Липсата на самостоятелни навици влошава успеха в училище
В началното учебно заведение дъщерята или синът ви може да са били отличници, тъй като мама и баща са вършели всичко дружно с тях и постоянно вместо тях, само че след това неналичието на независими привички дава резултат
Затова най-важното, на което би трябвало да научите детето още в първи клас, е да приема ученето като своя задача. Ако се придържате към тази тактика, помагате единствено при компликации и създадете корав дневен режим, дребният възпитаник няма да има проблеми даже откакто престане да върви на занималия.
Педагозите настояват, че в случай че детето е предишното през предучилищна подготовка и е в среда, съответна на неговите заложби и качества, в първи клас би трябвало да схваща какво се приказва в учебно заведение. Макар че е обикновено от време на време и да се разсейва, да пропуща елементи.
Подозирате ли, че то изрично не се оправя и изостава от връстниците, първо се обърнете за помощ към учителката и търсете благоприятни условия за спомагателни занимания в учебно заведение. Обяснете на детето, че знанията се дават от учителя и че в случай че нещо не е схванало, би трябвало да попита него.
Въпреки че не учите дружно с детето, би трябвало да сте в течение на всичко, което се случва в учебно заведение. Всеки ден разпитвайте какво са им преподавали, по какъв начин то се е справило със дилемите в клас и в занималнята, срещнало ли е компликации, има ли нещо неразбираемо. Настоявайте за подробни отговори.
Обикновено първокласниците нямат домашни за у дома – всичко се прави в занималнята. Но с цел да учите дребния възпитаник на автономия, възлагайте му вие задачки, които да свърши самичък примерно за половин час. Не го контролирайте по време на осъществяването, само че преглеждайте резултата. Така по едно и също време ще създавате привички да работи независимо у дома и ще контролирате по какъв начин усвоява образователния материал. Внимавайте обаче да не претоварвате детето, което е било в учебно заведение 8 часа.
За да ревизирате дали първолачето напредва в четенето и схваща написаното в учебника, може всяка вечер то да ви чете от учебника дилемите, над които е работило денем. Разбира ли ги, не правете нищо повече. Не ги ли схваща, прочетете ги вие и дружно разгадайте какво се желае. После накарайте детето да извърши задачата. Поставете ограничаване какъв брой време ще траят тези взаимни занимания.
Трябва ли да проверявате какво е писало детето в тетрадките си по време на часовете и в занималнята? Много родители го вършат и карат синовете и дъщерите си да преписват още веднъж и още веднъж на чисто, да упражняват правописа, да отстраняват неточности.
Не е неприятно да учите детето да открива и да поправя грешките си, само че е значимо да
не се карате и остро да го критикувате. Не се правете на преподавател, не излизайте от ролята на родител, която е на поддръжка. Ролята на учителя е да управлява, да демонстрира суровост, да изисква. Ако и майката влезе в нея, при проблеми детето ще се опасява да потърси помощ, тъй като ще счита, че няма да получи схващане и дори ще разочарова родителите си, тъй като не се оправя. По този метод ще пострада и самочувствието, и развиването му.
В основаването на привички най-важната задача на родителите е детето да свикне, че ученето е негово обвързване, че би трябвало да го прави единствено, деликатно и в точния момент. Когато има компликации, не е срамно да потърси помощ от учителката, възпитателката или от фамилията. А на мама и баща всеки ден да споделя какво учат в учебно заведение, с цел да им показва по какъв начин става все по-умно и знаещо.
