Там, дето дядо Йоцо гледа
В Искърското дефиле в този момент дърветата са едвам напъпили, а пътеките - разкаляни. Но през април и май, когато снеготопенето е в силата си, водопадът Бовска Скакля е същинска атракция. В края на лятото, изключително в случай че е по-сухо, той може съвсем да пресъхне, само че напролет водата шурти буйно сред скалите. Особено красиво е в интервала, когато цъфтят люляците.
Маршрутът около водопада е прочут като Вазовата екопътека. След като посетил частта от Искърския пролом сред Лютиброд и Бов в края на XIX век, патриархът на българската литература се привързал към хубостта на региона. През 1897-а Иван Вазов е измежду първите пасажери на новооткритата жп линия София-Роман. След това прекарване, което бива разказано в пътепис, писателят се връща неведнъж в селата и местностите по Искърския пролом.
Има и анекдот за националния стихотворец:
през май 1899-а той посещава Церово на годишния изпит на учениците в локалното учебно заведение. Вазов дори изпитва един възпитаник, по-късно същия ден прави излет към Заселе. Срещата му с тогавашния кмет е в основата на необятно известния виц “…..поет-моет, я съм на Зазелье кмет ”.
В края на живота си две години поред (1917-1918) писателят отсядал и творил в къщата на Иван Дангов, известна също като Вазова. За страдание прозвището на къщата не я е избавило от съсипия. До нея може да се стигне по маркирана пътека от село Бов, която води до запустялата махала Данговци (това по това време било освен фамилно име, а и прякор за хора, славещи се със своя необикновен и мъчен характер) в подножието на старопланинския връх Кошущки. Къщата е надвесена над долината на река Трескавец, а покрай нея се намира оброчният кръст " Св. Илия ".
Село Бов и гара Бов са две разнообразни неща.
Селото е няколко километра във вътрешността в Стара планина, а гарата - до самото течение на Искъра и основния авто път през дефилето. До нея, несъмнено, може да се стигне освен с персонален автомобил, само че и с влака, който Дядо Йоцо поздравявал с вдигната капа всеки ден от отсрещните скали. Днес в дефилето има и монумент на самобитния Вазов воин, издялан от врачански камък, единствено че той се намира по-надолу по течението, край село Очиндол.
Ние обаче оставаме край гарата, на чиято табела някой хитроумно е нарисувал сърце до надписа Бов и е вписал в него едно " лю- ". Наистина мъчно е да не обичаш това красиво място.
Що се отнася до пътеката към водопада, по-предвидливите потеглят към нея точно от гарата. Ако са пристигнали с трен, се постанова да продължат към километър нагоре по шосето - до рибарника, където моторизираните оставят колите си на дребен паркинг. Той побира десетина автомобила и през топлите месеци, когато в региона на туризъм се изсипва цяла София, в действителност се оказва изключително дребен. Но това да го мислят водачите. В гара Бов жителите са малко на брой (69 съгласно НСИ), само че живеещите край екопътеката са постоянно общителни и подготвени да опишат някоя лакърдия с присъединяване на дядо Вазов, дядо Йоцо и другите локални забележителности. Ще се ориентирате, че сте покрай задачата по това, че
последната улица носи името на фамозния книжовен воин.
Екопътеката нагоре е към час и половина, като има по-трудни и по-лесни сектори. Естествената просека е обезопасена тук-таме с каменни стъпала, дървени мостчета и железни парапети, тъй че е налична даже и за по-малки деца. Пътеката е актуализирана през 2007 година, когато и стартира да се радва на по-голяма известност, другояче действа от далечната 1972 година.
От паркинга при последните къщи на гара Бов до долния завършек на водопада изкачването е към 30 минути. В началото, при първия мост, има дребна пещера, наречена Козарска.
Неизбежно е да се спре за фотосесия на фона на водната завеса. Общата височина на водния пад е 120 метра, като каскадата включва един огромен и няколко дребни скока. Но е мъчно всички те да се прегледат добре с просто око.
По някое време пътеката пресича реката и минава от другата страна на водопада. В този участък е най-стръмната част от похода и колкото повече се доближава човек до село Заселе, толкоз по-лесно и прелестно става. От необятната равна пътека на платото се разкриват приказни
панорами към река Искър и близките върхове
на Стара планина. Има площадки за селфита, пейки и даже дърворезби на самобитния създател Йоско Йосифов. В няколко творби той споделя локалната легенда за Вълчан челник, поп Мартин и Фатмето (попитайте локалните за повече подробности).
В Заселе са се погрижили за изморените и изгладнели туристи - когато няма противоепидемични забрани, в самия завършек на екопътеката работи механа, а още по-добра е тази в комплекс " Божилово ", по-нагоре в селото. Следва връщане до влака или до колите. Въпреки че този вид се предлага като най-благоприятен за неделни кашкавал туристи, мнозина подхващат разходката наопаки - от просторния паркинг в Заселе надолу към гара Бов. И изкачването остава за десерт.
До Вазовата екопътека с кола се стига, като от София се излезе в посока Мездра. Веднага след Своге се появява табела " Вазова екопътека ", само че тя води до село Заселе и втория вид за поход. Който желае да пътува до гара Бов, би трябвало да продължи още малко по основния път и да се отклони вляво няколко километра по-късно (когато още веднъж има табела). Разстоянието от столицата е към 50 километра, които се изминават постепенно поради серпантините на пътя в дефилето.
Жителите на село Бов се гордеят със средновековна легенда. Според нея по време на IV кръстоносен поход през 1206 година войските на цар Калоян завладели латинските рицари. За да бъдат пощадени, част от тях -
отпред с маркиз Сен дьо Бьоф
- били принудени да се заселят в тукашните земи. Възможно е един от създателите на легендата да е самият дядо Вазов, ето какво написа той в пътеписа си " Разходка по Искъра ": " Туй село с такова звучно и с романтическа хубост дишуще име, и по напред пленяваше въображението ми, а в този момент още повече гъделичкаше любознанието ми. На какви странни условия дължеше това име? Каква историческа персона наумяваше то? В мозъка ми несъзнателно нахлуха поетическите сенки и възпоменания за средновековните рицари. "
Като спомагателна програма наоколо можете да посетите и манастирите " Седемте престола " и Черепишки. Вторият също е увековечен в роман на Вазов от " наложителната стратегия " - " Една българка ". На обичания си район народният стихотворец посвещава и своята стихосбирка " Скитнишки песни ", както и пътеписа " Из Мала Стара планина ". В него той написа: " Когато изминете с железницата десетина километра надолу от Церово (в клисурата на Искъра), в случай че погледнете наляво, в едно надълбоко гърло на Стара планина, ще видите в дъното му от една огромна височина да скача стълпът на един водопад. Това привидение трае единствено момент, само че усещането е мощно. Иска ви се да се побави влака, с цел да се полюбувате по-дълго на тая картина. Ето за какво аз жадно причаквам мигът, колчем пътувам из клисурата, да погледна пак водопада ".
Вие обаче не разчитайте на зърването от прозореца на влака, а идете и се полюбувайте на Скакля на място.
Маршрутът около водопада е прочут като Вазовата екопътека. След като посетил частта от Искърския пролом сред Лютиброд и Бов в края на XIX век, патриархът на българската литература се привързал към хубостта на региона. През 1897-а Иван Вазов е измежду първите пасажери на новооткритата жп линия София-Роман. След това прекарване, което бива разказано в пътепис, писателят се връща неведнъж в селата и местностите по Искърския пролом.
Има и анекдот за националния стихотворец:
през май 1899-а той посещава Церово на годишния изпит на учениците в локалното учебно заведение. Вазов дори изпитва един възпитаник, по-късно същия ден прави излет към Заселе. Срещата му с тогавашния кмет е в основата на необятно известния виц “…..поет-моет, я съм на Зазелье кмет ”.
В края на живота си две години поред (1917-1918) писателят отсядал и творил в къщата на Иван Дангов, известна също като Вазова. За страдание прозвището на къщата не я е избавило от съсипия. До нея може да се стигне по маркирана пътека от село Бов, която води до запустялата махала Данговци (това по това време било освен фамилно име, а и прякор за хора, славещи се със своя необикновен и мъчен характер) в подножието на старопланинския връх Кошущки. Къщата е надвесена над долината на река Трескавец, а покрай нея се намира оброчният кръст " Св. Илия ".
Село Бов и гара Бов са две разнообразни неща.
Селото е няколко километра във вътрешността в Стара планина, а гарата - до самото течение на Искъра и основния авто път през дефилето. До нея, несъмнено, може да се стигне освен с персонален автомобил, само че и с влака, който Дядо Йоцо поздравявал с вдигната капа всеки ден от отсрещните скали. Днес в дефилето има и монумент на самобитния Вазов воин, издялан от врачански камък, единствено че той се намира по-надолу по течението, край село Очиндол.
Ние обаче оставаме край гарата, на чиято табела някой хитроумно е нарисувал сърце до надписа Бов и е вписал в него едно " лю- ". Наистина мъчно е да не обичаш това красиво място.
Що се отнася до пътеката към водопада, по-предвидливите потеглят към нея точно от гарата. Ако са пристигнали с трен, се постанова да продължат към километър нагоре по шосето - до рибарника, където моторизираните оставят колите си на дребен паркинг. Той побира десетина автомобила и през топлите месеци, когато в региона на туризъм се изсипва цяла София, в действителност се оказва изключително дребен. Но това да го мислят водачите. В гара Бов жителите са малко на брой (69 съгласно НСИ), само че живеещите край екопътеката са постоянно общителни и подготвени да опишат някоя лакърдия с присъединяване на дядо Вазов, дядо Йоцо и другите локални забележителности. Ще се ориентирате, че сте покрай задачата по това, че
последната улица носи името на фамозния книжовен воин.
Екопътеката нагоре е към час и половина, като има по-трудни и по-лесни сектори. Естествената просека е обезопасена тук-таме с каменни стъпала, дървени мостчета и железни парапети, тъй че е налична даже и за по-малки деца. Пътеката е актуализирана през 2007 година, когато и стартира да се радва на по-голяма известност, другояче действа от далечната 1972 година.
От паркинга при последните къщи на гара Бов до долния завършек на водопада изкачването е към 30 минути. В началото, при първия мост, има дребна пещера, наречена Козарска.
Неизбежно е да се спре за фотосесия на фона на водната завеса. Общата височина на водния пад е 120 метра, като каскадата включва един огромен и няколко дребни скока. Но е мъчно всички те да се прегледат добре с просто око.
По някое време пътеката пресича реката и минава от другата страна на водопада. В този участък е най-стръмната част от похода и колкото повече се доближава човек до село Заселе, толкоз по-лесно и прелестно става. От необятната равна пътека на платото се разкриват приказни
панорами към река Искър и близките върхове
на Стара планина. Има площадки за селфита, пейки и даже дърворезби на самобитния създател Йоско Йосифов. В няколко творби той споделя локалната легенда за Вълчан челник, поп Мартин и Фатмето (попитайте локалните за повече подробности).
В Заселе са се погрижили за изморените и изгладнели туристи - когато няма противоепидемични забрани, в самия завършек на екопътеката работи механа, а още по-добра е тази в комплекс " Божилово ", по-нагоре в селото. Следва връщане до влака или до колите. Въпреки че този вид се предлага като най-благоприятен за неделни кашкавал туристи, мнозина подхващат разходката наопаки - от просторния паркинг в Заселе надолу към гара Бов. И изкачването остава за десерт.
До Вазовата екопътека с кола се стига, като от София се излезе в посока Мездра. Веднага след Своге се появява табела " Вазова екопътека ", само че тя води до село Заселе и втория вид за поход. Който желае да пътува до гара Бов, би трябвало да продължи още малко по основния път и да се отклони вляво няколко километра по-късно (когато още веднъж има табела). Разстоянието от столицата е към 50 километра, които се изминават постепенно поради серпантините на пътя в дефилето.
Жителите на село Бов се гордеят със средновековна легенда. Според нея по време на IV кръстоносен поход през 1206 година войските на цар Калоян завладели латинските рицари. За да бъдат пощадени, част от тях -
отпред с маркиз Сен дьо Бьоф
- били принудени да се заселят в тукашните земи. Възможно е един от създателите на легендата да е самият дядо Вазов, ето какво написа той в пътеписа си " Разходка по Искъра ": " Туй село с такова звучно и с романтическа хубост дишуще име, и по напред пленяваше въображението ми, а в този момент още повече гъделичкаше любознанието ми. На какви странни условия дължеше това име? Каква историческа персона наумяваше то? В мозъка ми несъзнателно нахлуха поетическите сенки и възпоменания за средновековните рицари. "
Като спомагателна програма наоколо можете да посетите и манастирите " Седемте престола " и Черепишки. Вторият също е увековечен в роман на Вазов от " наложителната стратегия " - " Една българка ". На обичания си район народният стихотворец посвещава и своята стихосбирка " Скитнишки песни ", както и пътеписа " Из Мала Стара планина ". В него той написа: " Когато изминете с железницата десетина километра надолу от Церово (в клисурата на Искъра), в случай че погледнете наляво, в едно надълбоко гърло на Стара планина, ще видите в дъното му от една огромна височина да скача стълпът на един водопад. Това привидение трае единствено момент, само че усещането е мощно. Иска ви се да се побави влака, с цел да се полюбувате по-дълго на тая картина. Ето за какво аз жадно причаквам мигът, колчем пътувам из клисурата, да погледна пак водопада ".
Вие обаче не разчитайте на зърването от прозореца на влака, а идете и се полюбувайте на Скакля на място.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ