В миналото, когато интернет още е бил само някаква форма

В предишното, когато интернет още е бил единствено някаква форма на фантазия, а с него и всички типове обществени мрежи, шерване и предаване на конспирации, един мит съумява да плени всички медии и да сътвори една особена суматоха. Идеята за отвличането от извънземни не е непозната на никого през днешния ден, само че в предишното, както може да подозирате, мнозина ще употребяват тъкмо този коз, с цел да го трансфорат в златна мина.

От тази интрига ще се роди една цяла нова фентъзи линия, както и да се появи легендата за Зона 51 – авио база на Съединени американски щати, която приготвя някои от най-хубавите летци, познати през днешния ден от филми като „ Top Gun “. Не инцидентно преди няколко години се твърдеше, че точно там се пазят извънземните, които са съумели да кацнат на земята.

И въпреки всичко, в случай че би трябвало да проследим историята, да открием първите хора, които настояват, че са били отвлечени от извънземни, наложително би трябвало да се върнем на 14 декември 1963 година в Ню Хемпшир. В локалната болница идват Бети и Барни Хил, които би трябвало да се срещнат с бостънския психиатър Бенджамин Саймън за първа среща.

Бети се оплаква от кошмари, непрекъсната тревога, бодърствуване, високо кръвно налягане и други не толкоз приятни признаци. Заедно с тях, Барни се оплаква от няколко странни кръгови образования в слабините, които би трябвало да бъдат хирургично отстранени, най-малко по негово мнение.

Нищо не подсказва на лекарите, че семейство Хилс се разграничава по нещо от елементарното американско семейство в междинната класа. Бети работи като обществен служащ, а Барни дава нощни смени в пощата. Факт е, че би трябвало да пътува повече от 100 километра, с цел да стигне до работното си място и тъкмо това дава съществено отражение на неговата много слаба имунна система. Двойката постоянно посещава Унитарната универсална черква. Активисти са в разнообразни обществени действия, а и в този интервал към този момент има по-малко съперници на Марти Лутър Кинг Джуниър, затова и този тип работа не се е трансформирал.

За този интервал ще открием, че двамата са извънредно странна двойка – Бети е бяла, до момента в който Барни е афро-американец. Това е нещото, което прави семейство Хилс малко по-различно от останалите и по това време е много мъчно да се изясни на междинния американец, че няма нищо неприятно. По-големият проблем ще пристигна, когато двамата ще имат възприятието, че са имали среща с извънземно, до момента в който са били на самотна планинска разходка към 2 години по-рано. Това, което помнят, прекатурва живота им. Бети е почнала да си напомня съня доста ясно през последните две години.

Лекарите не имат вяра толкоз на мистичните вълшебен същества от други планети, колкото на амнезията, която би могла да се задейства от други признаци. Получават съвет да отидат на внушаемост, която може да изкара техните забравени или изгубени мемоари. И това ги води до лекар Бенджамин Саймън, който има тапия за здравна и лечебна внушаемост. Същата, Бенджамин е употребявал, когато е лекувал ветерани от Втората Световна война.

Саймън не има вяра толкоз в извънземни и на практика не се интересува изключително от тях. Неговата задача е била ориентирана единствено към едно, да помогне на своите пациенти. След като самият Фройд е на мнение, че всичко в сънищата би трябвало да се преглежда като възможност за случило се събитие, а детайли като подозрение, би трябвало да бъдат отхвърлени, тъй като се класифицират като сътрудниците на съпротивата.

Саймън прекарва първите си няколко сесии със семейство Хилс, показвайки какво тъкмо ще съставлява процеса. На 22 февруари 1964 година вика Барни в кабинета си, до момента в който Бети би трябвало да остане в чакалнята. Слага една аудио касета и стартира да записва цялата сесия. В методологията на тази активност, множеството лекари са безапелационни, че не е мъчно да се уточни точна дата и да се сложи началото на нещо съществуващо.

Обикновено митовете се раждат без своя основател, те остават анонимни и се преглеждат като групово придвижване. Във времето, в което хората към този момент виждат неговото битие, наподобява, че митът е бил тук от самото начало. Колективното подсъзнание на индивидът е известно с това, че на практика е постоянно и в прорез с всяка историческа полезност.

Извънземните ще трансформират този цикъл, а и постоянно, когато започнете да вършиме изследване за тях, най-вероятно ще откривате тъкмо тази година и ще бъде повече от мъчно да се изненадате от обстоятелствата. Този мит ще бъде привързан със характерен човек, характерна година и локация. И откакто историята може да бъде проследена и разказана, идващите десетилетия ще съумеят да препишат тази легенда като културна благосъстоятелност.

Митът за похищение от извънземни ще бъде преписано на доктор Саймън и ще се роди в неговия офис в Бостън в една събота заран през февруари 1964 година

И всичко стартира с това, че преди повече от две години – средата на септември 1961 година – семейство Хилс взема решение да си вземе къса почивка и да отиде до Ниагарския водопад. След това да се разноски в Канада през Монреал и по-късно да се върне назад вкъщи. Техният импровизиран възторг не е довел до задоволително положително обмисляне, както нормално се чака от множеството хора. На 19-ти септември – последният ден от тяхната почивка – парите им свършват. Не могат да си разрешат още една вечер в мотела и вземат решение да тръгнат през нощта, до момента в който стигнат вкъщи.

Някъде в средата на нощта, те карат през Колбрук и Белите планини на Ню Хемпшир по съвсем изоставения път 3. Тогава виждат светлина в небето, която като че ли ги преследва.

Възможно е това да е била звезда, само че надали е планета. Движила се е някъде в далечината и била формирана от някакви странни обекти. Барни упорства, че това може да бъде аероплан, въпреки и да не издава никакви звуци. Бети има вяра, че това е нещо доста необичайно. По гледище на брачната половинка, Барни отбива и Бети следи странната светлина с бинокъл.

Не е ясно какво са забелязали, само че една седмица по-късно, Бети ще напише писмо до майор Доналд Кийхой. Същият е пенсиониран морски пехотинец и един от шефовете на Националния проверяващ комитет за въздушни явления. Малко по-късно тъкмо този клон на науката и конспирациите ще се появи като концепцията за НЛО. Няколко пъти фамилията потегля с автомобила си и по-късно стопира, до момента в който обектът продължава да ги следва. А по-късно светлината доближила техния им автомобил.

Приближаващата се светлина застава пред автомобила им и наподобява на палачинка, има дребни прозорчета, през които може да се види синьо-бяла светлина. След това се появяват и две червени светлини от двете страни. Барни е бил на пътното платно отвън колата и следил деликатно какво се случва. От странния обект се появяват и две крила от всяка страна.

Приближаването на този въздушен глайдър ще разреши по-ясно обрисуване на обекта, само че и двамата пасажери не могат да надникнат в прозорците. Барни твърди, че е забелязал няколко фигури, които се движат от другата страна, те били бързи и като че ли правили някакви мерки. Друга непозната фигура е следила всичко през прозореца. Не е ясно какво се случва на Барни, само че той бързо се качва в колата в нервност, смее се и повтаря, че двамата ще бъдат хванати. При опит да тръгнат, фамилията чува странни звуци от предния похлупак.

Малко по-късно е ясно, че семейство Хил си спомня доста малко. Има втора серия от звуци, която основава усещането, че като че ли има голяма луна пред тях, която стои на пътя. Двамата се прибират към 5 часа сутринта. Странни кръгове се появяват върху капака на автомобила им и Бети счита, че са радиоактивни. След 10 дни Бети стартира да сънува сън, в който с Барни са арестувани на пътното платно и са били качени в галактическия транспортен съд. Същият сън се повтаря цели 5 дни и по-късно стопира ненадейно.

Барни резервира всичко в загадка и стопира да разяснява тематиката, като че ли най-вероятно е просто небивалица и с това стопира да дискутира претърпяното. През 1962 година ще се вози с Бети по същия маршрут и двамата ще се пробват да открият точката, където е била тази среща. Така се надявали, че ще открият и разковничето на цялата история. При няколкото опита, неговото положение се утежнява и тогава се появяват кръговете върху слабините му. Нито един доктор не можел да помогне и Саймън се оказва последният човек, който вероятно може да реши този проблем и тази сага.

Саймън ще даде цялостната независимост на Барни да стартира да споделя всичко от излизането от мотела до прибирането вкъщи. Барни споделя по какъв начин са пристигнали в мотела и не е забелязал името си на рецепцията. Притеснявал се е, че може и да не получи стая. Имал паниката, че най-вероятно мотелът може да бъде претъпкан и се е чудил дали ще има предубеждения, които да изгонят него и брачната половинка му. Барни споделя под внушаемост, че Бети би трябвало да минава през един живот цялостен с кураж.

Мотелът не вижда никакви проблеми и ги настанява. Прекарват нощта там и на идващия ден пресичат Канада и влизат в Съединени американски щати. По-късно през нощта стопират в Колбрук на северната граница на Ню Хемпшир. След като паркират пред един ресторант, Барни вижда жена със странни черти и си мисли, че може да е индианка или мулатка. Струва му се, че ги чака, само че не наподобява доста другарски настроена. Останалите хора също ги гледат, само че са някак по-радушни.

В 10 часа и 5 минути вечерта на 19 септември, фамилията се качва в колата си и потегля по път 3. Преди да продължи историята си, Барни връща своето схващане към различен ресторант, който са посетили в Канада. Там си спомня, че всички по улицата са ги гледали необичайно. Семейство Хилс е забелязало същото отношение и по време на вечерята си.

Барни споделя, че се е страхувал, само че действително никой не е изразил някаква форма на експанзия към него. Хората били другарски настроени, въпреки и той самият да е бил по-сдържан и обран в диалозите си. Преди години е станало ясно, че друга жена се е представяла за бяла в Мисисипи и тъкмо затова е била линчувана по-късно. Страхът на Барни е бил значителен от самото начало, само че дамата, която вижда в ресторанта, действително тъкмо тя го кара да мисли за този миг.

По време на самите сеанси се раждат и други забавни теории. Пътят им от мотела до родния град е трябвало да отнеме към 4 часа, само че часът им на идване, освен това видяни и от очевидци е близо седем часа. Семейството няма никакво пояснение за всичко това. Барни ще опише по какъв начин колата е потеглила, само че по-късно изпитал мощна потребност да спре покрай гора. Успява да види 6 души, които стоят на черния път.

Колата стопира и трима души се приближават. Те са споделили на Барни да не се опасява от тях. Лидерът на групата споделил на Барни да затвори очите си. Последното, което си спомня е, че като че ли някой е поставил втори очи върху неговите лични. Бети споделя същата история и декларира, че когато затворила своите очи, като че ли различен чифт такива се е доближил и забил в мозъка ѝ.

Бети постоянно ще твърди, че диалозите са били на британски, само че Барни чувал и различен език, който не можел да възпроизведе. Д-р Саймън ще напише, че това е единична психологичска аберация. Семейството не се пробва да набира гласност и отхвърля да печели вниманието на близките. На 25 октомври 1965 година тяхната история се появява във вестник Boston Traveller и споделя за първите отвлечени хора от извънземни.

Малко по-късно и други издания копират историята, търсят Саймън за още информация и доста други. Барни не може да се радва дълго време на славата си, той умира на 25 февруари 1969 година на 46 година възраст, до момента в който Бети съумява да се трансформира в звезда за общността, занимаваща се с сходни конспирации. Тя живее до 2004 година и умира на 85 години от рак.

Години по-късно Джим МакДоналд ще изясни на публиката, че най-вероятно фамилията е съумяло да види предупредителния маяк в региона, който е подложен поради самолетите. По неговите думи, функционалността на маяка и премигването, са изцяло идентични с описанията на фамилията. Всичко останало може да се заключи с липса на сън, високи равнища на стрес и подправени мемоари, които могат да бъдат възобновени под внушаемост.