За святата българска свобода
В късната есен на 1875 година Гюргевският революционен комитет взема решение за всенародно въстание. Страната е разграничена на оперативни окръзи с основни апостоли и помощници. Цариград и други средищни градове ще бъдат запалени. Чети извън ще дадат рамо на протеста.
Христо Ботев се впуска в трескава организация. “Той не сядаше, не лягаше, не дояждаше в тия дни - споделя Иван Вазов. - Той тичаше от кафене в кафене, от механа в механа, от хан на хан, от къща на къща - да навижда, да беседва, да подсеща, да разпаля бъдещите си приятели в сложното дружество. ” Кой ще поведе юнаците, в случай че не вехтите войводи Панайот Хитов, Филип Тотю и Дядо Желю. Те обаче увъртат и в последна сметка дезертират в Сръбско.
Делото на Ботев - сред легендата и истината
“Кому чемерите ще дирят в Сърбия? - възмущава се Никола Кючуков. - дядо Желю, както и Панайот Хитов и Филип челник са български изчадия. Огънят в България е горящ, а тия синковци все се гуркат, все се готвят, все дамите и децата си обезпечават! Като че зад Дунава хората нямат нито дами, нито деца! Тях дано бият, колят, огън да ги гори! И това ми са войводи! Позор! Те не са български войводи, разбойници са. ”
“Аз ще ви стана челник! Приемате ли ме? ”, декларира Христо Ботев пред Никола Обретенов и Георги Апостолов. Около 30 поборници претендират за авторско право върху проекта “Радецки ”. В главата на всеки от тях се родила концепцията да завладяват параход. Кандидатите за популярност са толкоз доста, тъй като това е най-романтичното премеждие в нашето освободително придвижване. Истината е, че концепцията не е истинска, заимствана е от практиката на италиански, полски и съветски революционери. По друго време те пленяват кораби за потребностите на освободителните придвижвания в Европа. Освен това още през 1841 година Ангел челник превзема параход в Мраморно море. Ботев написа за него в “Примери от турско правораздаване ”, а в своя стенен календар за 1875 година даже го канонизира.
На 1 февруари 1869 година в букурещкия вестник “Тъпан ” се появява една знаменателна подигравка. В центъра на Русчук са изтипосани Сабри паша и Акиф паша. Сабри предава властта на Дунавския вилает на новия грабител. В дъното транспортен съд пори вълните на тихия бял Дунав. На корпуса му се чете Radezky. Автор на карикатурата е Хенрик Дембицки. Участник в Полското въстание против съветския терор, той се укрива във Влашко. Дембицки е художникът на Христо Ботев, по негови хрумвания основава сатиричните си рисунки. Нему поетът заръчва да документира избора на парахода, който ще размъти могъщата река. Седем години преди 17 май 1876 година!
На 17 май преди обяд “Радецки ” стопира в Оряхово. На палубата се качват врачаните Стефанаки Савов и Сава Савов. “Те ни увещаваха - свидетелства Кирил Ботев - четата да не отпътува за вътрешността на България, тъй като още нищо не било готово. Но ние бяхме тръгнали, а за връщане и дума не можеше да става. Брат ми тогава, угрижен, искаше да ударим на Рахово. Добре, но най-хубавите момчета и оръжието бяха в Бекет. Тогава породи въпросът: какво да вършим? ”
Легeнда, история, победа - Васил Левски
Решено е да следват първичния проект. Минават през Бекет и дебаркират на козлодуйския бряг. По пътя към Балкана излиза наяве, че двамата Савовци са прави. Четата крачи по обезлюдена земя, цялото мъжко население се е изпокрило. В Борован да вземем за пример би трябвало да ги чакат 200 юнаци. Посреща ги баба, която изяснява, че селяните са по къра на работа. “Поискахме вода, само че и вода не ни се даде ”, споделя Никола Обретенов. “Това ли ви е народът, който ни чака с отворени прегръдки? ”, пита го Христо Ботев. Обретенов и Георги Апостолов са били помощници на Стоян Заимов, основен деятел на Трети революционен окръг. Вместо да приготвят народа за протест, тримата се изпокарват. Ако четата беше стъпила в Оряхово, ситуацията щеше да е същото.
Чувствата, които бушуват в поета, са олимпийски яд и гибелно обезсърчение. Той не може да одобри малодушието на врачани. Нервите му не устоят. В Бутан подвига пушка, взема на мушка един селяндур и се готви да дръпне спусъка. Никола Кючуков го стопира: “Стой, не бързай! Работата се разбра. Не са отговорни. Вината е другаде, а нам заветен 
дълг ни е да оставим името си славно. ” Ботев се намира в извънредно стресираща среда. Около него падат юнаци в разцвета на силите си. Някои ранени желаят да ги гръмнат, с цел да не се мъчат. Други молят да им отрежат главата, с цел да не се гаври с нея поробителят. Има и полудели.
На 18 май четата води тежко стълкновение на Милин камък. В разгара на багра откъм Враца се подвига облак прахуляк. Нашите се надяват на помощ, само че се оказва постоянна турска армия. Христо Ботев дефинитивно рухва. Оттегля се в една пещера и споделя пред Йордан Йорданов-Инджето: “Йорданов, онуй пес Заимов ни излъга, по тази причина аз намислих да се отровя! ”
“Защо се толкоз отчая? - отвръща Инджето. - Имаме през днешния ден 15 души убити и 26 ранени. Не сме пристигнали тук да се тровим, а да се бием за свободата на отечеството. Хайде да вървим! Да не чуят момчетата това, което казвате! Защо стоим още? Момчетата чакат войводата си. ”
Привечер на 20 май турската тръба свири отбой. По волята на Корана правоверните не се борят след залез-слънце. Четата слиза към Крушовския извор, а Христо Ботев привиква заседание на югоизточния скат на Камарата над падината Йолковица. Около него са членовете на щаба Перо Симеонов, Никола Обретенов, Георги Апостолов, Сава Пенев и Димитър Тодоров-Димитрото. “Моето мнение е, тъй като отнигде помощ няма, по тази причина, в случай че желаете да ме последвате, да отидем в Сърбия ”, споделил войводата. “Ако направиш такова нещо, да оставиш четата на произвола, ще изгубиш всичко, което си направил до момента. Затова предпочети да те убият, в сравнение с да оставиш четата ”, срязал го Перо. Тези реплики ги поставя на езика им Обретенов. Пишман апостолът си отмъщава, като набеждава Ботев за беглец. Поетът щял да се измъкне с щаба и да остави дружината на турския ятаган. Националният воин е извърнат в народен изменник!
Обретенов самичък се сепва от тази клюка и по-късно я редактира: “Какво мислите да вършим, когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, самун също няма. Да продължаваме ли, или да се отправим за Сърбия? ”
Паметникът Шипка - българският знак на Свободата
“Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото омагьосване, което завоюва с подвига си, ще го загубиш ”, споделил Перо Симеонов. Войводата се изправил и в този момент гръмнал съдбовният изстрел. Никола Обретенов твърди, че Христо Ботев е пронизан в сърцето. Други четници обаче свидетелстват, че войводата е улучен в главата. Има разминаване единствено в детайлите. “Куршумът бе пронизал черепа му под дясната вежда и проливен дъжд от кърви бяха го покрили ”, сочи Никола Кючуков. “Той беше ударен в главата над дясното око ”, отбелязва Янко Боянов. “Вражеският патрон бе улучил най-смъртоносното място - неговото високо чело, и пръснал черепа на части ”, спомня си Цанко Минков.
“На мръкване турците почнаха да се отдръпват - споделя Димитър Тодоров, - турска тръба даде някакъв сигнал. Аз бях на няколко крачки покрай Ботев. Ботев стана, подвигна бинокъла да види що значи тоя сигнал. Една пушка пукна и аз усетих, че удари Ботев. Той бе улучен в челото. ” Обретенов афишира тези свидетелства за подправени. Той се базира на пробитата карта, която Ботев носел под мундира, и на събитието, че прощално го целунали по чистото чело. Обретенов приканва правилния нему Димитрото да се поправи.
“Веднага открих захвърлените бележки, които съм писал преди към 20 години, и в тях аз открих, че Ботев в действителност е ударен в гърдите, а не в челото ”, извинява се очевидецът на убийството. Записал си е да направи информация, в случай че не помни!
Христо Ботев е в спор с Никола Обретенов и Георги Апостолов, които са го излъгали за подготовката на Врачанския край. Има обаче и друга конспирация с военния пълководец Никола Войновски. Школувал в Одеското пехотно юнкерско учебно заведение, той е с най-сериозното армейско обучение. За него също е ясно, че без помощ четата е обречена. “Войновски беше постоянно сериозен - спомня си Спас Соколов. - Като вървяхме (преди сраженията), у Войновски се забелязваше известно неодобрение, което имаше и у Ботева. Единият го скриваше с мълчанието си, а Ботев с шегите си. ”
Военният пълководец непосредствено хвърля виновността за безизходицата върху войводата. Освен това двамата са на друго мнение накъде да продължат. Христо Ботев обмисля да преведе юнаците към Сърбия. Никола Войновски е срещу. Той има вяра, че въстанието в Панагюрско не е потушено и упорства да се придвижат към Средногорието. Във Войновски, който е държал изпити по тактичност и тактика, засяда възприятието на засегнатост. Един “списовател ”, създател на книжката “Песни и стихотворения ”, оспорва меродавното му мнение! Много значимо е, че военният пълководец отсъства на съдбовното съвещание на 20 май вечерта. Изтеглил се е с група четници. Дали обаче не е участвал със заредена пушка в храсталаците в близост? Христо Ботев е убит с два патрона. Олово в сърцето и главата. Вторият изстрел е надзорен, както го вършат професионалните убийци!
Хронология на българските владетели - Трета българска страна
Официалната версия за гибелта на Христо Ботев е построена като приказка. Спазена е класическата скица “добро - зло ”. Войводата Ботев въплъщава положителното, а черкезкият предводител Джамбулет е олицетворение на злото. С него патриотичната историография спря търсенето на истината за гибелта на поета. Оправда тези, които са обвинени в убийството. Изтри срама от челото!
На 18 май четата заобикаля село Баница, освобождава обоза и се насочва към Милин камък. Оттук съгласно легендата вестта стига до Джамбулет. Едни източници сочат, че неговият конак бил в село Типченица, а други - в Люти дол. Местният преподавател Доно Иванов написа: “Щом станало известно, че комити са стъпили на Милин камък и че турска потеря се бори с тях, незабавно било обявено, евентуално по бързи куриери, та и черкезкият лидер Джамбулет, който живеел в родното ми село Люти дол и под чието главатарство били и другите черкези из 
Врачанско, със своите хора, въоръжени и с конете си, отпътували през нощта за избраното им място против комитите. ” Тримата оживели очевидци на Ботевата крах не сочат Джамбулет за причинител на убийството. “Възможно е, прикрит горе нейде по зъбера, някой черкезин да е стрелял. Възможно е и подведен патрон да го е блъснал ”, допуска Никола Обретенов. “Една пушка пукна и аз усетих, че удари Ботев. Той бе улучен в челото ”, сбит е Димитър Тодоров-Димитрото. Сава Пенев пък загадъчно мълчи.
При Захари Стоянов е анонимна пушка, а Стоян Заимов загатва “белобрад черкезин ”. Иван Клинчаров отбелязва: “Някои настояват, че това лице е Джамбулет, черкезин. В изгода на това мнение приказва една ария, съчинена във врачанските села след убийството на войводата, в която се приказва категорично за Джамбулет като за непосреден палач. ”
Това не е правилно. В песента черкезинът дефинитивно разрушава четата в Рашов дол на 21 май, когато Ботев към този момент е мъртъв. Законите на приказния род изискват злодеят да бъде осъден. Затова Джамбулет стартират да го убиват още от 19 май. Тогава четата е в лозята на Веслец и не води сражения. Въпреки това потеряджията Мехмед Али Осман твърди, че е нападната от башибозук, черкези и постоянен войник. “Ние заобиколихме лозята и дойдохме откъм южната част на лозята - споделя той. - В това време дойде армия от Орхание с един турски офицер. Той мина Мездра и се спусна към врачанските лозя. Ние пазехме да не излязат бунтовниците из лозята. Офицерът гледаше с бинокъл към лозята. Забележи, че една баба се движи към една къща във врачанските лозя, носейки вода в една дамаджана. Това усъмни офицера. Какво прави тази баба там, когато се води стълкновение? Веднага изпрати 4 души конни черкези под командата на черкезина Джамбулет по следите на бабата. Щом Джамбулет се приближи до къщата, от нея изгърмя пушка и той падна погубен. ”
Според Димитър Страшимиров и Никола Начов драмата е на следния 20 май. Джамбулет пратил патрон в челото на Ботев, а Георги Апостолов на собствен ред го пратил при Мохамед. Завързала се престрелка, в която паднал и подвойводата Перо Симеонов. Никола Обретенов обаче сочи, че Перо умира на другия ден: “Черкезинът Джамбулет на 21 май (ст. ст.) сутринта в Челопешката гора умъртви Перо, а Апостолов със светкавична експедитивност го смъкна от коня. ” Същото повтаря Димитрото, а Сава Пенев още веднъж мълчи.
Нека всеки запише надълбоко в сърцето си: независимост или гибел!
Не всички са съгласни с тази версия. След разпокъсването на четата с неколцина приятели Никола Нанов потегля към местността Ритлите край село Люти брод. “Залегнахме в камънака в Сенниците - написа той. - Започна се престрелка с турците, предвождани от типченския спахия Джамбулет. Наш приятел се прицели в него - гръмна. Турчинът падна мъртъв ”, бърка етническата му принадлежност поборникът. Свещеник Георги Попдимитров от село Скравена изнася друга детайлност. На Ритлите четниците се укрепили в кошарата на баба Мария Цоловска.
“Тук на 21 май 1876 година - хроникира отчето - Джамбулет с командваната от него потеря, възседнал на кон, завързал неравномерен кървясъл пердах с четниците в кошарата. Обаче Георги Апостолов, като отличен стрелец със своята вярна пушка, открадната от Румънския боен склад, единствено с един изстрел повалил тоя звероподобен човек, той паднал от коня на земята и черкезите се разбягали. Носейки го ранен с елементарен дървен креват на ръце за селото му Типченица, той умрял на пътя при близко прилежащото село Люти дол. ”
Най-романтичният вид на легендата е разказан от врачанския краевед Йордан Попгеоргиев. Войводата Ботев и главатарят Джамбулет се изправят един против различен в персонален дуел. Така положителното и злото се срещат от дълбоката античност насам.
“Неколцина от въстаниците сполучили да се изкачат чак на върха Околчица, дето по-после ги избили, а пък Ботев се видял заставен да се скрие с още двама приятели в една овчарска барака под селото Челопек. Уплашеният пастир, с цел да му не напакостят турците, съобщил на потеряджиите, че трима души се скрили в колибата му. Тогава няколко черкези от селото Типченица се разтичали към кошарата и един от тях, на име Джамбулет, предложил на въстаниците да се предадат. В отговор на това Ботев изпразнил револвера си в гърдите му. Джамбулет, в случай че и тежко ранен, извадил сабята си и съпроводен от другарите си, влезнал в колибата, дето Ботев и останалите му приятели били разсечени на парчета. Джамбулет починал до вечерта, вероятно от мощно кръвоизлияние… ”
Инфо: www.24chasa.bg
