Бездомници превземат София в началото на ХХ век
В края на ХІХ и началото на ХХ век София бързо се разраства. Докато при Освобождението популацията на града е към 12 000 души, то от преброяването през 1910 година излиза наяве, че жителите на столицата са към този момент 102 812. Бързият демографски напредък е причина и за териториалното разширение на града. Тук обаче се преселват хиляди нашенци от всички краища на България, които нямат покрив над главата си. Това провокира бездомническия проблем, който заема централно място в работата на столичната администрация.
В началото на месец юни 1912 година бездомниците засилват своите дейности и това притегля вниманието на Столичния градско-общински съвет (СГОС). Те основават квартирно сдружение " Добродетел " и привикват поредност от обществени събрания. След чуване на ораторите се приема резолюция с директни претенции, която е показана на помощник-кмета Ради Радев. В нея се упорства общинските служби да се заемат с неотложното и рационално решение на жилищния въпрос.
Безимотните софиянци подхващат и непознати до този миг
на практика акции за плячкосване на общински места
Първият обект е местността Хиподрума по шосето за Княжево, наоколо до Красно село. Предварително е направен проект на парцелите, а тяхното систематизиране сред бездомниците става с чоп. След това те са призовани да се явят на първоначален пункт, само че без оръжие, с цел да се избегнат нежелателни конфликти с органите на властта. Изпратена е депеша до кралица Елеонора, с която се уведомява, че новият квартал ще носи нейното име. В уречената нощ стотици хора се стичат на Руски монумент и оттова се насочат към нарочените терени. Те са натоварени с греди, дървета, дъски и керемиди. Всеки подава листчето с обозначения имот и се насочва към него. Започва трескава работа. С колове са обозначени заграбените места. В средата са издигнати трикольорни флагове. Полицията седи безучастна. Пристига градоначалникът Васил Маринов. Той разпорежда да се спре парцелирането и водачите на несретниците се съгласяват.
Прави усещане обаче, че измежду бездомниците има мнозина притежатели на една-две къщи. Забелязват се също бивши и сегашни общински съветници. По този мотив в пресата се появяват сатирични публикации. Констатира се, че софийският " скитник " е изключение от общоприетата терминология. За разлика от своя другар в Европа и Северна Америка той не спи под намерено небе, при мраз и дъжд, седнал на някаква скамейка в Борисовата градина или в Градската градина " Александър І ". Крайното иронично умозаключение е, че на български език " скитник " ще рече човек, който има дом.
Митингите и дейностите на безимотните софиянци принуждават СГОС да се заеме съществено с жилищния проблем. На няколко съвещания стават обстойни разисквания, съпроводени с бурни изявления. Установява се, че до този миг са
заграбени общински места за към 33 милиона лв.
Създадена е специфична комисия, която внася своите оферти. Учредено е квартирно бюро. Общината следва да стартира строителството на жилища и на хотел за безработни и извънредно небогати. Препоръчва се отдаването на терени чартърен против алегорични суми.
Въпреки набелязаните ограничения заграбването на общински места не стопира. На 1 юли 1912 година бездомниците организират още веднъж заседание в Градската градина. Приет е правилник на сдружението, с който се контролират техните права и отговорности. За негов член може да бъде определен всеки, който няма недвижима благосъстоятелност и приходи повече от 2000 лв. годишно. Къщите, които ще строят бездомниците, не могат да се продават. В тях е неразрешено да се откриват магазини, в които да се търгува алкохол. Никой няма право да дава къщата си чартърен. В случай, че направи това, целият доход остава в интерес на локалното читалище или за безвъзмездна ученическа столова.
Няколко дни по-късно
безимотните софиянци обкръжават нови терени
директно до жп гарата и гробищата и построяват към 200 дъсчени бараки. Общинската администрация предизвестява да ги вдигнат, само че те отхвърлят. Събират се на протест на площад " Позитано " и декларират, че с оръжие и сопи ще бранят своите придобивки. Кметството реагира и изпраща пожарникари да съборят леките постройки и да изгонят бездомниците. От градоначалството идва една команда от 100 стражари с напътствие да ги приканят да се разотидат спокойно и безшумно. Но те дават отговор: " До гибел ще пазиме нашия парцел ". Стига се и до физически стълкновения. Бездомниците се спускат върху служителите на реда и стартират да ги удрят с дървета и камъни. Дванадесет охранители са ранени, а измежду нападателите няма нито един контузен. Стражарите резервират самообладание и извършват дадените заповеди. Подстрекателите на метежа са арестувани. Оказва се, че измежду тях има и общински служители. Кметът Иван Гешов издава заповед, с която ги предизвестява, че в случай че не престават да бъдат членове на бездомническото сдружение, ще бъдат уволнени. А пожарникарите разфасоват всички бараки и изнасят материалите. Ала това не възпира бездомниците и те не престават заграбването на общинска земя в Първа и Втора градска част. Общият размер е близо 290 000 кв. м. Размерът на парцелите варира сред 100 и 1000 кв. м. Върху тях са издигнати 970 къщи на бездомници. Повечето от тях са с повърхност 20-30 квадрата, върху които едвам могат да бъдат обособени стая, кухня и предверие.
След Междусъюзническата война и претърпяната първа национална злополука нашите сънародници стартират да напущат завзетите от съдружниците региони и се насочат към рамките на " Майка България ". Най-голяма част от тях се насочват към столицата. Тук чакат да осъществят очакванията си за заслон и прехранване. От ранната есен на 1913 година броят на бездомниците се усилва неимоверно и те още веднъж се " залавят за работа ". Незаконните постройки се усилват лавинообразно и
за към месец и половина доближават близо 1000
Намесват се военните управляващи и огнеборците, които пристъпват към разрушение на бездомническите къщи. На съвещание на Общинския съвет се преглежда концепцията кметството да подписа заем от 10 милиона лв. за изграждане на домове за софийските сиромаси и за придошлите българи от Тракия, Македония и Добруджа. На първо време се проектира това да бъдат 3000 еднофамилни здания. Тези планове на общината са прекомерно нереални и в идващите години не се реализират.
В средата на 1915 година популацията на София към този момент наброява към 135 000 души и прирастът е забележим. Възникват нови махали и СГОС за прощален път се сблъсква с въпроса за противозаконното парцелиране и застрояването на общинската мера. Най-засегнати са кварталите " Банишора " и " Коньовица ". Приведените статистически данни демонстрират, че заграбеното пространство възлиза на 486 484 кв. м, върху които са формирани 990 обособени дворове с постройки. От тях единствено 40 са солидни. Останалите са паянтови, иззидани с печени тухли, плет и летви и измазани с вар и тиня. Приблизителната им стойност е към 1 200 000 лв.. В тези спонтанни жилища живеят повече от 4300 бездомници. За прекратяването на този развой СГОС образува регулационна комисия. На нея е предоставено да изследва подробно казуса, да предложи средства за неговото разрешаване и да упражнява контрол при осъществяването на анкета за имотното и фамилното положение на заграбилите общински места.
Влизането на България в Първата международна война за известно време изтласква бездомническия въпрос на назад във времето. Но след претърпяната втора национална злополука той навлиза в още по-остра фаза и взема застрашителни размери. Бездомниците постоянно участват в дневния ред на Общинския съвет и постоянно се употребяват от политическите партии в битката им за превъзходство в столичната администрация.
В началото на месец юни 1912 година бездомниците засилват своите дейности и това притегля вниманието на Столичния градско-общински съвет (СГОС). Те основават квартирно сдружение " Добродетел " и привикват поредност от обществени събрания. След чуване на ораторите се приема резолюция с директни претенции, която е показана на помощник-кмета Ради Радев. В нея се упорства общинските служби да се заемат с неотложното и рационално решение на жилищния въпрос.
Безимотните софиянци подхващат и непознати до този миг
на практика акции за плячкосване на общински места
Първият обект е местността Хиподрума по шосето за Княжево, наоколо до Красно село. Предварително е направен проект на парцелите, а тяхното систематизиране сред бездомниците става с чоп. След това те са призовани да се явят на първоначален пункт, само че без оръжие, с цел да се избегнат нежелателни конфликти с органите на властта. Изпратена е депеша до кралица Елеонора, с която се уведомява, че новият квартал ще носи нейното име. В уречената нощ стотици хора се стичат на Руски монумент и оттова се насочат към нарочените терени. Те са натоварени с греди, дървета, дъски и керемиди. Всеки подава листчето с обозначения имот и се насочва към него. Започва трескава работа. С колове са обозначени заграбените места. В средата са издигнати трикольорни флагове. Полицията седи безучастна. Пристига градоначалникът Васил Маринов. Той разпорежда да се спре парцелирането и водачите на несретниците се съгласяват.
Прави усещане обаче, че измежду бездомниците има мнозина притежатели на една-две къщи. Забелязват се също бивши и сегашни общински съветници. По този мотив в пресата се появяват сатирични публикации. Констатира се, че софийският " скитник " е изключение от общоприетата терминология. За разлика от своя другар в Европа и Северна Америка той не спи под намерено небе, при мраз и дъжд, седнал на някаква скамейка в Борисовата градина или в Градската градина " Александър І ". Крайното иронично умозаключение е, че на български език " скитник " ще рече човек, който има дом.
Митингите и дейностите на безимотните софиянци принуждават СГОС да се заеме съществено с жилищния проблем. На няколко съвещания стават обстойни разисквания, съпроводени с бурни изявления. Установява се, че до този миг са
заграбени общински места за към 33 милиона лв.
Създадена е специфична комисия, която внася своите оферти. Учредено е квартирно бюро. Общината следва да стартира строителството на жилища и на хотел за безработни и извънредно небогати. Препоръчва се отдаването на терени чартърен против алегорични суми.
Въпреки набелязаните ограничения заграбването на общински места не стопира. На 1 юли 1912 година бездомниците организират още веднъж заседание в Градската градина. Приет е правилник на сдружението, с който се контролират техните права и отговорности. За негов член може да бъде определен всеки, който няма недвижима благосъстоятелност и приходи повече от 2000 лв. годишно. Къщите, които ще строят бездомниците, не могат да се продават. В тях е неразрешено да се откриват магазини, в които да се търгува алкохол. Никой няма право да дава къщата си чартърен. В случай, че направи това, целият доход остава в интерес на локалното читалище или за безвъзмездна ученическа столова.
Няколко дни по-късно
безимотните софиянци обкръжават нови терени
директно до жп гарата и гробищата и построяват към 200 дъсчени бараки. Общинската администрация предизвестява да ги вдигнат, само че те отхвърлят. Събират се на протест на площад " Позитано " и декларират, че с оръжие и сопи ще бранят своите придобивки. Кметството реагира и изпраща пожарникари да съборят леките постройки и да изгонят бездомниците. От градоначалството идва една команда от 100 стражари с напътствие да ги приканят да се разотидат спокойно и безшумно. Но те дават отговор: " До гибел ще пазиме нашия парцел ". Стига се и до физически стълкновения. Бездомниците се спускат върху служителите на реда и стартират да ги удрят с дървета и камъни. Дванадесет охранители са ранени, а измежду нападателите няма нито един контузен. Стражарите резервират самообладание и извършват дадените заповеди. Подстрекателите на метежа са арестувани. Оказва се, че измежду тях има и общински служители. Кметът Иван Гешов издава заповед, с която ги предизвестява, че в случай че не престават да бъдат членове на бездомническото сдружение, ще бъдат уволнени. А пожарникарите разфасоват всички бараки и изнасят материалите. Ала това не възпира бездомниците и те не престават заграбването на общинска земя в Първа и Втора градска част. Общият размер е близо 290 000 кв. м. Размерът на парцелите варира сред 100 и 1000 кв. м. Върху тях са издигнати 970 къщи на бездомници. Повечето от тях са с повърхност 20-30 квадрата, върху които едвам могат да бъдат обособени стая, кухня и предверие.
След Междусъюзническата война и претърпяната първа национална злополука нашите сънародници стартират да напущат завзетите от съдружниците региони и се насочат към рамките на " Майка България ". Най-голяма част от тях се насочват към столицата. Тук чакат да осъществят очакванията си за заслон и прехранване. От ранната есен на 1913 година броят на бездомниците се усилва неимоверно и те още веднъж се " залавят за работа ". Незаконните постройки се усилват лавинообразно и
за към месец и половина доближават близо 1000
Намесват се военните управляващи и огнеборците, които пристъпват към разрушение на бездомническите къщи. На съвещание на Общинския съвет се преглежда концепцията кметството да подписа заем от 10 милиона лв. за изграждане на домове за софийските сиромаси и за придошлите българи от Тракия, Македония и Добруджа. На първо време се проектира това да бъдат 3000 еднофамилни здания. Тези планове на общината са прекомерно нереални и в идващите години не се реализират.
В средата на 1915 година популацията на София към този момент наброява към 135 000 души и прирастът е забележим. Възникват нови махали и СГОС за прощален път се сблъсква с въпроса за противозаконното парцелиране и застрояването на общинската мера. Най-засегнати са кварталите " Банишора " и " Коньовица ". Приведените статистически данни демонстрират, че заграбеното пространство възлиза на 486 484 кв. м, върху които са формирани 990 обособени дворове с постройки. От тях единствено 40 са солидни. Останалите са паянтови, иззидани с печени тухли, плет и летви и измазани с вар и тиня. Приблизителната им стойност е към 1 200 000 лв.. В тези спонтанни жилища живеят повече от 4300 бездомници. За прекратяването на този развой СГОС образува регулационна комисия. На нея е предоставено да изследва подробно казуса, да предложи средства за неговото разрешаване и да упражнява контрол при осъществяването на анкета за имотното и фамилното положение на заграбилите общински места.
Влизането на България в Първата международна война за известно време изтласква бездомническия въпрос на назад във времето. Но след претърпяната втора национална злополука той навлиза в още по-остра фаза и взема застрашителни размери. Бездомниците постоянно участват в дневния ред на Общинския съвет и постоянно се употребяват от политическите партии в битката им за превъзходство в столичната администрация.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ