В качеството си на съветник, философ и духовен консултант Едгар

В качеството си на консултант, мъдрец и нравствен съветник Едгар Кейси е дал на хиляди хора неповторими отговори на въпроси, засягащи динамичността на човешките взаимоотношения. От цялата тази информация излиза наяве, че индивидът е създание, което постоянно се стреми към персонална целокупност. Всичко, което привличаме към себе си, е просто неминуем резултат от предходни наши избори, решения и поучения, водещи към въпросното събитие и миг във времето. Материалите на Кейси за връзките сред сродни души ни дават невероятен взор върху непрекъснатата им динамичност във времето и пространството и върху другите ни прекарвания и прераждалия на Земята. Все отново най-удивителното в информацията е това, което научаваме за същността на душата, връзките ни един с различен и неопровержимият факт, че сме свързани със своя Творец по още неразгадани от човечеството способи.

Сродни души

„ Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се нервира, не търси сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва дружно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща религия, на всичко се надява, всичко търпи… И така, остават тия трите: религия, вяра и любов; само че най-голяма от тях е любовта “ – КОРИНТЯНИ 13:4-7, 13

Едгар Кейси е вярвал , че всички наши връзки носят капацитета да се трансфорат в значими прекарвания. Или казано с езика на тълкуванията, „ те не са късмет, а реализиране на Божията цел “. В последна сметка тази цел е душевно израстване на двете страни. В наличието на значими хора или връзки в живота ни няма нищо инцидентно. Хората се събират, тъй като са били дружно и в предишното. Нищо, което научаваме един от различен, не се не помни, а всички неточности в връзките ни би трябвало да бъдат поправени. На всеки се дава цялостен един живот с благоприятни условия да стане по-добър човек посредством връзките си с другите. Дали тези благоприятни условия ще бъдат употребявани, зависи само от свободната ни воля, само че тях постоянно ще ги има.

Любовта е отдаване; тя е израстване . Може да се отглежда или да се остави да изсъхне. Нужна е безрезервност и от двете страни. Не забравяйте, съюзът на телата, мозъците и духа в подобен брак би трябвало постоянно да бъде не за желанията на Аз-а, а за цялостно единение. Любовта расте; любовта устоява; любовта прощава; любовта разбира; любовта гледа на компликациите като на благоприятни условия. Не стойте и не чакайте другият да дава и прощава; дано постоянно имате единение в задачите и се допълвате взаимно.

Един тридесет и две годишен тенекеджия и брачната половинка му  често имали проблеми. Стигали даже до диалози за бракоразвод и родителските права над детето. В опит да излекува брачните си връзки, брачният партньор изискал тълкувание. От информацията ставало ясно, че в предходен живот двамата са били дружно, провалили са се и в този момент им е дадена още една опция да съумеят. Мъжът попитал: „ Какво мога да направя, с цел да стане бракът ни по-щастлив и съразмерен? “. Кейси му дал отговор: „ С жена си, както и в другите си каузи, се хвани както искаш да се държат с теб. Не моли за повече, в сравнение с даваш. Не давай повече, в сравнение с ти желаят, и не искай повече, в сравнение с ти дават. Бракът изисква единение в задачите. Ако няма единение в задачите, не ще има естетика. Това може да се реализира, само че освен с егото. Защото, не забравяй, преди си се провалил с гръм и тропот — и си си платил за това! По-добре оправи нещата в този момент или идващия път ще бъде 100 пъти по-зле! “.

Според Кейси основната цел на сродните души , брака и всяка доживотна връзка с различен човек е двамата да израснат, да се развият и да си оказват помощ в духовната промяна. Разбира се, хората усещат привличане един към различен заради общите си прекарвания в предишното, само че това, което ще създадат със своя минал опит (който Кейси назовава „ кармична памет “!), зависи напълно от постъпките и решенията им в сегашното. Тълкуванията подсказват, че всеки човек има голям брой сродни души, с които би могъл да построи сполучливи връзки в настоящия си живот. Очевидно всеки избор води до разнообразни благоприятни условия и прекарвания, а несъмнено някои са по-добри от други.

В тълкуванията се твърди, че привличането сред хората  постоянно има някаква цел. В съществени линии тя е да се решат минали проблеми и провокации и да се продължат позитивни взаимоотношения, стартирани в предходни прераждания. Добри или неприятни, нашите взаимоотношения не престават оттова, откъдето сме ги прекъснали. Съществува последователност на минали поведенчески модели, цели и идеали. Привличането, което може да изпитваме към даден човек в живота си, става съгласно Кейси на душевно равнище, без значение дали прекарванията ни с този човек в предходните прераждания са били „ наслади или скърби “. В последна сметка решението дали е добре двама души да се посветят един на различен до края на живота си, би трябвало да се основава на освен това от физическо привличане и предпочитание.

Тъй като желанието, стремежът един към различен  и любовта може да идват и от душевно равнище, по какъв начин може да се разграничи евентуално трайната връзка от онази, в която има единствено привличане, подбудено от минали нерешени проблеми? Висшият израз на същинската обич е „ действено отдаване “, в което човек не мисли какво ще получи в подмяна. Желанието е възприятие или положение, при което индивидът желае да притегли към себе си някого или нещо, а същинската обич се демонстрира в страст, сила или дейности, ориентирани към другите, само че без мисъл за приемане.

Като общо, задачата на всички връзки е духовното развиване . По тази причина хората, които желаят да схванат дали една връзка е единствено кармичен дълг, или е целеустремен сегашен съюз, могат да се запитат: „ Тя прави ли ме по-добър човек? Поставя ли пред мен провокации, кара ли ме да поставям старания? Насърчава ли ме да стана по-уравновесен и безрезервен? Кара ли ме да демонстрирам най-хубавото от себе си? “ Според Кейси здравословната връзка допуска физическа обич, само че тя съдържа нещо доста повече – духовни идеали, цели и желания, които са също толкоз значими.

За страдание някои хора неправилно заключават , че връзката със сродна душа е съвършена и в нея няма никакви компликации или провокации. Те постоянно се усещат неудовлетворени, задето не са съумели да изградят сходни връзки в живота си. В тълкуванията на Кейси се споделя, че сродната душа ще ви изправи пред проблеми и трудности, а вие ще й отвърнете със същото. Сродната душа е човек, с който се събирате, с цел да се борите дружно с житейските провокации и компликации, даже когато ви се коства, че той е техният източник. С други думи, сродната душа в множеството случаи отразява или ни разрешава да съзрем личните си мощни страни и недостатъци.

От позиция на Кейси, фамилните връзки  се образуват въз основа на минали връзки, били те позитивни или негативни. В сегашното те имат за цел да дадат на всеки член от семейството опция да реализира още нещо на душевно равнище. От тълкуванията излиза наяве, че когато една двойка чака дете, разнообразни души обмислят разновидността да живеят с тези родители. Те преценят и евентуалните прекарвания, които съпрузите могат да им обезпечат. Независимо дали двойката наподобява прелестна, или сурова в очите на близките, душата взема решение да стане част от съответното семейство, единствено в случай че то ще й обезпечи нужната стратегия.

С други думи, ние сами избираме родителите си. Вероятно концепцията, че душата може сама да си избере мъчителни или даже насилствени фамилни връзки, за някои е неразбираема. Душата обаче мисли единствено за опциите, които ще получи от дадена обстановка, а не от спецификата на самата обстановка. Например, в случай че има мощна състрадателност и присъщ гений за съветник-психолог, тя може би ще избере родител-насилник, с цел да преживее този проблем и да го реши. След това, когато порасне, ще може по-добре да оказва помощ на други хора да се оправят с сходни обстановки. На душевно равнище ние си избираме такова състояние в живота, което най-добре ще ни разреши да се учим и да реализираме задачите на актуалното си прераждане. А дали съответните поучения ще бъдат извлечени, зависи само от свободната ни воля.

Ако искаш да намериш естетика в живота си, създай я в живота на другите. Ако искаш да познаеш другарството, хвани се другарски. Ако искаш другите да приказват и мислят положително за теб, бъди благ с всички. Защото, както се отнасяш и с най-незначителния от своите другари или ближни, по този начин се отнасяш и с най-хубавите или с Бог, който е в теб.

През първата половина на XX век хора  от всевъзможни прослойки и религии идвали при Едгар Кейси, с цел да получат съвет по какъв начин да подобрят връзките си със своите съпруги, другари, фамилии, сътрудници и даже врагове. Независимо за какъв вид връзка е ставало дума или каква е била продължителността на компликациите в връзките (и даже от други прераждания), Кейси е посочвал едни и същи правила за тяхното решение. Според него основаването на душевно роднинство с всеки човек в живота ни е една от задачите да бъдем на Земята.

Когато връзките са извънредно влошени, човек нормално се пита: „ Защо въобще да си върша труда “ и „ Защо е толкоз значимо да се помирим с безусловно всеки “. С годините, търсейки отговори на същите тези въпроси, хората са разкрили доста от аргументите, съдържащи се в тълкуванията на Едгар Кейси:

• В последна сметка всички връзки носят капацитет да бъдат значими и потребни, що се отнася до развиването на душата и персоналната трансформация;

• Чрез общуването с другите научаваме най-вече за себе си;

• Взаимоотношенията ни се повтарят, до момента в който не решим казуса, заради който се влошават;

• Като души, които търсят целокупност, нашата цел е да реализираме душевно роднинство с всеки човек, който срещнем в живота си.

Да се замислим за миг за оня човек, който обичаме най-вече, и да се запитаме какво е естеството на връзката ни с него. Като осмислим метода, по който го обичаме и го одобряваме без всевъзможни условия, можем да си зададем въпроса какво в действителност усещаме. Вероятно става дума за цялостна лоялност, която ни кара да му желаем единствено най-хубавото и да вършим всичко допустимо в тази тенденция.

Следващата стъпка е да се запитаме кой тип обич слага потребностите на другите над нашите. Ако успеем да добием визия за естеството и динамичността на този вид връзка, значи сме разбрали какво тъкмо ще изпитваме един ден към всяка душа на Земята. Развитието на всяка душа ще завърши едвам когато тя се научи да обича по този метод. Но не трябва мащабите на тази задача да ни съкрушават – съгласно тълкуванията има два фактора, които дефинират неизбежния ни триумф.

Първият е, че ние постоянно привличаме тъкмо това, от което се нуждаем сега, а вторият – че всяка душа носи в себе си детайл на съвършенство, който единствено чака да бъде пробуден от човешката воля . В последна сметка, дали ще събудим своето съвършенство и дали ще си извлечем поука от всяка една обстановка, зависи единствено от нас и от това дали ще предпочетем да прилагаме най-хубавото, на което сме способни. Кейси постоянно е скастрял хората, които са го питали какво би трябвало да вършат в живота си: „ Това е повтаряно безчет пъти — прилагай това, което знаеш през днешния ден, на следващия ден ще ти се даде опция за идната стъпка. Защото то е ходило след ходило, поука след поука, малко тук и малко там! “.

Едгар Кейси е разисквал няколко стъпки за определяне на роднинство сред душите:
1. Научи се да обичаш и разбираш себе си;
2. Постави си нравствен блян, който да ти служи като пътеводна светлина;
3. Започни да работиш в тази тенденция, като използваш оптимално знанията си до момента;
4. Очаквай смяната, с цел да се промениш и ти самият.

Да обичат и схващат същински себе си, за някои хора е сложна задача. Поради възпитанието, персоналните подозрения, ниската самокритика или негативното въздействие на част от близките, те имат възприятието, че не са почтени да бъдат обичани и няма кой знае какво да споделят с другите. За страдание този негативизъм поражда сложни за превъзмогване поведенчески модели, защото те се самозахранват.

Често хората с най-ниска самокритика имат могъщ родител, началник-тиранин, критикуваща брачна половинка или неуправляемо дете. Кейси постоянно е казвал на подобен човек, че непрекъснато притегля хора със същото равнище на самокритика, защото „ сходствата се притеглят “. Поуката тук е не да се отървем от сходни връзки, а последователно да си изградим самоуважение, добра самокритика и любов към себе си.

Динамиката „ сходствата се притеглят “ значи освен че всичко, което изразим в мислите и делата си, ни се връща, само че също и че можем да забележим личните си недостатъци и достолепия у другите. Или най-просто казано, хората, на които откликваме прочувствено, безусловно извършват ролята на огледало. Най-много ни вбесява човек, у който виждаме тези свои дефекти, с които сме пропуснали или въобще отхвърляме да се занимаваме. Когато откликнем прочувствено (положително или отрицателно) на някого, можем да бъдем сигурни, че от него ще научим освен това за себе си.

Ако желаеме да разберем върху какво би трябвало да поработим в нравствен аспект, би трябвало единствено да огледаме хората, които ни подлудяват. Ако пък желаеме да разберем кое свое качество можем да развием, вглеждаме се в тези, от които същински се възхищаваме. Проумявайки тази динамичност, ще придобием напълно ново отношение към цялото човечество. Когато осъзнаем същинската си характерност, ще разберем, че сме надълбоко свързани един с различен, че Бог е нашият родител, а всички ние сме деца от едно и също семейство.