Трудното за британците тепърва предстои
В края на седмицата британците най-сетне ще имат по този начин мечтаната независимост от Европейски Съюз. Милиони хора по света ще стискат палци да не се появи още веднъж някаква спънка в последния миг и всички проекти да стигнат до своя сполучлив край. За времето след референдума тематиката стана съвсем толкоз досадна, колкото и кралското семейство.
Но в случай че за нас февруари ще донесе облекчение, то за британците сложното занапред стартира. Пиянството на един народ не може да продължава постоянно и в този момент редовият гражданин на Елизабет II ще би трябвало да се сблъска с последствията от решението си. Всичко сочи, че за Англия щеше да е по-добре да остане в Европейски Съюз. Но очевидно е минало прекомерно малко време и носталгията по империята е още жива. Приблизително това беше тезата на последователите на напускането - че без Европейски Съюз Англия ще е по-силна и ще може сама да дефинира пътя си. Че хора с тяхната история не могат да бъдат ръководени от някакви служители. В случая обаче може би най-уместна е българската сентенция " Каквото самичък си направиш, различен не може да ти направи ".
Европейски Съюз е конструкция с доста проблеми, само че не Европейски Съюз унищожи английското произвеждане. Направиха го Маргарет Тачър и нейната войска от неолиберали. Именно в някои от най-тежко засегнатите от нейните промени райони се следят най-високите проценти поддръжка за напускането на Евросъюза. Разбира се, английският хайлайф не желае, а и не може да признае личната си роля във влошаващото се състояние на Острова и загубата на въздействие по света. Мантрата, че всички беди идват от Брюксел, обаче е евентуално пагубна за упоритостите на британците.
Англия има същия проблем като всяка залязла империя - спомените още са живи, само че действителността не кореспондира с митологията. Докато за всички останали е ясно, че славните времена, когато английските търговски кораби кръстосваха света надлъж и нашир няма да се върнат, то наподобява в Лондон това бе един от главните претекстове за случката Брекзит. Тази надутост обаче има малко учредения. Светът към този момент е различен, а Англия е просто една средноголяма страна в него. Която освен това разполага с повече остаряла популярност, в сравнение с с действителни запаси. Първият сигнал за това пристигна от някогашната колония Австралия, която отхвърли да договаря с Борис Джонсън за комерсиална договорка. От предварителната пък информация, която имаме за възможни договаряния сред Лондон и Вашингтон, може да се заключи, че в случай че има договорка, тя няма да е по никакъв начин преференциална за британците. Всички козове са в ръцете на Тръмп. Ако бъде дефинитивно изгубен и достъпът до европейския пазар, Брекзит доста бързо може да се трансформира в дистопия.
Съмнително е също, че Брекзит ще донесе някакви позитиви на интернационалното поле. Лондон към този момент е прочут като най-верния съдружник на Съединени американски щати (да си спомним Буш и Блеър) и думата му няма онази тежест, която би имала в имперските дни. При една промяна на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Англия може да се елементарни и с последния си лост за въздействие в международните каузи.
Със сигурност на Острова не могат да чакат светлото бъдеще, което си представяха преди няколко години. Но вместо да търсят аргументите в други (например по какъв начин българите и румънците им взимали работата), Брекзит е може би последният късмет за Англия да премисли позицията си в света и да се стреми към бъдеще, което се основава на справедлива преценка на обстановката и опциите, а не на легенди и митове за едни отминали времена. В противоположен случай освен Шотландия - и Уелс може да изиска да се отдели. Историята помни и други империи, които са си отивали по този не изключително прочут метод.
Но в случай че за нас февруари ще донесе облекчение, то за британците сложното занапред стартира. Пиянството на един народ не може да продължава постоянно и в този момент редовият гражданин на Елизабет II ще би трябвало да се сблъска с последствията от решението си. Всичко сочи, че за Англия щеше да е по-добре да остане в Европейски Съюз. Но очевидно е минало прекомерно малко време и носталгията по империята е още жива. Приблизително това беше тезата на последователите на напускането - че без Европейски Съюз Англия ще е по-силна и ще може сама да дефинира пътя си. Че хора с тяхната история не могат да бъдат ръководени от някакви служители. В случая обаче може би най-уместна е българската сентенция " Каквото самичък си направиш, различен не може да ти направи ".
Европейски Съюз е конструкция с доста проблеми, само че не Европейски Съюз унищожи английското произвеждане. Направиха го Маргарет Тачър и нейната войска от неолиберали. Именно в някои от най-тежко засегнатите от нейните промени райони се следят най-високите проценти поддръжка за напускането на Евросъюза. Разбира се, английският хайлайф не желае, а и не може да признае личната си роля във влошаващото се състояние на Острова и загубата на въздействие по света. Мантрата, че всички беди идват от Брюксел, обаче е евентуално пагубна за упоритостите на британците.
Англия има същия проблем като всяка залязла империя - спомените още са живи, само че действителността не кореспондира с митологията. Докато за всички останали е ясно, че славните времена, когато английските търговски кораби кръстосваха света надлъж и нашир няма да се върнат, то наподобява в Лондон това бе един от главните претекстове за случката Брекзит. Тази надутост обаче има малко учредения. Светът към този момент е различен, а Англия е просто една средноголяма страна в него. Която освен това разполага с повече остаряла популярност, в сравнение с с действителни запаси. Първият сигнал за това пристигна от някогашната колония Австралия, която отхвърли да договаря с Борис Джонсън за комерсиална договорка. От предварителната пък информация, която имаме за възможни договаряния сред Лондон и Вашингтон, може да се заключи, че в случай че има договорка, тя няма да е по никакъв начин преференциална за британците. Всички козове са в ръцете на Тръмп. Ако бъде дефинитивно изгубен и достъпът до европейския пазар, Брекзит доста бързо може да се трансформира в дистопия.
Съмнително е също, че Брекзит ще донесе някакви позитиви на интернационалното поле. Лондон към този момент е прочут като най-верния съдружник на Съединени американски щати (да си спомним Буш и Блеър) и думата му няма онази тежест, която би имала в имперските дни. При една промяна на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Англия може да се елементарни и с последния си лост за въздействие в международните каузи.
Със сигурност на Острова не могат да чакат светлото бъдеще, което си представяха преди няколко години. Но вместо да търсят аргументите в други (например по какъв начин българите и румънците им взимали работата), Брекзит е може би последният късмет за Англия да премисли позицията си в света и да се стреми към бъдеще, което се основава на справедлива преценка на обстановката и опциите, а не на легенди и митове за едни отминали времена. В противоположен случай освен Шотландия - и Уелс може да изиска да се отдели. Историята помни и други империи, които са си отивали по този не изключително прочут метод.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ