Светът изхвърля всичко путинско
В начало на 50-те години на XX век във Франция се състояха два ключови за интелектуалния дух на Европа правосъдни процеса. Замесени са писатели - Виктор Кравченко и Давид Русе. И двамата разказват сталинските репресии и лагерите, а Френската комунистическа партия ги съди. Печелят делата, само че по-важно е посятото подозрение в интелектуалния авангард. До този миг Съюз на съветските социалистически републики, Сталин, социализмът, “работническият парадайс “ варират от блян до фетиш за Жан-Пол Сартр, Морис Мерло-Понти, Пол Елюар, Жак Елюл и мнозина други. Те са и екзистенциалисти, и левичари, които се опълчват на материализма и империализма на Съединени американски щати. Философията им търси публичен строй, който да лиши човечеството от премеждия.
Някои от тях на правосъдните процеси намерено се афишират в отбрана на Съюз на съветските социалистически републики, считайки, че разкритията са изфабрикувани от Централно разузнавателно управление на САЩ. Но Русе води като очевидци жертви, оживели от терора. Освен това двамата писатели не са първите, които го разказват. И въпреки жигосани, правосъдните им каузи повлияват основно за осъзнаването, че животът в Съюз на съветските социалистически републики не е подобен, какъвто го възприемат прогресивните западни среди.
По това време Париж е културна столица на света. Френската комунистическа партия е мощна, ръководи страната в коалиция. Освен това бъка със светила, трасиращи интелектуалния и теоретичен напредък. И когато
на другарските им (често пиянски) сбирки
писателят Артур Кьостлер (друг разобличител на терора) оказва помощ на Сартр, Камю и Симон дьо Бовоар да изтрезнеят от утопията, това е прелом за света. Той завършва през 1956 година Съветските танкове влизат в Унгария и интелектуалецът Пиер Декс споделя: „ Сбъркахме! “. Декс е историк, изкуствовед, публицист, редактор на комунистическия орган Les Lettres Françaises. А също и... основен клеветник на Русе при делото 6 години по-рано.
Оттук нататък френската левица, само че и всички хора на запад, които почтено търсят човечен публичен строй, скъсват с утопията по Съюз на съветските социалистически републики. Започва гигантската рецесия в левите хрумвания, продължаваща до през днешния ден. Социалистическият блян, в името на който интелектуалците са допускали принуждение (по пътя към достигането му), се проваля. Страшно доста фактори повлияват за това катурване, само че измежду водещите аргументи е точно заблудата за злото – едни ги мислехме нещата със Съюз на съветските социалистически републики, други се оказаха.
Макар XXI век да не е век на концепциите и доста неща да са се трансформирали, нашествието на Владимир Путин в Украйна ще послужи за тъкмо подобен интелектуален прелом. Танковете са повече, в сравнение с в Унгария през 1956 година Пътят на идейното катурване е по-скоро първоначално, т.е. при разкритията на Кравченко и Русе. Но каквато и да е етапа, ще има
смяна в схващанията за положително и зло
- в обществена философия, политически хрумвания и съответните публични взаимоотношения. Просто отново стана по този начин, че едни неща се оказаха други.
Илюзията бе за Путиновия модел. Тя не повлече интелектуален и планетарен възторг, само че обхвана задоволително доста хора. Не малко други поглеждаха към него с любознание. Докато демокрацията в развитите страни преминаваше през рецесии, Путин вътрешно укрепи круширалата при Елцин и Горбачов Русия, върна въздействието й след Студената война, болшинството руснаци го харесват. “Защо путинизмът в някаква форма да не е опция на разпищолената ни народна власт “, питаха се хора на Запад. Те отхвърляха репресиите над инакомислието и авторитаризма. Но въздигането на националните ползи, централизирането на икономическите запаси, мощната страна и безапелационното водачество не звучаха толкоз зле. Така детайли от путинизма се трансфораха в съперник на демократичната народна власт, целейки я право в сърцето. Още по-интересно бе, че ценностното споразумение с Путин растеше върху комфортната за всички химера, че
икономическата съгласуваност подсигурява благоденствие
- парите заместват оръжията. Ако търгуваш с някого за милиарди, той няма по какъв начин да ти прати ракети, тъй като ще си накърни финансовия интерес.
На действителния политически терен всичко това избуяваше в путиномания. Американският реакционер Тръмп държеше да покаже, че се възхищава от съветския си сътрудник. Европейският Орбан - също. Италианският националист Салвини обличаше фланелка с лика на Путин. Марин льо Пен се държеше по този начин, все едно е подготвена да я съблече. Левият чешки президент Земан лягаше и ставаше с хвалби за Кремъл.
Само че нахлуването в Украйна потресе света. Шокът е голям. И целият този клон на философско-политическата доктрина бе строшен, а
самите путинисти го нарязаха на части
Орбан жигосах експанзията. Тръмп похвали Путин, само че преди да нападне цяла Украйна. После сподели, че в случай че бе президент, нямаше да допусне нашествието. Германия, която обичайно праща свои политици в бордове на съветски компании, хвърли против Путин ракети “Стингер “. Европейски Съюз изненадващо реагира като един. А Земан сподели, че лудите би трябвало да бъдат изолирани. Дори той, най-големият путинист, се разгласи против Путин. Това бе Пиер-Дексовото „ Сбъркахме! “ от 1956 година
Но освен политици се изправиха против Путин. Стори го три четвърти от света. Сред тях е целият международен интелектуален хайлайф, в това число съветски учени и културни дейци (част от тях - до неотдавна обвързани с Кремъл). Хиляди деца по света носят плакати “Путин - палач “, милиони за момент пораснаха,
застрашени с нуклеарно оръжие от тв приемника
Безброй хора демонстрират доброволна взаимност с украинския народ, без даже медиите да узнаят. Съчувстват и на съветския, като го разграничават от Путин. Някой сеща ли светът да е бил по-единен скоро в визиите си? Путин не просто стана най-самотният човек: целият свят видя, че един доста неприятен дъртак желае да му стори злини. Това е първото огромно разследване в културен проект - XXI век се снабди със своя първи изверг.
Може да се опонира: не бе ли Путин предизвикан от Запада, нали има и други войни, за какво той да е злодеят? Отговорът: тъй като той заплаши със Световна война. Не различен. Той извади танковете. Не различен.
Освен това с нашествието си Путин съществено описа играта на целия путинизъм. Няма по-зрелищно (само)убийство на това, в което путинистите имаха вяра.
Възелът трябва ли демокрацията да бъде примесена с детайли на путинизъм изрично бе разсечен. Либералната народна власт завоюва идейно разногласието за десетилетия напред. Възможно е войната и нови епидемии да създадат света извънредно нелиберален. Но интелектуалните алтернативи престанаха. Дълго отсега нататък в мозъците на болшинството хора
демократичната народна власт ще остане единствен блян
С хилядите си недъзи тя е за предпочитане пред путинизма, който носи танкове. Отвикнал да цени мира, западният човек си спомни какво съставлява той. Либералните демокрации не водят война посред си; те водят война против нелиберални или нелибералните между тях – това просветление на Франсис Фукуяма е необорено емпирично до през днешния ден. Затова е хубаво демократичните демокрации да се множат.
В смесицата от понятия, а и особеното използване на публични системи, е добре да дефинираме какво тъкмо значи демократичната народна власт. Ето едно елементарно пояснение: система, при която конституцията не се поправя, с цел да ръководи един човек до живот, този човек не се сменя официално с различен, с цел да се върне, и не летят ракети към съседи... - това е демократичната народна власт. Другото е путинизъм. Светът образно видя разликите.
Невъобразимо харакири покоси и една друга визия - за това кой е международният поробител. Една от идейните заварки на разпадналия се на течения социализъм постановяваше, че международният империалист е Съединени американски щати, а Русия брани границите си. Затова единствените мотиви, при които нямащи нищо общо между тях леви деятели - от бранители на гейове, през синдикалисти, до военни ветерани - се събираха, бяха митинги пред американските посолства. Сега обаче внезапно се оказа, че агресорът е Русия.
Шокът в левите среди е като при атомна бомба
Оттук нататък няма по какъв начин единствено Съединени американски щати да са империалистът. Тук е хубаво да се направи уточнението, че особено в България не видяхме разкаяни леви деятели на митинг пред съветското посолство. А щяха първи да търчат пред американското при мотив.
Инвазията аргументи и други провали на социализма. Дали под формата на русофилство (най-ярко изразено в България), или поради забежки по националистически и консервативни влечения той гледаше с ентусиазъм Кремъл. Сега вдъхновението ще остане само при най-върлите социалистически ядра. Агитки, боготворящи руския водач, все по този начин ще има; те ще клеймят демократичната демокрация и ще смятат съветските войни за гениални и отечествени... - само че ще бъдат маргинали. Нормалните хора ще бягат от тях - това е най-големият удар на Путин по всичко путинско.
Цялата тази работа със социалистическата концепция може да се окаже още по-дълбока. Възникнал в Дикенсови заводи, революционизиран от Ленин, удължен и отритнат от френските екзистенциалисти, с цел да бъде преформулиран по-късно в отбрана на малцинства, социализмът паралелно губеше връзка с хората. Причината - фабриките от дълго време не са Дикенсови. Залитането по Кремъл в последните години популистки все някак го задържаше при националните маси. Без путинизъм в голям риск е самата социалистическа концепция. Един артикул на индустриалната ера си отива с нея.
И още доста ценностни промени ще има в този момент. Ще се преобърне схващането, че в царството на икономическата съгласуваност няма дяволи. Политиката ще господства над стопанската система.
Светът лудо ще се въоръжава и никой няма да може
да изясни, че не трябва. Промените в климата ще правят отстъпка като цел в името на настоящото витално оцеляване.
Самата Русия задълго ще бъде изолирана. Не става дума единствено за глобите в стопанската система, политиката, културата, спорта... Десетилетия след Втората международна война се разнасяше славата на " неприятния немец ". Без да са отговорни, в този момент евентуално тя ще сполети руснаците.
Путин сигурно обича историята. Нападението над Украйна той стимулира с неточности в предишното, които следва да се преправят. Американските президенти също му приказват за история. Барак Обама рече един път на Путин, че не е застанал от печелившата страна на историята. Байдън в този момент му предсказа ориста на парий. Това, което желаеха да му кажат, е, че светът се развива по свои си еволюционни натрупвания (Хегелово и Марксово схващане), без значение от индивида: човек би трябвало да се пригоди, другояче е новобранец. Путин обаче явно мисли, че индивидът е кадърен да промени хода на света. Това е безконечен метафизичен спор, който в никакъв случай няма да откри решение. Сега просто е видно, че Путин потегли самичък против света.
Някои от тях на правосъдните процеси намерено се афишират в отбрана на Съюз на съветските социалистически републики, считайки, че разкритията са изфабрикувани от Централно разузнавателно управление на САЩ. Но Русе води като очевидци жертви, оживели от терора. Освен това двамата писатели не са първите, които го разказват. И въпреки жигосани, правосъдните им каузи повлияват основно за осъзнаването, че животът в Съюз на съветските социалистически републики не е подобен, какъвто го възприемат прогресивните западни среди.
По това време Париж е културна столица на света. Френската комунистическа партия е мощна, ръководи страната в коалиция. Освен това бъка със светила, трасиращи интелектуалния и теоретичен напредък. И когато
на другарските им (често пиянски) сбирки
писателят Артур Кьостлер (друг разобличител на терора) оказва помощ на Сартр, Камю и Симон дьо Бовоар да изтрезнеят от утопията, това е прелом за света. Той завършва през 1956 година Съветските танкове влизат в Унгария и интелектуалецът Пиер Декс споделя: „ Сбъркахме! “. Декс е историк, изкуствовед, публицист, редактор на комунистическия орган Les Lettres Françaises. А също и... основен клеветник на Русе при делото 6 години по-рано.
Оттук нататък френската левица, само че и всички хора на запад, които почтено търсят човечен публичен строй, скъсват с утопията по Съюз на съветските социалистически републики. Започва гигантската рецесия в левите хрумвания, продължаваща до през днешния ден. Социалистическият блян, в името на който интелектуалците са допускали принуждение (по пътя към достигането му), се проваля. Страшно доста фактори повлияват за това катурване, само че измежду водещите аргументи е точно заблудата за злото – едни ги мислехме нещата със Съюз на съветските социалистически републики, други се оказаха.
Макар XXI век да не е век на концепциите и доста неща да са се трансформирали, нашествието на Владимир Путин в Украйна ще послужи за тъкмо подобен интелектуален прелом. Танковете са повече, в сравнение с в Унгария през 1956 година Пътят на идейното катурване е по-скоро първоначално, т.е. при разкритията на Кравченко и Русе. Но каквато и да е етапа, ще има
смяна в схващанията за положително и зло
- в обществена философия, политически хрумвания и съответните публични взаимоотношения. Просто отново стана по този начин, че едни неща се оказаха други.
Илюзията бе за Путиновия модел. Тя не повлече интелектуален и планетарен възторг, само че обхвана задоволително доста хора. Не малко други поглеждаха към него с любознание. Докато демокрацията в развитите страни преминаваше през рецесии, Путин вътрешно укрепи круширалата при Елцин и Горбачов Русия, върна въздействието й след Студената война, болшинството руснаци го харесват. “Защо путинизмът в някаква форма да не е опция на разпищолената ни народна власт “, питаха се хора на Запад. Те отхвърляха репресиите над инакомислието и авторитаризма. Но въздигането на националните ползи, централизирането на икономическите запаси, мощната страна и безапелационното водачество не звучаха толкоз зле. Така детайли от путинизма се трансфораха в съперник на демократичната народна власт, целейки я право в сърцето. Още по-интересно бе, че ценностното споразумение с Путин растеше върху комфортната за всички химера, че
икономическата съгласуваност подсигурява благоденствие
- парите заместват оръжията. Ако търгуваш с някого за милиарди, той няма по какъв начин да ти прати ракети, тъй като ще си накърни финансовия интерес.
На действителния политически терен всичко това избуяваше в путиномания. Американският реакционер Тръмп държеше да покаже, че се възхищава от съветския си сътрудник. Европейският Орбан - също. Италианският националист Салвини обличаше фланелка с лика на Путин. Марин льо Пен се държеше по този начин, все едно е подготвена да я съблече. Левият чешки президент Земан лягаше и ставаше с хвалби за Кремъл.
Само че нахлуването в Украйна потресе света. Шокът е голям. И целият този клон на философско-политическата доктрина бе строшен, а
самите путинисти го нарязаха на части
Орбан жигосах експанзията. Тръмп похвали Путин, само че преди да нападне цяла Украйна. После сподели, че в случай че бе президент, нямаше да допусне нашествието. Германия, която обичайно праща свои политици в бордове на съветски компании, хвърли против Путин ракети “Стингер “. Европейски Съюз изненадващо реагира като един. А Земан сподели, че лудите би трябвало да бъдат изолирани. Дори той, най-големият путинист, се разгласи против Путин. Това бе Пиер-Дексовото „ Сбъркахме! “ от 1956 година
Но освен политици се изправиха против Путин. Стори го три четвърти от света. Сред тях е целият международен интелектуален хайлайф, в това число съветски учени и културни дейци (част от тях - до неотдавна обвързани с Кремъл). Хиляди деца по света носят плакати “Путин - палач “, милиони за момент пораснаха,
застрашени с нуклеарно оръжие от тв приемника
Безброй хора демонстрират доброволна взаимност с украинския народ, без даже медиите да узнаят. Съчувстват и на съветския, като го разграничават от Путин. Някой сеща ли светът да е бил по-единен скоро в визиите си? Путин не просто стана най-самотният човек: целият свят видя, че един доста неприятен дъртак желае да му стори злини. Това е първото огромно разследване в културен проект - XXI век се снабди със своя първи изверг.
Може да се опонира: не бе ли Путин предизвикан от Запада, нали има и други войни, за какво той да е злодеят? Отговорът: тъй като той заплаши със Световна война. Не различен. Той извади танковете. Не различен.
Освен това с нашествието си Путин съществено описа играта на целия путинизъм. Няма по-зрелищно (само)убийство на това, в което путинистите имаха вяра.
Възелът трябва ли демокрацията да бъде примесена с детайли на путинизъм изрично бе разсечен. Либералната народна власт завоюва идейно разногласието за десетилетия напред. Възможно е войната и нови епидемии да създадат света извънредно нелиберален. Но интелектуалните алтернативи престанаха. Дълго отсега нататък в мозъците на болшинството хора
демократичната народна власт ще остане единствен блян
С хилядите си недъзи тя е за предпочитане пред путинизма, който носи танкове. Отвикнал да цени мира, западният човек си спомни какво съставлява той. Либералните демокрации не водят война посред си; те водят война против нелиберални или нелибералните между тях – това просветление на Франсис Фукуяма е необорено емпирично до през днешния ден. Затова е хубаво демократичните демокрации да се множат.
В смесицата от понятия, а и особеното използване на публични системи, е добре да дефинираме какво тъкмо значи демократичната народна власт. Ето едно елементарно пояснение: система, при която конституцията не се поправя, с цел да ръководи един човек до живот, този човек не се сменя официално с различен, с цел да се върне, и не летят ракети към съседи... - това е демократичната народна власт. Другото е путинизъм. Светът образно видя разликите.
Невъобразимо харакири покоси и една друга визия - за това кой е международният поробител. Една от идейните заварки на разпадналия се на течения социализъм постановяваше, че международният империалист е Съединени американски щати, а Русия брани границите си. Затова единствените мотиви, при които нямащи нищо общо между тях леви деятели - от бранители на гейове, през синдикалисти, до военни ветерани - се събираха, бяха митинги пред американските посолства. Сега обаче внезапно се оказа, че агресорът е Русия.
Шокът в левите среди е като при атомна бомба
Оттук нататък няма по какъв начин единствено Съединени американски щати да са империалистът. Тук е хубаво да се направи уточнението, че особено в България не видяхме разкаяни леви деятели на митинг пред съветското посолство. А щяха първи да търчат пред американското при мотив.
Инвазията аргументи и други провали на социализма. Дали под формата на русофилство (най-ярко изразено в България), или поради забежки по националистически и консервативни влечения той гледаше с ентусиазъм Кремъл. Сега вдъхновението ще остане само при най-върлите социалистически ядра. Агитки, боготворящи руския водач, все по този начин ще има; те ще клеймят демократичната демокрация и ще смятат съветските войни за гениални и отечествени... - само че ще бъдат маргинали. Нормалните хора ще бягат от тях - това е най-големият удар на Путин по всичко путинско.
Цялата тази работа със социалистическата концепция може да се окаже още по-дълбока. Възникнал в Дикенсови заводи, революционизиран от Ленин, удължен и отритнат от френските екзистенциалисти, с цел да бъде преформулиран по-късно в отбрана на малцинства, социализмът паралелно губеше връзка с хората. Причината - фабриките от дълго време не са Дикенсови. Залитането по Кремъл в последните години популистки все някак го задържаше при националните маси. Без путинизъм в голям риск е самата социалистическа концепция. Един артикул на индустриалната ера си отива с нея.
И още доста ценностни промени ще има в този момент. Ще се преобърне схващането, че в царството на икономическата съгласуваност няма дяволи. Политиката ще господства над стопанската система.
Светът лудо ще се въоръжава и никой няма да може
да изясни, че не трябва. Промените в климата ще правят отстъпка като цел в името на настоящото витално оцеляване.
Самата Русия задълго ще бъде изолирана. Не става дума единствено за глобите в стопанската система, политиката, културата, спорта... Десетилетия след Втората международна война се разнасяше славата на " неприятния немец ". Без да са отговорни, в този момент евентуално тя ще сполети руснаците.
Путин сигурно обича историята. Нападението над Украйна той стимулира с неточности в предишното, които следва да се преправят. Американските президенти също му приказват за история. Барак Обама рече един път на Путин, че не е застанал от печелившата страна на историята. Байдън в този момент му предсказа ориста на парий. Това, което желаеха да му кажат, е, че светът се развива по свои си еволюционни натрупвания (Хегелово и Марксово схващане), без значение от индивида: човек би трябвало да се пригоди, другояче е новобранец. Путин обаче явно мисли, че индивидът е кадърен да промени хода на света. Това е безконечен метафизичен спор, който в никакъв случай няма да откри решение. Сега просто е видно, че Путин потегли самичък против света.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ