Посланиците в чужбина - без ангажименти за контакт със сънародниците ни
"В момента политиката, ориентирана към българите в чужбина, е разпръсната по най-различни институции и липсва каквато и да било съгласуваност. Контактът с нашите сънародници зад граница даже не е включен в портфолиото на посланиците ни. Има такива, които го вършат, само че други считат, че това не е тяхна работа. А най-важното е съхранението и развиването на българския език. Две години се пробвам да убедя изпълнителната власт какъв брой е значимо основаването на Български културен институт. Но резултатът е глас в пустиня! ", изрази възмущението си вицепрезидентът Илияна Йотова. Това стана по време на представянето на книгата на журналистката Милена Димитрова "Втората България ", в клуб "Перото ".
"Щом вицепрезидентът на България се усеща като глас в пустиня, то какво остава за петдесетте герои на книгата, която представяме довечера ", разяснява водещият на срещата журналистът Кирил Вълчев.
Все отново от президентството възнамеряват през втората половина на 2020 година да поканят представители на българските общности от целия свят, с цел да се стартира работа по съответни техни претенции за решаването на проблемите им.
Във "Втората България ", чиято корица е подбрана от художника Людмил Веселинов и съставлява картина на Димитър Казаков - Нерон, са показани 50 персонални истории на българи, живеещи в чужбина. Онова, което ги сплотява, е огромната обич и нега по родината. Освен това в книгата са посочени приликите сред миграцията на българите към Украйна, Аржентина и Съединените щати преди повече от век и тази след 1989-а. Една от тях е броят на емигрантите - 3.5 млн. българи са напуснали страната от началото на измененията, акцентира Милена Димитрова.
На въпроса на водещия каква е повода толкоз доста хора да заминат – редакторът на книгата доцент Татяна Буруджиева бе безапелационна: Повечето благоприятни условия. Но и отвън България, живеещите в чужбина са я пренесли със себе си - тя е освен в сърцата им, само че и в живота им. Това обаче не всеки път е наслада за децата им - седем дни в седмицата вървят на учебно заведение, имайки поради, че заниманията по български език и просвета са в почивните дни. И никой не ги пита харесва ли им или не да носят носии. Стига се даже до комични обстановки - внуче на българка, живееща от години в Съединени американски щати, радостно я уведомило: "Бабо, бабо, българите се обличат като американци, не вървят с носии! " Накратко - за емигрантите България е на фундамент.
Един от героите на книгата - Иван Донев, който е приключил фешън дизайн в Италия и бе на представянето, изясни, че към този момент се е върнал в родината, с цел да способства за развиването на стопанската система й. Друг воин - Йордан Ганчовски от Чикаго сподели, че може и да не се упорства държавните институции у нас да финансират издаването на български вестници зад граница. В същото време той даде следния образец - по 23-и канал на малкия екран в Чикаго се излъчват доста непознати стратегии, в това число румънска и за нея заплаща Букурещ.
Засега обаче от президентството не обмислят сходно финансиране. На този стадий за българите в чужбина и за техните проблеми единствено се осведомяваме. Но това е първата крачка.
Макар че книгата е озаглавена "Втората България ", нейното обръщение е таман противоположното: Няма първа, няма втора България - има единствено една обща и тя е на тези, които я обичат.
"Щом вицепрезидентът на България се усеща като глас в пустиня, то какво остава за петдесетте герои на книгата, която представяме довечера ", разяснява водещият на срещата журналистът Кирил Вълчев.
Все отново от президентството възнамеряват през втората половина на 2020 година да поканят представители на българските общности от целия свят, с цел да се стартира работа по съответни техни претенции за решаването на проблемите им.
Във "Втората България ", чиято корица е подбрана от художника Людмил Веселинов и съставлява картина на Димитър Казаков - Нерон, са показани 50 персонални истории на българи, живеещи в чужбина. Онова, което ги сплотява, е огромната обич и нега по родината. Освен това в книгата са посочени приликите сред миграцията на българите към Украйна, Аржентина и Съединените щати преди повече от век и тази след 1989-а. Една от тях е броят на емигрантите - 3.5 млн. българи са напуснали страната от началото на измененията, акцентира Милена Димитрова.
На въпроса на водещия каква е повода толкоз доста хора да заминат – редакторът на книгата доцент Татяна Буруджиева бе безапелационна: Повечето благоприятни условия. Но и отвън България, живеещите в чужбина са я пренесли със себе си - тя е освен в сърцата им, само че и в живота им. Това обаче не всеки път е наслада за децата им - седем дни в седмицата вървят на учебно заведение, имайки поради, че заниманията по български език и просвета са в почивните дни. И никой не ги пита харесва ли им или не да носят носии. Стига се даже до комични обстановки - внуче на българка, живееща от години в Съединени американски щати, радостно я уведомило: "Бабо, бабо, българите се обличат като американци, не вървят с носии! " Накратко - за емигрантите България е на фундамент.
Един от героите на книгата - Иван Донев, който е приключил фешън дизайн в Италия и бе на представянето, изясни, че към този момент се е върнал в родината, с цел да способства за развиването на стопанската система й. Друг воин - Йордан Ганчовски от Чикаго сподели, че може и да не се упорства държавните институции у нас да финансират издаването на български вестници зад граница. В същото време той даде следния образец - по 23-и канал на малкия екран в Чикаго се излъчват доста непознати стратегии, в това число румънска и за нея заплаща Букурещ.
Засега обаче от президентството не обмислят сходно финансиране. На този стадий за българите в чужбина и за техните проблеми единствено се осведомяваме. Но това е първата крачка.
Макар че книгата е озаглавена "Втората България ", нейното обръщение е таман противоположното: Няма първа, няма втора България - има единствено една обща и тя е на тези, които я обичат.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ