Алекс Фъргюсън - откровено за смъртта, семейството и успехите
В края на май излиза биографичен филм за сър Алекс Фъргюсън, чийто режисьор е синът му Джейсън. В тази връзка 79-годишният шотландец и неговият правоприемник приказваха пред в. " Гардиън " за личния живот на легендата - за прекарания инсулт, за фамилията и за триумфите.
Лекарите му дават 20% късмет да оживее
През май 2018-а сър Алекс получи хеморагичен инсулт и бе на границата на гибелта. Точно тогава Джейсън към този момент е замислил филма. Вечерта на 5 май той написа сюжета, когато звъни майка му Кети, че баща му е зле. Викат Спешна помощ, като декларират цялостното име - Алекзандър Фъргюсън, с цел да задържат най-малко за малко медиите настрана.
" В болничното заведение " Солфорд Роял " на всички места имаше апарати и маркучи. Двама неврохирурзи ме водиха да приказваме настрани и разбрах, че нещата са зле. Обясниха ми: кръвоизливът е сериозен и да се готвим за най-лошото ", споделя Джейсън.
Лекарите дават 20% късмет, но сър Алекс се оправя. Възстановяването обаче е даже по-страшно, има опция той да загуби диалект.
" След интервенцията не можех да приказвам и това ме уплаши най-вече. Разбирах, че съм жив, само че когато оставах самичък, си мислех дали ми споделят цялата истина. Лежиш в леглото с мислите си. Чувстваш самотност и боязън ", споделя треньорът.
Речевата терапевтка обаче свършва добра работа - ходи при него всеки ден и сър Алекс ѝ е доста признателен. Започнали с елементарни извършения - да записва на лист имената на всички от семейството, на футболисти... После преминали на животни и на писане на цели писма.
Постепенно гласът му се връща, само че Фъргюсън изобщо не продумва 10 дни. Пълното възобновяване от инсулта лишава доста повече: " Не изпих даже чаша вино за 9 месеца - забраняваха ми. Това беше тежко ".
Друго безпокойство било да не загуби паметта си. А за сър Алекс тя е доста значима: " Сега доста треньори си водят записки по време на мач. Никога не правех по този начин. Винаги съм разчитал на паметта си. Като влизах в съблекалнята, черпех информация от паметта си. Не разбирам за какво в този момент пишат някакви неща в бележници. Отвличаш се от играта за малко и пропускаш гол ".
Като футболист попада в пандиза
Като играч сър Алекс 2 г. не си говорел с татко си, който упорствал той да е виновен: " Имаше си свое мнение за футболна кариера и това сътвори бездна сред нас ".
Фърги рядко влизал в мачовете и почнал да подценява футбола. А татко му желал дисциплинираност. При един скандал Алекзандър Битън Фъргюсън споделил на сина си, че към този момент е самичък. В този ден Алекс отишъл в града, напил се и попаднал в пандиза.
Фъргюсън-младши считал кариерата си за пропаднала. Затова веднъж даже не се явил и за мача на дублиращия тим - уговорил другарка да звънне на треньора, да се показа за майка му и да каже, че е болен от грип. Но треньорът не повярвал и звъннал у тях. Алекс бил цяла нощ по заведенията, прибрал се на сутринта и попаднал на разярената си майка:
" Накара ме да се обадя и да се извиня. Още помня телефонния номер на треньора. Отговори ми: " Утре ще играеш против " Рейнджърс " на " Айброкс " - има доста контузени. Този мач промени живота ми ".
Алекс Фъргюсън бележи хеттрик за " Сейнт Джонстън " и това дава подтик на кариерата му - минава в " Дънфърмлин ", а след още 2 г. (1967) е взет в " Рейнджърс ". Там е два сезона, само че след загубен финал за купата става изкупителна жертва - поради него противникът вкарва победния гол. И това прекратява престоя му в гранда от Глазгоу.
" Едно нещо научаваш, когато играеш за подобен клуб - има избрана отговорност и стандарти, открити през годините. Разбрах, че би трябвало да съответстваш на упованията. Затова постоянно го използвах в бъдеще ", споделя треньорът.
Сега той гледа мачове на " Рейнджърс " единствено в случай че са срещу " Селтик ", с цел да се подиграва на Джейсън, който е почитател на " келтите ". Иначе не пропуща мач на родния " Куинс Парк ", който е в IV шотландска дивизия.
Започва трудно в " Манчестър Юнайтед "
Фъргюсън отива в Манчестър след триумфите си като треньор в " Абърдийн ", с който през 1983 година печели КНК и Суперкупата на Европа. Но нещата не потеглят по проект, " Юнайтед " губи постоянно и треньорът е все намусен. Семейството не устоя и тримата синове - Джейсън, Дарън и Марк, го извикват в кухнята и му декларират, че негативизмът, който струи от него, вреди на всички у дома.
" Нищо не се получава. Няма да успееш, а това ни убива всички ", споделя най-големият - Марк, и всички упорстват за връщане в Абърдийн. Треньорът съумява някак да ги убеди, че всичко ще стане, както го е замислил. И за това си има аргументи:
" Когато загубиш няколко мача, а почитателите издигат плакати за уволняване, ти се замисляш дали правиш всичко вярно. Знаех, че на тренировки всичко е наред. Отношенията с играчите също бяха естествени. Ръководството споделяше, че се оправям. Боби Чарлтън идваше и ме поддържаше. Но някои публицисти бяха жестоки. Един от тях беше бодил в задника - работеше в " Сънди Пийпъл ". Като взехме купата на Англия, написа: " Доказа, че можеш да спечелиш купата, а в този момент бягай назад в Шотландия ". Не обръщайте доста внимание на медиите даже в случай че пишат, че сте талант. Просто ги игнорирайте ".
Успява заради доверието, младежите и почитателите
" Чувах недоволството на фамилията си, само че имах проект. Мат Бъзби направи " Ливърпул " велик с помощта на младите. Исках да направя същото - казва сър Алекс. - Хората съдят за " Юнайтед " по велики играчи като Кристиано Роналдо и Рой Кийн. Но по мое време духът на тима бе в младите - Бекъм, Гигс, Скоулс, братя Невил. Знаех, че сме на прав път. Когато започнахме да следим младежкия отбор, на мачовете му ходеха по 50 фенове - татковци, чичовци, другари. Стигнахме до такава степен, че в събота сутрин хиляди гледаха младите, а след това отиваха на " Олд Трафорд " да викат за първия отбор. "
През декември 1989 година " Манчестър Юн " няма победа, има куп контузени, а за купата противник е " Нотингам " с треньор Брайън Клъф.
" Отидохме за това посещение със състав, който слиса даже най-верните почитатели. Но тъкмо почитателите завоюваха мача - скандираха по този начин, че се вдъхновихме и победихме. Този мач ми оказа помощ да презаредя тима ", споделя Фъргюсън.
Той отделя от всички почитатели един - Норман Уилямсън, който винаги ходел въз основата с другари: " Това ни мотивираше. Норман беше някогашен куриер. Все споделяше: " Правиш всичко вярно, синко, всичко ще е наред ". Бе на всичките ни мачове, без тези на стадиона на " Манчестър Сити " - не щеше да стъпи там. Когато спечелихме 19-ата купа, на другата заран пристигна в базата и прегърна всички играчи и мен. Същата нощ Норман умря. Щастливец ".
Менталната резистентност е най-важното качество
Защо младите на оня " Юнайтед " реализираха триумфи? Първо - Фъргюсън обича момчетата от работническата класа - те се възползват от възможностите. И второ - те насаждат значими качества в тима.
" В първия ми мач като посетител загубихме с 2:5. По пътя назад си споделих, че играчите ми би трябвало да са ментално устойчиви, другояче в никакъв случай няма да успеем - изяснява треньорът. - Това стана лайтмотив на методите ми - играчите да бъдат способни да се оправят с всичкия стрес и провокации във футбола. Провървя ми - имах такива и в " Абърдийн ", и в " Юнайтед ". Роналдо да вземем за пример бе непоклатим като остарели обувки. Нямаше по какъв начин да не стане велик. "
Кети – опора към този момент 55 години
Фъргюсън признава, че брачната половинка му Кети е пожертвала доста в брака им, който към този момент е на 55 година Например - историята със сватбата. Кети е католичка, а католиците в Глазгоу се асоциират със " Селтик ". Затова шефът на " Рейнджърс " загатнал, че е по-добре единствено да се разпишат в съвета. Фъргюсън се съгласил и до през днешния ден съжалява: " Трябваше да му кажа да върви по дяволите. Бях задължен да я защитя ".
Най-трогателната част на кино лентата е писмото до Кети, което сър Алекс е написал в болничното заведение след инсулта. То е цялостно с благодарности и страдание, че толкоз години е бил предан на футбола: " Исках да ѝ кажа " Благодаря! ". В онзи момент още не бях сигурен дали ще оживея ", разяснява сър Алекс.
А Джейсън прибавя за край една история от паметния край в Шампионската лига през 1999 година " 30 секунди след последния сигнал той се обърна и погледна нагоре към трибуните. Търсеше да срещне очите на мама... "
Лекарите му дават 20% късмет да оживее
През май 2018-а сър Алекс получи хеморагичен инсулт и бе на границата на гибелта. Точно тогава Джейсън към този момент е замислил филма. Вечерта на 5 май той написа сюжета, когато звъни майка му Кети, че баща му е зле. Викат Спешна помощ, като декларират цялостното име - Алекзандър Фъргюсън, с цел да задържат най-малко за малко медиите настрана.
" В болничното заведение " Солфорд Роял " на всички места имаше апарати и маркучи. Двама неврохирурзи ме водиха да приказваме настрани и разбрах, че нещата са зле. Обясниха ми: кръвоизливът е сериозен и да се готвим за най-лошото ", споделя Джейсън.
Лекарите дават 20% късмет, но сър Алекс се оправя. Възстановяването обаче е даже по-страшно, има опция той да загуби диалект.
" След интервенцията не можех да приказвам и това ме уплаши най-вече. Разбирах, че съм жив, само че когато оставах самичък, си мислех дали ми споделят цялата истина. Лежиш в леглото с мислите си. Чувстваш самотност и боязън ", споделя треньорът.
Речевата терапевтка обаче свършва добра работа - ходи при него всеки ден и сър Алекс ѝ е доста признателен. Започнали с елементарни извършения - да записва на лист имената на всички от семейството, на футболисти... После преминали на животни и на писане на цели писма.
Постепенно гласът му се връща, само че Фъргюсън изобщо не продумва 10 дни. Пълното възобновяване от инсулта лишава доста повече: " Не изпих даже чаша вино за 9 месеца - забраняваха ми. Това беше тежко ".
Друго безпокойство било да не загуби паметта си. А за сър Алекс тя е доста значима: " Сега доста треньори си водят записки по време на мач. Никога не правех по този начин. Винаги съм разчитал на паметта си. Като влизах в съблекалнята, черпех информация от паметта си. Не разбирам за какво в този момент пишат някакви неща в бележници. Отвличаш се от играта за малко и пропускаш гол ".
Като футболист попада в пандиза
Като играч сър Алекс 2 г. не си говорел с татко си, който упорствал той да е виновен: " Имаше си свое мнение за футболна кариера и това сътвори бездна сред нас ".
Фърги рядко влизал в мачовете и почнал да подценява футбола. А татко му желал дисциплинираност. При един скандал Алекзандър Битън Фъргюсън споделил на сина си, че към този момент е самичък. В този ден Алекс отишъл в града, напил се и попаднал в пандиза.
Фъргюсън-младши считал кариерата си за пропаднала. Затова веднъж даже не се явил и за мача на дублиращия тим - уговорил другарка да звънне на треньора, да се показа за майка му и да каже, че е болен от грип. Но треньорът не повярвал и звъннал у тях. Алекс бил цяла нощ по заведенията, прибрал се на сутринта и попаднал на разярената си майка:
" Накара ме да се обадя и да се извиня. Още помня телефонния номер на треньора. Отговори ми: " Утре ще играеш против " Рейнджърс " на " Айброкс " - има доста контузени. Този мач промени живота ми ".
Алекс Фъргюсън бележи хеттрик за " Сейнт Джонстън " и това дава подтик на кариерата му - минава в " Дънфърмлин ", а след още 2 г. (1967) е взет в " Рейнджърс ". Там е два сезона, само че след загубен финал за купата става изкупителна жертва - поради него противникът вкарва победния гол. И това прекратява престоя му в гранда от Глазгоу.
" Едно нещо научаваш, когато играеш за подобен клуб - има избрана отговорност и стандарти, открити през годините. Разбрах, че би трябвало да съответстваш на упованията. Затова постоянно го използвах в бъдеще ", споделя треньорът.
Сега той гледа мачове на " Рейнджърс " единствено в случай че са срещу " Селтик ", с цел да се подиграва на Джейсън, който е почитател на " келтите ". Иначе не пропуща мач на родния " Куинс Парк ", който е в IV шотландска дивизия.
Започва трудно в " Манчестър Юнайтед "
Фъргюсън отива в Манчестър след триумфите си като треньор в " Абърдийн ", с който през 1983 година печели КНК и Суперкупата на Европа. Но нещата не потеглят по проект, " Юнайтед " губи постоянно и треньорът е все намусен. Семейството не устоя и тримата синове - Джейсън, Дарън и Марк, го извикват в кухнята и му декларират, че негативизмът, който струи от него, вреди на всички у дома.
" Нищо не се получава. Няма да успееш, а това ни убива всички ", споделя най-големият - Марк, и всички упорстват за връщане в Абърдийн. Треньорът съумява някак да ги убеди, че всичко ще стане, както го е замислил. И за това си има аргументи:
" Когато загубиш няколко мача, а почитателите издигат плакати за уволняване, ти се замисляш дали правиш всичко вярно. Знаех, че на тренировки всичко е наред. Отношенията с играчите също бяха естествени. Ръководството споделяше, че се оправям. Боби Чарлтън идваше и ме поддържаше. Но някои публицисти бяха жестоки. Един от тях беше бодил в задника - работеше в " Сънди Пийпъл ". Като взехме купата на Англия, написа: " Доказа, че можеш да спечелиш купата, а в този момент бягай назад в Шотландия ". Не обръщайте доста внимание на медиите даже в случай че пишат, че сте талант. Просто ги игнорирайте ".
Успява заради доверието, младежите и почитателите
" Чувах недоволството на фамилията си, само че имах проект. Мат Бъзби направи " Ливърпул " велик с помощта на младите. Исках да направя същото - казва сър Алекс. - Хората съдят за " Юнайтед " по велики играчи като Кристиано Роналдо и Рой Кийн. Но по мое време духът на тима бе в младите - Бекъм, Гигс, Скоулс, братя Невил. Знаех, че сме на прав път. Когато започнахме да следим младежкия отбор, на мачовете му ходеха по 50 фенове - татковци, чичовци, другари. Стигнахме до такава степен, че в събота сутрин хиляди гледаха младите, а след това отиваха на " Олд Трафорд " да викат за първия отбор. "
През декември 1989 година " Манчестър Юн " няма победа, има куп контузени, а за купата противник е " Нотингам " с треньор Брайън Клъф.
" Отидохме за това посещение със състав, който слиса даже най-верните почитатели. Но тъкмо почитателите завоюваха мача - скандираха по този начин, че се вдъхновихме и победихме. Този мач ми оказа помощ да презаредя тима ", споделя Фъргюсън.
Той отделя от всички почитатели един - Норман Уилямсън, който винаги ходел въз основата с другари: " Това ни мотивираше. Норман беше някогашен куриер. Все споделяше: " Правиш всичко вярно, синко, всичко ще е наред ". Бе на всичките ни мачове, без тези на стадиона на " Манчестър Сити " - не щеше да стъпи там. Когато спечелихме 19-ата купа, на другата заран пристигна в базата и прегърна всички играчи и мен. Същата нощ Норман умря. Щастливец ".
Менталната резистентност е най-важното качество
Защо младите на оня " Юнайтед " реализираха триумфи? Първо - Фъргюсън обича момчетата от работническата класа - те се възползват от възможностите. И второ - те насаждат значими качества в тима.
" В първия ми мач като посетител загубихме с 2:5. По пътя назад си споделих, че играчите ми би трябвало да са ментално устойчиви, другояче в никакъв случай няма да успеем - изяснява треньорът. - Това стана лайтмотив на методите ми - играчите да бъдат способни да се оправят с всичкия стрес и провокации във футбола. Провървя ми - имах такива и в " Абърдийн ", и в " Юнайтед ". Роналдо да вземем за пример бе непоклатим като остарели обувки. Нямаше по какъв начин да не стане велик. "
Кети – опора към този момент 55 години
Фъргюсън признава, че брачната половинка му Кети е пожертвала доста в брака им, който към този момент е на 55 година Например - историята със сватбата. Кети е католичка, а католиците в Глазгоу се асоциират със " Селтик ". Затова шефът на " Рейнджърс " загатнал, че е по-добре единствено да се разпишат в съвета. Фъргюсън се съгласил и до през днешния ден съжалява: " Трябваше да му кажа да върви по дяволите. Бях задължен да я защитя ".
Най-трогателната част на кино лентата е писмото до Кети, което сър Алекс е написал в болничното заведение след инсулта. То е цялостно с благодарности и страдание, че толкоз години е бил предан на футбола: " Исках да ѝ кажа " Благодаря! ". В онзи момент още не бях сигурен дали ще оживея ", разяснява сър Алекс.
А Джейсън прибавя за край една история от паметния край в Шампионската лига през 1999 година " 30 секунди след последния сигнал той се обърна и погледна нагоре към трибуните. Търсеше да срещне очите на мама... "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ