След 44 години: Близки на 73-те жертви на авиокатастрофата край Враца още търсят истината
В тайнственост към момента тъне най-голямата авиокатастрофа у нас. На 16 март 1978 сред врачанските села Габаре и Тлачене по незнайни и до през днешния ден аргументи се разрушава пътнически аероплан Ту - 134. На борда с изключение на 7-членния екипаж, са 66 пасажери - полска културна делегация, група полски велосипедисти, група български гимнастички с треньора си Жулиета Шишманова. Загиват всички. Днес - към този момент 44 години околните търсят истината за гибелта им.
Част от околните идват за пръв път, само че други от години търсят истината за злополуката. „ Аз бях тук година и половина след злополуката, само че още не пускаха, тъй като течеше следствие ”, споделя един от тях.
Едвард Влодарчек за пръв път свободно стига до мястото, на което е умрял 18-годишният му брат. Току-що е намерил парче, което счита, че е от авариралия на 16 март 1978 година Ту- 134.
„ Намерих го на мястото, на което се е разрушил самолетът. И ще го закача под фотографията на брат ми, който е умрял в тази злополука ”, споделя Едвард Влодарчек.
Брат му бил награден с билет за този аероплан и се качил на борда му, с цел да се завърне в Полша от състезателен лагер в България. Николай Данаилов пък оживял, тъй като не се качил на самолета макар, че имал билет. Касиерката отказала да му даде длъжностен задатък за командировката.
„ И аз сърдит! Нали като млад експерт, преди малко почнал работа. Казах: " Така! Вие си направихте екскурзиите, похарчихте валутата ”, спомня си Николай.
Сега обаче идва на това място със смесени усеща и с цел да поговори с околните на починалите, а те този път са огромна група.
„ В злополуката е починала моята майка. Тук са и братята Будка, чийто татко е умрял ”, твърди Пьотр Славски.
Всички още се питат какво се е случило със самолета в оня мартенски ден. Голямата авиокатастрофа, в която умират 73-ма жители на България и Полша е била и остава тайнственост, която оттогава до в този момент тревожи хората.
„ И българската страна, и полската страна не се оправиха. Искаха да мълчат, да не се споделя. Дори в случай че повода е била техническа, проблем или нещо, би трябвало това да се обясни, да не се раждат нови подозрения ”, показва пред Нова тв Мачей Шимански, дипломат на Полша в България.
За повече от 44 години околните разбрали единствено, че събраната информация по делото е доста. Имали и достъп до част от нея. „ Но 200 страници от делото още са засекретени. През 90-та година споделиха, че ще ги разсекретят след 50 години. Официалната информация е, че е станала повреда в електрическата апаратура на самолета ”, твърди Пьотр Славски.
Затова откакто се поклониха пред паметника хората още веднъж потеглиха да търсят още остатъци от самолета, който е погубил 73 човешки живота.
Част от околните идват за пръв път, само че други от години търсят истината за злополуката. „ Аз бях тук година и половина след злополуката, само че още не пускаха, тъй като течеше следствие ”, споделя един от тях.
Едвард Влодарчек за пръв път свободно стига до мястото, на което е умрял 18-годишният му брат. Току-що е намерил парче, което счита, че е от авариралия на 16 март 1978 година Ту- 134.
„ Намерих го на мястото, на което се е разрушил самолетът. И ще го закача под фотографията на брат ми, който е умрял в тази злополука ”, споделя Едвард Влодарчек.
Брат му бил награден с билет за този аероплан и се качил на борда му, с цел да се завърне в Полша от състезателен лагер в България. Николай Данаилов пък оживял, тъй като не се качил на самолета макар, че имал билет. Касиерката отказала да му даде длъжностен задатък за командировката.
„ И аз сърдит! Нали като млад експерт, преди малко почнал работа. Казах: " Така! Вие си направихте екскурзиите, похарчихте валутата ”, спомня си Николай.
Сега обаче идва на това място със смесени усеща и с цел да поговори с околните на починалите, а те този път са огромна група.
„ В злополуката е починала моята майка. Тук са и братята Будка, чийто татко е умрял ”, твърди Пьотр Славски.
Всички още се питат какво се е случило със самолета в оня мартенски ден. Голямата авиокатастрофа, в която умират 73-ма жители на България и Полша е била и остава тайнственост, която оттогава до в този момент тревожи хората.
„ И българската страна, и полската страна не се оправиха. Искаха да мълчат, да не се споделя. Дори в случай че повода е била техническа, проблем или нещо, би трябвало това да се обясни, да не се раждат нови подозрения ”, показва пред Нова тв Мачей Шимански, дипломат на Полша в България.
За повече от 44 години околните разбрали единствено, че събраната информация по делото е доста. Имали и достъп до част от нея. „ Но 200 страници от делото още са засекретени. През 90-та година споделиха, че ще ги разсекретят след 50 години. Официалната информация е, че е станала повреда в електрическата апаратура на самолета ”, твърди Пьотр Славски.
Затова откакто се поклониха пред паметника хората още веднъж потеглиха да търсят още остатъци от самолета, който е погубил 73 човешки живота.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ