В книгата си Добрата страна на стреса Кели Макгопигал обяснява,

В книгата си „ Добрата страна на напрежението " Кели Макгопигал изяснява, че е допустимо не стресът и контузията да дефинират здравето и благополучието, а нашите усещания и реакции към тях. Ако е по този начин, ние можем да променим метода си на мислене и откликване, а това ще се отрази освен на връзките ни със напрежението, само че и на прочувственото и физическото си здраве. Това напомня доктор Джоуди Скиликорн в бестселъра си „ Лечение на депресията без лекарства “*.
Никой не може да заличи напрежението от детството, нито всички стресови фактори от живота по-късно. Но има нещо прелюбопитно и обнадеждаващо. Оказва се, че стресът усилва смъртността единствено в случай че имаме вяра, че ни вреди. Поразително, само че хората, които не считат, че той ги разболява, умират по-рядко от тези, преживяващи надалеч по-малко стрес. 

Още по-хубавото е, че не е нужно да сме родени оптимисти с розови очила, които непрекъснато търсят позитивното. (Всеки от нас може да се сприятели със напрежението, вместо да му се съпротивлява и недоволства. Можем дa се научим да възприемаме напрежението като опция за израстване, а не като зложелател, който би трябвало да победим.) 

Звучи ви невероятно? А може би не е толкоз мъчно, колкото си мислите.
Психологът доктор Елън Лангър от Харвардския университет прави хитро и простичко проучване, което демонстрира физиологичните резултати от смяната на усещанията. Проучването обгръща 84 камериерки на цялостен работен ден, множеството с наднормено тегло, разграничени в две групи. На едните се връчва листовка, разясняваща им изгодите от физическите извършения и информираща ги, че ежедневната им работа доста надвишава формалните рекомендации. Другите не получават сходна информация. И двете групи не престават работа в нормалните си условия. Само след 4 седмици дамите, прочели брошурата, доста трансформират визиите си за личната си двигателна интензивност, макар че на процедура тя остава същата. За този къс интервал от време те отслабват приблизително с близо един кг, а кръвното им налягане се намалява с 10 пункта. Промяната в настройката води до смяна във физиологията. При другата група няма подобен резултат. 

През 20-те години на предишния век Уилям и Дороти Томас формулират своя социологическа доктрина и така наречен „ Теорема на Томас “. 
Тя гласи, че в случай че човек дефинира една обстановка като действителна, то нейните последствия са действителни. Определим ли напрежението като предизвикателство, а не като опасност, гледаме ли на него като на подготовка и упражнение, възприемем ли депресията по-скоро като вик за събуждане, в сравнение с като обречена патология, последствията ще бъдат действителни и измерими. 

Само преди десетилетие лекарите убеждаваха пациентите с инсулт, че няма метод да възстановят мозъчните си функционалности, тъй като у възрастните човеци не се образуват нови нервни пътища. И теорията се превръщаше в действителност. Малцина се възстановяваха, тъй като това се смяташе за невероятно. Днес ни е известно, че този факт просто не дава отговор на истината. 


Нобеловият лауреат Ерик Кандел сподели, че броят на невронните връзки в мозъка може да се удвои единствено за един час при повтаряща се стимулация. Невероятно, нали? Повечето хора не престават да употребяват едни и същи вериги, задействани от остарели вярвания и гледни точки. Така още веднъж и още веднъж получаваме същите резултати, което задълбочава коловозите на познатите ни мисли и модели, и започваме да възприемаме шаблона като единствената опция. 

Аз съм си подобен – споделяме. Това обаче просто не е правилно. Ако изберем да изпращаме разнообразни сигнали, да се отворим за нови благоприятни условия и настройки, ще създадем нови нервни пътища, задействащи експресията на разнообразни гени, което ще докара до обилни промени.

Тялото се трансформира с всяка минута. Ако вие приемате таблетки срещу тревога или меланхолия, мозъкът ви основава верига – тревогата нараства, в случай че по някаква причина не изпиете хапчето си. Мисълта построява факсимиле „ ау, не съм си изпил хапчето, значи в този момент ще ми стане зле “.  Създава се непрекъснат боязън.

Ако пациентите могат да се възстановят от солидното увреждане на инсулта, къде е логиката това да не може да се случи с контузиите и признаците на депресията? Би било по този начин, единствено в случай че имаме вяра, че е по този начин. 
Може би е извънредно време да чуем зова на депресията, биещ паника, че салдото в тялото и живота ни е разтърсен и е нужна пренастройка. 
Д-р Джоуди Скиликорн дава в книгата си „ Лечение на депресията без лекарства “ разнообразни благоприятни условия за излекуване на напрежението. Както и способи да модулирате и поддържате връзка с прочувствената си сигнална система, която може да е заглушена от опиати, алкохол, отрови и несъразмерна претовареност, или да пищи толкоз мощно, че да ви сковава. 
Можете да си възвърнете здравия разсъдък, като превъзпитате дишането, мозъка, тялото, заобикалящата ви среда, силата и душата си. Промяната единствено на един модел, колкото и нищожен да ви наподобява, слага началото на нови установки и битие, написа авторката.
Човешкият мозък, държание и реакции подлежат на смяна и акомодация, стига да осъзнаем, че имаме избор и благоприятни условия. Отварянето на вратата пред новите благоприятни условия основава пространство за нови действителности. Какво би станало, в случай че решим да гледаме на пукнатините, породени от контузията и депресията, не като на патология, а като на междина, през която могат да обхванат светлина, излекуване и нови прекарвания?  * Книгата „ Лечение на депресията без лекарства “ от доктор Джоуди Скиликорн е на българския пазар посредством издателска къща „ Кибеа “