В края на живота си, Майкъл Хейстингс може да се

В края на живота си, Майкъл Хейстингс може да се счита за един прогресивните и буни публицисти, който непрекъснато подлага на критика държавното управление. Живее в Лос Анджелис и постоянно взе участие в разнообразни полемики по отношение на проблемите на държавното управление и най-често против кабинета на Обама.

През май дава изявление за предаването „ Млади турци “, където изяснява, че страната се е изправила против медиите и пресата, затова единственият вид на всички останали публицисти е да продължат своята работа и да разкриват другите закононарушения. Хейстингс работи върху забавни тематики и търси скритата истина по отношение на американските войни и тяхното водене под прикритие. След бягството на Едуард Сноудън, бедите на Хейстингс стартират да се разкриват една след друга.

Различните разследващи организации се пробват да скрият всичко, което могат, само че по-лошото е, че Майкъл остава самичък. Последният му материал излиза в BuzzFeed със заглавие:

„ Когато демократите обичат да шпионират американци “

Преди гибелта си се твърди, че е работил върху профила на тогавашния шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ – Джон Бренан. Този материал е трябвало да излезе в изданието Rolling Stone.

Това издание разкрива и истината за избягалия военачалник Стенли МакКристал, който напуща Афганистан през 2010 година Самият Майкъл постоянно се майтапи, че когато приказва с хора, чиято специалност е да убиват, рано или късно някой ще му каже, че и неговият ред ще пристигна. До средата на юни, Хейстингс стартира да се тормози. Над жилището му стартират да летят повече хеликоптери, на 15-ти юни приказва със своя сътрудник Мат Фаруел. Мат споделя, че е извикан от ФБР да бъде интервюиран. Информацията доближава до BuzzFeed на 17 юни от Хейстингс, който оповестява, че най-вероятно ще бъде потърсен или разследван. Информацията, която оставя на медията е, че ще се крие известно време под радара, защото се тормози за живота си. Мат предлага двамата да се срещнат след изявлението и да се крият известно време, изключително откакто тематиките им на следствие са прекомерно деликатни.

На 18 юни двамата би трябвало да се срещнат към 4 часа сутринта в заведение в Лос Анджелис. Возилото на Хейстингс е видяно да се движи по основен бул., внезапно форсира скоростта си, пресича няколко кръстовища на алено и прави скок в близко палмово дърво. Колата избухва и се счита, че водачът е починал на място.

В неговото досие няма нито един фиш за превишена скорост, а самият Майкъл в никакъв случай не се е изявявал като необмислен водач. Сержант Джо Бигс, който познава Хейстингс от първия тур в Афганистан през 2008 година Двамата трябвало да се срещнат, като изяснява в същия мейл, че очевидно е разследван от ФБР. Сержант Бигс не съумява да се свърже с него по никакъв метод. Бигс се пробва да приказва и с изданието и ги пита по какъв начин да действа, защото не е публицист, а боен. Едва след гибелта му излиза наяве, че материалът за Централно разузнавателно управление на САЩ би трябвало да излезе към 2 седмици след случая, тъй като по-късно всички ще мислят, че става въпрос за случай, а не за нападение.

Самият Хейстингс е човек, който работи с изключителна скорост. Първият му материал за генерала-беглец се ражда след 48 часа, Майкъл е буен пушач и още по-специален публицист, който не се отхвърля да открие истината, без значение какъв брой му коства.

И тук идва по-важният въпрос, кой умъртви Майкъл Хейстингс? Причината за това изказване е, че въпросната злополука е прекомерно странна. Автомобилът се е движил напряко, колите на Mercedes-Benz не експлодират тъкмо по този начин, както става по филмите. Двигателят е открит на метри от самия автомобил. Мнозина стартират да приказват за сложена бомба. Друг водач с камера на таблото ще покаже фрагменти по какъв начин Хейстингс го изпреварва и прави странни маневри. По думите на полицията в Лос Анджелис няма никакви намеси върху колата, само че по какъв начин въобще такива могат да се потвърдят, откакто същата е на пепел.

Интересното е, че WikiLeaks излизат с материал, в който показват, че до някаква степен знаят какво се е случило. Адвокатът на организацията е получил специфичен e-mail от Майкъл, който постоянно идва с описанието, че в случай че нещо се случи с него, избрани указания би трябвало да се създадат. По същото време ФБР излизат с изказване, че журналистът не е бил обект на следствие и е почнал самичък да налива гориво в своята интрига.

По думите на Ричърд Кларк, прочут занаятчия в контра-тероризма, показва, че в никакъв случай една врата не се разрушава, преди да се потвърди, че конспирацията е същинска. Точно тук идва и огромният въпрос – погубен ли е този човек?

При един диалог с режисьора Робърт Грийнуолд, двамата разясняват дронове и Пакистан, което кара Робърт да приключи диалога, защото чака този диалог да бъде подслушван и най-вероятно има прекалено много уши на него.

Странното е, че приказваме за американски публицист, който отива на срещи с военноначалници и ръководители на партизански бригади. Пътува отвън рамките на Кандахар, с цел да се срещне тъкмо с подобен човек, като отхвърля да взема защита със себе си, защото счита, че най-вероятно това ще разгневи неговите събеседници. Пред сътрудниците си споделя, че постоянно знае за риска и доста добре го преценя. По думите на военачалник МакКристал, които Майкъл записва по време на среща в Париж и след съществено количество алкохол, войната в Афганистан се е трансформирала в доста странна и специфична интервенция, която няма за цел да откри ново държавно управление или да помогне за демократизирането.

Само ден след издаването на този материал излиза наяве, че генералът би трябвало да отиде във Вашингтон и да подаде оставката си. По думите на близки на генерала, Майкъл е нарушил някои съществени журналистически правила и споделя това, за което и двамата са се разбрали, че ще мълчат. По думите на Пентагона, доста от събитията, разказани в материала на Майкъл, действително не са се случили и са пресилени от самия военачалник.

Много медии ще се възползват от разминаването в историите и ще побързат да покажат на Майкъл, че истината няма да бъде получена толкоз елементарно. Мнозина ще пишат и наскърбяват проверяващия публицист, наричайки го подправения снабдител на истината. Малко преди гибелта си, подписва контракт за сюжет, който би трябвало да носи името „ Агентът, който счупи студа “. Неговият брат Джеф е безапелационен, че брат му не се е самоубил, както се твърди по-рано.

Не са малко и случаите, в които журналистът е карал под въздействието на опиати, участват и доста рапорти за корист с разнообразни успокоителни, само че в тялото се намират единствено медикаменти, само че няма опиати.

Конспирацията остава, а последният труд на Майкъл най-вероятно е в сътрудника му, като отговорите още не са разкрити и занапред ще би трябвало да разберем какво в действителност се е случило.