Мистерията около древните траки, хегемонията на Балканите и не само
В историята ще открием мемоари за доста антични цивилизации, които изчезват тъкмо по този начин, както се зараждат. Опитите да открием следите им и да разберем произхода им, остават единствено догадки, само че не и отговори. Причините са доста, от време на време липсват архиви и мемоари, различен път са прекомерно малко, а в някои връзки всичко остава в ръцете на антрополозите. До през днешния ден никой не може да удостовери какъв е произхода на траките и какво в действителност се случва с тях. Едно е несъмнено, те оставят своята диря в цивилизацията, само че и прекалено много хипотези след себе си. Някои учени са на мнение, че тракийците са участвали още от Палеолита – времеви период, който стартира от към 8000 година прочие Хр., други са на мнение, че това са племена, които идват от Азия някъде към 1500 година прочие Хр. и се настаняват на Балканите.
Смятани са за второто най-голямо племе, въпреки и в никакъв случай да не са били обединявани, след индийците – най-малко това са думите на древногръцките философи. Отначало се занимавали с агро-култури, по-късно откриват металите и минералите, като насочват вниманието си точно там. През 3000 година прочие Хр. се счита, че същите към този момент са работили и със злато, което са добивали от реките. Макар и времевия интервал на тази цивилизация да е под въпрос, не би трябвало да забравяме, че Панагюрското богатство датира някъде от края на IV и началото на III в прочие Хр. Точните елементи и направата демонстрират, че тракийците са били особени майстори, а за постигането на такава класа е бил нужен и опит. Следователно можем да допуснем, че интервалът е до някаква степен действителен, само че още веднъж подсещаме, че се приказва за следи и хипотези.
До през днешния ден в България могат да се открият остатъци, които потвърждават съществуването на антична цивилизация, а що се отнася до златото, тракийците са измежду първите майстори в Европа. Основното публично споменаване в архивите идва благодарение на Омир и неговата Илиада. Твърдението, че траките са били варвари, идва още веднъж с общителното подпомагане на античните гърци, които стартират да колонизират някои територии в Тракия към 600 година прочие Хр. Те основават градове и стартират търговия точно с домакините. Според древногръцката просвета, всеки, който не е грък, се счита за вандал, само че не си мислете, че в миналото са имали доблестта да споделят това намерено пред тракиец. Много постоянно в някои архиви са записани молитвите на южните съседи, които се надявали траките в никакъв случай да не се обединят, тъй като това щял да значи краят на тяхната цивилизация. Траките най-често предпочитали да живеят в разнообразни племена и с изключение на с обработка на метали, другите занимания били фермерство, лов и лов на риба.
През 450 година прочие Хр. Херодот посещава териториите на Одриското царство – обединяването към този момент е реалност – и записва някои забавни традиции. На първо място отбелязва, че тракийците вярвали в своето величие. Друга забавна практика е, че един мъж можел да има няколко съпруги и през целият си живот дамите се борят за място в сърцето му. Борбата в фамилията е да се избере най-близката жена, която да бъде убита дружно със своя брачен партньор и положена в гробницата с него и всички съкровища, които той можел да вземе към идващия свят. Трябва да обърнем внимание и на самите гробници, които постоянно съставляват вкопана в земята дребна зала, в която участват всички декорации, пари и даже фрески, някои изключително красиви. Тракиецът може да вземе две дами със себе си по пътя към отвъдното, както е откривано при разкопките.
Облеклото им се състои от шапки от лисича кожа, туники, дълги наметала и кожени ботуши. Бойният боеприпас е формиран от копия, леки щитове и къси ками. Ако има нещо, което плаши всеки един зложелател на траките, това е умеенето им да водят война. Страхът от борба с тази цивилизация е бил легендарен. Траките не познавали никакви правила, били извънредно мобилни и можели доста бързо да се активизират, когато се появи нова опасност, такива не са липсвали, само че и тези, които са дръзвали да влизат в борба, рядко са имали опцията да вземат участие във втора. Най-големият призрачен сън бил умеенето за воденето на партизанска война. Никой не можел да откри решение против безупречната офанзива и по-късно внезапно оттегляне.
Бойците били като призраци, които избират най-безумните места за нахлуване и откакто съумеят да се разправят с съперника, изчезват колкото се може по-бързо в дълбините на горите, елиминирайки всички шансове да бъдат преследвани. Точно тези умения постоянно ги превръщали в наемници и против възнаграждение, войните можели да наклонят везните в избрана посока. Що се отнася до поколението им, би трябвало да подчертаем, че деца се продавали в иго, най-малко част от тях. Онези, които са хванати по време на борба, също получават тази орис, а и с физика като тяхната е мъчно да се изпусне тази опция. В някои древногръцки пиеси участват и траки, чиято съществена функционалност е да играят ролята на плебеи. Разбира се, още веднъж подсещаме, че това предпочитание можело да се охлади много бързо и елементарно, само че това е друга тематика.
Нека не забравяме, че до момента в който се изобразявали като плебеи, гърците постоянно се разплащали с Одриското царство, както е писал самият Тукидид, който изчислявал, че това е и най-богатото допустимо в цяла Европа. Гърците редовно предоставяли злато и сребро, като трябвало да дават към 500 златни и сребърни гении, само че в името на положителната воля, постоянно добавяли и спомагателни 500, с цел да не се постанова да срещат армията им. Единствените, които подлежат на налози в Одриското царство са търговците, чиято такса е по 800 гения. Любопитен факт е, че гръцкият гений е единица мярка – 27 кг. Смята се, че в апогея си обединените траки, са разполагали с към 17-19 тона чисто злато, а останалото било добивано при търговия за вълна, дърво и други принадлежности – явно е една изключително обективна договорка. Впрочем, когато одрисите – тракийско племе, най-сетне сплотяват всички, резултатът е доста жалък за близките. Смята се, че Ситалк разполага с войска от близо 150 000 души – задоволително огромна за респектиране и на най-страховития противник – единствено една трета от нея била от конници. Ситалк употребявал златното завещание по един идеален метод – прибирал го назад в Гърция, употребявайки мрежа от платени сътрудници, които да пропагандират непрекъснато присъединението на Атина към одрисите.
Точно по този начин се ражда и митът за родството на атинските царе с династията на одрисите – действително в никакъв случай не е съществувало, само че златото прави чудеса. Това обаче не му пречи да загърби съюза с тях и да затопли връзки със Спарта. В някои интервали ще видим, че тракийците не са вездесъщи и са подчинявани. Александър Македонски е точно един от тези хора. Благодарение на неговите триумфи, траките изпращат бойци в армията му, с чиято помощ този гръцки държател ще се бори за завладяването на вселени. Влиянието сред траки и гърци се вижда някъде към V век прочие Хр. и умерено ще видим, че някои от артефактите в гробниците идват непосредствено от Гърция, като са направени от майстори там. Според Ксенофонт, множеството траки към този момент говорили езика и можели да се схванат свободно с гостите си.
Това е обаче е и едно от дребното неща, които съумяват да наложат, по всички други параграфи, траките са извънредно самостоятелни и се стараят да объркат проектите на всеки, който се е опитал да се меси в техния метод на живот. Севт III е тъкмо подобен образец, като точно той се е бунтувал доста съществено за свободата си. Историята на тракийците завършва до някаква степен с борбата в Пидна, Гърция. Там Римската империя води своята войска против Персей Македонски, който съумява да призове и събере много по-сериозна войска от римската, само че не може да я командва или просто няма по какъв начин да я приготви. Събитията от 168 година прочие Хр. предават владението на тракийските провинции в ръцете на Рим, като траките не престават да се ръководят като външна колония, а през 46 година прочие Хр. същите към този момент се считат за публична провинция.
Макар и мнозина да приказват за въздействието върху траките, не би трябвало да забравяме, че същите имат своята диря и някои древногръцки и римски божества имат подчертана диря от тяхната просвета. Освен това в случай че желаеме да приказваме за Вавилонската кула и езиците, на територията на Тракия се говорили към 80 разнообразни езика, затова още един гръцки не е бил толкоз сложен за научаване. Ако обърнем внимание на Омир и Илиада, най-вероятно ще си спомним, че откакто Хектор е погубен, стартират да се правят най-различни спортни мероприятия, с които да се уважи паметта на падналия принц.
Първите Олимпийски игри датират от 776 година прочие Хр. Омир написа своя труд при започване на VIII век, като съгласно летоброенето VII век завършва през 699-700 година Следователно всяка една година над 701-тата се води като част от VIII век. А тук идва и най-забавното, към този момент подчертахме че тракийските владетели заплащали за агитация, само че още по-любопитното е, че обичаят, който Омир разказва е изцяло еднакъв с този, който траките провеждали, когато изпращат държател, затова е под въпрос кой тъкмо е автентичен създател на Олимпийските игри, които през днешния ден не престават да се организират.
Снимки: Wikipedia
