Спря потокът от земеделска работна ръка от Балканите към Гърция
В основния сезон за развиването на земеделието Гърция страда от неналичието на селскостопански служащи, която допреди няколко години се попълняше с жители на Албания, България, Румъния, Хърватия, Косово и други балкански страни. Хората от този район обаче са насочили интереса си в посока към европейските страни и заради това Гърция, намирайки се в невъзможност, се обръща към страните в Югоизточна Азия за подпомагане, написа в електронното си издание в. „ Катимерини “.
„ Един студ ще ни избави “, сподели иронично заместник-председателят на гръцкия Национален съюз на земеделските кооперации Христос Янакакис, имайки поради, че при естествено злополучие производителите в Гърция могат да се надяват на великодушни обезщетения.
„ За страдание и тази година мъчно ще намерим служащи, казусът на полето ще стане непрекъснат “, показа той.
Янакакис през последните години е зает със задачата да търси и намира сезонни служащи от името на земеделските производители. Той търси в Египет, Виетнам, Индия, Пакистан, Тайланд, Казахстан, Перу, Еквадор и други страни – на всички места като се изключи Гърция и страните зад северните ѝ граници, чиито представители допреди няколко години са поддържали стопанската система по гръцките полета, занимавайки се с подкастряне, бране, подбиране, товарене и разтоварване и така нататък
„ Гърците не идват на полето, а Балканите пресъхнаха. Хората напущат страната си в посока Германия, Франция, Италия, където има по-високи заплати, при нас ли ще дойдат? В България няма служащи, същото важи и за Румъния, Албания, Северна Македония. Те отпътуват за Европа “, разясни Янакакис и добави, че при шанс ще се снабдят с работна ръка от Казахстан и от страните в Югоизточна Азия.
Намирането на служащи от азиатските страни обаче е в допълнение затруднено от комплицираните бюрократични процедури, открити от гръцката система, от религиозните особености и даже от геополитическото съревнование сред съответните страни.
Янакакис сподели, че от съюза са наясно, че поемат риск, като притеглят служащи от Азия, тъй като те не познават работата, само че нямат избор. Най-добрите служащи, сподели той, са тези от Албания поради опита, трудолюбието им и близостта в манталитета, само че те също, образовани или не, бягат към Европа.
Земеделският служащ би трябвало да е на полето най-малко шест часа, в горещина или мраз, уточни Йоргос Халкидас, също член на гръцкия Национален съюз на земеделските кооперации, и запита реторично кой грък би се заел с такава работа.
„ Като съдружие на фермерите изпратихме покана за заинтригуваните посредством общината, само че нямаше отговор “, съобщи той и описа, че хората, които са се обаждали, са желали да им бъде нает апартамент в града. Коментарът му за тези позвънявания беше следният: „ Вярно е, че настаняването на полето не е разкош, както е правилно и че с цените, на които продаваме прасковите, не можем да си позволим такива разноски “.
Според изчисленията на земеделците единствено в равнината на Иматия и на Пела са нужни повече от 30 000 сезонни служащи, които да се погрижат за годишната продукция от праскови, ябълки, круши, череши, киви и др.
„ Един студ ще ни избави “, сподели иронично заместник-председателят на гръцкия Национален съюз на земеделските кооперации Христос Янакакис, имайки поради, че при естествено злополучие производителите в Гърция могат да се надяват на великодушни обезщетения.
„ За страдание и тази година мъчно ще намерим служащи, казусът на полето ще стане непрекъснат “, показа той.
Янакакис през последните години е зает със задачата да търси и намира сезонни служащи от името на земеделските производители. Той търси в Египет, Виетнам, Индия, Пакистан, Тайланд, Казахстан, Перу, Еквадор и други страни – на всички места като се изключи Гърция и страните зад северните ѝ граници, чиито представители допреди няколко години са поддържали стопанската система по гръцките полета, занимавайки се с подкастряне, бране, подбиране, товарене и разтоварване и така нататък
„ Гърците не идват на полето, а Балканите пресъхнаха. Хората напущат страната си в посока Германия, Франция, Италия, където има по-високи заплати, при нас ли ще дойдат? В България няма служащи, същото важи и за Румъния, Албания, Северна Македония. Те отпътуват за Европа “, разясни Янакакис и добави, че при шанс ще се снабдят с работна ръка от Казахстан и от страните в Югоизточна Азия.
Намирането на служащи от азиатските страни обаче е в допълнение затруднено от комплицираните бюрократични процедури, открити от гръцката система, от религиозните особености и даже от геополитическото съревнование сред съответните страни.
Янакакис сподели, че от съюза са наясно, че поемат риск, като притеглят служащи от Азия, тъй като те не познават работата, само че нямат избор. Най-добрите служащи, сподели той, са тези от Албания поради опита, трудолюбието им и близостта в манталитета, само че те също, образовани или не, бягат към Европа.
Земеделският служащ би трябвало да е на полето най-малко шест часа, в горещина или мраз, уточни Йоргос Халкидас, също член на гръцкия Национален съюз на земеделските кооперации, и запита реторично кой грък би се заел с такава работа.
„ Като съдружие на фермерите изпратихме покана за заинтригуваните посредством общината, само че нямаше отговор “, съобщи той и описа, че хората, които са се обаждали, са желали да им бъде нает апартамент в града. Коментарът му за тези позвънявания беше следният: „ Вярно е, че настаняването на полето не е разкош, както е правилно и че с цените, на които продаваме прасковите, не можем да си позволим такива разноски “.
Според изчисленията на земеделците единствено в равнината на Иматия и на Пела са нужни повече от 30 000 сезонни служащи, които да се погрижат за годишната продукция от праскови, ябълки, круши, череши, киви и др.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ