В мрака преди зазоряване в Сиера де ла Кулебра, Замора,

...
В мрака преди зазоряване в Сиера де ла Кулебра, Замора,
Коментари Харесай

Испански животновъди са намерили начин да съжителстват с увеличаващия се брой вълци

В мрака преди зазоряване в Сиера де ла Кулебра, Замора, Испания, неочакван писък пронизва студа. Присъединяват се още и още, до момента в който хорът от джавкане отекне в близост. Когато небето стартира да просветлява, се появяват техните форми: първо основният мъжки, а по-късно и останалите вълци от глутницата, които се появяват в полумрака, където светлината и мракът се сливат.


В Европа този наедрял див звяр е бил преследван в продължение на епохи и съвсем изтребен, оцелявайки единствено в труднодостъпни или едва обитаеми региони. Сега, с помощта на смяната на отношението и засилената отбрана, популацията на вълците в Европа постепенно се възвръща и върховите хищници последователно се завръщат в предходните си територии, заяви „ Гардиън “:

Испания, където иберийските вълци са намалели до 200-500 индивида през 70-те години на предишния век, в този момент е с най-висока централизация на континента. Със завръщането на животните обаче се ускорява вековният спор сред овчарите и вълците.

За общностите, които живеят и отглеждат животни наоколо до вълците, завръщането им провокира разнообразни страсти - от боязън до еуфория, а споровете сред хората и вълците бързо се възобновяват. В пастирските селища по хълмовете на Северна Испания животновъдите тестват нови тактики в опит да съжителстват с тези огромни хищници.

Фернандо Родригес Табара идва на кон с широкопола шапка в дома си в Сердильо, село със единствено четирима регистрирани поданици. Родригес Табара знае доста за битката за взаимно битие с вълците. На 22 години той към този момент ръководи наследената от родителите му плантация с над 100 крави в един от най-гъсто обитаемоте с вълци региони в Европа - региона на Санабрия в Замора.

Тази вечер обаче той ще остави скъпия си добитък да спи, без да се опасява от вълците. Неговата загадка? Неговата " войска " от кучета, както ги назовава той: 13 мастифа, които пазят добитъка. " Сега дремя умерено ", споделя той с усмивка.

Майка му, Луиза Табара, ни споделя, че не постоянно е било по този начин. " През 2012 година вълци убиха 12 телета, това беше покруса. За мен кравите ми са част от фамилията ми ", споделя тя. В този миг, споделя Родригес Табара, някои съседи им подарили кученца мастиф, с цел да ги отглеждат дружно с кравите и да ги пазят от вълците. " Баща ми съобщи, че това е невероятно ", споделя той.

Днес Родригес Табара се връща в планината с кобилата си Канела. Теленцата са почнали да се раждат, а мастифите в никакъв случай не се отделят от тях. " От ранна възраст ги слагаме в обора дружно с телетата и в последна сметка те се усещат като част от стадото ", споделя той. " Осъзнахме, че с мастифите казусът е изкоренен. "

Температурата се намалява с настъпването на вечерта наоколо до националния парк Пикос де Европа. Скалистият контур на връх Еспигуете се откроява на фона на звездното небе, а хиляди овце се насочват към преди малко издигнатата от Хуан Диез ограда. Диез стартира да се занимава с отглеждане на животни още в ранна възраст, следвайки дядо си в Естремадура. На 17-годишна възраст има лично стадо и се реалокира в Астурия. " Там в действителност се срещнах с вълка, тъй като през лятото той умъртви 121 от моите животни ", споделя той. " Разбира се, бях неопитно дете. "

Диез произлиза от регион, в който вълкът е липсващ доста преди този момент, дружно с обичайните практики за попречване на вредите от него. По-късно той се завръща в Леон, покрай региона, в който е изгубил животните си, вървейки пешком от Естремадура с повече от 500 кози. Но този път бил квалифициран: кучетата, които взел със себе си, били мастифи.

" През тази година те не допряха нито едно животно ", споделя животновъдът. Когато добитъкът е в заграждение с електрическа ограда или е събран с кучетата, " вълкът няма да ги стигне ", твърди той. Запитан за спора сред овчарите и вълците, той споделя: " Защо кучето влезе в църквата? Защото вратата беше отворена. "

Възстановяването на популациите на вълците в Испания лишава десетилетия. През 70-те години на предишния век, когато вълкът е на ръба на изгубването, естествоизпитателят Феликс Родригес де ла Фуенте стартира акция за спасяването му. Неговата работа, дружно с тази на други организации, способства за забележителна смяна в манталитета. Иберийският вълк се трансформира от позволен за лов когато и да е в обект на контролиране на времето и метода на ловуване. През 90-те години на ХХ век вълкът стартира още веднъж да се появява страхливо тук-там, където от дълго време е липсващ. От 2021 година насам със закон е неразрешен ловът му. През миналата година обаче възобновяване на иберийските вълци още веднъж се политизира в Испания, като десните партии организират акции преди изборите през юли с обещанието още веднъж да узаконят лова им.

Превантивните способи за надзор на вълците могат да доведат до доста понижаване на броя на убитите или ранените животни: до 61 % при мастифите, 99,9 % при електрическите огради и 100 % при стационарните заграждения, съгласно WWF, който се базира на проучване на европейския план Coex.

София Гонсалес Бердаско израства като овчар в Северна Испания, сред планините на естествения парк Сомиедо в Астурия и пасищата на Санта Марина на брега. Като дете всяка вечер заспива с приказки като тези за Червената шапчица, само че " това не са приказки, а действителни прекарвания ", споделя тя. Майката на Гонсалес Бердаско изпращала дребните си дъщери да пазят козите в планината, тъй като там имало вълци. Един летен ден, до момента в който Гонсалес Бердаско се грижела за добитъка, към нея се доближил вълк. Тя била на пет години и за първи път виждала вълк лице в лице. Видяла го по какъв начин взима едно от децата и изчезва. " За нас животните са като нашето семейство и когато вълк пристигна и убие някое от тях, това е мъчително ", споделя тя. " Все още нямаш визия за това, ами, вълците убиха едно теле, тъй като би трябвало да хранят дребните си, тъкмо както аз обичам децата си ".

С течение на времето Гонсалес Бердаско открива смисъла на ролята на едрите хищници в екосистемата и взема решение, че би трябвало да преодолее психическата преграда - страха си от вълците. Тя се впуснала сама в хълмовете, с цел да прекара нощта в спалния си чувал в регион, където знаела, че има вълци. " Върнах се преобразена; преодолях последната стъпка, най-сложната - тази в душата ми ", споделя тя.

Животновъдката признава, че от време на време се усеща като в ничия земя, разбирайки потребностите на пастирите и вълчите глутници, с които живеят дружно. Сега тя води туристически групи със своята компания Somiedo Experience. " Работейки с туристи, виждам някои, които считат, че в случай че фермерите тук изчезнат, вълците ще могат да живеят, а ние, хората от селата, сме непотребни ", споделя Гонсалес Бердаско. " А след това чувам доста фермери, които споделят, че всички вълци би трябвало да бъдат избити и по този начин ще бъде по-добре за нас. Не виждам едната страна да е по-права от другата. "

Тя счита, че единствената опция за реализиране на съгласие е да се седне и да се договаря. " Нито една от страните не може да загуби всичко, а другата да завоюва всичко "./БГНЕС

Източник: bgnes.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР