Как изнесохме “неолитната революция”
В Казанлък е открит същински „ боеприпас “ от към седемдесет сърпа
Понятието „ гражданска война “ принадлежи на модерната просвета, да не приказваме за бомбастичния израз „ експорт на гражданска война “, рожба на пропагандата през XX в. И въпреки всичко, макар че става дума за процеси отпреди хиляди години, няма никакво пресилване. В продължение на повече от две хилядолетия „ походът на цивилизацията “ върви от нашите земи към Средна, Западна, Източна и Северна Европа. Струва си, с цел да се замислим върху това фундаментално историческо събитие, което остава познато на стеснен кръг учени и фенове на праисторическото минало.
„ Неолитната гражданска война “ е величествен скок в развиването на човечеството – тя ни прави това, което сме през последните 10 хилядолетия („ дребен “ откъслек от цялостната история на човешкия жанр!), в това число и през днешния ден. От ловци и събирачи на плодове „ наготово “ от природата, хората стартират сами да обезпечават своето житие-битие, да възнамеряват най-малко близкото си бъдеще… „ Революцията “ има своите огнища по света, а едно от най-важните е в Близкия Изток. Тя стартира през деветото – осмото хилядолетие пр.Хр. в Палестина и Сирия, по-късно в целия ареал на така наречен „ благодатен “ или „ плодороден полумесец “.
Праисторическите земеделци основават насаждения от зърнени и други култури, непрекъснати селища, опитомяват животни – овце и кози, след това говеда, и така нататък През седмото хилядолетие прочие Хр. настъпват климатични промени, които принуждават част от „ носителите на революцията “ да се трансферират на Балканите, което се реализира основно през Егейско море. Нивото на моретата в онази ера е било с цели 35 м по-ниско от настоящето, водната повърхност по-малка, с доста острови, полуострови и така нататък „ Мигрантите “ създават кораби и салове, с които транспортират своите фамилии, семена, инвентар, добитък… „ Почти Ноев ковчег! “ – възкликва проф. Хенриета Тодорова, един от водещите откриватели на епохата. Да напомним, че съгласно някои учени концепцията за библейския Потоп отразява паметта за тези естествени катаклизми, включително свързването на сладководното до тогава Черно море със Средиземно. Под напора на водите от топящите се ледници в огромна част от Европа се стига до рисково заливане на старите крайбрежия – освен в Черно, само че и в Средиземно море и международния Океан.
По нашите земи новокаменната ера продължава от към 6200 до към 4900 година прочие Хр. Откритите селища (т.нар. селищни могили), изключително тези в Тракия, рисуват картината на ново, „ произвеждащо общество “. Нашите археолози праисторици са изследвали стотици неолитни селища. Някои от тях, да вземем за пример селищната могила при село Караново, Новозагорско (тамошният културен слой е с близо 18 метра височина!), се употребяват със международна популярност. Силен интерес будят и поселенията в регионите на Търговище (Овчарово и Поляница), Попово, Казанлък, Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Кюстендил, Перник, Враца, Велико Търново, Русе и т. н., в това число на територията на София. Проучванията в столичния регион Слатина са ръководени от чл.кор. проф. Васил Николов и дават извънредно забавни резултати.
Натрупаните познания за неолита по нашите земи разкриват развити за времето стопанство и духовен живот. Предците ни отглеждат пшеница (особено едрозърнест и двузърнест лимец), ечемик, бобови растения, даже лози. Разбира се, най-важна е била реколтата от житните култури, прибирана със сърп. Неолитните сърпове са изработвани от рог на елен, на който в специфични жлебове са инсталирани зъбци от кремък, крепко закрепени със смола от иглолистно дърво. Такива са открити в Караново, Азмашката могила при Стара Загора, с. Чавдар, Софийско, и на други места. Най-мащабната находка е от Казанлък – същински „ боеприпас “ от към седемдесет сърпа! За времето си това оръдие на мирния труд е „ висока технология “, едва публикувана даже и в прилежащите балкански земи, да не приказваме за по-отдалечените райони на Европа… Зърното е смилано с хромел (ръчна каменна мелница), а от брашното е печен самун, правени са каши и други ястия. Находките от овъглено зърно, сърпове и други сечива демонстрират, че се основава мощно развито земеделие още в ранната новокаменната ера. Семената на житните растения, опитомените породи домашни животни, сърпът и други сечива се популяризират в Европа от нашите земи. Как тогава да не приказваме за „ експорт на гражданска война “?!
Ловът и риболовът към момента заемат значително място в бита на хората, като навлизат и нови оръжия като лъка и стрелата. През VІІ-VІ хилядолетие горите са цялостни с дивеч, в това число зубри, турове, елени, диви магарета – така наречен кулани (в Добруджа)… Имало е и едри хищници, включително евразийският лъв, оживял през днешния ден единствено в Индия… Нараства ролята на дърводобива, като с изключение на дърва за огрев и за гориво на керамичните пещи горски сектори се изсичат за ниви и пасбища. В бита на хората изключително значение придобива керамичното производство, заражда се тъкачеството, а върху някои статуетки е показано тогавашното облекло. Жилищата, построени от плет и глина, от време на време са на два етажа. Две жилища от неолитната ера (от средата на VІ хилядолетие пр.Хр.) са експонирани в Стара Загора – те са с най-добре съхранената мебелировка на нашия континет. В софийския регион Слатина са разкрити няколко огромни къщи, една от които е с повърхност от 160 квадратни метра.
Неолитния човек обожествява природните стихии, Слънцето и Луната, създава светилища в тяхна чест. В фетиш е издигната концепцията за плодородието, която е мощно застъпена в идолната пластика. В доста от неолитните селища са открити женски фигурки от глина и мрамор, съдове – идоли и т. н., изобразяващи жени в напреднала бременност. Оформя се обликът на „ Великата богиня майка “… В селището при Оходен е открит олтар от еленови рога – еленът е знак на Слънцето и плодородието. Символично изображение на Слънцето са нефритените свастики от Слатина и Кърджали. Родовата община, управлявана от старейшина (може би и жрец), е главен регулатор в човешките взаимоотношения. Въпреки високата и постоянно ранна смъртност, в края на неолита настава демографски „ гърмеж “. Според неоспорим ценител на епохата, какъвто е Анета Бакъмска, хората в неолита са водели кротичък и спокоен живот, в естетика между тях, както и с майката природа… Дали бленуваният епохи по-късно „ Златен век “ не е отричане на благородния метал и не отразява наследения от хората замъглен спомен за последната каменна ера?!
Изследването на неолитната просвета в България води до сензационни открития. Доскоро се приемаше, че първото „ същинско “ населено място в Европа е това в столичния регион Слатина (приблизително от 6000 година прочие Хр.). През 2004 година стана ясно, че селището при Оходен, Врачанско, е по-старо най-малко с към едно столетие. В него също са открити полуовъглени зърна от култивирана пшеница, най-древната досега в цяла Европа. Истинската сензация обаче е добре непокътнатият скелет на „ първата европейка “, която археологът Георги Ганецовски назова шеговито „ неолитната Тодорка “. Малко по-късно проучвателят Недко Еленски при разкопки край село Джулюница, Великотърновско, попадна на още по-древно населено място, датирано към 6300-6100 година прочие Хр. И тук е открит човешки скелет, както и ритуални масички, керамика, каменен скиптър на локален вожд…
В резултат на протичащите икономически и обществени процеси по нашите земи последователно се „ ражда “ античен етнос, на който най-малко в известна степен сме далечни потомци. Формирането на този „ неолитен народ “ включва както преселници от юг, по този начин и локално население. Това проличава от изследванията в Дуранкулак и Оходен, Врачанско, където средиземноморският вид е по-ясно изразен при дамите, а автохтонният при мъжете. Изследванията демонстрират, че в нашите гени е запечатана наследствена информация, идентична с онази на хората от неолита. Археологическите изследвания сигурно ще ни зарадват с нови открития, а полемиките ще продължат. Ясно е обаче, че точно от нашите земи върви „ неолитизацията “ на Европа, с други думи – пътят на цивилизацията.
Понятието „ гражданска война “ принадлежи на модерната просвета, да не приказваме за бомбастичния израз „ експорт на гражданска война “, рожба на пропагандата през XX в. И въпреки всичко, макар че става дума за процеси отпреди хиляди години, няма никакво пресилване. В продължение на повече от две хилядолетия „ походът на цивилизацията “ върви от нашите земи към Средна, Западна, Източна и Северна Европа. Струва си, с цел да се замислим върху това фундаментално историческо събитие, което остава познато на стеснен кръг учени и фенове на праисторическото минало.
„ Неолитната гражданска война “ е величествен скок в развиването на човечеството – тя ни прави това, което сме през последните 10 хилядолетия („ дребен “ откъслек от цялостната история на човешкия жанр!), в това число и през днешния ден. От ловци и събирачи на плодове „ наготово “ от природата, хората стартират сами да обезпечават своето житие-битие, да възнамеряват най-малко близкото си бъдеще… „ Революцията “ има своите огнища по света, а едно от най-важните е в Близкия Изток. Тя стартира през деветото – осмото хилядолетие пр.Хр. в Палестина и Сирия, по-късно в целия ареал на така наречен „ благодатен “ или „ плодороден полумесец “.
Праисторическите земеделци основават насаждения от зърнени и други култури, непрекъснати селища, опитомяват животни – овце и кози, след това говеда, и така нататък През седмото хилядолетие прочие Хр. настъпват климатични промени, които принуждават част от „ носителите на революцията “ да се трансферират на Балканите, което се реализира основно през Егейско море. Нивото на моретата в онази ера е било с цели 35 м по-ниско от настоящето, водната повърхност по-малка, с доста острови, полуострови и така нататък „ Мигрантите “ създават кораби и салове, с които транспортират своите фамилии, семена, инвентар, добитък… „ Почти Ноев ковчег! “ – възкликва проф. Хенриета Тодорова, един от водещите откриватели на епохата. Да напомним, че съгласно някои учени концепцията за библейския Потоп отразява паметта за тези естествени катаклизми, включително свързването на сладководното до тогава Черно море със Средиземно. Под напора на водите от топящите се ледници в огромна част от Европа се стига до рисково заливане на старите крайбрежия – освен в Черно, само че и в Средиземно море и международния Океан.
По нашите земи новокаменната ера продължава от към 6200 до към 4900 година прочие Хр. Откритите селища (т.нар. селищни могили), изключително тези в Тракия, рисуват картината на ново, „ произвеждащо общество “. Нашите археолози праисторици са изследвали стотици неолитни селища. Някои от тях, да вземем за пример селищната могила при село Караново, Новозагорско (тамошният културен слой е с близо 18 метра височина!), се употребяват със международна популярност. Силен интерес будят и поселенията в регионите на Търговище (Овчарово и Поляница), Попово, Казанлък, Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Кюстендил, Перник, Враца, Велико Търново, Русе и т. н., в това число на територията на София. Проучванията в столичния регион Слатина са ръководени от чл.кор. проф. Васил Николов и дават извънредно забавни резултати.
Натрупаните познания за неолита по нашите земи разкриват развити за времето стопанство и духовен живот. Предците ни отглеждат пшеница (особено едрозърнест и двузърнест лимец), ечемик, бобови растения, даже лози. Разбира се, най-важна е била реколтата от житните култури, прибирана със сърп. Неолитните сърпове са изработвани от рог на елен, на който в специфични жлебове са инсталирани зъбци от кремък, крепко закрепени със смола от иглолистно дърво. Такива са открити в Караново, Азмашката могила при Стара Загора, с. Чавдар, Софийско, и на други места. Най-мащабната находка е от Казанлък – същински „ боеприпас “ от към седемдесет сърпа! За времето си това оръдие на мирния труд е „ висока технология “, едва публикувана даже и в прилежащите балкански земи, да не приказваме за по-отдалечените райони на Европа… Зърното е смилано с хромел (ръчна каменна мелница), а от брашното е печен самун, правени са каши и други ястия. Находките от овъглено зърно, сърпове и други сечива демонстрират, че се основава мощно развито земеделие още в ранната новокаменната ера. Семената на житните растения, опитомените породи домашни животни, сърпът и други сечива се популяризират в Европа от нашите земи. Как тогава да не приказваме за „ експорт на гражданска война “?!
Ловът и риболовът към момента заемат значително място в бита на хората, като навлизат и нови оръжия като лъка и стрелата. През VІІ-VІ хилядолетие горите са цялостни с дивеч, в това число зубри, турове, елени, диви магарета – така наречен кулани (в Добруджа)… Имало е и едри хищници, включително евразийският лъв, оживял през днешния ден единствено в Индия… Нараства ролята на дърводобива, като с изключение на дърва за огрев и за гориво на керамичните пещи горски сектори се изсичат за ниви и пасбища. В бита на хората изключително значение придобива керамичното производство, заражда се тъкачеството, а върху някои статуетки е показано тогавашното облекло. Жилищата, построени от плет и глина, от време на време са на два етажа. Две жилища от неолитната ера (от средата на VІ хилядолетие пр.Хр.) са експонирани в Стара Загора – те са с най-добре съхранената мебелировка на нашия континет. В софийския регион Слатина са разкрити няколко огромни къщи, една от които е с повърхност от 160 квадратни метра.
Неолитния човек обожествява природните стихии, Слънцето и Луната, създава светилища в тяхна чест. В фетиш е издигната концепцията за плодородието, която е мощно застъпена в идолната пластика. В доста от неолитните селища са открити женски фигурки от глина и мрамор, съдове – идоли и т. н., изобразяващи жени в напреднала бременност. Оформя се обликът на „ Великата богиня майка “… В селището при Оходен е открит олтар от еленови рога – еленът е знак на Слънцето и плодородието. Символично изображение на Слънцето са нефритените свастики от Слатина и Кърджали. Родовата община, управлявана от старейшина (може би и жрец), е главен регулатор в човешките взаимоотношения. Въпреки високата и постоянно ранна смъртност, в края на неолита настава демографски „ гърмеж “. Според неоспорим ценител на епохата, какъвто е Анета Бакъмска, хората в неолита са водели кротичък и спокоен живот, в естетика между тях, както и с майката природа… Дали бленуваният епохи по-късно „ Златен век “ не е отричане на благородния метал и не отразява наследения от хората замъглен спомен за последната каменна ера?!
Изследването на неолитната просвета в България води до сензационни открития. Доскоро се приемаше, че първото „ същинско “ населено място в Европа е това в столичния регион Слатина (приблизително от 6000 година прочие Хр.). През 2004 година стана ясно, че селището при Оходен, Врачанско, е по-старо най-малко с към едно столетие. В него също са открити полуовъглени зърна от култивирана пшеница, най-древната досега в цяла Европа. Истинската сензация обаче е добре непокътнатият скелет на „ първата европейка “, която археологът Георги Ганецовски назова шеговито „ неолитната Тодорка “. Малко по-късно проучвателят Недко Еленски при разкопки край село Джулюница, Великотърновско, попадна на още по-древно населено място, датирано към 6300-6100 година прочие Хр. И тук е открит човешки скелет, както и ритуални масички, керамика, каменен скиптър на локален вожд…
В резултат на протичащите икономически и обществени процеси по нашите земи последователно се „ ражда “ античен етнос, на който най-малко в известна степен сме далечни потомци. Формирането на този „ неолитен народ “ включва както преселници от юг, по този начин и локално население. Това проличава от изследванията в Дуранкулак и Оходен, Врачанско, където средиземноморският вид е по-ясно изразен при дамите, а автохтонният при мъжете. Изследванията демонстрират, че в нашите гени е запечатана наследствена информация, идентична с онази на хората от неолита. Археологическите изследвания сигурно ще ни зарадват с нови открития, а полемиките ще продължат. Ясно е обаче, че точно от нашите земи върви „ неолитизацията “ на Европа, с други думи – пътят на цивилизацията.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ