Доц. Киселова за избора на председател на НС: Не сме били свидетели на подобна немощ
В момента часовникът е спрял и парламентарното съвещание, на което би трябвало да се избере ръководител на Народно събрание, не е завършило. Депутатите са в по-дълга отмора. Не сме били очевидци на сходна отпадналост. Това съобщи в предаването „ Денят онлайн ” пo NOVA News преподавателят по Конституционно право доцент Наталия Киселова в коментар на първото съвещание на Народно събрание, по време на което депутатите не съумяха да изберат ръководител.
„ Това, на което станахме очевидци в пленарна зала, същина е, че не чухме звънец. Тоест одобряваме, че часовникът е спрял и съвещанието е прекратено за една по-дълга отмора. Тоест утрото ще е по-мъдро от вечерта и депутатите ще съумеят да създадат тази крачка да изберат ръководител, с цел да се проведат идващите процедури. За никого към този момент не е загадка, че отиваме към последващи избори. Защото метода, по който депутатите направиха една поръчка, че са чули гласа на гласоподавателите, в действителност по-скоро изходът е бързи избори ”, уточни тя.
По думите ѝ Конституцията е написана за хора, които умеят да беседват между тях, да се чуят и да изберат всред 240 един, който да е пръв измежду равни. „ За страдание, защото доста тежки думи се споделиха, както по времена акцията, по този начин и по време на първото пленарно съвещание – много мостове се изгориха. През 1991 година, когато е одобрявана Конституцията, разсъдъкът е бил, че все ще съумеят да се обединят – даже и краткотрайно, към една кандидатура. Въпросът е,м че в случай че няма ръководител, няма по какъв начин да се изберат заместници, да се записват парламентарните групи и да се задвижи парламентарната процедура. Няма по какъв начин да стартира работа на процедура 48-ият парламент ”.
Според нея рецесията в началото е била политическа, по-късно е прераснала в парламентарна, само че за жалост може да ескалира в конституционна. „ Защото досега не сме били очевидци на сходна отпадналост, а точно Народното събрание изобщо да не може да стартира работа ".
Доцент Киселова изясни и какъв би могъл да бъде изходът от тази обстановка. „ Във Великото национално заседание има пет избора до момента в който се стигне до избор, само че при разнообразни претенденти – за президент. Има и опция някоя от парламентарните групи да не влезе и ръководителят да бъде определен с гласовете на по-малко депутати – т.е. половината плюс един от присъстващите в залата. Има и вид за скрито гласоподаване по едно и също време за двамата претенденти ”, акцентира тя. И добави: „ По-скоро чувството ми е, че парламентарните групи желаят избори, тъй като виждаме разминаване сред това, което обявиха в ревютата си, и това, на което станахме очевидци ”.
„ Конституцията има някои недостатъци, само че това да се избере един „ пръв сред равни ”, тъй като ръководителят има някои пълномощия, само че неговият глас е като този на всеки различен и във всеки един миг може да бъде заменен. по тази причина не виждам – когато се заявяваш като съпротива – за какво толкоз държиш на този пост. А пък другите – в случай че в действителност са декларирали, че протягат ръка – за какво пък толкоз държат на своя претендент. Тоест и двете страни настояват едно, а правят друго ”, уточни тя.
„ Това, на което станахме очевидци в пленарна зала, същина е, че не чухме звънец. Тоест одобряваме, че часовникът е спрял и съвещанието е прекратено за една по-дълга отмора. Тоест утрото ще е по-мъдро от вечерта и депутатите ще съумеят да създадат тази крачка да изберат ръководител, с цел да се проведат идващите процедури. За никого към този момент не е загадка, че отиваме към последващи избори. Защото метода, по който депутатите направиха една поръчка, че са чули гласа на гласоподавателите, в действителност по-скоро изходът е бързи избори ”, уточни тя.
По думите ѝ Конституцията е написана за хора, които умеят да беседват между тях, да се чуят и да изберат всред 240 един, който да е пръв измежду равни. „ За страдание, защото доста тежки думи се споделиха, както по времена акцията, по този начин и по време на първото пленарно съвещание – много мостове се изгориха. През 1991 година, когато е одобрявана Конституцията, разсъдъкът е бил, че все ще съумеят да се обединят – даже и краткотрайно, към една кандидатура. Въпросът е,м че в случай че няма ръководител, няма по какъв начин да се изберат заместници, да се записват парламентарните групи и да се задвижи парламентарната процедура. Няма по какъв начин да стартира работа на процедура 48-ият парламент ”.
Според нея рецесията в началото е била политическа, по-късно е прераснала в парламентарна, само че за жалост може да ескалира в конституционна. „ Защото досега не сме били очевидци на сходна отпадналост, а точно Народното събрание изобщо да не може да стартира работа ".
Доцент Киселова изясни и какъв би могъл да бъде изходът от тази обстановка. „ Във Великото национално заседание има пет избора до момента в който се стигне до избор, само че при разнообразни претенденти – за президент. Има и опция някоя от парламентарните групи да не влезе и ръководителят да бъде определен с гласовете на по-малко депутати – т.е. половината плюс един от присъстващите в залата. Има и вид за скрито гласоподаване по едно и също време за двамата претенденти ”, акцентира тя. И добави: „ По-скоро чувството ми е, че парламентарните групи желаят избори, тъй като виждаме разминаване сред това, което обявиха в ревютата си, и това, на което станахме очевидци ”.
„ Конституцията има някои недостатъци, само че това да се избере един „ пръв сред равни ”, тъй като ръководителят има някои пълномощия, само че неговият глас е като този на всеки различен и във всеки един миг може да бъде заменен. по тази причина не виждам – когато се заявяваш като съпротива – за какво толкоз държиш на този пост. А пък другите – в случай че в действителност са декларирали, че протягат ръка – за какво пък толкоз държат на своя претендент. Тоест и двете страни настояват едно, а правят друго ”, уточни тя.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ