Намереното кученце се оказва див звяр: една невероятна история за

...
Намереното кученце се оказва див звяр: една невероятна история за
Коментари Харесай

Мъж намерил малко куче в гората. Но когато пораснало, станало ясно, че изобщо не е куче…

Намереното кученце се оказва хищник: една невероятна история за другарство.

В един зимен ден Александър, гражданин на сибирско село, решил да се разноски из заснежената гора. Природата към него била тиха и спокойна: единствено скърцането на снега под краката му нарушавало тишината.

Всичко било както нормално, до момента в който тишината не била нарушена от чудноват тон, сходен на печален зов.

Младият мъж спрял и почнал да се ослушва деликатно. След няколко мига той осъзнал, че звукът идва от дребна хралупа под дървото. Приближавайки се, Александър видял малко кученце.

Бебето треперело от мраз, козината му била покрита със сняг, а слабото му, тъжно скимтене показвало, че замръзва и евентуално не е яло отдавна.

Спасението

Александър не можел да остави животното в такова положение. Внимателно взел кученцето, почнал да го топли с дъха си и да разтрива дребното му телце с ръце. Убеден, че би трябвало да работи бързо, мъжът скрил животното под якето си и побързал да се прибере.

Пристигайки вкъщи, Александър направил топъл ъгъл за кученцето от остарели одеяла. Той затоплил малко мляко и го предложил на бебето. Кученцето ядяло лакомо, без да стопира, като че ли не било яло от доста дни.

Въпреки студа и глада, които претърпял, той посочил невероятна интензивност, палавост и дружелюбие.

 вълче

Саша бързо се привързал към новия си другар и решил да го задържи. Бебето било кръстено Тайга в чест на сибирските гори, където е открито.

Необичайното порастване

От първите дни Тайга посочил отличен вкус. Той растял безусловно с минути, а силата му като че ли беше безгранична.

Александър обичал да гледа по какъв начин кученцето тича из двора, играе и изследва всичко към себе си.

С напредването на възрастта Тайга обаче ставал все по-голям и притежателят му стартира да се съмнява във външния му тип. Кученцето имало дълги мощни крайници, мощно телосложение и извънредно гъста четина.

Неговите привички също почнали да будят паника: в придвижванията, погледа и маниерите му се появила известна дивота, която не била присъща за елементарните кучета.

Неочаквано изобретение

Любопитството на Александър по отношение на породата на домашния му любим го води при локален лесовъд, човек, който схваща доста от животните. Горският се съгласил да пристигна и да види кучето Тайга персонално.

Когато експертът видял животното, той заледен за момент от учудване. След като го прегледал, той твърдо декларирал: „ Това е вълк. “

Това бил същински потрес за Александър. Оказало се, че откритото кученце въобще не е куче, а същинско вълче. Това обяснявало доста: както странния външен тип, по този начин и навиците на Тайга.

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Andrey Musienko (@blackcanadianwolf)

Новината, че Александър отглежда вълк, бързо обиколила цялата местност. Съседите реагирали на това с паника. Те се страхували, че подрастващият див звяр ще стане опасност за хората.

Мнозина почнали да упорстват мъжът да върне вълка в гората или да се отърве от него по различен метод.

Самият Александър бил комплициран. Той бил наясно, че стартирането на Тайга в дивата природа би означавало да го обрече на гибел. Вълк, отгледан в къща, не знаел по какъв начин да ловува, не знаел по какъв начин да си набира храна и надали би могъл да се приспособява към живот надалеч от хората.

Но натискът от съседите нараствал и тогава се намесват локалните управляващи. На Александър било неразрешено да държи вълка вкъщи. Мъжът се опитал да изясни, че Тайга не е опасност, само че решението било взето.

Трудната раздяла 

Вълкът бил откаран в профилиран подслон за диви животни. Тайга се озовал в пространно заграждение с други вълци. Той обаче не съумял да се приспособява. Тайга странял от другите, не се хранел и по всевъзможен вероятен метод избягвал контакт с други животни.

Александър постоянно идвал да посети приятеля си. Всеки път виждаше по какъв начин Тайга е печален и копнеещ. Виждайки страданието на вълка, мъжът решил да се бори за завръщането му.

Александър разказал своята история в обществените мрежи. Тя бързо се популяризирала в интернет, предизвиквайки вълна от отговори. Хора от цялата страна били трогнати от историята му и почнали да оферират помощ.

Благодарение на събраните средства станало допустимо да се построи пространно и безвредно заграждение за Тайга.

След дълги договаряния управляващите се съгласили да върнат вълка на неговия избавител. Александър очаквал с неспокойствие тази среща. Когато Тайга още веднъж се озовал вкъщи, насладата му нямала граници.

Ново начало

Скоро Александър почнал да оказва помощ на други вълци, които се оказали в сложни обстановки. Построил няколко заграждения и почнал да избавя диви животни, доказвайки, че индивидът и природата могат да съществуват в естетика.

Историята за това по какъв начин едно „ кученце “, открито в гората, стана другар за цялостен живот, въодушевила хиляди хора. Тя се трансформира в увещание за значимостта на грижата, търпението и любовта.

*Снимките са взети от сходната история на блогъра Андрей Мусиенко и неговия канадски вълк Акела. Те също имат доста забавна история, за нея сме ви разказвали тук: Мъж с живее с гигтански вълк

Източник: svobodnazona.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР