Защо Хитлер и Сталин мразеха есперантото
В края на 1800 година град Бялисток, който в миналото е бил полски, по-късно пруски, след това съветски и през днешния ден още веднъж е част от Полша, е бил център на извънредно огромно многообразие от националности – с огромен брой поляци, германци, руснаци и евреи ашкенази. Но всяка от тези групи приказва друг език и гледа на членовете на другите общности с съмнение.
Людвик Заменхоф, 1908 година
И в действителност прави нещо по въпроса – на 26 юли 1887 година разгласява своята Unua Libro или Първа книга, която вкарва и разказва есперантото – език, в чието планиране Заменхоф прекарва години с вярата да насърчи мира измежду хората по света.
Речникът на есперанто е формиран най-вече от британски, френски, немски, гръцки, италиански, латински, полски, съветски и идиш думи, защото това са езиците, с които лекарят е бил най-запознат. Граматически есперанто е повлиян най-вече от европейските езици, само че е забавно, че някои от нововъведенията в него имат поразителна аналогия с характерностите, открити в някои азиатски езици, като китайския.
Сега, 135 години по-късно, Европа още веднъж е под военно напрежение поради войната сред Русия и Украйна, която най-малко частично е водена от политическия спор за езиковите разлики. За страдание към момента споровете по отношение на езика са постоянно срещани по света…
Надеждите за мир посредством общ език към момента не са се ипълнили, само че има може би към 2 милиона души, които приказват есперанто по света. И езикът продължава да се популяризира, въпреки и постепенно.
Първият учебник по есперанто, оповестен във Варшава през 1887 година.
Израснал в мултикултурната, само че недоверчива среда на Бялисток, Заменхоф посвещава живота си на построяването на език, който се надява да помогне за поощряване на хармонията сред другите групи. Целта не е да се размени нечий първи език, а по-скоро есперанто ще служи като повсеместен втори език, който ще спомогне за насърчаването на интернационалното съгласие – и да се надяваме, на мира.
В Unua Libro Заменхоф обрисува 16-те съществени правила на творението си и дава речник. Тази книга е преведена на повече от дузина езици, а при започване на всяко издание Заменхоф дефинитивно се отхвърля от всички персонални права върху творението си и афишира есперанто за „ благосъстоятелност на обществото “.
Скоро езикът се популяризира в Азия, Северна и Южна Америка, Близкия изток и Африка, a oт 1905 година говорещи есперанто от цялостен свят стартират да се събират един път годишно, с цел да вземат участие в Световния есперантски конгрес, където честват и употребяват езика.
Продължавайки работата му, Световната есперантска асоциация – организацията, която се стреми да предизвиква връзките сред хората посредством потреблението на езика – е номинирана за Нобелова премия за мир повече от 100 пъти като самопризнание за нейния „ принос към международния мир, който разрешава на хората в разнообразни страни да влязат в директни връзки без езикови бариери “. Досега също в никакъв случай не е печелила премията.
Есперантски книги на Световния есперантски конгрес, Ротердам 2008 г
Днес есперанто се приказва от групи запалянковци по целия свят, в това число в Антарктика. Широк набор от безвъзмездни запаси са налични онлайн, в това число Duolingo, lernu!, Пълният илюстрован речник на есперанто, Пълният справочник по граматика на есперанто и Гугъл Translate.
Есперанто също има свое лично издание на Wikipedia, което сега съдържа повече записи от датското, гръцкото и уелското издание на уеб страницата.
На есперанто думата „ есперанто “ значи „ този, който се надява “. Някои може да възразят, че е идеалистично да се има вяра, че езикът може да сплоти човечеството, изключително в разгара на война.
Но даже и най-жестоките войни не свършват без мирни договаряния, които постоянно изискват преводачи. Заменхоф се е чудил дали самото принуждение може да е по-рядко, в случай че един безпристрастен език помогне на хората да преодолеят бариерите между тях.
