Може ли пандемията от испански грип през 1918 г. да ни научи на нещо?
В миг, когато светът е разтресен от новините за пандемията от ковид (COVID-19), може да е потребно да се поучим от една надалеч по-смъртоносна пандемия – тази на испанския грип. От 1918 година този вирус е заразил 27% от международното население и е предизвикал гибелта на към 50-100 милиона индивида, пише MyModernMet.
Извествен още като “инфлуенцата от 1918 година ”, испанският грип включва вирус вид H1N1, който е извършител също и на свинския грип от 2009 година. И въпреки всичко, какви са поуките, които можем да си извадим от пандемията от испански грип?
Поразително сходно на през днешния ден, доста държавни управления в началото омаловажават тежестта на вируса. По това време страни като Германия, Съединени американски щати, Франция и Англия не желаят да разстроят редиците на войската, до момента в който са във вихъра на Първата международна война. Испания, която резервира неутралитет във войната, свободно докладвала за положението на пандемията, което създавало усещане, че страната е наранена изключително тежко, което и дало името на заболяването – испански грип.
Би могло да се създадат паралели с днешния ден, в който държавното управление на Съединени американски щати е подложено на критика за мудни проби на проучване, до момента в който Италия беше деликатно проучена заради огромния брой случаи, които бяха открити рано с помощта на високия % проби.
Всъщност, до момента в който Италия слага 60-милионното си население под карантина, те се пробват да приложат обществено разграничаване в опит да предотвратят разпространяването на COVID-19. По целия свят от ден на ден държавни управления акцентират значимостта на вярната хигиена и анулират публични събития в опит да спрат инерцията на вируса. Това е изключително значимо, когато човек огледа обратно към историята. Проучване от испански грип от 2007 година откри, че въпреки самият грип да не е по-смъртоносен от предходните варианти, факторите на околната среда го вършат по-смъртоносен. Тези фактори включват претъпканост в лечебни заведения, неприятна хигиена и недохранване.
Пътуването също е значим фактор. С приключването на Първата международна война през 1918 година придвижването на войските към дома също способства за разпространяването на вируса в международен мащаб. Днес способността ни да пътуваме свободно също спомага COVID-19 да се придвижва от страна в страна с бързи темпове. Всъщност, рестриктивните мерки за пътешестване са едни от първите стъпки, които някои държавни управления подхващат, до момента в който казусът с круиза „ Diamond Princess “ демонстрира по какъв начин гъсти и пренаселени квартали могат да доведат до бързото разпространяване на заболяването.
