Защо учените изпратиха жива риба в орбита и какво общо има това с космическата болест
В космоса към този момент са летели най-различни животни – кучета, маймуни, зайци, плъхове, мишки, морски свинчета, жаби и така нататък Разбира се, изпращането на всеки тип в орбита е било належащо за една или друга научна цел. Абсолютно същото се случи и с рибите – при започване на 70-те години учените от НАСА взеха решение да проведат значимо научно проучване. В резултат на това на 28-ми юли 1973 година в Космоса са изпратени два неголеми екземпляра. Това е бил значим опит, извършен в границите на проучването на така наречен синдром на галактическата акомодация, от който постоянно страдат астронавтите. На пръв взор какво общо могат да имат рибите с астронавтите и техните здравословни проблеми в космоса?
Учените от дълго време учат държанието на рибите в космоса Какво съставлява галактическата болест
Космическата болест или синдромът на галактическата акомодация е положение, сходно на морската болест. Тя се появява в отговор на безтегловността, или по-точно на микрогравитацията. Симптомите на галактическата болест са понижен вкус, замаяност, главоболие, нараснало слюноотделяне, гадене и даже повръщане. Както и пространствени илюзии.
Трябва да се каже, че не всички хора знаят за съществуването на галактическата болест, защото тя рядко се споделя от астронавтите, не се написа в научнофантастичната литература и не се демонстрира във филмите. Но съгласно другите данни с нея се сблъскват от една трета до половината от всички астронавти. Следователно тя може да се трансформира в сериозен проблем по пътя на галактическите проучвания.
Освен това галактическата болест може да се трансформира в спънка за галактическия туризъм. Трябва да се има поради, че астронавтите на Земята минават през избран асортимент и образование, тъй че те да вземем за пример са доста по-устойчиви на морска болест за разлика от множеството хора, само че все пак страдат от синдрома на галактическата акомодация. Ето за какво не е изненадващо, че от гадене се оплакват галактическите туристи, които попадат в космоса даже за относително малко време.
В положение на безтегловност половината от астронавтите изпитват признаците на галактическата болест Кои риби са били в космоса
Рибите прекарват съвсем целия си живот в условия, близки до безтегловността. Затова учените от НАСА се замислиха по какъв начин би им се отразила същинската микрогравитация. Разбира се, за проучването биха били най-подходящи делфините, които са бозайници. По явни аргументи обаче изборът падна върху риби с дребни размери и висока устойчивост. На тези условия изцяло дават отговор мумичогите (Fundulus Heterclitus, Mummichog).
Тези риби са известни с това, че оцеляват и при най-екстремните условия. Те се приспособяват добре към разнообразни температурни условия, друга соленост на водата и даже към замърсяване. Освен това мумичогите се срещат наоколо до нос Канаверал, тъй че не е изненадващо, че учените са ги избрали за тестови обекти. В резултат на това два индивида, дружно с яйцата им, бяха доставени на орбиталната изследователска станция Скайлаб.
Fundulus Heterclitus (Mummichog) са първите риби изведени в космоса Как плуват рибите в изискванията на безтегловност
Според изданието Scientific American рибите в изискванията на безтегловност стартират да се накланят напред и да плуват в „ примки “. След известно време те създали нов метод за установяване на горе и долу, като се ориентирали по светлините в галактическата станция вместо по слънцето.
Разбира се, учените нямало по какъв начин да схванат какъв брой заболели са рибите и по какъв начин се усещат, само че те интерпретирали придвижванията във тип на примки и лупинги като дезориентация, обвързвана с нарушавания в центровете за равновесие на вътрешното ухо. Това съмнение се поддържа от обстоятелството, че държанието на рибите се нормализирало след същия интервал от време, както и благосъстоянието на астронавтите. Това значи, че до третия ден в космоса рибите са се приспособили към микрогравитацията.
Но това, което е най-интересното, новородените рибки, излюпени от хайвера, незабавно са почнали да плуват обикновено, т.е. още от първия ден на тяхната поява те към този момент са били приспособени към безтегловността. Само че странното е, че те плуват с тил към светлината, като че ли там е нагоре.
Златните рибки не могат да се приспособяват изцяло към пространството в продължение на цели 12 дни Оттогава най-различни риби неведнъж са изпращани в космоса. Така да вземем за пример по време на една от изследователските задачи шест златни рибки бяха изпратени на МКС. На една от тях преди полета са отстранени отолитите (ушните костици, част от органа за равновесие), на четири са отстранени отолитите единствено от едната страна, а на едната рибка са отстранени и двата отолита.
Ситуацията с примковите придвижвания на рибите и инцидентните лупинги се повтаря. Индивидите с един отолит в началото се „ поклащат “ откъм оперираната страна, само че до осмия ден се възвръщат. Въпреки това всичките пет риби до 12-ия ден понякога към момента вършат примкови придвижвания и непредвидени инцидентни лупинги. Интересно е, че когато рибите се завръщат на Земята, те се приспособяват добре към връщането на гравитацията и тяхното държание е обикновено.
Като цяло тези изследвания демонстрират, че в космоса даже рибите изпитват нещо сходно на галактическата болест. Следователно е малко евентуално тя да бъде избегната от хората. Във всеки случай сега не съществуват такива способи.
