Най-новият университет - МВУИЕЛ
В мрежата е пуснат парещ апел към обществеността на Пловдив да поддържа откриването на нов частен университет в града: Международно Висше Училище по Информатика и Електронно Лидерство " Махатма Ганди " (МВУИЕЛ) - по този начин е изписано, с основна писмен знак на всяко съществително, на инат на разпоредбите на българския език. Ако човек се задълбочи обаче, открива прелестно направен план за новото висше учебно заведение, още по-прекрасна презентация и най-прекрасна аргументация за какво би трябвало у нас да бъде основана 52-ра университетска конструкция и трета подред в Пловдив с образование по ИТ технологии. Подробно са написани и безкрайната потребност от информатици и компютърни експерти в България (40 000 не достигали); и икономическата развитост на Пловдивския район, предоставящ необятно поле за реализация на експерти от бранша; и отдавнашните връзки на бъдещите учредители с висши учебни заведения и компании в Индия; и към този момент закупеният от Индия " франчайз за над 2500 курса по ИТ специалности " ; и съществуването на задоволителна локална фирмена материална база; и неколцина индийски преподаватели, които щели да образоват студентите, и... какво ли не още. Единственото, което липсва, е отговорът, който постоянно се премълчава при откриването на нов частен вуз: кои и какъв брой ще са преподавателите от българска страна на главен трудов контракт в него, а
няма да прииждат от държавните университети
Идеята е на " ТЕХ парк Оптела " АД и на нейния частен професионален лицей " Омега ". Фирмата, както си му е редът, е бивше държавно дружество за лазерни технологии, приватизирано, променяно и преприватизирано. Колежът е двегодишен след приблизително обучение, одобрен е от МОН в регистъра на професионалните частни учебни заведения. Ще рече човек, че след роенето на частни вузове с държавни преподаватели, след основаването на университет със притежател офшорка, в този момент имаме ново за България събитие - компании основават висше учебно заведение, освен това в региона на доста бързо разрастващите се осведомителни технологии: информатика, софтуерно инженерство, киберсигурност и е-лидерство. Плюс към този момент утвърдили се интернационалните контакти, както е написано в плана. Звучи съвременно и привлекателно.
Няма да оборвам концепцията и качеството на една такава нова конструкция, тясно обвързвана с практиката. Нито ще диспутирам доста ли са или малко вузовете в България. Намерението обаче провокира много съответни въпроси. От най-малко година насам министър Красимир Вълчев обосновава позицията да не се разкриват нови вузове на фона на демографски топящите се евентуални студенти (за пет години студентите са намалели с 45 000) и понижаващото се качество на образованието. Намеренията са в друга посока и към този момент са доказани с импортирания в Народно събрание план за промени в Закона за висшето обучение (ЗВО) - висшите учебни заведения последователно да се освободят от неспецифични за тях професионални посоки и специалности, основани с приходящи от другаде преподаватели за привличане на повече студенти, т.е. за по-високи дотации. Това ще стане, като страната ще им дефинира банкет единствено в тези посоки, където качеството на образованието е високо. Преценява се основно по данните от Рейтинговата система на висшите учебни заведения и годишното оценяване на научната им активност от страна на МОН. В плана за новото българо-индийско висше учебно заведение с цитираната комплицирана абревиатура четем, че то е належащо, тъй като обичайните вузове, които образоват в направлението Информатика и компютърни науки, не съумяват да догонят бързо разрастващите се в света осведомителни технологии.
Според системата на рейтингите, това направление съществува в 13 " обичайни " висши учебни заведения у нас. Бъдещите създатели на новия частен вуз се хвалят, че
планът им към този момент бил получил утвърждение
от отрасловата Постоянна комисия на организацията по акредитация (НАОА), както и от локалното управление на региона, от доста компании и преподаватели. Не е доста ясно какво утвърждение е дала въпросната непрекъсната комисия, в случай, че съгласно уеб страницата на новото висше учебно заведение (вече има и подобен, освен това подробен), в него степен " бакалавър " да вземем за пример ще се придобива за три години, а по закон се изискват най-малко четири. Обучението за магистър пък щяло да е 1 или 2 години! В архива НАОА не може да се ревизира какво съдържат импортираните там документи за разкриване на нов вуз, тъй като такива данни, които преди бяха налични, организацията от известно време към този момент не огласява обществено. Затова стигаме до болния въпрос - ще има ли там преподаватели на щат, или главният екип по традиция ще се състои от " прелитащи " от държавните висши учебни заведения или пенсионирани преподаватели? Според последните данни на Национален статистически институт, преподавателите, справящи се с образованието в по няколко вуза в страната, към този момент са над 8300...
Малка детайлност - шеф на колежа " Омега ", който ще е съучредител на новото висше учебно заведение " Махатма Ганди ", е доцент Георги Лафчиев, който другояче е пенсионер, само че Пловдивският университет " Паисий Хилендарско " го праща като гост-преподавател в техническия лицей в Смолян, а пък в пловдивския филиал на ТУ-София той взе участие в научни журита. МОН очевидно не е реагирало на тези неща, вписвайки колежа като частно професионално учебно заведение. Няма да реагира и когато същата процедура на " Фигаро тук, Фигаро там " се придвижи в замисленото българо-индийско висше учебно заведение за " новаторски просветителни услуги ". Няколко обстоятелството, които са в цялостен прорез с оповестените от министър Вълчев планове, пораждат мощни подозрения, че те ще останат единствено на хартия в закона. Първо, с измененията в ЗВО, препоръчани от МОН, страната се отхвърля от каквато и да било регулация на частните висши учебни заведения - те могат да одобряват колкото си желаят и каквито си желаят студенти, в каквито им хрумне професионални посоки. Дори в упоменатия лицей " Омега " да вземем за пример измежду специалностите, с изключение на електроника и компютърна техника, има хотелиерство (специалност с много ниска реализация на завършилите), както и администрация и ръководство, в която съгласно МОН от дълго време има уталожване на трудовия пазар поради випускниците на 27 висши учебни заведения, учащи в това направление.
Второ - с измененията в ЗВО се позволява до 10% от образователните часове за бакалаври и до 20% за магистри да
се поемат от " изявени експерти от практиката ",
към които не се слагат никакви условия. Така че няма да помогне даже концепцията един учител да се вписва при акредитацията единствено на едно висше учебно заведение. " Луфтът " ще бъде обезщетен с идващи от компаниите експерти.
И още една детайлност. Колежът " Омега " афишира на своите ученици, че след завършването могат да се запишат като студенти във... Варненския свободен университет. Не примерно в Пловдивския университет или във филиала в Пловдив на Техническия университет-София. С Варна " най-модерният лицей в България " имал контракт за това. В рейтинговата система има данни за 10 от 13-те вуза, в които се преподава информатика и компютърни науки. Сред тях Варненският свободен университет (ВСУ) е с най-ниската програмна акредитация (8.13) и над 30% от преподавателите в направлението са приходящи от другаде. А по резултати ВСУ дели деветото предпоследно място с Югозападния университет с бал 47 от 100 точки. Пловдивският университет примерно в същото направление е класиран пети с бал 55 точки (пръв е Софийският университет със 73 т.). От приключилите това направление във ВСУ 47% не се осъществят на работа за висшисти на пазара на труда. Ако основателите на " Махатма Ганди " в действителност ще развиват стопанската система и ИТ бранша в района, за какво приключилите техния лицей " Омега " ще вървят да продължат уменията си в ИТ технологиите не в по-качествените вузове в Пловдив или в София, а чак във Варна? Не е без значение и това, че в държавните СУ и ТУ-София годишните такси за образование по информатика са двойно по-ниски от тези, които новият частен вуз към този момент е оповестил. Апропо, приключилите хотелиерство или администрация и мениджмънт в " Омега " също отиват да продължат образованието си в морския град, съгласно контракта с ВСУ.
Подготовката за основаването на новата конструкция явно е в цялостен ход. Собствениците очевидно са уверени, че нищо не може да осуети откриването на вуза, щом чак уебсайт са създали и даже таксите са оповестили. Че и дори акредитацията му е готова! Затова поражда запитване: дали на Народното събрание в скоро време няма да му наложат да открие следващия, простете, Пернишки университет?
МВУИЕЛ към този момент има обстоен уебсайт, даже таксите за студенти са оповестени:
За сведение:
ГОДИШНИТЕ такси за образование по информатика за бакалаври в СУ са 800 лева, в ТУ-София и филиала му в Пловдив - 700 лева.
няма да прииждат от държавните университети
Идеята е на " ТЕХ парк Оптела " АД и на нейния частен професионален лицей " Омега ". Фирмата, както си му е редът, е бивше държавно дружество за лазерни технологии, приватизирано, променяно и преприватизирано. Колежът е двегодишен след приблизително обучение, одобрен е от МОН в регистъра на професионалните частни учебни заведения. Ще рече човек, че след роенето на частни вузове с държавни преподаватели, след основаването на университет със притежател офшорка, в този момент имаме ново за България събитие - компании основават висше учебно заведение, освен това в региона на доста бързо разрастващите се осведомителни технологии: информатика, софтуерно инженерство, киберсигурност и е-лидерство. Плюс към този момент утвърдили се интернационалните контакти, както е написано в плана. Звучи съвременно и привлекателно.
Няма да оборвам концепцията и качеството на една такава нова конструкция, тясно обвързвана с практиката. Нито ще диспутирам доста ли са или малко вузовете в България. Намерението обаче провокира много съответни въпроси. От най-малко година насам министър Красимир Вълчев обосновава позицията да не се разкриват нови вузове на фона на демографски топящите се евентуални студенти (за пет години студентите са намалели с 45 000) и понижаващото се качество на образованието. Намеренията са в друга посока и към този момент са доказани с импортирания в Народно събрание план за промени в Закона за висшето обучение (ЗВО) - висшите учебни заведения последователно да се освободят от неспецифични за тях професионални посоки и специалности, основани с приходящи от другаде преподаватели за привличане на повече студенти, т.е. за по-високи дотации. Това ще стане, като страната ще им дефинира банкет единствено в тези посоки, където качеството на образованието е високо. Преценява се основно по данните от Рейтинговата система на висшите учебни заведения и годишното оценяване на научната им активност от страна на МОН. В плана за новото българо-индийско висше учебно заведение с цитираната комплицирана абревиатура четем, че то е належащо, тъй като обичайните вузове, които образоват в направлението Информатика и компютърни науки, не съумяват да догонят бързо разрастващите се в света осведомителни технологии.
Според системата на рейтингите, това направление съществува в 13 " обичайни " висши учебни заведения у нас. Бъдещите създатели на новия частен вуз се хвалят, че
планът им към този момент бил получил утвърждение
от отрасловата Постоянна комисия на организацията по акредитация (НАОА), както и от локалното управление на региона, от доста компании и преподаватели. Не е доста ясно какво утвърждение е дала въпросната непрекъсната комисия, в случай, че съгласно уеб страницата на новото висше учебно заведение (вече има и подобен, освен това подробен), в него степен " бакалавър " да вземем за пример ще се придобива за три години, а по закон се изискват най-малко четири. Обучението за магистър пък щяло да е 1 или 2 години! В архива НАОА не може да се ревизира какво съдържат импортираните там документи за разкриване на нов вуз, тъй като такива данни, които преди бяха налични, организацията от известно време към този момент не огласява обществено. Затова стигаме до болния въпрос - ще има ли там преподаватели на щат, или главният екип по традиция ще се състои от " прелитащи " от държавните висши учебни заведения или пенсионирани преподаватели? Според последните данни на Национален статистически институт, преподавателите, справящи се с образованието в по няколко вуза в страната, към този момент са над 8300...
Малка детайлност - шеф на колежа " Омега ", който ще е съучредител на новото висше учебно заведение " Махатма Ганди ", е доцент Георги Лафчиев, който другояче е пенсионер, само че Пловдивският университет " Паисий Хилендарско " го праща като гост-преподавател в техническия лицей в Смолян, а пък в пловдивския филиал на ТУ-София той взе участие в научни журита. МОН очевидно не е реагирало на тези неща, вписвайки колежа като частно професионално учебно заведение. Няма да реагира и когато същата процедура на " Фигаро тук, Фигаро там " се придвижи в замисленото българо-индийско висше учебно заведение за " новаторски просветителни услуги ". Няколко обстоятелството, които са в цялостен прорез с оповестените от министър Вълчев планове, пораждат мощни подозрения, че те ще останат единствено на хартия в закона. Първо, с измененията в ЗВО, препоръчани от МОН, страната се отхвърля от каквато и да било регулация на частните висши учебни заведения - те могат да одобряват колкото си желаят и каквито си желаят студенти, в каквито им хрумне професионални посоки. Дори в упоменатия лицей " Омега " да вземем за пример измежду специалностите, с изключение на електроника и компютърна техника, има хотелиерство (специалност с много ниска реализация на завършилите), както и администрация и ръководство, в която съгласно МОН от дълго време има уталожване на трудовия пазар поради випускниците на 27 висши учебни заведения, учащи в това направление.
Второ - с измененията в ЗВО се позволява до 10% от образователните часове за бакалаври и до 20% за магистри да
се поемат от " изявени експерти от практиката ",
към които не се слагат никакви условия. Така че няма да помогне даже концепцията един учител да се вписва при акредитацията единствено на едно висше учебно заведение. " Луфтът " ще бъде обезщетен с идващи от компаниите експерти.
И още една детайлност. Колежът " Омега " афишира на своите ученици, че след завършването могат да се запишат като студенти във... Варненския свободен университет. Не примерно в Пловдивския университет или във филиала в Пловдив на Техническия университет-София. С Варна " най-модерният лицей в България " имал контракт за това. В рейтинговата система има данни за 10 от 13-те вуза, в които се преподава информатика и компютърни науки. Сред тях Варненският свободен университет (ВСУ) е с най-ниската програмна акредитация (8.13) и над 30% от преподавателите в направлението са приходящи от другаде. А по резултати ВСУ дели деветото предпоследно място с Югозападния университет с бал 47 от 100 точки. Пловдивският университет примерно в същото направление е класиран пети с бал 55 точки (пръв е Софийският университет със 73 т.). От приключилите това направление във ВСУ 47% не се осъществят на работа за висшисти на пазара на труда. Ако основателите на " Махатма Ганди " в действителност ще развиват стопанската система и ИТ бранша в района, за какво приключилите техния лицей " Омега " ще вървят да продължат уменията си в ИТ технологиите не в по-качествените вузове в Пловдив или в София, а чак във Варна? Не е без значение и това, че в държавните СУ и ТУ-София годишните такси за образование по информатика са двойно по-ниски от тези, които новият частен вуз към този момент е оповестил. Апропо, приключилите хотелиерство или администрация и мениджмънт в " Омега " също отиват да продължат образованието си в морския град, съгласно контракта с ВСУ.
Подготовката за основаването на новата конструкция явно е в цялостен ход. Собствениците очевидно са уверени, че нищо не може да осуети откриването на вуза, щом чак уебсайт са създали и даже таксите са оповестили. Че и дори акредитацията му е готова! Затова поражда запитване: дали на Народното събрание в скоро време няма да му наложат да открие следващия, простете, Пернишки университет?
МВУИЕЛ към този момент има обстоен уебсайт, даже таксите за студенти са оповестени:
За сведение:
ГОДИШНИТЕ такси за образование по информатика за бакалаври в СУ са 800 лева, в ТУ-София и филиала му в Пловдив - 700 лева.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ