В живота на бизнеса е възможно работното време да се

В живота на бизнеса е допустимо работното време да се трансформира заради разнообразни условия. Важно е обаче да се осъзнае, че тези промени не водят автоматизирано до понижаване на трудовото заплащане . С детайлности по тематиката какво тъкмо планува Кодексът на труда в България в този подтекст, ще ни запознае специалистът по трудово право доктор Тодор Капитанов.

В актуалното общество, където трудовите връзки се развиват в динамичен ритъм, въпросът за размера на трудовото заплащане е от сериозно значение . Трудовото заплащане, уговорено в трудовия контракт, е право на служащия. Работодателите не могат да постановат понижения в заплатите едностранно и без единодушие на служащите.

Законът е явен - за всяко изменение в размера на трудовото заплащане, е належащо документално единодушие от страна на и двата колегата в трудовите взаимоотношения – служащ или чиновник и шеф.

Ако шеф реши едностранно да понижи трудовото заплащане без единодушието на служащия, това се смята за нарушаване на закона. Такова деяние може да докара до правни последствия, в това число правосъдни разногласия и отговорности за обезщетения.

Недопустимостта на едностранните понижения в трудовото заплащане освен пази правата на служащите, само че и утвърждава правилото за взаимно доверие и почитание в трудовите връзки . Българското законодателство ясно акцентира, че всяко изменение в заплатите би трябвало да бъде резултат от взаимно съгласие и съглашение сред работодателя и служащия.

istock
Възможно ли е едностранното понижаване на работното време и заплатата? Когато работодателят вкарва ненапълно работно време, това не значи автоматизирано и едностранно понижаване на трудовото заплащане. За да се реализира такава смяна, се изисква ясно и категорично документално единодушие сред служащия и работодателя.

Важно е да се подчертае, че в заповедта за понижаване на работното време не може да се дефинира нов, понижен размер на заплатата, подобаващ на понижените работни часове . Този въпрос не съставлява спор по отношение на това дали би трябвало да се понижи размерът на възнаграждението, тъй като той обективно следва от пониженото работно време.

Честата неточност, която работодателите вършат, е да дефинират в заповед за понижаване на работното време надлежно и точка, уреждаща и възнаграждението, което дефинират като " съразмерно на отработеното време ". Важно е да се знае, че това не дава отговор на условията на Кодекса на труда.

Според Кодекса на труда в България, изменение на размера на възнаграждението е допустимо единствено и само с документално единодушие от страна на служащия и работодателя . Това изисква в допълнение документално съглашение, където клаузите, свързани с изменението на размера на заплатата, би трябвало да бъдат ясно посочени.

Единствено посредством едностранна заповед на работодателя може да се извърши смяна на размера на заплащането, в случай че посредством нея се прави нарастване на сумата. Това значи, че работодателят може само и единствено едностранно да усилва възнаграждението, без нужда от авансово единодушие от страна на служащия.

В случай, че служащият не е склонен с препоръчаната смяна в изискванията на възнаграждението и не подпише спомагателното съглашение, това не поражда правни последствия. В този случай, работят изискванията на към този момент подписания трудов контракт или спомагателното съглашение.

Важно е всички служащи и работодатели да бъдат осведомени за тези законови аспекти, с цел да се подсигурява изясненост, правдивост и правда в трудовите връзки.

Справка:

член 66, алинея 1, т. 1 от Кодекса на труда

член 118, алинея 1 и алинея 3 от Кодекса на труда

член 119 от Кодекс на труда

в чл.138а, алинея 2 от Кодекса на труда

член 272, алинея 1 от Кодекс на труда

член 210, алинея 4 от Кодекс на труда