Маймунската шарка: Какви са симптомите и може ли да се превърне в нова пандемия
В интернационален проект се усилват както доказаните, по този начин и хипотетичните случаи на маймунска едра шарка. Много от тях са с незнаен генезис по отношение на вируса, който ги предизвиква.
Учените стартират да показват угриженост по отношение на опцията за нова пандемия, защото случаи са открити в най-малко 7 страни и броят им нараства с всеки минал ден.
Какво е това заболяване?
Това е относително рядко заболяване, породено от вирус (Poxvirus), който принадлежи към същото семейство като вируса на дребните шарки. Болестта нормално се популяризира измежду маймуните в Централна и Западна Африка, където е ендемична, само че от време на време " прескача " върху хората, като до момента е предизвиквала дребни епидемии. За първи път е разпозната при лабораторни маймуни през 1958 година Първият случай на заразяване на човек е регистриран в Република Конго през 1970 година
Колко случая има по време на актуалната зараза?
Според базата данни, формирана от Морис Кремер от Оксфордския университет и Джон Браунщайн от Харвардското здравно учебно заведение, в международен мащаб са доказани 35 случая и още 72 съмнения. Потвърдени случаи са открити във Англия, Португалия, Испания, Швеция, Белгия, Съединени американски щати и Канада. Учените считат, че това евентуално е единствено " върхът на айсберга " и че има доста повече недиагностицирани случаи.
Дали всички случаи са свързани?
Това не е ясно. Понастоящем Агенцията за сигурност на Обединеното кралство (UKHSA) пресмята, че вирусът се популяризира от човек на човек в страните с доказани случаи. Много от тях са хомосексуални и бисексуални мъже, по тази причина здравните чиновници приканват хората с такава полова ориентировка да внимават за обриви или други подозрителни признаци, с цел да могат да се извърнат в точния момент към доктор.
Как се популяризира заболяването?
Според Световната здравна организация (СЗО) тя може да се съобщи посредством поемане на инфектирани частици и посредством контакт с кожни обриви или инфектирани с вируса материали. Според Центъра за надзор и предварителна защита на болесттите в Съединени американски щати (CDC) се счита, че предаването на вируса от човек на човек става най-вече посредством огромни частици, които не се популяризират далеко, тъй че за заразяването би трябвало да е нужен нескончаем непосредствен контакт лице в лице.
Счита се, че вирусът не се популяризира елементарно измежду хората и съгласно UKHSA рискът от заразяване на популацията " остава невисок ". Заболяването може да се популяризира и посредством контакт с облекла, кърпи, чаршафи или други предмети на инфектиран човек. То не се смята за полово излъчена болест, само че може да се съобщи по-лесно посредством полов контакт през кожата.
Може да се съобщи и от инфектирано животно на човек, в случай че той бъде ухапан от него или допре кръвта му, телесните му течности, обриви и така нататък, или в случай че яде недобре приготвено месо от такова животно.
Какви са признаците?
Те включват тресчица, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, подути лимфни възли, настинка и безсилие. Може да се появи и обрив, първо по лицето, а по-късно и по други елементи на тялото, в това число по гениталиите. Първоначално обривът наподобява на този при варицела.
Колко смъртоносно е?
Заболяването нормално протича леко и множеството пациенти се възвръщат в границите на няколко седмици без лекуване. В Африка то може да убие до 10% от инфектираните, само че това съгласно СЗО визира един от двата най-опасни типа - конгоанския, до момента в който при другия, западноафриканския, умира един на 100 пациенти. Досега генетичният разбор е разпознал единствено втория западноафрикански вариант във Англия, само че няма съответни данни за секвениране от други страни.
Посочените нагоре проценти на смъртност са пропорционални на доказаните случаи, само че защото евентуално има още няколко леки случая, които остават незабелязани, действителната смъртност от заболяването се прави оценка като доста по-ниска. По данни на СЗО децата са по-застрашени от съществено заболяване, в сравнение с възрастните. Заразяването на бременна жена също може да докара до затруднения по време на бременността и даже до раждане на мъртво дете.
Има ли лекуване или ваксини?
Да. антивирусният препарат Тековиримат (Tpoxx) е утвърден в Съединени американски щати и Европа против това заболяване и ваксина при животни. Лекарството доста понижава вероятността от гибел. Съществува и ваксина Jynneos (известна също като Imvanex и Imvamune), също утвърдена в Съединени американски щати и Европа, която предотвратява инфекцията при възрастни. Освен това тези, които са задоволително възрастни, с цел да бъдат имунизирани против дребна шарка, към момента имат известна отбрана.
Имало ли е в предишното епидемии отвън Африка?
Имало е няколко такива огнища, само че те нормално са включвали единствено няколко случая едновременно и с доста лимитирано географско разпространяване.
Значи сегашният взрив е най-големият, който в миналото се е случвал?
Не. В Африка е имало повече случаи, като да вземем за пример през 2001 и 2002 година, когато в Република Конго са регистрирани 485 случая и 25 смъртни случая. През 2017 година и 2018 година в Нигерия бяха обявени 122 доказани или вероятни случая и 7 смъртни случая.
Възможно ли е актуалната зараза да е породена от нов вариант на вируса?
Това остава незнайно. Въпреки това фактът, че са открити толкоз доста случаи в разнообразни страни, демонстрира, че това е по-заразен вариант от други в предишното. Но има възможност инцидентни събития, като да вземем за пример съществуването на суперпреносители, да са помогнали на по-стар вариант на вируса да се популяризира по-широко. Твърде рано е да се направи дефинитивно умозаключение. Генетичният разбор на повече проби от случаите ще покаже дали става въпрос за друг вариант.
Има ли възможност от пораждане на нова пандемия?
Оценката на учените е, че новата зараза може да бъде следена посредством следене на контактите и имунизиране на тези, за които се счита, че са изложени на риск от заразяване. Въпреки че не изключват изцяло опцията за пандемия, те не я считат за допустима и не считат, че тя е на същото равнище като тази от ковид.
Учените стартират да показват угриженост по отношение на опцията за нова пандемия, защото случаи са открити в най-малко 7 страни и броят им нараства с всеки минал ден.
Какво е това заболяване?
Това е относително рядко заболяване, породено от вирус (Poxvirus), който принадлежи към същото семейство като вируса на дребните шарки. Болестта нормално се популяризира измежду маймуните в Централна и Западна Африка, където е ендемична, само че от време на време " прескача " върху хората, като до момента е предизвиквала дребни епидемии. За първи път е разпозната при лабораторни маймуни през 1958 година Първият случай на заразяване на човек е регистриран в Република Конго през 1970 година
Колко случая има по време на актуалната зараза?
Според базата данни, формирана от Морис Кремер от Оксфордския университет и Джон Браунщайн от Харвардското здравно учебно заведение, в международен мащаб са доказани 35 случая и още 72 съмнения. Потвърдени случаи са открити във Англия, Португалия, Испания, Швеция, Белгия, Съединени американски щати и Канада. Учените считат, че това евентуално е единствено " върхът на айсберга " и че има доста повече недиагностицирани случаи.
Дали всички случаи са свързани?
Това не е ясно. Понастоящем Агенцията за сигурност на Обединеното кралство (UKHSA) пресмята, че вирусът се популяризира от човек на човек в страните с доказани случаи. Много от тях са хомосексуални и бисексуални мъже, по тази причина здравните чиновници приканват хората с такава полова ориентировка да внимават за обриви или други подозрителни признаци, с цел да могат да се извърнат в точния момент към доктор.
Как се популяризира заболяването?
Според Световната здравна организация (СЗО) тя може да се съобщи посредством поемане на инфектирани частици и посредством контакт с кожни обриви или инфектирани с вируса материали. Според Центъра за надзор и предварителна защита на болесттите в Съединени американски щати (CDC) се счита, че предаването на вируса от човек на човек става най-вече посредством огромни частици, които не се популяризират далеко, тъй че за заразяването би трябвало да е нужен нескончаем непосредствен контакт лице в лице.
Счита се, че вирусът не се популяризира елементарно измежду хората и съгласно UKHSA рискът от заразяване на популацията " остава невисок ". Заболяването може да се популяризира и посредством контакт с облекла, кърпи, чаршафи или други предмети на инфектиран човек. То не се смята за полово излъчена болест, само че може да се съобщи по-лесно посредством полов контакт през кожата.
Може да се съобщи и от инфектирано животно на човек, в случай че той бъде ухапан от него или допре кръвта му, телесните му течности, обриви и така нататък, или в случай че яде недобре приготвено месо от такова животно.
Какви са признаците?
Те включват тресчица, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, подути лимфни възли, настинка и безсилие. Може да се появи и обрив, първо по лицето, а по-късно и по други елементи на тялото, в това число по гениталиите. Първоначално обривът наподобява на този при варицела.
Колко смъртоносно е?
Заболяването нормално протича леко и множеството пациенти се възвръщат в границите на няколко седмици без лекуване. В Африка то може да убие до 10% от инфектираните, само че това съгласно СЗО визира един от двата най-опасни типа - конгоанския, до момента в който при другия, западноафриканския, умира един на 100 пациенти. Досега генетичният разбор е разпознал единствено втория западноафрикански вариант във Англия, само че няма съответни данни за секвениране от други страни.
Посочените нагоре проценти на смъртност са пропорционални на доказаните случаи, само че защото евентуално има още няколко леки случая, които остават незабелязани, действителната смъртност от заболяването се прави оценка като доста по-ниска. По данни на СЗО децата са по-застрашени от съществено заболяване, в сравнение с възрастните. Заразяването на бременна жена също може да докара до затруднения по време на бременността и даже до раждане на мъртво дете.
Има ли лекуване или ваксини?
Да. антивирусният препарат Тековиримат (Tpoxx) е утвърден в Съединени американски щати и Европа против това заболяване и ваксина при животни. Лекарството доста понижава вероятността от гибел. Съществува и ваксина Jynneos (известна също като Imvanex и Imvamune), също утвърдена в Съединени американски щати и Европа, която предотвратява инфекцията при възрастни. Освен това тези, които са задоволително възрастни, с цел да бъдат имунизирани против дребна шарка, към момента имат известна отбрана.
Имало ли е в предишното епидемии отвън Африка?
Имало е няколко такива огнища, само че те нормално са включвали единствено няколко случая едновременно и с доста лимитирано географско разпространяване.
Значи сегашният взрив е най-големият, който в миналото се е случвал?
Не. В Африка е имало повече случаи, като да вземем за пример през 2001 и 2002 година, когато в Република Конго са регистрирани 485 случая и 25 смъртни случая. През 2017 година и 2018 година в Нигерия бяха обявени 122 доказани или вероятни случая и 7 смъртни случая.
Възможно ли е актуалната зараза да е породена от нов вариант на вируса?
Това остава незнайно. Въпреки това фактът, че са открити толкоз доста случаи в разнообразни страни, демонстрира, че това е по-заразен вариант от други в предишното. Но има възможност инцидентни събития, като да вземем за пример съществуването на суперпреносители, да са помогнали на по-стар вариант на вируса да се популяризира по-широко. Твърде рано е да се направи дефинитивно умозаключение. Генетичният разбор на повече проби от случаите ще покаже дали става въпрос за друг вариант.
Има ли възможност от пораждане на нова пандемия?
Оценката на учените е, че новата зараза може да бъде следена посредством следене на контактите и имунизиране на тези, за които се счита, че са изложени на риск от заразяване. Въпреки че не изключват изцяло опцията за пандемия, те не я считат за допустима и не считат, че тя е на същото равнище като тази от ковид.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ