Според социолози и политолози преходът не ни донесе демокрация
В края на 1989 година ние не харесвахме страната, в която живеем. Днес, 30 години по-късно, още веднъж не я харесваме. Постигнахме ли тогава свободата, която искахме? На този въпрос се пробват да отговорят създателите на книгата "Преходът. България 30 години по-късно ". Тази книга е къса равносметка на постигнатото и непостигнатото в разнообразни области на публичния живот в България през последните 30 години, определяни от едни като приключил, от други като незавършил, от трети като непрестанен преход от тирания към народна власт. Мнението си по тези нелесни въпроси са изразили искрено Александър Андреев, Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, Антоний Тодоров, Антонина Желязкова, Георги Лозанов, Евгений Дайнов, Емил Хърсев, Иван Кръстев, Иван Стамболов-Сула, Искра Баева, Мария Василева, Михаил Иванов и Николай Михайлов.
На премиерата на сборника в Литературен клуб "Перото " част от създателите споделиха гледните си точки, свързани с този противоречив развой.
Историкът Искра Баева уточни, че освобождението на обществото от единомислието е най-ценното, реализирано по време на прехода. Падането на Тодор Живков е посрещнато с вяра, че бързо ще съвместим една обществена сигурност с многообразие, благополучие и с политически плуразлизъм. "За страдание някои от тези неща се случиха, а други - не. Оттук пристигна и разочарованието. При по възрастните това води и до носталгия. При по-младите виждаме и отчаяние от прехода и предпочитание за нова смяна. Това към този момент не е носталгия. Отново се връщаме към тези времена, когато искахме да разрушим онази система ", твърди историкът. Тя обаче предизвестява, че разочарованието от прехода има заплаха да се трансформира в отчаяние от демокрацията, а това не вещае нищо положително за бъдещето.
Според медийния специалист Георги Лозанов, най-сериозният проблем, обвързван с компликацията от осмислянето на този интервал е, че хората се отъждествявали рухването на тоталитарното общество с идването да демокрацията. А това са две разнообразни неща. "С едното се справихме почти добре, с другото - съвсем по никакъв начин ", счита Лозанов. Но влизането в мечтаната демократична народна власт не се е състояло, тъй като това на първо място е културен развой. Това е приемливост към другия. "Демокрацията пристигна единствено в обособени дребни общности. Съюз на демократичните сили беше огромно, когато имаше вяра, че ще се случи народна власт като цяло. След това тази партия се фрагментира, когато демокрацията стана лична грижа. "
Социологът Андрей Райчев дефинира думите на Лозанов като разкази, които "фундаментално фалшифицират процеса ". По думите му българите са целели свободен живот, само че действителният развой е бил преразпределение на собствеността и всевъзможен роман, който откъсва полезности от благосъстоятелност, е "фалшив и апологитичен ". Едно безкласово общество е станало класово. И революцията, довела до събарянето на Живковия режим, е почнала отляво поради номенклатурата. "Това беше ляв протест, само че мина в дясна процедура. Собствеността стана още веднъж привилегия на малко на брой ", означи Райчев. Той добави, че общественото разстояние при социализма е било 50 хиляди лв., а в този момент може да би е 500 млн. Социологът съобщи, че преходът е приключил не, когато "някой е помислил нещо ", а когато дефинитивно и необратимо се е преразпределила собствеността през 2001 година "под бурните ръкопляскания на обраните ".
Все отново съгласно сътрудника на Райчев - социолога Кънчо Стойчев, ние сме съумели в прехода, тъй като не сме се избили. А нашият тоталитаризъм не е бил краен, заради особеностите на тогавашния управник. Сегашният също не е краен, още веднъж заради особеностите на днешния управник. "А двамата властници много си наподобяват. "
Политологът Антоний Тодоров изрази вяра младото потомство също да напише такава книга и да оцени по своему прехода. Носталгията по началото на интервала, съгласно Тодоров, е обвързвана с младостта и с със загатна за високите упования, които не са се осъществили. Тодоров напомни, че на лозунгите от първите манифестации, без значение дали са били сини или червени, не е имало надписи като "Искаме повече пазар " и "Искаме повече пари ". Хората са желали независимост, правдивост, тъждество. Бунтът е бил против една несправедлива система, като упованията са били новата система да бъде обективна. Тези упования за доста хора обаче не са се осъществили и по тази причина преходът за тях не се е състоял. Но краят на политическия преход се е състоял към 2001- 2002 година, тъй като "синьото и аленото опълчване са избледнели ".
Райчев означи, че най-важното, на което би трябвало да се обърне внимание е легитимацията на елита. В България тази легитимация е станала посредством опълчване червено- синьо. А бъдещото, което легитимиралия се хайлайф е обещавал, е било тъждествено. И Българска социалистическа партия И Съюз на демократичните сили са обещавали "Европа, пазар, мир, независимост ". Но същинската война е била за предишното. И по времето на това "символично принуждение " се е случило преразпределението на собствеността. Социологът акцентира, че преходът не е история за полезности. "Сега, когато механизмът на опълчване се е изчерпал, по какъв начин елитите взимат властта? Чрез превъзходен брак по сред си на база благосъстоятелност ", заключи той.
"Думата преход в никакъв случай не ми е харесвала, тъй като не знам какво тъкмо се схваща под това. Знам началното положение, само че кое е крайното? Ключовата дума за мен е смяна. Не си харесвахме страната, знаехме, че нямаме народна власт. Разделителната линия беше "за " и "против " демокрацията, само че тази разграничителна линия се измести ", уточни специалистът по етнически въпроси Михаил Иванов. Той се съмнява в идването на демократичната народна власт, защото през днешния ден основният прокурор се показва от подчинените си и това се случва по неразбираем за жителите принцип.
На премиерата на сборника в Литературен клуб "Перото " част от създателите споделиха гледните си точки, свързани с този противоречив развой.
Историкът Искра Баева уточни, че освобождението на обществото от единомислието е най-ценното, реализирано по време на прехода. Падането на Тодор Живков е посрещнато с вяра, че бързо ще съвместим една обществена сигурност с многообразие, благополучие и с политически плуразлизъм. "За страдание някои от тези неща се случиха, а други - не. Оттук пристигна и разочарованието. При по възрастните това води и до носталгия. При по-младите виждаме и отчаяние от прехода и предпочитание за нова смяна. Това към този момент не е носталгия. Отново се връщаме към тези времена, когато искахме да разрушим онази система ", твърди историкът. Тя обаче предизвестява, че разочарованието от прехода има заплаха да се трансформира в отчаяние от демокрацията, а това не вещае нищо положително за бъдещето.
Според медийния специалист Георги Лозанов, най-сериозният проблем, обвързван с компликацията от осмислянето на този интервал е, че хората се отъждествявали рухването на тоталитарното общество с идването да демокрацията. А това са две разнообразни неща. "С едното се справихме почти добре, с другото - съвсем по никакъв начин ", счита Лозанов. Но влизането в мечтаната демократична народна власт не се е състояло, тъй като това на първо място е културен развой. Това е приемливост към другия. "Демокрацията пристигна единствено в обособени дребни общности. Съюз на демократичните сили беше огромно, когато имаше вяра, че ще се случи народна власт като цяло. След това тази партия се фрагментира, когато демокрацията стана лична грижа. "
Социологът Андрей Райчев дефинира думите на Лозанов като разкази, които "фундаментално фалшифицират процеса ". По думите му българите са целели свободен живот, само че действителният развой е бил преразпределение на собствеността и всевъзможен роман, който откъсва полезности от благосъстоятелност, е "фалшив и апологитичен ". Едно безкласово общество е станало класово. И революцията, довела до събарянето на Живковия режим, е почнала отляво поради номенклатурата. "Това беше ляв протест, само че мина в дясна процедура. Собствеността стана още веднъж привилегия на малко на брой ", означи Райчев. Той добави, че общественото разстояние при социализма е било 50 хиляди лв., а в този момент може да би е 500 млн. Социологът съобщи, че преходът е приключил не, когато "някой е помислил нещо ", а когато дефинитивно и необратимо се е преразпределила собствеността през 2001 година "под бурните ръкопляскания на обраните ".
Все отново съгласно сътрудника на Райчев - социолога Кънчо Стойчев, ние сме съумели в прехода, тъй като не сме се избили. А нашият тоталитаризъм не е бил краен, заради особеностите на тогавашния управник. Сегашният също не е краен, още веднъж заради особеностите на днешния управник. "А двамата властници много си наподобяват. "
Политологът Антоний Тодоров изрази вяра младото потомство също да напише такава книга и да оцени по своему прехода. Носталгията по началото на интервала, съгласно Тодоров, е обвързвана с младостта и с със загатна за високите упования, които не са се осъществили. Тодоров напомни, че на лозунгите от първите манифестации, без значение дали са били сини или червени, не е имало надписи като "Искаме повече пазар " и "Искаме повече пари ". Хората са желали независимост, правдивост, тъждество. Бунтът е бил против една несправедлива система, като упованията са били новата система да бъде обективна. Тези упования за доста хора обаче не са се осъществили и по тази причина преходът за тях не се е състоял. Но краят на политическия преход се е състоял към 2001- 2002 година, тъй като "синьото и аленото опълчване са избледнели ".
Райчев означи, че най-важното, на което би трябвало да се обърне внимание е легитимацията на елита. В България тази легитимация е станала посредством опълчване червено- синьо. А бъдещото, което легитимиралия се хайлайф е обещавал, е било тъждествено. И Българска социалистическа партия И Съюз на демократичните сили са обещавали "Европа, пазар, мир, независимост ". Но същинската война е била за предишното. И по времето на това "символично принуждение " се е случило преразпределението на собствеността. Социологът акцентира, че преходът не е история за полезности. "Сега, когато механизмът на опълчване се е изчерпал, по какъв начин елитите взимат властта? Чрез превъзходен брак по сред си на база благосъстоятелност ", заключи той.
"Думата преход в никакъв случай не ми е харесвала, тъй като не знам какво тъкмо се схваща под това. Знам началното положение, само че кое е крайното? Ключовата дума за мен е смяна. Не си харесвахме страната, знаехме, че нямаме народна власт. Разделителната линия беше "за " и "против " демокрацията, само че тази разграничителна линия се измести ", уточни специалистът по етнически въпроси Михаил Иванов. Той се съмнява в идването на демократичната народна власт, защото през днешния ден основният прокурор се показва от подчинените си и това се случва по неразбираем за жителите принцип.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ