В известен смисъл сватбата на Хари Флекман и Дора Уисман

В прочут смисъл сватбата на Хари Флекман и Дора Уисман през ноември 1918 година е обичайната – елегантната гала в Уинипег, Канада, е подготвяна цялостен месец и включва музика, четене от Библията и двама равини като чиновници.

Но макар познатите традиции, гостите мъчно ще не помнят ситуацията, в която се намират: гладки надгробни камъни, звуци от заравяне наоколо и постоянно присъстващият фантом на испанската инфлуенца им припомнят, че церемонията в действителност напълно не е типична, а част от дълга десетилетия традиция, която има за цел повече да предотвратява заболявания, в сравнение с да чества сключването на заветен съюз.

Различните религии през историята са реагирали на пандемии, като са се молели или по някакъв различен метод са се опитвали да умилостивят висшите сили. По време на Черната чума Християнското приятелство на флагелантите обикаля из Европа, бичувайки се с камшици, с цел да заслужат Божията благосклонност. Мюсюлманите реагират на същата пандемия, като залягат повече на общите форми на молитва, като процесии и всеобщи погребения.

Чумната женитба – наричана още черна женитба или шварце кхасене на иврит – евентуално поражда по време на огнищата на холера, които опустошават Европа през 19 век. Идеята зад нея е, че като хората се бракосъчетават измежду мъртвите, те и техните посетители е по-вероятно да бъдат благословени, защото в еврейската традиция сватбите доближават хората до Бог. Смята се, че даже аксесоарите, свързани с церемонията, имат духовни свойства. Друго остаряло еврейско национално средство за битка с заболяването е покриването на болна жена със сватбена рокля.

Но всеки случай няма основа за тази процедура в свещените текстове – тъй че тя е била интерпретирана по доста способи. Едно различно пояснение е, че като види една гала, която би трябвало да е радостна, да се организира в такава ужасна конюнктура, Бог ще изпита страдание и надлежно ще прояви благосклонност, като постави завършек на пандемията.

Чумните сватби също се отличавали с това кой се дами. Според Ицик Готесман, фолклорист от Тексаския университет в Остин, еврейската общественост уреждала бракове сред хора, които били „ сложни за женене “, което нормално означавало, че са били небогати, сираци или хора с увреждания. Организаторите може да са гледали на това като на щедрост, като по този метод са увеличавали добродетелността си пред Бога. Но сходни сватосвания – които постоянно са били сред двама изцяло непознати – са и дехуманизиращи: тези маргинализирани хора нормално се обсъждани като благосъстоятелност на общността и затова са имали думата дали желаят да бъдат страна в ритуала.

Войници, заболели от испански грип в болнично поделение, Кемп Фънстън, Форт Райли, Канзас, Съединени американски щати

Макар да е представяна като антична процедура, черната женитба в действителност е относително съвременно откритие, което в никакъв случай не се уголемява оттатък периферията на еврейското общество. Когато се организират по време на епидемиите от холера през 60-те години на 19 век, еврейските водачи в Източна Европа осъждат практиката и се пробват да я подтиснат. Но холерата беше лишила милиони животи единствено в Русия през 1800 година, тъй че всяка защитна мярка, даже и да е алегорична, е мъчно да бъде отстранена.

Тя може да се приложи и към всяка нова чума, пред която се изправят еврейските хора. По време на Първата международна война във Варшава, Полша, е проведена най-малко една черна женитба, с цел да се предпазят хората от тиф. Има даже доказателства за провеждането на сходна церемонии за битка с рояците скакалци в Близкия изток.

Чумните сватби стигат в Северна Америка едвам през 20 век. Когато еврейските имигранти идват на континента, те откриват нова патогенна опасност в лицето на испанската инфлуенца.

Тази болест е една от най-смъртоносните пандемии, обхващали в миналото земното кълбо: сред 1918 и 1920 година 1/3 от популацията на света е инфектирано и 50 милиона души умират. Много публични места, в това число синагоги, затварят в отговор на заплахата. Но в това време някои имигрантски общности я възприемат като опция да съживят едно остаряло поверие от Европа.

Сватбата от 1918 година сред Хари Флекман и Дора Уисман в Уинипег е една от дребното чумни сватби, регистрирани в Северна Америка през този интервал. Доклад за събитието в The Winnipeg Evening Tribune разказва сцената: „ Беше изсвирена античната еврейска „ Песен на живота “. От западната страна на гробището по същото време други евреи пееха воя на гибелта, защото имаше заравяне. “

Същата година двама непознати се женят на гробището Маунт Хебрън в Ню Йорк, а в това време има и друга такава женитба във Филаделфия. Когато Фани Джейкъбс и Харолд Розенберг се взимат под хупа, подложен на първата линия на гробовете в гробище покрай Кобс Крийк, Филаделфия, на събитието участват повече от 1000 посетители.

Хупа – заслон, под който стои еврейската двойка по време на сватбената си гала

„ Глупаво поверие “

Както и в Европа, чумните сватби в Северна Америка също всяват разкол в еврейските общности. След тази гала през октомври 1918 година вестникът The Jewish Exponent разгласява публицистична публикация, която подлага на критика практиката: „ Сватбата, извършена в еврейско гробище предходната неделя за да се спрат опустошенията на епидемията, беше най-срамна демонстрация на неуместно поверие. За страдание публичността, дадена на събитието, ще внуши на доста хора, че това е бит, утвърден и насърчаван от еврейската вяра. Но хората, които вършат такива неща, не знаят какво значи юдаизъм. “

Тифоидната Мери

Чумните сватби не реализират нищо, с цел да спрат вълните от болести; в действителност допустимо е те да са помогнали за разпространяването им. В някои случаи е належащо единствено един човек да е притежател на болестта, с цел да се съобщи на огромна група хора, както демонстрира случая Мери Малон или както е по-известна – Тифоидната Мери. Тя провокира огнище на коремен тиф в лятната вила, където работи като готвачка през 1906 година

Няма сведения чумните сватби да са предизвиквали огнища на болестта, само че сходни събития способстват за пандемията от испански грип. Парадът Либърти Лоун през 1918 година води до хиляди инфектирани с испански грип във Филаделфия – същият град, където същата година е документирана и женитба на гробище. Известно е, че огромни събирания – като сватби – са вектори на вируса, което кара някои градове да ги забранят изцяло. За благополучие, сходно на вирус, който не може да откри хазаин, традицията на сходни празненства изчезва.