Добродетели на копривата
В предишното се твърдеше, че кокичето е предвестникът на пролетта, само че истината е, че копривата прави тази работа по-добре. Звучи прозаично, обаче няма по какъв начин да е друго - животът е на първо място прозаичност и на места по някое парченце лирика. Та и настъпващата пролет се усеща най-добре, когато на зарзаватчийските сергии се появят първите пликчета с прясна коприва.
Отношенията сред индивида и копривата са остарели като света. Странно е, че тя в никакъв случай не е била култивирана. Расте неорганизирано, където сама си избере и най-много измежду лишени от културната интервенция на индивида пространства. В същото време тя по най-убедителен метод участва в културния свят на индивида – като храна, влакнодайно растение и лечебно средство.
От края на I в. прочие Хр. е известна една гръцка рецепта за подготвяне на коприва, която мощно се приближава до най-често прилагания и през днешния ден метод за готвене. “Копривата да се свари, да се отлее водата, да се нареже на ситно, да се прибави зехтин и да се задуши върху пепел (на слаб огън). След това да се прибави рибен бульон, счукан пипер и яйца, яденето да се разбърка и да се посипе с пипер. ” Ако рибеният бульон се размени примерно с мляко и в случай че се прибавят орехи, тази рецепта може да служи като безапелационно доказателство, че в кухнята има ястия с незалязваща модерност.
Нейното латинско име urtica произлиза от думата uro - пламтя, горя. Оттук са пристигнали френското й название ortie и испанското ortiga. Английската дума nettle съгласно някои тълкувания произлиза от needle (игла) очевидно поради парещото убождане от власинките на копривата. В славянските езици думата коприва (крапива, рус.) е обща, само че етимологията е несигурна. Фасмер я свързва с “кипя ”, т.е. вря, пламтя, само че не изключва и друга версия - копривата да е обвързвана с коприна поради влакнодайните свойства на растението. (В скоби ще споменем, че крапивник на съветски значи извънбрачно дете, т.е. родено в копривата или надалеч от коприната.)
Етимологичното роднинство с коприната не би трябвало да наподобява необичайно. Известна е поговорката: “От коприва става коприна с самообладание и майсторлък ”. През XVII-XVIII век в Западна Европа тя е била прекомерно известна влакнодайна суровина. “В Шотландия, написа един британски стихотворец от това време, ядох коприва, спах в чаршафи от коприва и вечерях върху маса, застлана с завивка от коприва. ” Сигурно е, че тя има най-малко две преимущества пред лена и памука - не е нужно да се сее и пораства задоволително бързо, с цел да се бере два пъти в годината. По време на Първата международна война част от облеклото на немската войска било направено от коприва. През последните години ползата към нея в текстилната промишленост пораства. Тъканите от коприва минават за нещо екстравагантно.
Нека прибавим, че копривата в никакъв случай не е губила своята фармацевтична новост. Още гръцкият доктор Диоскорид оценил свойството й да стопира кръвотечения и кръвоизливи. Обяснението е във високото наличие на хлорофил - вещество, което по химически състав се приближава до хемоглобина. Средновековните лековници я предлагат против кашлица, болки в стомаха, жълтеница, захапване от лудо куче и куп други заболявания. Днес тя продължава да бъде непрекъснат член в Съвета за сигурност на международната билкова общественост.
На пазара свежите зелени листенца може да наподобяват като знак за събуждане на живота, само че в митологиите и най-много в Библията нейната символика е друга. Там тя е знак на запустение и съсипия. В Стария завет тя е растителният облик на проклятието. В книгата на оракул Софония се споделя, че Содом и Гомор ще станат “притежание на коприва, солна ровина, пустиня завинаги ”. Същата орис щяла да сполети и Едомската земя съгласно оракул Исаия: “И дворците й ще обраснат с тръне, а твърдините й - с коприва и репей; и тя ще бъде жилище на чакали, котило на камилоптици. ” В Притчите на цар Соломон с парливия плевел е белязано пространството на нелепостта и мързела. “Минувах край равнищата на мързелив човек и край лозето на безумен човек: и ето, всичко бе обрасло, повърхността му бе покрита с коприва и каменната му ограда се бе съборила. ” Този непривлекателен древен облик обаче не може да накърни очарованието на копривата като един от наличните и изпълнени с живителна прохлада и оптимизъм блага на пролетта.
Джуркана коприва
Продукти: 1 кг коприва, 50 г брашно, 100 г масло, 200 г сирене, 2 яйца, 100 г орехи, девисил и сол на усет.
Копривата се почиства, измива се, накълцва се и се пуска във вряща подсолена вода. След като ври 5-6 минути, се стрива с джуруляк или с дървена лъжица, до момента в който стане на гладка каша. Брашното се задушава в мазнината до златисто, залива се с отделената от копривата запарка, бърка се, до момента в който леко се сгъсти, и се прибавя към стритата коприва. Ястието се вари до втвърдяване при непрестанно бъркане. Преди да се смъкна от огъня, се прибавят разрушените яйца, натрошеното сирене, счуканите орехи и ситно нарязаният девисил.
Салата от млада коприва
Продукти: 300 г листенца от млада коприва, 3 с.л. зехтин, 1 с.л. лимонен сок, щипка захар, сол.
Внимателно измитите млади листенца от коприва се попарват напълно небрежно, оставят се да се отцедят, след което се нарязват. В съд за салата се подготвя заливка от зехтин, лимонен сок, сол и захар, прибавят се приготвените листа и се разбъркват. Може в допълнение да се прибави и малко счукан чесън. Салатата се сервира незабавно.
Палачинки с коприва на фурна
Продукти: 500 г коприва, 4 с.л. настърган кашкавал, дребна глава лук, 4 с.л. сладка сметана, 2 с.л. олио, сол, черен пипер, 1 с.л. брашно, 1,5 ч.ч. прясно мляко. За палачинките: 2 яйца, щипка захар, 4 с.л. брашно, щипка сол, 1 ч.ч. прясно мляко, олио за пържене.
Копривата се почиства, измива се и се сварява до омекване в подсолена вода. Отцежда се и се нарязва на ситно. Лукът се нарязва на дребно, запържва се в горещо олио, поръсва се с брашно и се смесва с копривата. След това се разрежда с прясно мляко, посолява се, поръсва се с черен пипер и се кипва леко. Отделно се подготвят десетина палачинки. В намазан незапалим съд се редят на пластове палачинки и коприва, като се приключва с палачинка, поръсена с кашкавал и сметана. Запича се до златисто в умерена фурна.
Шницели от коприва
Продукти: 300 г коприва, 1-2 с.л. брашно, 1 ч.ч. ориз, 1 с.л. ситно нарязан магданоз, 1 глава лук, сол, черен пипер, 2 яйца, олио, 2 с.л. галета.
Копривата се почиства, измива се и се сварява до омекване в подсолена вода. Отцежда се и се нарязва на ситно. Лукът се нарязва на дребно и се запържва в олио до бистрота. Прибавя се оризът, разбърква се няколко пъти, залива се с вода и се вари до омекване, като непотребната вода се оставя да се изпари. Приготвя се примес от коприва, ориз и яйца, сгъстява се с галета, поръсва се със сол и черен пипер и се оставя малко да престои. След това се оформят шницели, овалват се в брашно и се пържат от двете страни в горещо олио. Накрая се поръсват с магданоз.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Отношенията сред индивида и копривата са остарели като света. Странно е, че тя в никакъв случай не е била култивирана. Расте неорганизирано, където сама си избере и най-много измежду лишени от културната интервенция на индивида пространства. В същото време тя по най-убедителен метод участва в културния свят на индивида – като храна, влакнодайно растение и лечебно средство.
От края на I в. прочие Хр. е известна една гръцка рецепта за подготвяне на коприва, която мощно се приближава до най-често прилагания и през днешния ден метод за готвене. “Копривата да се свари, да се отлее водата, да се нареже на ситно, да се прибави зехтин и да се задуши върху пепел (на слаб огън). След това да се прибави рибен бульон, счукан пипер и яйца, яденето да се разбърка и да се посипе с пипер. ” Ако рибеният бульон се размени примерно с мляко и в случай че се прибавят орехи, тази рецепта може да служи като безапелационно доказателство, че в кухнята има ястия с незалязваща модерност.
Нейното латинско име urtica произлиза от думата uro - пламтя, горя. Оттук са пристигнали френското й название ortie и испанското ortiga. Английската дума nettle съгласно някои тълкувания произлиза от needle (игла) очевидно поради парещото убождане от власинките на копривата. В славянските езици думата коприва (крапива, рус.) е обща, само че етимологията е несигурна. Фасмер я свързва с “кипя ”, т.е. вря, пламтя, само че не изключва и друга версия - копривата да е обвързвана с коприна поради влакнодайните свойства на растението. (В скоби ще споменем, че крапивник на съветски значи извънбрачно дете, т.е. родено в копривата или надалеч от коприната.)
Етимологичното роднинство с коприната не би трябвало да наподобява необичайно. Известна е поговорката: “От коприва става коприна с самообладание и майсторлък ”. През XVII-XVIII век в Западна Европа тя е била прекомерно известна влакнодайна суровина. “В Шотландия, написа един британски стихотворец от това време, ядох коприва, спах в чаршафи от коприва и вечерях върху маса, застлана с завивка от коприва. ” Сигурно е, че тя има най-малко две преимущества пред лена и памука - не е нужно да се сее и пораства задоволително бързо, с цел да се бере два пъти в годината. По време на Първата международна война част от облеклото на немската войска било направено от коприва. През последните години ползата към нея в текстилната промишленост пораства. Тъканите от коприва минават за нещо екстравагантно.
Нека прибавим, че копривата в никакъв случай не е губила своята фармацевтична новост. Още гръцкият доктор Диоскорид оценил свойството й да стопира кръвотечения и кръвоизливи. Обяснението е във високото наличие на хлорофил - вещество, което по химически състав се приближава до хемоглобина. Средновековните лековници я предлагат против кашлица, болки в стомаха, жълтеница, захапване от лудо куче и куп други заболявания. Днес тя продължава да бъде непрекъснат член в Съвета за сигурност на международната билкова общественост.
На пазара свежите зелени листенца може да наподобяват като знак за събуждане на живота, само че в митологиите и най-много в Библията нейната символика е друга. Там тя е знак на запустение и съсипия. В Стария завет тя е растителният облик на проклятието. В книгата на оракул Софония се споделя, че Содом и Гомор ще станат “притежание на коприва, солна ровина, пустиня завинаги ”. Същата орис щяла да сполети и Едомската земя съгласно оракул Исаия: “И дворците й ще обраснат с тръне, а твърдините й - с коприва и репей; и тя ще бъде жилище на чакали, котило на камилоптици. ” В Притчите на цар Соломон с парливия плевел е белязано пространството на нелепостта и мързела. “Минувах край равнищата на мързелив човек и край лозето на безумен човек: и ето, всичко бе обрасло, повърхността му бе покрита с коприва и каменната му ограда се бе съборила. ” Този непривлекателен древен облик обаче не може да накърни очарованието на копривата като един от наличните и изпълнени с живителна прохлада и оптимизъм блага на пролетта.
Джуркана коприва
Продукти: 1 кг коприва, 50 г брашно, 100 г масло, 200 г сирене, 2 яйца, 100 г орехи, девисил и сол на усет.
Копривата се почиства, измива се, накълцва се и се пуска във вряща подсолена вода. След като ври 5-6 минути, се стрива с джуруляк или с дървена лъжица, до момента в който стане на гладка каша. Брашното се задушава в мазнината до златисто, залива се с отделената от копривата запарка, бърка се, до момента в който леко се сгъсти, и се прибавя към стритата коприва. Ястието се вари до втвърдяване при непрестанно бъркане. Преди да се смъкна от огъня, се прибавят разрушените яйца, натрошеното сирене, счуканите орехи и ситно нарязаният девисил.
Салата от млада коприва
Продукти: 300 г листенца от млада коприва, 3 с.л. зехтин, 1 с.л. лимонен сок, щипка захар, сол.
Внимателно измитите млади листенца от коприва се попарват напълно небрежно, оставят се да се отцедят, след което се нарязват. В съд за салата се подготвя заливка от зехтин, лимонен сок, сол и захар, прибавят се приготвените листа и се разбъркват. Може в допълнение да се прибави и малко счукан чесън. Салатата се сервира незабавно.
Палачинки с коприва на фурна
Продукти: 500 г коприва, 4 с.л. настърган кашкавал, дребна глава лук, 4 с.л. сладка сметана, 2 с.л. олио, сол, черен пипер, 1 с.л. брашно, 1,5 ч.ч. прясно мляко. За палачинките: 2 яйца, щипка захар, 4 с.л. брашно, щипка сол, 1 ч.ч. прясно мляко, олио за пържене.
Копривата се почиства, измива се и се сварява до омекване в подсолена вода. Отцежда се и се нарязва на ситно. Лукът се нарязва на дребно, запържва се в горещо олио, поръсва се с брашно и се смесва с копривата. След това се разрежда с прясно мляко, посолява се, поръсва се с черен пипер и се кипва леко. Отделно се подготвят десетина палачинки. В намазан незапалим съд се редят на пластове палачинки и коприва, като се приключва с палачинка, поръсена с кашкавал и сметана. Запича се до златисто в умерена фурна.
Шницели от коприва
Продукти: 300 г коприва, 1-2 с.л. брашно, 1 ч.ч. ориз, 1 с.л. ситно нарязан магданоз, 1 глава лук, сол, черен пипер, 2 яйца, олио, 2 с.л. галета.
Копривата се почиства, измива се и се сварява до омекване в подсолена вода. Отцежда се и се нарязва на ситно. Лукът се нарязва на дребно и се запържва в олио до бистрота. Прибавя се оризът, разбърква се няколко пъти, залива се с вода и се вари до омекване, като непотребната вода се оставя да се изпари. Приготвя се примес от коприва, ориз и яйца, сгъстява се с галета, поръсва се със сол и черен пипер и се оставя малко да престои. След това се оформят шницели, овалват се в брашно и се пържат от двете страни в горещо олио. Накрая се поръсват с магданоз.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ