Триото на Мартин Марков открива инициативата Sofia Jazz Days
В летните постпандемични месеци се следи едно същински вдъхновяващо масирано завръщане на сцена на положителния нов български джаз – тук можем да споменем като извънредно вдъхновяващи Джаз Форум Стара Загора (който откри сезона още при започване на юни и то напълно тематично), провеждащото се в моментна юбилейно издание на Джаз фестивала „ Варненско лято “, множеството концертни джаз министър председатели на нови албум в София през последните три месеца и доста, доста други начинания, към които от 1 август, неделя, можем да прибавим и Sofia Jazz Days. В основата на този нов цикъл концерти е екипът на Маргарита Борисова и Явор Ганчев от Джаз Плюс / Дюкян Меломан, които, като се изключи че второ десетилетие към този момент всека година ни водят на крайници международни имена в София (премиерата на Роберто Фонсека с хор „ Нови български гласове “ беше единствено преди няколко седмици, да припомним), имат и своя принос към българската джаз сцена (още от първите издания на фестивала „ Джаз Плюс “ преди 15-16 години). с изключителното трио на пианиста Мартин Марков, с който разговаряхме отдалечено посредством sms-и (аз във Варна, а той на Витоша) безусловно преди час, особено за уеб страницата на стратегия „ Христо Ботев “.
На първо място: какво е за теб триото като формат? И по-специално твоето си трио (тук ще споменем, че през годините през него са минали, доколкото знам, трима основни басисти – Васил Хаджигрудев, Борис Таслев и Мишо Иванов, който е актуалният басист)? Как се развива и дообогатява триото ти, от твоя позиция, от основаването му през 2011 до през днешния ден? Това са си 10 години...
Триото като формат дава добра опция за изява, без да лимитира в благозвучен или съразмерен проект пианиста. Ритмичното взаимоотношение с барабаните и с баса е в допълнение предизвикателство и допълнение към музицирането. Много може да се опише за това взаимоотношение, което като формат се е утвърдило във времето като класика в жанра. Оскар Питърсън, Бил Еванс, Чик Къриа, Кийт Джарет, Брад Мелдау и доста други са стожери в клавирното джаз трио и основа, която следваме и се опитваме да развиваме. Слушането на музика и нейното анализиране, както и житейският опит, ни оказват помощ да се развиваме като музиканти. Приятелството сред музикантите също благоприятства за музицирането на драго сърце, което е значимо изискване за творчеството в екип. Смяната на членове заради независещи от нас условия изисква адаптивност и пренастройка, само че музикалността и професионализмът на сътрудниците свежда равнището на напрежението до нула. И Васил, и Борис са оставили своя отпечатък в това трио като музиканти. В момента сме с басиста Михаил Иванов и дружно с Атанас Попов (барабаниста на групировка от самото ѝ основаване – б.а.) надграждаме постигнатото с готовност да вършим нова музика. За 10 години групата изсвири доста мои пиеси и това ме предизвика като композитор да подкрепям интереса на сътрудниците към музиката ми, а е и гаранция за положителното ни показване и пред аудитория.
Актуалният ви албум New Sight е от 2019 година Какво си композирал за това трио след излизането му и какво включва програмата за 1 август? А по отношение на някои по-стари композиции (от времето на основаването на триото) - по какъв начин се трансформират през годините? Връщаш ли се постоянно на някои от тях? Или продължаваш напред с нови? Кое е по-характерно за метода ти на работа?
Поради Ковид ситуацията написах повече пиеси за пиано, тъй като не се знаеше докога ще бъдем затворени. В момента работя над осъществяването им. Що се касае до триото, доста пиеси, свирени пред аудитория, не са записани и доста бих желал да обединя някои от тях концептуално и да вземат участие в идващ запис. Едно време композирах доста по-активно, само че не се борех за реализирането на музиката ми… и по тази причина доста пиеси си стоят у дома в една чанта – все едно, че не съществуват. Имам музика за най-различни принадлежности, освен от джазовата, само че и от класическата музика. През годините смених концепцията и в този момент се боря за реализирането на всяка моя нова пиеса, която ми харесва. Но това не би трябвало да е за сметка на творчеството,… което е сложна задача. Иначе на 1 август ще изсвирим напълно албума New Sight – несъмнено, в концертен, по-разчупен вид.
По какъв метод сменянето на музикалния подтекст и прекосяването от една сцена на друга въздейства върху построяването на един музикант? Ето, аз тебе си спомних, че те слушах за първи път на фестивала „ Пианисимо “ в радиото преди доста, доста години, като напълно млад. Там рамката е напълно друга. Дълги години си работил с Детска редакция на радиото, където рамката напълно трета...
Смяната на музикалната рамка може да е от оптималната изгода, единствено в случай че размишляваш и извличаш позитивите от съответния мотив и запазваш у себе си спомените от основаното чувство и претърпяното. Умението да привикаш тези мемоари и да ги подчиниш на новите обстановки, изискващи от актьора реакция в точния миг, също е от голяма важност. Всички тези обстановки ни моделират и обогатяват по избран метод (в общуването, в реакциите, в основаването на рутина, а и дебелокожие към неприятни моменти, или разчупване на фантазията и други). Самонаблюдението, самокритиката са тези, които ни развиват и това е главният отговор.
Как подхождаш към обстановките, в които би трябвало да добавиш нещо от себе си към към този момент измислена от другиго комбинация (като посетител на дуото Noise Linguistix, да вземем за пример, с които направихте международната си концертна премиера точно в серията на „ Аларма “ преди месец)? Кое е от голяма важност – дали познаваш работата на другия създател от доста години (както е с музиката на Мишо Иванов, главния създател в проекта), дали разпознаваш в тази музика нещо, което е близо до това, което ти би основал, или в противен случай, търсиш особеното у хората, с които свириш?
Участвайки в други планове като реализатор, по-лесно съумявам да намеря правилния метод към поставените задания, като първо се преценявам с създателя като персонаж, както и с неговите условия, и след това, съгласно свободата, която ми дава, се старая да дам своя принос за творбата. Понякога мисля по какъв начин аз бих написал съответната пиеса и върша съпоставки. Важно е да заобичаш музиката, която ти се предлага, а особено в плана на Мишо това се случи незабавно. Стилът му ми подхожда и това е още едно изискване да се намерят допирни точки сред създател и реализатор.
През актуалната 2021 кое чувстваш по-близко - композирането или импровизирането?
Импровизирането. Сега музикантите имаме много участия и аз персонално нямам време за композиране, което изисква уединение и съзерцаване. Изпитвам наслада от общуването с хора и се любувам на мига, а мигът е импровизация!
Спомена за соловите ти пиеси за пиано, писани по време на пандемията. Но ето, пандемията може би най-сетне ще отмине и тази сцена би трябвало да се възроди. Как ги усещаш тези нови начинания като Sofia Jazz Days, които имат за концепция да върнат джаза измежду хората, един тип? Оптимист ли си за съживяването на сцената или смяташ, че светът към този момент е доста друг от 2019?
Пандемията я прекарах композирайки, доколкото позволяваше домашната конюнктура. Сега пък е времето да се съберат музикантите и публиката и да обменят силите си, да основат нови позитивни прочувствени мемоари и мисля, че това се случва в реалност. Sofia Jazz Days е самодейност, която персонално нас като трио ни въодушевява и осмисля труда ни на актьори изобщо, освен на музиканти. 1 и 15 август са празнични дни за столичани и дано повече хора да честват и да се любуват с нас на свободата на духа.
Върху какво работиш сега? Да чакаме ли различен албум през 2022, тъй като 2020-2021 демонстрираха сносно (пак около неналичието на концерти), че българската джаз сцена е сякаш по-силна от всеки път (слушайки голям брой положителни нови албуми го казвам)?... Но от време на време прекомерно дълго би трябвало да се чака, с цел да излезе даден албум - като че ли нямаме доста табиет да издаваме у нас (за разлика от обстановката в други страни в близост, на Балканите)?
Що се касае до издаването на албуми, финансовият въпрос, обвързван с продуцирането на нов албум, не е за подценяване. Мисля, че това е главната причина да не излизат толкоз доста записи. Изискванията на българските музиканти не са ниски и откъм качество на приключения артикул, и поставяйки ги, се сблъскват с доста спънки. Това забавя нещата по издаването. Музикантите са осведомени кое е настоящо и положително в международната музика и е обикновено да се стремят към положителния образец. За страдание е мъчно да се сътвори конкурентен артикул и това изисква доста усилия… Но българските музиканти ги поставят.
За край един нереален биографично-музикално-исторически въпрос: кой е Мартин Марков и по какъв начин наподобява връзката пианист-пиано от негова позиция през днешния ден?
Музикално-биографично… Мартин Марков е джаз пианист, който работи в НМУ „ Любомир Пипков “ и се вълнува от класическа и джазова музика. Исторически… съм на 39 години и се усещам обвързван с историята ни като българин, само че повече ме вълнува историята на изкуството и опциите за нейната революционна смяна. Абстрактно… - пробвам да се схвана. Може би съм продължение на пианото. Надявам се, че съм нужна част от цялото.
На първо място: какво е за теб триото като формат? И по-специално твоето си трио (тук ще споменем, че през годините през него са минали, доколкото знам, трима основни басисти – Васил Хаджигрудев, Борис Таслев и Мишо Иванов, който е актуалният басист)? Как се развива и дообогатява триото ти, от твоя позиция, от основаването му през 2011 до през днешния ден? Това са си 10 години...
Триото като формат дава добра опция за изява, без да лимитира в благозвучен или съразмерен проект пианиста. Ритмичното взаимоотношение с барабаните и с баса е в допълнение предизвикателство и допълнение към музицирането. Много може да се опише за това взаимоотношение, което като формат се е утвърдило във времето като класика в жанра. Оскар Питърсън, Бил Еванс, Чик Къриа, Кийт Джарет, Брад Мелдау и доста други са стожери в клавирното джаз трио и основа, която следваме и се опитваме да развиваме. Слушането на музика и нейното анализиране, както и житейският опит, ни оказват помощ да се развиваме като музиканти. Приятелството сред музикантите също благоприятства за музицирането на драго сърце, което е значимо изискване за творчеството в екип. Смяната на членове заради независещи от нас условия изисква адаптивност и пренастройка, само че музикалността и професионализмът на сътрудниците свежда равнището на напрежението до нула. И Васил, и Борис са оставили своя отпечатък в това трио като музиканти. В момента сме с басиста Михаил Иванов и дружно с Атанас Попов (барабаниста на групировка от самото ѝ основаване – б.а.) надграждаме постигнатото с готовност да вършим нова музика. За 10 години групата изсвири доста мои пиеси и това ме предизвика като композитор да подкрепям интереса на сътрудниците към музиката ми, а е и гаранция за положителното ни показване и пред аудитория.
Актуалният ви албум New Sight е от 2019 година Какво си композирал за това трио след излизането му и какво включва програмата за 1 август? А по отношение на някои по-стари композиции (от времето на основаването на триото) - по какъв начин се трансформират през годините? Връщаш ли се постоянно на някои от тях? Или продължаваш напред с нови? Кое е по-характерно за метода ти на работа?
Поради Ковид ситуацията написах повече пиеси за пиано, тъй като не се знаеше докога ще бъдем затворени. В момента работя над осъществяването им. Що се касае до триото, доста пиеси, свирени пред аудитория, не са записани и доста бих желал да обединя някои от тях концептуално и да вземат участие в идващ запис. Едно време композирах доста по-активно, само че не се борех за реализирането на музиката ми… и по тази причина доста пиеси си стоят у дома в една чанта – все едно, че не съществуват. Имам музика за най-различни принадлежности, освен от джазовата, само че и от класическата музика. През годините смених концепцията и в този момент се боря за реализирането на всяка моя нова пиеса, която ми харесва. Но това не би трябвало да е за сметка на творчеството,… което е сложна задача. Иначе на 1 август ще изсвирим напълно албума New Sight – несъмнено, в концертен, по-разчупен вид.
По какъв метод сменянето на музикалния подтекст и прекосяването от една сцена на друга въздейства върху построяването на един музикант? Ето, аз тебе си спомних, че те слушах за първи път на фестивала „ Пианисимо “ в радиото преди доста, доста години, като напълно млад. Там рамката е напълно друга. Дълги години си работил с Детска редакция на радиото, където рамката напълно трета...
Смяната на музикалната рамка може да е от оптималната изгода, единствено в случай че размишляваш и извличаш позитивите от съответния мотив и запазваш у себе си спомените от основаното чувство и претърпяното. Умението да привикаш тези мемоари и да ги подчиниш на новите обстановки, изискващи от актьора реакция в точния миг, също е от голяма важност. Всички тези обстановки ни моделират и обогатяват по избран метод (в общуването, в реакциите, в основаването на рутина, а и дебелокожие към неприятни моменти, или разчупване на фантазията и други). Самонаблюдението, самокритиката са тези, които ни развиват и това е главният отговор.
Как подхождаш към обстановките, в които би трябвало да добавиш нещо от себе си към към този момент измислена от другиго комбинация (като посетител на дуото Noise Linguistix, да вземем за пример, с които направихте международната си концертна премиера точно в серията на „ Аларма “ преди месец)? Кое е от голяма важност – дали познаваш работата на другия създател от доста години (както е с музиката на Мишо Иванов, главния създател в проекта), дали разпознаваш в тази музика нещо, което е близо до това, което ти би основал, или в противен случай, търсиш особеното у хората, с които свириш?
Участвайки в други планове като реализатор, по-лесно съумявам да намеря правилния метод към поставените задания, като първо се преценявам с създателя като персонаж, както и с неговите условия, и след това, съгласно свободата, която ми дава, се старая да дам своя принос за творбата. Понякога мисля по какъв начин аз бих написал съответната пиеса и върша съпоставки. Важно е да заобичаш музиката, която ти се предлага, а особено в плана на Мишо това се случи незабавно. Стилът му ми подхожда и това е още едно изискване да се намерят допирни точки сред създател и реализатор.
През актуалната 2021 кое чувстваш по-близко - композирането или импровизирането?
Импровизирането. Сега музикантите имаме много участия и аз персонално нямам време за композиране, което изисква уединение и съзерцаване. Изпитвам наслада от общуването с хора и се любувам на мига, а мигът е импровизация!
Спомена за соловите ти пиеси за пиано, писани по време на пандемията. Но ето, пандемията може би най-сетне ще отмине и тази сцена би трябвало да се възроди. Как ги усещаш тези нови начинания като Sofia Jazz Days, които имат за концепция да върнат джаза измежду хората, един тип? Оптимист ли си за съживяването на сцената или смяташ, че светът към този момент е доста друг от 2019?
Пандемията я прекарах композирайки, доколкото позволяваше домашната конюнктура. Сега пък е времето да се съберат музикантите и публиката и да обменят силите си, да основат нови позитивни прочувствени мемоари и мисля, че това се случва в реалност. Sofia Jazz Days е самодейност, която персонално нас като трио ни въодушевява и осмисля труда ни на актьори изобщо, освен на музиканти. 1 и 15 август са празнични дни за столичани и дано повече хора да честват и да се любуват с нас на свободата на духа.
Върху какво работиш сега? Да чакаме ли различен албум през 2022, тъй като 2020-2021 демонстрираха сносно (пак около неналичието на концерти), че българската джаз сцена е сякаш по-силна от всеки път (слушайки голям брой положителни нови албуми го казвам)?... Но от време на време прекомерно дълго би трябвало да се чака, с цел да излезе даден албум - като че ли нямаме доста табиет да издаваме у нас (за разлика от обстановката в други страни в близост, на Балканите)?
Що се касае до издаването на албуми, финансовият въпрос, обвързван с продуцирането на нов албум, не е за подценяване. Мисля, че това е главната причина да не излизат толкоз доста записи. Изискванията на българските музиканти не са ниски и откъм качество на приключения артикул, и поставяйки ги, се сблъскват с доста спънки. Това забавя нещата по издаването. Музикантите са осведомени кое е настоящо и положително в международната музика и е обикновено да се стремят към положителния образец. За страдание е мъчно да се сътвори конкурентен артикул и това изисква доста усилия… Но българските музиканти ги поставят.
За край един нереален биографично-музикално-исторически въпрос: кой е Мартин Марков и по какъв начин наподобява връзката пианист-пиано от негова позиция през днешния ден?
Музикално-биографично… Мартин Марков е джаз пианист, който работи в НМУ „ Любомир Пипков “ и се вълнува от класическа и джазова музика. Исторически… съм на 39 години и се усещам обвързван с историята ни като българин, само че повече ме вълнува историята на изкуството и опциите за нейната революционна смяна. Абстрактно… - пробвам да се схвана. Може би съм продължение на пианото. Надявам се, че съм нужна част от цялото.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ