на „ Voisin “, на 15 юли 1915 година приключват трагично с неговата гибел. Ползата и преимуществата от такива балонни отделения при провеждането на бойни дейности при започване на ХХ век са неоспорими и витално значими за артилерията. Включването ни в Първата международна война изисква от управлението взимане на бързи решения и промени. В първите дни е образуван щаб на Балонния парк с пълководец подполковник Златаров, 2-ма офицери въздухоплаватели и поделение от 272 души персонален състав.

Новосформираното поделение е с щат от един завързан балон „ Солун ” има задача освен да води наблюдаване от височина, само че и да разузнава и поправя стрелбата на артилерията по противникови цели в дълбочина. Тактико-техническите характерности дават отговор на условията и изцяло покриват потребностите на артилерията при започване на Първата международна война.

В началото на октомври 1915 година балонните отделения получават предопределение с подготвеност за включване в бойните дейности. Първото си издигане отделението прави на 1 октомври край Цариброд. Балонът „ Солун ” доставя точни данни за противниковото разположението на пехотата, артилерийските батареи и целия маньовър, осъществен от Тимошката и Моравската дивизии. Сведенията от него дават отлична опция на командира на 1-ви тежък артилерийски полк да подави съпротивата още в първите часове. Практически точната информация за съперника улеснява освен планировката на багра, само че и самото осъществяване.

Този приоритет подтиква общовойсковите командири да трансфорат този тип активност освен в непрекъснат цикъл, само че и непрестанно да я усъвършенстват. На 18 октомври балонът „ Солун ” е повдигнат наново, със задача освен да добива информация за съперника, само че и да извършва задания, присъщи на артилерийски командно-наблюдателен пункт. Разполагането на балона на 1 км югоизточно от връх Планиница се оказва стратегически най-правилното решение. Неблагоприятното време и противниковия обстрел не са спънка за командира – пилота-балонист капитан Йордан Казанджиев, сполучливо да извърши дилемите на артилерията в региона на връх Дрянова глава. При почналото гонене от съперника Балонното поделение се изтегля в началото в Пирот, а по-късно в Ниш, където остава до началото на 1916 година

Усложняването на връзките с Кралство Румъния постанова балоните да бъдат придадени в състава на дислоцираната в Южна Добруджа Трета войска. Германия като съдружник ни подарява два змейкови балона и Българската войска стартира да развива по-голяма огромна активност. Започналите боеве в Южна Добруджа принуждават командването на нашата войска да засилва дейностите на отделението. Още с идването на змейковия балон „ Солун ” Четвърта дивизия незабавно го издига наоколо до наблюдателния пункт на началника на артилерията на Русенския укрепен пункт и стартира да води наблюдаване за придвижването на речните съдове по левия бряг на р. Дунав.

На 5 септември 1916 година балона е повдигнат наново на 7 км югозападно от Тутракан в региона на височината Меше-махле (днес слято със с. Варненци) като командно-наблюдателен пункт за обслужване на артилерийската пукотевица. Получените данни и корекции са с огромна акуратност и осезаемо покачват качеството на артилерийската пукотевица от батареите. Появата на балона оказва мощно деморализиращо влияние върху съперника. Липсата на информация за предназначението и функционалностите на оборудването всява боязън и суматоха в редиците на румънската войска. Тези два фактора доста спомагат за преодоляването на фортовия пояс, който е част от основната опора на крепостта Тутракан. На 7 септември 1916 година щабът на настоящата войска изпраща до българския представител при щаба на армейската група “Макензен ” следната депеша:

“Търново, щаб групата Макензен, за майор Дочев. Главнокомандващият смята, че е от огромна значимост разрушаването или най-малко повреждането на моста при Черна вода, по тази причина помолете щаба на групата Макензен да даде заповед на цепелина и на хидропланите да бомбардират въпросния мост. ”

Подготвената офанзива на Кобадинската позиция от Трета българска войска също разчита на утвърдилото се към този момент балонно поделение. Лошото време на 17 септември не дава опция то да бъде употребявано в бойните дейности, само че през идващите два дни (18 и 19.09) включването му е от решаващо значение за сполучливото отразяване на контраудара, подхванат от руско-румънските войски в този сектор от фронта.

Подготвяната втора офанзива включва и новосформираното Второ балонно поделение със змейков балон „ Одрин “. Заедно с Първо балонно поделение дилемите им се концентрират върху обслужване на огъня на тежката артилерия, придадена на Първа конна дивизия. И двете отделения със своевременните си наблюдения оказват помощ на Трета войска да извърши сполучлив пробив в полосата за защита на обединената руско-румънска Добруджанска войска. Бойните дейности освен това сблъскване носят детайл на модерна, маневрена война и се развиват с бързи и нехарактерни темпове спрямо окопните дейности по другите фронтове на Първата международна война.

До достигането на българските елементи при делтата на р. Дунав отделенията регистрират седем бойни дни и на процедура се оказва, че присъединяване в настъпателни дейности се оказват мъчно изпълними за отделенията. С което се изяснява и ниската им работливост. Тези резултати дават съображение на българското командване да организира спомагателни курсове на отделенията, след което още веднъж да ги изпрати на позиции край Исакча и Тулча. Веднага с включването си след образованието през юли и август Второ балонно поделение съумява да увеличи своята успеваемост като осъществя 18 сполучливи издигания.

Германското командване осъзнава превъзходствата на Българската военна тактичност, която след внедряването на въздухоплавателни средства в армията е повишила неведнъж огневата си мощност. Като съдружник в още в средата на 1915 година стартира да строи елинги за дирижабли в покрайнините на гр. Ямбол, снабдени със личен газов цех, електростанция, радиостанция, радиопеленгаторна и метеорологична работа. Съвместното формирование е планувано главно да обслужва немските плавателни съдове в единоборството им с корабите от съветския черноморски флот, както и дирижаблите да правят патрули над Мраморно и Егейско море.

Задачите с които се заема новосъздадената въздушна база е да окаже цялостен надзор над Черноморския басейн като ограничи военните доставки на Антантата към Русия както и да блокира акваторията на Средиземно море. Първата се оказва сполучлива, до момента в който втората се оказва непостижима, защото съюзническия съглашенски флот постанова цялостен надзор над цялото водно пространство, а рискът се оказва стопански неблагоприятен.

Дирижаблите стартират да се употребяват с двойно предопределение. На отиване който са маневрени употребяват празния курс за откриване на минните полета сложени от съветските военноморски сили пред Босфора, а на връщане са натоварени и извършват задания по доставката на каменни въглища от Зонгулдаг и околните пристанища към Константинопол. Съвместната активност с немските морски кораби „ Гебен ” и „ Бреслау ” се трансформира в господстващи военни единици на Черно море. С дейното им присъединяване е бомбардирана основната съветска военноморска база в Севастопол и пристанището на Батуми.

Тези две завоевания дават спомагателен кураж на Централните сили и те насочват цялата си сила на юг. Цепелинът LZ 104, получава задача да извърши полет от базата в Ямбол до Хартум и да окаже помощ на армията командвана от Енвер Паша в Арабия отбраняваща Константинопол. След 95 часов сполучлив полет въздухоплавателното оборудване се прибира в Ямбол, с което на процедура прави първият в света трансконтинентален полет.

Друг цепелин L.59 излетява от Ямбол, с цел да нападна английската морска база на остров Малта, като за тази цел прелита Родопите. През нощта на 7 април 1918 година, немската подводна лодка UB-53 изплава на повърхността с цел да реализира контакт с цепелина. Командирът на подводната лодка оберлейтенант J. L. E. Sprenger, оповестява, че вижда цепелина на височина от 700 фута (пр. 200 м.). Няколко минути по-късно, офицерът оповестява, че на хоризонта вижда гигантско огнено кълбо, което пада във водите на Средиземно море. Цепелинът не се завръща, а други данни не са открити. Пораженческото държание след войната както и унищожените архиви не дава опция за проучване на случая.

Съвременните изследвания демонстрират, че унищожаването на дирижабъла не е заслуга англичаните, нито на италианците защото освен не попада в корабните дневници на капитаните, само че се оказва, че не знаят и за случая така който не биха пропуснали да препишат като заслуга в корабните дневници. Изводът е, че най-вероятно 21 членен екипаж от който няма оживели след случая е претърпял повреда. За страдание макар настоящата фотография на екипажа не можем да кажем кой измежду тях българи.
През втората половина на септември 1917 година,

На 25 октомври 1917 година балонистите получават подарък от Западния фронт – нов трофеен британски змейков балон и образуват ново балонно поделение с пълководец поручик Любомир Николаев. Включвайки и новосформираното поделение балонистите общо съумяват да извършат 105 бойни полета за годината, което е един добър резултат за армията. До края на войната балоните остават на очаквателни позиции на десния бряг по долното течение на р. Серет и р. Дунав, а румънските и съветските войски заемат левия бряг на въпросните реки. Това състояние на воюващите армии е известно като Серетски фронт, откъдето се стига до подписването на Брест-Литовския кротичък контракт с Русия на 3 март 1918 година, който подрежда България измежду четирите страни – победителки.

На 07.05.1918 година в Букурещ е подписан кротичък контракт и с Румъния, в който България, като се изключи че си възстановява отнетата през 1913 година Южна Добруджа, получава и част от Средна Добруджа, като северната и граница върви на няколко километра южно от жп линията Черна вода – Кюстенджа. През август 1918 година, преди настъплението на съглашенските войски при Добро поле, балонните отделения са трансферирани на Солунския фронт.

По заповед на началника на Инженерните войски така наречен балонни станции са сложени от двете страни на р. Вардар – едната за подпомагане на Девета Плевенска пехотна дивизия, а другата – на Пета Дунавска пехотна дивизия. Тук обаче те не съумяват дейно да се проявят. На 3 септември 1918 година, по време когато змейковият балон „ Одрин ” обслужва огъня на артилерията, се развихря стихия и го изтръгва от ръцете на обслужващите го бойци, в резултат на което той изчезва безследно в тила на съперника, с което приключва и бойната активност на Второ балонно поделение. Трето балонно поделение по време на поправяне на артилерийския огън в дълбочина на противниковата защита при с. Конско (Добро поле) попада под обстрел на картечници и самолети от съюзническата авиация.

С понижена боеспособност и опция за ръководство на 15 септември 1918 година то се трансформира в лесна цел за противниковата артилерия и има същата орис. Участието на отделенията в състава на Трета войска завършва за 34 бойни дни, в които са предадени близо 250 донесения и е поправен огънят на артилерията по 140 цели на съперника.

През целия интервал на Първата международна война трите балонни отделения работят общо 162 бойни дни, показвайки изключителна интензивност и висока бойна успеваемост в изискванията на позиционната война освен на Добруджанския, само че и на Солунския фронт. След края на войната отделенията престават действително да съществуват. Техните останки са сведени в така наречен Балонна група, която е сложена под командването на подполковник Казанджиев. При общата заповед за оттегляне на Първа войска Балонната група изоставя на заеманите до тогава позиции цялата си материална част.

Въздухоплаването не изостава от еволюционното си развиване, стартира произвеждане на апарати с нова бордова инсталация, включваща вграден предавателен уред, благодарение на който доста по-лесно се засичат цели и се поправя огъня на артилерията. Всичко това последователно стартира да се ползва изначало в самолетостроенето и то неумишлено измества балона от въоръжение. “