Изтъркаха и печатните медии
В момента никой не знае какъв брой тъкмо са вестниците, които излизат в България, нито какъв е техният тираж. Ще разберем данните от Национален статистически институт това лято, само че те ще са отнесени към края на 2019 година От години анализатори и кибици предсказват завършек на печата, само че това по този начин и не се случва. В момента обаче вестниците у нас са застрашени от тотално изгубване. Но изненадващо аргументите не са стопански, нито пък са свързани със спад на читателския интерес. Заплахата за печатните издания в България е една - държавното управление и последствията от неговото безучастие и закрилата на " любимци ". На един по-точно - Делян Пеевски. Най-хуленият " политик " в страната се оказа най-обичаният предприемач, отстъплението му обаче ще разбие хиляди ориси. А с следващия си ход, сякаш обмислен, ГЕРБ и компания оставиха хиляди хора
без прехранване
Одържавяването на прословутите лотарийни късметчета за триене повлече след себе си цяла поредност от събития, които прекатурват не един и два живота.
Когато " Лафка " затвори, кибиците в обществените мрежи предостатъчно потъркаха ръце - видите ли, Пеевски щял да пострада. Обществена загадка е, че апетитите му за разгръщане на бизнеса стопираха до един стадий, съгласно слуховете облагата била надалеч от мечтаната, даже се заприказва за работа на загуба. Дали пък хлопването на кепенци не е добре обмислен ход? Пеевски сигурно си е опекъл питката и няма да остане гладен.
Какво се случва с продавачите от будките? Според формалната информация сега са затворени 1070 търговски обекта " Лафка " в над 170 обитаеми места. Сами може да предположите какъв брой души остават без работа след затварянето на павилионите. Още ли се радвате, че Пеевски щял да страда?
Затварянето на оранжевите будки обаче сложи началото и на различен проблем - къде ще се
продават вестниците
и списанията. Освен това в павилионите са заключени стотици издания и търговски артикули, а издателите не са предизвестени, с цел да ги изтеглят от съответните търговски обекти и да ги пренасочат към други. Не се знае кой ще покрие вредите на издателите от фалирането на " Лафка ".
Ударът против печата обаче е разрушителен. Защото с изключение на талончета, с помощта на помощта на ръководещите, Пеевски е монополист в разпространяването. Редица организации, че дори и международната " Репортери без граници ", нееднократно сигнализираха, че бизнесменът-политик се е трансформирал в незаобиколим фактор в тази част от сектора. Когато си мощен и всесилен, елементарно може да смачкаш конкуренцията. В света на печатните медии разпространяването е... прекалено много и прекомерно значимо.
Оказа се, че монополната " Национална дистрибуция ", също отроче на Пеевски, дава отбой. Фирмата ще популяризира пресата още единствено седмица след затварянето на " Лафка ". Защо ли? На среща с сектора министърът на превоза и известията Росен Желязков заречен от 1 март активността да се поеме от държавните " Български пощи ", с които издателите небрежно би трябвало да сключат нови контракти. Никой обаче не знае до каква степен пощите са подготвени да се нагърбят с тази задача, имат ли логистика, превоз, личен състав... Освен това години наред те бяха водени към
мудна гибел
чиновниците им бяха уволнявани, функционалностите съкращавани, вложенията в тях - занулявани.
Миналата година, с театрална угриженост за свободата на словото, министър председателят Бойко Борисов разгласи, че страната ще се намеси в разпространяването на вестници посредством " Български пощи ". За свободата на словото това, което може да се направи, е да не оставяме разпространяването на частници, съобщи той пред камерите в Министерския съвет. Мълниеносно държавното управление гласоподава пощите да се върнат към разпространяването и продаването вестници - активност, която тихомълком им бе конфискувана около безбройните отстъпки пред напористия предприемач Делян Пеевски.
Ако сте не запомнили, " Лафка " беше основана през 2014 година, като в доста градове тя финансира действия на общината против опцията да си избере най-атрактивните точки и да ги наеме за 10 години. Веригата насмалко щеше да стане концесионер на спирките в София, взе тези в Пловдив. В множеството случаи " Лафка " предплащаше и получаваше и по-нисък наем. Фирмата мълниеносно навлезе в редица обитаеми места, чиито общински препоръки бяха
доминирани от ГЕРБ
Всичко това стана за сметка на голям брой дребни компании, които до този миг стопанисваха павилионите. Малките търговци в доста обитаеми места стачкуваха и намерено упрекваха ГЕРБ, че пробутват ремонти в локалните разпореждания, с цел да разчистят пътя за монопола на " Лафка " - такива митинги имаше даже и в Бургас. Де факто и де юре ръководещите сами минираха опциите за разнообразие и предопределиха обречеността на павилионите за вестници.
Какво се случва с вестниците, когато няма кой да ги продава? А когато като похлупак няма и кой да ги популяризира, т.е. да ги кара от печатница до будките? Като първа стъпка тогава те са принудени да понижат тиража. Печатниците обаче могат да решат, че към този момент не им е преференциално да пускат машините за малко бройки. И вестникът умира. Вестникът умира, тъй като някой е сервирал всичко на собствен любим, трансформирайки го в монополист и овластявайки го с всички пълномощия да убие част от това, което в миналото смятахме за четвъртата власт.
Добри или неприятни, вестниците имат място в публицистиката. Изчезнат ли от българския медиен свят, страната ни ще се трансформира в международен отрицателен образец - няма такова нещо на никое място другаде. Твърде дълго ще е да дадем образци за страните в Европа и по света, които обръщат особено внимание на този вид медии - страните дават дотации, имат отношение, политика, даже закони като във Франция. В България обаче държавното управление явно предчувства удобството от закриването на цялостен бранш. Къде-къде по-удобно е да ни принуждават да се осведомяваме единствено от фейсбуците им. Какво следва? Да чакаме появяването на някой всевластен ефирен Пеевски? Всъщност властта и там е намерила механизъм да среше бодлите на публицистиката - посредством финансирането. Но да се върнем на тематиката - печатът у нас е под опасност. Време е властта да се осъзнае и да опита да се реваншира за греховете си към вестниците и изданията в България. Но не прехвърляйки един монопол в ръцете на следващия любим!
Над 120 заглавия изчезнаха за 10 години
През 2018 година в България са излизали 239 вестника, сочи статистиката на Национален статистически институт, оповестена през лятото на предходната година. Бърз обзор на данните демонстрира, че през въпросната 2018 година от вестникарските будки са изчезнали 6 издания, година по-рано вестникарските заглавия са били със 17 по-малко от миналата, което значи, че единствено за 2 години вестниците у нас са намалели с 23. От 2010 до 2016 година 97 вестника изчезнаха от будките, което понижи тиражите с към 111,8 млн. копия. Реално повече от 120 заглавия са спрели да излизат през последните 10 години.
По последните публични данни за 2018 година, максимален е бил броят на седмичниците - били са 101 и са формирали 42,3% от заглавията на всички издавани вестници. По-малко от един път седмично са се печатали 89 издания, чийто тираж е 2,8 млн. броя. Само 37 са били всекидневниците, а общият им тираж доближава 131 млн. броя. Миналата година обаче, редица издания завършиха пътя си, а всекидневници като " Сега " към този момент излизат един път седмично. " Дневник " пък напълно мина онлайн. Всекидневните издания с народен тираж се броят на пръсти. Сред тях е и ДУМА.
без прехранване
Одържавяването на прословутите лотарийни късметчета за триене повлече след себе си цяла поредност от събития, които прекатурват не един и два живота.
Когато " Лафка " затвори, кибиците в обществените мрежи предостатъчно потъркаха ръце - видите ли, Пеевски щял да пострада. Обществена загадка е, че апетитите му за разгръщане на бизнеса стопираха до един стадий, съгласно слуховете облагата била надалеч от мечтаната, даже се заприказва за работа на загуба. Дали пък хлопването на кепенци не е добре обмислен ход? Пеевски сигурно си е опекъл питката и няма да остане гладен.
Какво се случва с продавачите от будките? Според формалната информация сега са затворени 1070 търговски обекта " Лафка " в над 170 обитаеми места. Сами може да предположите какъв брой души остават без работа след затварянето на павилионите. Още ли се радвате, че Пеевски щял да страда?
Затварянето на оранжевите будки обаче сложи началото и на различен проблем - къде ще се
продават вестниците
и списанията. Освен това в павилионите са заключени стотици издания и търговски артикули, а издателите не са предизвестени, с цел да ги изтеглят от съответните търговски обекти и да ги пренасочат към други. Не се знае кой ще покрие вредите на издателите от фалирането на " Лафка ".
Ударът против печата обаче е разрушителен. Защото с изключение на талончета, с помощта на помощта на ръководещите, Пеевски е монополист в разпространяването. Редица организации, че дори и международната " Репортери без граници ", нееднократно сигнализираха, че бизнесменът-политик се е трансформирал в незаобиколим фактор в тази част от сектора. Когато си мощен и всесилен, елементарно може да смачкаш конкуренцията. В света на печатните медии разпространяването е... прекалено много и прекомерно значимо.
Оказа се, че монополната " Национална дистрибуция ", също отроче на Пеевски, дава отбой. Фирмата ще популяризира пресата още единствено седмица след затварянето на " Лафка ". Защо ли? На среща с сектора министърът на превоза и известията Росен Желязков заречен от 1 март активността да се поеме от държавните " Български пощи ", с които издателите небрежно би трябвало да сключат нови контракти. Никой обаче не знае до каква степен пощите са подготвени да се нагърбят с тази задача, имат ли логистика, превоз, личен състав... Освен това години наред те бяха водени към
мудна гибел
чиновниците им бяха уволнявани, функционалностите съкращавани, вложенията в тях - занулявани.
Миналата година, с театрална угриженост за свободата на словото, министър председателят Бойко Борисов разгласи, че страната ще се намеси в разпространяването на вестници посредством " Български пощи ". За свободата на словото това, което може да се направи, е да не оставяме разпространяването на частници, съобщи той пред камерите в Министерския съвет. Мълниеносно държавното управление гласоподава пощите да се върнат към разпространяването и продаването вестници - активност, която тихомълком им бе конфискувана около безбройните отстъпки пред напористия предприемач Делян Пеевски.
Ако сте не запомнили, " Лафка " беше основана през 2014 година, като в доста градове тя финансира действия на общината против опцията да си избере най-атрактивните точки и да ги наеме за 10 години. Веригата насмалко щеше да стане концесионер на спирките в София, взе тези в Пловдив. В множеството случаи " Лафка " предплащаше и получаваше и по-нисък наем. Фирмата мълниеносно навлезе в редица обитаеми места, чиито общински препоръки бяха
доминирани от ГЕРБ
Всичко това стана за сметка на голям брой дребни компании, които до този миг стопанисваха павилионите. Малките търговци в доста обитаеми места стачкуваха и намерено упрекваха ГЕРБ, че пробутват ремонти в локалните разпореждания, с цел да разчистят пътя за монопола на " Лафка " - такива митинги имаше даже и в Бургас. Де факто и де юре ръководещите сами минираха опциите за разнообразие и предопределиха обречеността на павилионите за вестници.
Какво се случва с вестниците, когато няма кой да ги продава? А когато като похлупак няма и кой да ги популяризира, т.е. да ги кара от печатница до будките? Като първа стъпка тогава те са принудени да понижат тиража. Печатниците обаче могат да решат, че към този момент не им е преференциално да пускат машините за малко бройки. И вестникът умира. Вестникът умира, тъй като някой е сервирал всичко на собствен любим, трансформирайки го в монополист и овластявайки го с всички пълномощия да убие част от това, което в миналото смятахме за четвъртата власт.
Добри или неприятни, вестниците имат място в публицистиката. Изчезнат ли от българския медиен свят, страната ни ще се трансформира в международен отрицателен образец - няма такова нещо на никое място другаде. Твърде дълго ще е да дадем образци за страните в Европа и по света, които обръщат особено внимание на този вид медии - страните дават дотации, имат отношение, политика, даже закони като във Франция. В България обаче държавното управление явно предчувства удобството от закриването на цялостен бранш. Къде-къде по-удобно е да ни принуждават да се осведомяваме единствено от фейсбуците им. Какво следва? Да чакаме появяването на някой всевластен ефирен Пеевски? Всъщност властта и там е намерила механизъм да среше бодлите на публицистиката - посредством финансирането. Но да се върнем на тематиката - печатът у нас е под опасност. Време е властта да се осъзнае и да опита да се реваншира за греховете си към вестниците и изданията в България. Но не прехвърляйки един монопол в ръцете на следващия любим!
Над 120 заглавия изчезнаха за 10 години
През 2018 година в България са излизали 239 вестника, сочи статистиката на Национален статистически институт, оповестена през лятото на предходната година. Бърз обзор на данните демонстрира, че през въпросната 2018 година от вестникарските будки са изчезнали 6 издания, година по-рано вестникарските заглавия са били със 17 по-малко от миналата, което значи, че единствено за 2 години вестниците у нас са намалели с 23. От 2010 до 2016 година 97 вестника изчезнаха от будките, което понижи тиражите с към 111,8 млн. копия. Реално повече от 120 заглавия са спрели да излизат през последните 10 години.
По последните публични данни за 2018 година, максимален е бил броят на седмичниците - били са 101 и са формирали 42,3% от заглавията на всички издавани вестници. По-малко от един път седмично са се печатали 89 издания, чийто тираж е 2,8 млн. броя. Само 37 са били всекидневниците, а общият им тираж доближава 131 млн. броя. Миналата година обаче, редица издания завършиха пътя си, а всекидневници като " Сега " към този момент излизат един път седмично. " Дневник " пък напълно мина онлайн. Всекидневните издания с народен тираж се броят на пръсти. Сред тях е и ДУМА.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ