За или против детските градини – дилема тука всяка оставете
В доста от европейските страни доста се разхлабиха ограничаващите ограничения, наложени за битка с разпространяването на COVID-19. Детските градини и началните учебни заведения в Германия, Белгия, Нидерландия и Швейцария поетапно отварят врати. В Хърватия от тази седмица има сборни групи – със доста по-малко деца и с нараснали хигиенични условия. В Нидерландия в началните учебни заведения всеки клас към този момент е разделен на две групи, които да ходят на занятия в разнообразни дни. В останалото време децата ще продължат образованието си отдалечено. Такъв е редът и в Швейцария, и в Германия, като там и в детските градини се прави предварителна организация, съобразена с опциите на родителите да работят от офиса или дома.
Разказахме ви и за образованието навън, което бе въведено в Шотландия.
А у нас? Потребителите в социалните мрежи първи изригнаха, като попитаха за какво страната е разрешила да се отворят заведенията и фризьорските салони преди детските градини? За мен този въпрос е абсолютно нерелевантен. Защото без значение дали държавното управление ще назова обстановката " изключително състояние ", или " изключителна епидемиологична конюнктура ", положението в държавните детски градини у нас не може да се промени като с магическа пръчка. Въпреки пандемията. И даже да имаме незабавна потребност да върнем децата при приятелите и учителите им, не сме подготвени за това.
Според Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, едно евентуално отваряне на детските заведения е допустимо при повишени ограничения за отдалеченост, стерилизация, ограничавания на броя на децата в групите. Но дано си дадем сметка за действителността, пред която сме сложени, без значение от обещанията на Столична община да вземем за пример, която щяла да реагира съответно, когато Националният действен щаб даде зелена светлина за образователните заведения за дребни и по-големи деца.
Не знам по какъв начин е в детските градини на вашите деца, само че в нашата преподавателите са на междинна възраст към и малко над пенсионна, с доста малко изключения. И за мен това в никакъв случай не е било проблем, тъй като съм безпределно удовлетворена от грижата за децата ми всеки един ден, в който са там. Но дали държавното управление, общината или родителите ще можем да подсигуряваме здравето на тези наши възпитатели и учители? Да, вид има – да се ангажират по-младите измежду личния състав, само че знаете ли какъв брой са в реалност те в държавните градини? Да, единици. Директорите всяка година се чудят по какъв начин да убедят госпожите пред пенсия да изкарат още един випуск, още една година или " хайде, най-малко до Коледа, пък след това ще го мислим ". Защото става все по-трудно да се привлекат младежи за тази толкоз тежка и виновна специалност, и то срещу символично възнаграждение.
Освен това ми се коства като имитация от sci-fi сериал да ни се обещае, че когато детските градини отворят порти още веднъж, за всяка група ще има обособен вход. Не мога да приказвам за другите обитаеми места, само че в центъра на София и някои остарели квартали продължава да има градини, които са в здания, които не са основани за детски заведения, а са пригодени за такива. Повечето са в остарели еднофамилни къщи, на партерни етажи на кооперации и блокове, а в дребните вътрешни дворчета децата се редуват да играят, тъй като няма място за всички. Там с доста възторг учители и възпитатели се пробват да реорганизират пространството по този начин, че да може да се следва програмата. Но по какъв начин биха могли да подсигуряват нужната обществена отдалеченост?
Иванка Харбалиева, шеф на 99 ДГ " Брезичка ", споделя пред Българска национална телевизия: " Няма по какъв начин да сложим децата в специфични загради. Каквото и да вършим, идва един миг, в който децата ще би трябвало да играят и тази игра на килима няма по какъв начин да се реализира на някакъв тип отдалеченост ". И макар че в " Брезичка " всяка заран пространствата ще бъдат дезинфекцирани, а помощният личен състав ще носи шлемове и маски, дали това ще ни даде успокоение?
" А дали шлемовете и маските ще се възприемат като " нормалност " от децата, и по какъв начин това ще се отразява на техния психически комфорт, занапред ще разберем... " Тънка алена линия " е да се уточни изгодата от общественото другарство пред опасността за здравето. Това би трябвало да е обект на деликатно проучване от доста експерти – психолози, лекари и социолози ", споделя и различен шеф на столична детска градина.
Според експертите липсват и ясни критерии за връщането на децата в детските заведения. И макар че по всичко проличава, че и през есента ще е също толкоз мъчно, би трябвало да се определи точен брой на децата в група – максимално 10 – 12, да се въведат засилени дезинфекция и медицински надзор (вероятно една здравна сестра няма да може да покрие потребностите на огромна градина), да се изнесе оптимално образованието навън и да се разчита на първо място на гражданското съзнание.
И още...
Разказахме ви и за образованието навън, което бе въведено в Шотландия.
А у нас? Потребителите в социалните мрежи първи изригнаха, като попитаха за какво страната е разрешила да се отворят заведенията и фризьорските салони преди детските градини? За мен този въпрос е абсолютно нерелевантен. Защото без значение дали държавното управление ще назова обстановката " изключително състояние ", или " изключителна епидемиологична конюнктура ", положението в държавните детски градини у нас не може да се промени като с магическа пръчка. Въпреки пандемията. И даже да имаме незабавна потребност да върнем децата при приятелите и учителите им, не сме подготвени за това.
Според Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, едно евентуално отваряне на детските заведения е допустимо при повишени ограничения за отдалеченост, стерилизация, ограничавания на броя на децата в групите. Но дано си дадем сметка за действителността, пред която сме сложени, без значение от обещанията на Столична община да вземем за пример, която щяла да реагира съответно, когато Националният действен щаб даде зелена светлина за образователните заведения за дребни и по-големи деца.
Не знам по какъв начин е в детските градини на вашите деца, само че в нашата преподавателите са на междинна възраст към и малко над пенсионна, с доста малко изключения. И за мен това в никакъв случай не е било проблем, тъй като съм безпределно удовлетворена от грижата за децата ми всеки един ден, в който са там. Но дали държавното управление, общината или родителите ще можем да подсигуряваме здравето на тези наши възпитатели и учители? Да, вид има – да се ангажират по-младите измежду личния състав, само че знаете ли какъв брой са в реалност те в държавните градини? Да, единици. Директорите всяка година се чудят по какъв начин да убедят госпожите пред пенсия да изкарат още един випуск, още една година или " хайде, най-малко до Коледа, пък след това ще го мислим ". Защото става все по-трудно да се привлекат младежи за тази толкоз тежка и виновна специалност, и то срещу символично възнаграждение.
Освен това ми се коства като имитация от sci-fi сериал да ни се обещае, че когато детските градини отворят порти още веднъж, за всяка група ще има обособен вход. Не мога да приказвам за другите обитаеми места, само че в центъра на София и някои остарели квартали продължава да има градини, които са в здания, които не са основани за детски заведения, а са пригодени за такива. Повечето са в остарели еднофамилни къщи, на партерни етажи на кооперации и блокове, а в дребните вътрешни дворчета децата се редуват да играят, тъй като няма място за всички. Там с доста възторг учители и възпитатели се пробват да реорганизират пространството по този начин, че да може да се следва програмата. Но по какъв начин биха могли да подсигуряват нужната обществена отдалеченост?
Иванка Харбалиева, шеф на 99 ДГ " Брезичка ", споделя пред Българска национална телевизия: " Няма по какъв начин да сложим децата в специфични загради. Каквото и да вършим, идва един миг, в който децата ще би трябвало да играят и тази игра на килима няма по какъв начин да се реализира на някакъв тип отдалеченост ". И макар че в " Брезичка " всяка заран пространствата ще бъдат дезинфекцирани, а помощният личен състав ще носи шлемове и маски, дали това ще ни даде успокоение?
" А дали шлемовете и маските ще се възприемат като " нормалност " от децата, и по какъв начин това ще се отразява на техния психически комфорт, занапред ще разберем... " Тънка алена линия " е да се уточни изгодата от общественото другарство пред опасността за здравето. Това би трябвало да е обект на деликатно проучване от доста експерти – психолози, лекари и социолози ", споделя и различен шеф на столична детска градина.
Според експертите липсват и ясни критерии за връщането на децата в детските заведения. И макар че по всичко проличава, че и през есента ще е също толкоз мъчно, би трябвало да се определи точен брой на децата в група – максимално 10 – 12, да се въведат засилени дезинфекция и медицински надзор (вероятно една здравна сестра няма да може да покрие потребностите на огромна градина), да се изнесе оптимално образованието навън и да се разчита на първо място на гражданското съзнание.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ