В края на живота си поетът и драматург (а и

В края на живота си поетът и драматург (а и не само) Кирил Христов събира записките си в книгата „ Затрупана София “. По страниците ѝ крачат най-изтъкнатите персони на епохата – Иван Вазов, Пенчо Славейков, доктор Кръстев, Яворов, Алеко Константинов, Евгения Марс, Антон Страшимиров, Константин Величков, проф. Иван Шишманов, политици, кралски особи, художници, придворни дами, а тогавашната София оживява пред очите ни – от калното градче претендиращо да е столица, през глъчката и възхода при започване на 20 век, чак до разрухата на междусъюзническите бомбардировки.

В „ Затрупана София “, обаче, Кирил Христов споделя най-много персоналната си история, поглежда обратно към споровете в живота си, митарствата си от квартира на квартира, литературната конкуренция, компликациите, любовните разочарования. Хладно само че сурово се съди самичък за всички случаи, в които с несъразмерна горделивост е съсипвал другарствата си.

Освен пунктира на тогавашния, липсващ към този момент град, в „ Затрупана София “ читателят допира и комплицирания облик на Кирил Христов, лирик притежател на ранна популярност, създател със смайващо самочувствие и колосален дебелоглав, любовчия и космополит, жива легенда в една ера, когато писането към момента е носело голям обществен капитал.